Впечатления от срещата Journees d’Arras

Клер Еймъс, координатор по междурелигиозните въпроси към Англиканската църква, Лондон, споделя своите впечатления от международната среща Journées d’Arras, която се проведе от 7 до 11 юни в Хаселт, Белгия:

Истинската широта на “нова Европа” беше онова, което почувствах, след като имах удоволствието да присъствам на тазгодишната Journées d’Arras, неофициална среща на християни, работещи в областта на междурелигиозните отношения. Ние пристигнахме от най-различни европейски страни и представихме различни църкви. Срещата се нарича така, тъй като за първи път се проведе в Арас, северна Франция, преди повече от 25 години, и продължи да се провежда там още много години. Неотдавна мястото на срещата започна да се променя всяка година и се създаде традиция да се редуват места от западна и източна Европа. Тази година срещата се проведе в Хаселт в източна Белгия, от 7 до 11 юни, следващата година ще бъде в Гданск, Полша, а миналата година беше в Москва. Въпреки твърде различната история, която различните части на Европа са преживели през последното половин столетие, Journées d’Arras се стреми да обърне поглед към множество общи реалности, споделяни от християните из цяла Европа, без значение дали са римокатолици, православни, протестанти или англикани.

Фокусът тази година беше върху Религия и държава – една несъмнено значима тема за нашето съвремие. Работейки на английски и френски, участниците споделиха информация за юридическата ситуация по отношение на религиозните общности в нашите различни страни. В много страни в Европа определена християнска традиция се намира в явно привилегировано положение, било като официална “държавна църква” или, дори и не официално, поради демографския превес, който на практика й дава достъп до националните коридори на властта и усещане за държавен статут. Ние научихме какво означава това в различните страни, представлявани от нас. Действителността варираше от страни, където църквата и клира се финансират с държавни данъци, през ситуацията в Англия, в която Англиканската църква може и да има политическо влияние, но в действителност получава много малко от държавната хазна, до положението във Франция, където официалната доктрина за разделение на църквата от държавата по необходимост и от практични съображения е видоизменена, за да се отчете продължаващото влияние на Римокатолическата църква. (Впрочем национализацията на римокатолическите храмове, която се извърши във Франция през 1905 г., означава, че тежестта по поддръжката на църковни сгради, представляващи национално културно наследство, пада по-скоро върху държавата, отколкото върху вярващите християни – една ситуация, в която много членове на Англиканската църква биха били щастливи да се озоват!)

Но предвид професионалната насоченост на участниците в Journées d’Arras другият въпрос, който разгледахме, беше “Какво предполагат тези отношения между църква и държава за нарастващия брой мюсюлмани, живеещи в Европа?”. С това бяха свързани цял кръг от въпроси за изследване, до които успяхме само да се докоснем поради ограниченото време. Как могат мюсюлманите да се интегрират по подходящ начин в европейските общества, в които те представляват понастоящем малко, но нарастващо малцинство? Какви модели на взаимоотношения са подходящи и плодотворни, за да дадат възможност на мюсюлманите да се ангажират с държавата? Дали доминиращата позиция на християнската църква по отношение на държавата да бъде пригодена така, че да отчете нарастващото религиозно многообразие и плурализъм в европейските страни? Дали следва християни и мюсюлмани да работят заедно в една борба срещу секуларния политически дневен ред? Как религиозните права се съотнасят с човешките права? Как са повлияли събитията от последните години на всички тези тенденции? Какви изводи трябва да извлечем от случая с “датските карикатури”?

Не всичко беше само разговори между нас – макар че тези разговори бяха много ползотворни. Ние също така посетихме Кметството на съседния град Генк, който в началото на 20-ти век е бил малко селце, което драстично се е разраснало след откриването на каменовъглени мини. Много имигранти са пристигнали в Генк, за да работят като миньори, а от средата на 60-те години на миналия век много от тях идват от мюсюлмански среди (предимно турски или марокански). Твърде впечатляващият кмет на Генк говори убедително за решимостта на града да осигури на всички, без оглед на произход, равни възможности за участие в обществото и за поемане на обществена отговорност. Той беше съвсем откровен обаче относно необходимостта, ако се наложи, да се предприемат действия срещу хора, които не зачитат местните правила и закони. Посещението ни в кметството беше последвано от посещение на две от джамиите, които наскоро са построени в Генк – едната предимно за турската имигрантска общност, а другата за мароканската. Те бяха много различни архитектурно, но и двете изразяваха еднаква решимост да се покаже как мюсюлманската общност може да присъства като “добър съсед” в живота на Генк. Особено ми хареса онова, което ми разказаха за традиционните пет призива за молитва дневно: постигнат е практичен компромис, като молитвените призиви от минаретата на джамиите се чуват само три пъти на ден, без рано сутринта и късно през нощта – компромис, от който всички са доволни. Посещението ни в Генк приключи с визита в “Дома на Авраам”, проект, стартиран от местния римокатолически свещеник (който е дългогодишен член на Journées d’Arras), но превърнал се в открит дом за хора от всички църкви и членове на други изповедания.
С нетърпение очаквам и следващата среща Journées d’Arras, която ще се проведе в Гданск, Полша от 30 май до 3 юни 2007 г.