Свети Киприян – африкански епископ

Киприян е родом от богато езическо семейство и се обръща към християнството на 35 годишна възраст след развлеченията си на младини. Незабавно след обръщането си Киприян е избран за свещеник и епископ. Той се противопоставя на двете гонения срещу християните: при Деций (250 г.) и при Валериан (257 – 258 г.). Мнозина се отричат от Христос след ужасното Дециево гонение – т. нар. „отпаднали”. Положението на църквата се утежнява и от появилата се чума. Накрая трябва да се припомни и контроверсията между Киприян и епископа на Рим, Стефан, относно кръщението на езичници, извършено от еретици. При тези тежки обстоятелства Киприян проявява отлични дарове на водач. Към отпадналите изисква примерно покаяние. Срямо Рим защитава здравото предание на африканската Църква. Той е твърде човечен и проникнат от най-истинския евангелски дух, когато вдъхновява християните към братска помощ спрямо езичниците по време на чумата. Той е непреклонен в борбата с покварените обичаи и греховете, преди всичко с алчността. По заповед на проконсула той веднага е арестуван във вилата си и след кратък разпит смело отива на мъченичество заедно народа си.

Темата за Църквата в действителност му е най-присърце. Той прави разлика между йерархическата „видима Църква” и мистическата „невидима Църква”. Единството е неотменим белег на Църквата. Тя намира своето съвършено осъществяване в Евхаристията (Писмо 63, 13).

Папата заяви, че особено обича книгата на св. Киприян за „Отче наш”: Киприян учи, че точно в „Отче наш” е подарен на християнина правилния начин за молитва. Той изтъква, че тази молитва е в множествено число, „та онзи, който се моли, да не се моли само за себе си”…”и когато се молим, не се молим само за едного,, но за целия народ, защото ние сме едно с целия народ” (За Господнята молитва, 8 ). „ И тъй, нека се молим, най-възлюбени братя, така, както Бог Господ ни е научил!…Понеже Бог не е слушател на гласа, а на сърцето”(3 – 4). Това са думи валидни и днес и ни помагат да празнуваме добре св. Литургия.

Накрая, за Киприян „Сърцето” е мястото на молитвата. За Библията и Отците Сърцето е най-съкровеното у човека, мястото, където обитава Бог. Молитвата е дело на сърцето, не на устните.

Накрая папата призова вярващите да усвоят „чуващото – разумно – Сърце”, за което Библията (ср. 1 (3) Цар. 3, 9) и Отците ни говорят.