Защо мълчи християнският свят?

Целият свят научи новината, че турските власти начело с президента Ердоган планират да превърнат отново в джамия цариградския храм “Света София”. В началото не можехме да повярваме в това злокобно намерение на хора, желаещи отново да сипят сол върху раната, кървяща вече 567 години.

Повече от пет века православните християни оплакват най-красивата постройка в историята на човечеството, обезчестена от султан Мехмед Завоевателя през 1453 г. С падането на Константинопол този Юстинианов градеж навлезе в черните си дни, траещи вече повече от половин хилядолетие. Но през цялата тази османска нощ православните християни никога не са забравяли “Света София”– Майката на всички църкви, по която мнозина и днес въздишат със същата мъка като в деня, когато православното пеене в нея бе заменено с глас на мюезин.

Докато християните по света са разделени във всичко и за всичко, турските националисти отново посягат върху нашето свещено наследство, което са ни отнели и обезчестили. За да се помирят едните и другите, “Света София” бе превърната в музей през 1935 г., ала днес, почти сто години по-късно, в духа на османските султани президентът на съвременна Турция, Реджеб Таиб Ердоган, заедно със своите съмишленици обещава, че “Света София”отново ще стане джамия. Държавният съвет на Турция трябва да вземе решение по този въпрос на 2 юли.

Не ни учудва толкова становището на турския президент, който продължава оттам, докъдето са стигнали неговите предшественици, колкото мълчанието на християните по целия свят, както на Изток, така и на Запад. Чуе се по някой глас от църковните среди в Атина и Москва, и това е всичко. Изглежда, че християните са изгубили интерес и към самите себе си, и към собственото си наследство, и към бъдещето на своя свят.

Можем ли да си представим как биха реагирали мюсюлманите по света, ако някой им каже, че джамията Ал Акса в Йерусалим ще стане християнски храм? Или, какво би станало, ако бъде решено църквата “Свети Петър” в Рим да се превърне в джамия? Дали християните по света щяха да гледат спокойно този ужас или поне биха надигнали глас? Трудно е да се каже; днешните християни са катастрофално кастрирани откъм твърдост, сила на духа и съпротива срещу всичко, което ни заплашва като вдигнат меч над главите ни.

За днешните пишман-християни, потопени в упойката и безсмислието на потребителското съществуване, парите и нищожният кръгозор на личното им благополучие са по-важни от съдбата на техния свят и бъдещето на децата им, и затова мълчанието е най-удобната за тях форма на бягство от отговорността, която имаме и към нашите предци, и към нашите потомци.

Докато спим мъртвешки сън, Ердоган продължава своята империалистическа мисия, отваряйки отново жестоко раната, кървяща от векове. И само вярата в Провидението и упованието в Него са едничката светлина в тази нощ на отчаяние при едни, мъртво равнодушие при други. С тази светлина да утешим душите си, където, затрупана от прахта на забравата, скрита някъде дълбоко, сияе “Света София”като едно от най-чудните цветя на Православието!

| mitropolija.com

Превод: Андрей Романов