Изложба на съвременни сръбски икони в Люксембург

Източник: Orthodoxie.com

От 1 до 7 май 2006 година, с благословението на епископ Лука на западноевропейската епархия на Сръбската православна църква и на задхълмско-херцеговския епископ Григорий, сръбската православна енория „Свети свети Константин и Елена” в Люксембург представя изложба от съвременни икони.

Изложбата е организирана в сътрудничество с галерията „Църквина” от Требине (Херцеговина), Сръбския културен клуб, хуманитарната сръбска православна асоциация „Озрен” и асоциацията „Видовдан” от Люксембург.

Всички изложени експонати са дело на иконописци, принадлежащи към Сръбската православна църква и упражняващи изкуството си в различни страни и области на бивша Югославия – Сърбия, Косово и Метохия, Черна гора, Босна и Херцеговина. Те представят възраждащото се през последните години сръбско иконописно творчество, вярно на своите византийски извори.

Откриването на изложбата се състоя вчера вечерта в присъствието на множество посетители и гости. Изложението може да бъде посетено всеки ден до края на седмицата от 13 до 18 часа на адрес: Centre Convict, 5 avenue Marie-Thérèse, Luxembourg-ville.

Там са повечето икони, които бяха изложени на 1 и 2 февруари в ЮНЕСКО в Париж, а освен това има и нови експонати.

Старата сръбска иконопис е една от най-известните в православния свят. Пряка наследничка на византийското иконотворчество, тя претърпява важно развитие през ХІІІ и ХІV век. Фреските и иконите от манастирите Милешева, Морача, Сопочани, Студеница, Жича, Грачаница, Ипек (Печ) и Дечани са особено известни и се отличават с топлотата и жизнеността на представените образи и сцени. Това изкуство продължава да съществува и под турското робство, засегнало този географски район след втората половина на ХV век. През ХVІ век монахът Лонгин от Ипек се прочува със значимостта и качеството на произведенията си, а през ХVІІ век – монахът Георгий Митрофанович от Хилендарския манастир е повикан, за да реставрира през следващите десетилетия фреските в повечето големи манастири и да изпише нови, което не му пречи успоредно с това да изпише множество икони.

За съжаление, през ХVІІІ, ХІХ и повече от половината от ХХ век сръбската иконопис е в упадък, също както и в другите православни земи: влиянието на западното изкуство, особено италианското, насочва иконографията към натурализма, който е твърде отдалечен от каноните на Преданието. Едва в средата на миналия век, под влияние на Фотий Кондоглу в гръцкия свят и на Леонид Успенски в руския, иконописта преоткрива чистотата на византийските и руските си извори.

Възвръщането на традиционния стил, който постепенно се налага в Гърция, започвайки от Света Гора, достига Сърбия и съседните срани. Иконописците, чиито творби са показани на изложбата, са представители на това възраждане на сръбската иконопис, черпеща от изворите на Преданието. Първите от тях, изучили занаята си в Гърция, днес обучават ученици в собствената си страна. Всички те преоткриват най-доброто от сръбската иконописна традиция от миналите векове, чиито образци често ползват в своите творби, и работят в същия дух и със същите техники и материали като древните иконописци. При това, те придават все повече значение на културните особености на своята поместна Църква, които бележат и другите елементи на свещеното изкуство, като архитектурата и църковното пеене.