Митрополит Арсений: „Сега е време за молитва!“. Бомбени удари над Светогорската лавра, приютила 520 бежанци

Свято-Успенска светогорска лавра

В нощта на 12 срещу 13 март 2022 год., срещу празника Неделя  Православна, са били нанесени въздушни удари над Свято-Успенската светогорска лавра в Украйна, Донецка област.  

Публикуваме обръщението на Светогорския митрополит Арсений  от нощта на бомбардировките. Митрополит Арсений е клирик на Украинската православна църква – Московска патриаршия.

ВИДЕООБРЪЩЕНИЕ НА МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ

Днес, на 12 март, към края на Всенощното бдение в Неделя на тържеството на Православието, в 22:00 ч., в Свето-Успенската светогорска лавра бе нанесен авиационен удар. Падна бомба непосредствено около моста, който съединява десния и левия брегове на Северски Донец и Лаврата с гр. Светогорск. В резултат на взрива бяха избити прозорците на Успенския събор в Покровския храм, както и хотелът на Лаврата, в който към момента отсядаха 520 бежанци, основно от Харков. От тях 200 души са деца. Някои от тях получиха наранявания от парчета стъкло, защото бяха разбити и прозорци и врати в трите етажа на хотела.

Към настоящия момент хората се намират в подземията на Лаврата, в стресова ситуация. Децата са в истерия. Искам да кажа, че към момента на авиационния удар в гр. Светогорск живееха заедно с местните и бежанците около 10 000 мирни жители. Нямаше никакви военни съединения нито на територията на града, нито на територията на Свето-Успенската светогорска лавра. Тоест, ударът бе нанесен по мирен град, и по една от трите светини на Украйна – Свето-Успенската светогорска лавра.

Ние – братя, поклонници и бежанци, – се обръщаме към всички, от които зависят подобни действия. Това е безумие – да се нанасят въздушни удари по мирни жители и хора, които са избягали от войната, от бомбите и обстрелите. Историята на Светогорската лавра вече познава такъв опит – от 2014-2015 година, когато жителите на Славянск, Краматорск и Дебалцев намираха тук убежище. Но никога не се е случвало по мирния Светогорск и по Лаврата да бъдат нанасяни бомбени удари.

Разбира се, степента на разрушения предстои да бъде оценена напълно утре, защото сега нямаме електричество. Това също за нас е много важно, тъй като основно чрез манастирските кухни и котелни, работещи на електричество, ние приготвяме храна не само за братята, но и за всички бежанци, които са се обърнали към Лаврата. Утре ние ще се постараем да снимаме и осветим случилото се в пълна степен и пълен обем. Към настоящия момент, около един след полунощ, ние настанихме всички бежанци и поклонници, които бяха с малки наранявания, и ги превързахме на място. Сега хората малко или много се успокоиха.

Но всички – братя и жители – цяла нощ се намират в подземията, защото последва съобщение, че се правят приготовления за още един авиоудар. Не разбирам кому и защо е нужно това. Призовавам всеки, който ме чува като наместник на Свято-Успенската светогорска лавра,  и който има възможност да повлияе на създадената ситуация, да спре тези безумни бомбардировки и удари по абсолютно мирни градове и мирни хора.

ПРОПОВЕД НА МИТРОПОЛИТ АРСЕНИЙ НА НЕДЕЛЯ ПРАВОСЛАВНА

(избрани откъси)

„Лесно е да благодарим на Бога, когато състоянието на обществото е мирно. Когато сме изпълнение с доволство и здраве, когато нямаме скърби, тогава е лесно да кажем „Слава Тебе, Господи!“. Но да кажеш в скръбта си „Слава Тебе, Господи!“, това е да се уподобиш на праведния Йов. И на много божии угодници, които са търпели в този живот и са благодарили на Бога. Днес осъзнаваш именно тържеството на Православието, което остава чрез силата на нашата вяра, чрез силата на нашата любов към Бога и възлагане на Него на цялото ни упование. Осъзнаваш, братя и сестри, силата на действието на благодатта – когато тези добродетели в нашите души възкръсват. Възкръсват именно при такива събития…

Може би затова, че сега потърпяхме, и с благодарност дойдохме в храма на молитва, на служба, Господ да е отнел от нас един… а може би не един, може би и всички наши житейски грехове да прости. Ние не знаем как ще се прояви Божието милосърдие в нашите скърби. Ще узнаем това после, в бъдещия век. А сега знаем, че Господ не допуска нищо напразно…

Аз вече ви казах, братя и сестри, не е страшно да бъдеш убит, защото човекът живее във вечността, в друго измерение; не е страшно да си ранен – от раната боли, но другите чувства на човека не отпадат. Страшно е, когато страдат хора, и ти с  цялото си сърце искаш да им помогнеш, но разбираш, че човешките ти възможности са ограничени. Но възможностите на Бога са неограничени. Бог може да ни помогне, само трябва да поговорим с Него чрез молитвата. На нас ни е необходимо, братя и сестри, както никога досега, да разговаряме с Бога. Да си помагаме един на друг…

Знаете ли…  когато преди 27 години дойдохме с братята в тази обител, тя беше още по-разрушена. Но с молитвите на хората, които обичат това свято място, с пожертвования и самоотвержения им труд, тази обител се вдигна от руините и стана днешната красавица. Руините ние ще поправим, важното е в душите и в сърцата ни да не останат руини. Там да останем съзидатели на Божия дом – в сърцата си…

Вие познавате, братя и сестри, тази любов на нашата майка – Църквата… Аз вече съм разказвал – тя споменаваше и комунистите, и комсомолците, и партийните функционери, и гонителите на Църквата, защото техните майки и баби са носели бележки с имената им. Никога Църквата не е отказала споменаването (молитвата); не е отказвала, когато родители са идвали и са се молили за дъщерята, за сина си, които са изпаднали в блудство и всякаква друга нечистота, не са слушали родителите си… Никога не сме отхвърляли от Църквата молитвите за онези, които са изпаднали в алкохолна зависимост, щом плачещите им майки и съпруги винаги са се молели за тях. Същото се отнася и за тези, изпаднали в наркомания. Ние често споменавахме братя и сестри, за които в бележките бе записано „затворник“. И не ставаше ясно за какво е бил съден и е попаднал в затвора този човек. Майка му го обича, носи бележки; а Църквата – като майка, която още повече обича децата си, – се моли за всички. И на този фон сега се чуват гласове: „Нека да не споменаваме патриарх Кирил“. Ние споменаваме всички – и престъпниците, и хората, отпадналите от Бога, и дори тези, които гонители на Църквата от комунистическите времена – всички. Осем години четем на литургия молитва за мир в Украйна. Тази молитва е съставена от патриарх Кирил. Той в последното си изявление каза, че всяка война е дяволско дело, и призова към примирение и към решения чрез преговори, а не чрез убийства. Ние, братя и сестри, в днешния ден се молим за всички, в това число да се молим и за Патриарха…

И дай Боже, братя и сестри, Господ днес да погледне към скръбта на всеки един от вас, да изтрие сълзите на всеки в този храм и да чуе най-малката въздишка; да види как се разкъсват сърцата на мнозина днес, защото ние не разбираме това, което се върши, и до какво безумие е достигнал светът. И вече нито един човек не може да промени тази ситуация. Бог единствено може да измени сърцата и умовете на хората и да ги насочи да живеят по Божията воля. Сега е време за молитва. Не е време за взаимни упреци и оскърбления. Време за молитва е. И дай Боже, братя и сестри, Господ да чуе тази молитва. Така и ще бъде….“