„Моето име е Ахмед…“

Сред коментарите във връзка с вчерашния атентат в Париж, в който загинаха 12 души, се чуха и някои мнения в посока на това, че виновник за ужасяващата трагедия е… религията сама по себе си, а не религиозният фанатизъм (в случая – ислямизмът). Писателят Салман Рушди, самият той пострадал именно от този религиозен фанатизъм, нарече религията „средновековна форма на ирационалността“. Нуждае ли се днес вярващият човек, изповядващ без значение коя религия, от някаква реабилитация? Вместо отговор ви представяме публикувания в OFFNews коментар на Ахмед Шихаб Елдин, който е сложил за корица на фейсбук профила си една от карикатурите, предизвикали убийствата на журналистите.

Моето име е Ахмед. Име, което носеше един от двамата полицаи, убити днес в атаката срещу Шарли Ебдо.

Ахмед Мерабет беше само на 42 години. Беше убит извън сградата след като се сблъска със стрелеца, докато патрулираше по улицата.

Ахмед също така е едно от имената на Пророка Мохамед, произлизащо от арабския корен „hamd“, означаващ „прослава“. Би могло да се преведе като „Най-славният“.

Има болна, дълбока и черна ирония във факта, че нападателите в атаката, прославяща Пророка Мохамед чрез убийството на 12 души, убиват човек, който е кръстен на името на Пророка.

Тези, които си обясняват света като „ние срещу тях“ са опасни, защото са невежи и са забравили факта, че всички ние сме деца на Бога – без значение в кой Бог вярваш.