Пасхално послание на Негово светейшество Вартоломей, патриарх Константинополски

Много от тези стародавни въпроси остават без отговор и днес. Това, което се е случило тогава, веднъж и завинаги, не престава да се повтаря. Тайната продължава, както и нашето учудване. Христос остава и днес за мнозина предмет на противоречия (Лук. 2, 34). Той е разпнат, но възкръсва. Разпнатият е съблазън за едни, безумство за други (1Кор. 1, 23). Някои се присмиват на Възкръсналия от мъртвите (Деян. 17, 32), други Го клеветят (Мат. 27, 11-15), но Той царува в сърцата на вярващите.

Ние, верните, предвкусваме Възкресението. Ние живеем във Възкресението и не се боим от естествената смърт на тялото, защото вярваме във Възкресението на Христа и на човеците. Ние го смятаме за действителен факт благодарение на връзката ни със светиите – макар че са мъртви според човешкото разбиране, в действителност те продължават да живеят, общуват с нас и ни помагат в живота.

Въпреки това, обаче, викът на фанатизма, прозвучал в онези дни, не е престанал да отеква оттогава насам, продължава да звучи пронизително: „Разпни Го! Разпни Го!” Оттогава, могъщите на този свят, отговорили на този призив с малодушие и безотговорност, продължават да отвръщат: „Вие Го вземете и разпнете” (Иоан. 19, 6).

Животът възкръсна! Христос възкръсна! А ние пък, ние свидетелстваме за Неговото Възкресение, не само с разумни аргументи и доказателства, но и с живота си според Възкресението. Само тогава нашето свидетелство може да бъде достоверно, когато Възкръсналият Христос живее в нас, когато цялото наше съществуване сияе с радостта, увереността и мира на Възкресението.

Наистина, смъртта остава пред нас като заплаха за живота – за нашия живот и за този на естествената ни околна среда. Нямаме тук предвид, разбира се, тлението и смъртта в биологическия смисъл на думата, а по-скоро онези форми на смърт и тление, които заплашват прикрито, неумолимо и жестоко живота на човека; формите, които омаловажават съзнанието, унижават човешката личност, помрачават красотата на естеството.

Имаме предвид, например, живота, предаден на смъртта преди дори да види светлината на слънцето. Има предвид милионите деца, обречени на смърт заради мизерията, глада, липсата на най-елементарни лекарства, заради сърдечната грубост на онези, които имат властта и силата, но не правят необходимото, за да спасят тези деца; заради безсрамието на експлоататорите и на развратителите на детската невинност.

Имаме предвид жертвите на ежедневното насилие, на бруталностите на религиозния, националистическия и расовия фанатизъм, на жестокостите на въоръжените конфликти. В безчувствието и безразличието, подобни актове на насилие пренебрегват всеобщия призив на човечеството да се прекрати враждебността и да се установи мира в света.

Имаме предвид, най-сетне, грабежа на естествената околна среда, на който човекът я подлага грубо и измамнически. Поддавайки се на поривите си на хищна експлоатация и алчност, той обезобразява красотата, дадена й от Твореца, подкопава основите и условията за оцеляване на идните поколения.

Накратко, имаме предвид тези форми на живота, които носят белезите на смъртта – духовни или морални, дължащи се на страсти или грешки. Това са белезите на лишението или на алчността, знаците на унижението и на потъпкването на живота.

Възлюбени братя и чеда в Господа,

И тази година почетохме светите Страсти на нашия Спасител Иисус Христос. Знаем, че словото за Неговата смърт на кръста е безумство за тези, които пребивават в неверието и вървят към своята погибел. Напротив, то е сила Божия за нас, които във вярата вървим по пътя на спасението (1Кор. 1, 18) под ослепителната светлина на Възкресението.

Оживени от тази сила и радост на Христовото възкресение, ние почитаме живота на нашите ближни. Призоваваме да се спре взаимното убиване, осъждаме насилието и фанатизма, които застрашават живота. Тържеството на Възкресението трябва да изживеем като тържество на живота, на братството между човеците, на очакването и надеждата.

„Христос възкръсна и ето, животът се възцари.
Нему слава, чест и власт во веки веков”.