Отношението на Православната църква към хомеопатията?

Въпросът е доста сложен, понеже в православните среди съществуват две мнения – т.е. „за” и „против”.

Хомеопатията и нейният произход са свързани с името на Самуел Ханеман, немец живял през ХVIII век, а хомеопатичните лекарства представляват неограниченото разреждане на определени лекарствени субстанции, които едновременно запазват и засилват лечебните си ефекти. Разреждането е съпроводено от т.нар. динамизиране или потенцииране. Счита се, че колкото лекарството е по-разредено и интензивно обработено по този начин, толкова по-силно е действието му. Хомеопатите също твърдят, че водата запомня веществото, разтворено в нея и придобива неговите свойства.

Днешната медицина е скептична към всичко това, лечението според някои се дължи на внушение, но аз искам да обърна внимание на една духовна страна на хомеопатията. Като нова медицина и тя се е нуждаела от корени. Знаем, че световната история винаги е разглеждала медицината от анропологична гледна точка осветена в светлината на богословието.

При появяването на хомеопатията преди 200 години първите й последователи, търсейки да я облекат в някаква духовна форма, я свързват с алхимията и окултизма. Именно това е притеснително за нас православните. Но днес фармацевтичните компании не се интересуват от това, още повече, че има хомеопати, които са православни и свързват лечението с духовните проблеми на човека. Заради това прегледът при хомеопата представлява и разговор, в който той търси духовните корени на болестта.

Много добри медици не-хомеопати днес имат същия подход.

Според мен проблемът е в това, как се подхожда към хомеопатията, дали като към нещо окултно, което има за цел възобновяване на липсваща енергия в организма, или като към лекарство, съдържащо вещества, извлечени от природата.

Сръбският академик и психиатър Владета Йеротич например подкрепя хомеопатията, а в неговия авторитет на лекар и православен богослов никой не може да се усъмни; дори знам, че и на Света Гора също се прилага, поради широкото и разпространение в Гърция.

Това е. Едно и също нещо може да се приема като лекарство или като духовна зараза.

Ще дам и един пример с поста. Много християни използват поста с цел гладолечение по методиката на д-р Людмила Емилова. В самата методика няма абсолютно нищо лошо, дори вярвам, че лекува почти всички заболявания.

Но постът и неговият смисъл като израз на покаяние и съпричастие с другия се подменя с чисто индивидуалистичен подход, чиято цел е пречистване на организма, лечение на различни заболявания и удължаване на живота. Човек през цялото време мисли за хранителния си режим и как в момента му се лекува черният дроб, а покаянието остава в страни.

Не знам дали моят отговор Ви задоволи, но според мен проблемът е в различията при подхода към хомеопатията.

А колкото до лечението на болестите, не трябва да забравяме, че единственият истински лекар е Господ Иисус Христос.

За него премъдрия Соломон възкликна:

“Ни билки, ни пластири ги лекуваха, а Твоята всеизцеряваща дума Господи!
Ти имаш власт над живота и смъртта и сваляш до портите адови и пак въздигаш” (Премъдрост Соломонова 16:12-13).

Твой в Христа:
О. Добромир