ХІV Международен конгрес за православния духовен опит в италианския манастир Бозе

Източник: Orthodoxie.com

От 14 до 20 септември в католическия манастир в Бозе, Италия, се проведе ХІV-ият Международен конгрес за православен духовен опит. По програма темите са били две: „Николай Кавасила и божествената литургия” и „Мисионерската дейност на Руската православна църква”. Публикуваме със съкращения окончателното прессъобщение от срещата.

От 14 до 20 септември тази година в Манастира Бозе (Италия) се проведе ХІV-ият Международен икуменически колоквиум за православен духовен опит. Жизненоважната и неразрушима връзка между евхаристията и мисията бе изследвана в дълбочина от различни ъгли. Двете теми на конгреса, разгледани самостоятелно, бяха именно личността на „Николай Кавасила (ХІV век) и божествената литургия” (византийска част – първите три дена) и „Мисионерската дейност на Руската православна Църква” (руска част – последните три дена). Така съобщенията и дебатите, от една страна, се отнасяха до евхаристията, ядро на християнския живот и миг на вселенско преображение, и от друга, до проповядването на Благата вест в необятните пространства от Сибир до Япония и Аляска – един особено актуален опит на търсенето на Бога, Който живее във всеки човек и всяка култура. Конгресът, организиран в сътрудничество с Вселенската и Московската патриаршия, е продължение на една многогодишна традиция за икуменически срещи в Бозе и целта му бе да предложи възможност за братски обмен и съвместен размисъл между източни и западни християни върху жизненоважни аспекти на духовния живот.

Освен Католическата църква, на конгреса също така бяха представени на най-високо равнище Православните и Реформаторските църкви. От страна на Католическата църква присъстваха кардинал Акиле Силвестрини и отец Милан Жуст от Папския съвет за единството на християните, както и множество епископи от Епископската конференция на Пиемонте. Константинополската патриаршия бе представена от митрополитите Генадий Италийски и Емилиан Силиврийски и от професор Антоний-Емил Тахиаос, а голямата делегация на Московската патриаршия беше водена от архиепископ Йоан Белгородски, председател на Мисионерския отдел на РПЦ. Другите църкви също бяха изпратили квалифицирани представители: Гръцката православна църква (епископ Йоан Термопилски), Православните църкви на Антиохия, Сърбия, Румъния (митрополит Серафим Германски и отец Николае Некула), на България (митрополит Калиник Врачански), на Украйна, Белорусия, (отец Павел Сердюк), на Америка, Япония (епископ Серафим Сендайски); също така и Арменската апостолическа църква (отец Адам Макараян), Англиканската църква (викарий Хю Уайбрю) и Световният свет на църквите в Женева (Яник Провост).

През тези дни в Бозе се срещнаха също така голям брой монаси и монахини от манастирите в Синай, Гърция, Русия, Украйна, Белорусия, Румъния, България, Ливан, Англия, Италия, Франция, Белгия, Швейцария и Германия.

Сред участниците бяха и православният философ Христос Янарас и руският литературен историк Никита Струве.

Опитът на Николай Кавасила (ок. 1319 – ок. 1398) е свързан с най-бележитите фигури на византийския исихазъм: той е бил другар с Григорий Палама, и в родния си град Солун е посещавал мирските кръгове, свързани с исихасткото движение, чийто стремеж е бил да съгласуват живота в света с един интензивен духовен опит. Днес все още, Кавасила си остава един от най-вълнуващите примери за живот в света, и едновременно с това, за изключителна духовна дълбочина.

В яркия културен климат на ХІV век Николай Кавасила изучава граматика, риторика, философия, право и астрономия, но най-вече придобива забележителни познания за Свещеното Писание и светоотеческата литература. В Константинопол той участва дейно в политическия живот на Империята и в същото време се интересува от съвременните богословски дебати, в частност от паламитския въпрос. Все пак през целия си живот Кавасила си остава човек на съзерцателната молитва. Доказателство за това са двете му най-големи творби: Животът в Христа, един истински шедьовър, обобщение на вътрешния християнски живот, и Изяснение на божествената литургия, представляващо едно от най-възвишените тълкувания на Светата тайна Евхаристия.

Участниците в конгреса проявиха особен интерес към евхаристийната визия на автора и мястото и значението на евхаристията в духовния опит на вярващия като цяло. Докладите изследваха също така предизвикателствата, които евхаристията поставя днес пред църквите, поели по пътя на търсене на единството. За Кавасила евхаристията е преди всичко разказ за Божията любов към човечеството, на Неговото домостроителство за цялото творение. Извършването й не означава просто повтарящо се изпълняване на един обред, а напротив, все по-убедено и съзнателно навлизане в самата същност на християнската тайна – любовта на Отца, отдаването на Сина и творческия акт на Светия Дух.

За великите руски светци ревностното търсене на Бога в уединение, в близост със Словото Му, в опита на милосърдието Му е насочено към агапи, към любовта спрямо цялото творение, към преображението на цялото битие по образ и подобие Христови. Тук може да се открие евхаристийният момент: не случайно съставителите на житията на светите монаси мисионери като Стефан Пермски (ХІV век), Трифон Печенгски, Теодорит Колски (ХVІ век), Макарий Алтайски (ХІХ век) наблягат върху вниманието, с което отслужват евхаристията, върху преводите на библейските и богослужебните текстове на местните езици, върху енергиите на преображението, изливащи се в евхаристията, чиято сила е да привлича онези, които все още са „в мрак” и не познават благовестието на Божието спасение, извършено в Христа.

Така се открива дълбоката приемственост между живота на светия монах и придобиването на Светия Дух (по примера на свети Серафим Саровски), и живота в общение с евхаристийната общност. И в двата случая опитът на преображението е преди всичко знак, който изразява любовта на Бога към всички хора. Тук сме в сърцевината на „мисията”, така както я е разбирала Руската православна църква, и най-вече монасите, първите благовестители по руските земи. В тях разпознаваме хора, способни да благовестят, защото самите те най-напред съвършено са приели проповедта на Евангелието и са се оставили да бъдат преобразени от неговата светлина. И ето кой е мисионерът: преди да стане благовестител, самият той е приел благовестието.

Повторното преживяване на необикновеното приключение на руските свети мисионери, които в името на Евангелието са се срещнали с отдалечени и изключително различни народи и култури, и които са съумели да се откажат от личните си преимущества, от културното си превъзходство, за да придобият безусловно вниманието на другия – всичко това позволява и на християните от ХХІ век да вдъхнат от троичното и светодуховско измерение на християнската мисия. Светите Стефан Пермски, Герман Аляскински, Инокентий Московски, Николай Японски са изучили първи училището на народите, които са щели да евангелизират, изучавайки техните езици и култури, защитавайки техните права, избирайки да обичат другия преди да получат любов в замяна, и преди дори да знаят дали другия ще приеме Благата вест. Защото Евангелието е именно тази свобода да обичаш.

Следващият ХV Международен конгрес за православен духовен опит ще се състои от 16 до 19 септември 2007 година.

Превод със съкращения: Екатерина Крумова