Да обичаш Бога

Quo vadis Domine? Къде отиваш, Господи?…

Къде отива твоят Бог и вървиш ли ти до Него, след Него или някъде встрани? Кой си ти? Къде отиваш? Какво искаш да постигнеш? Кой живее в твоя свят и къде е твоето място в света около теб? А къде е мястото на Бога?

Да обичаш Бога, значи да обичаш преди всичко себе си. Защото ти, точно ти, си най-съвършеното Негово творение. Тук не става въпрос за инфантилна и егоцентрична самовлюбеност, а за любов–саможертва. Да си готов да жертваш петте минути слава днес за едно истински величаво утре, за една лъчезарна безкрайност. Любов–грижа – да се грижиш за тялото и духа на Божието Творение – т.е. за твоите тяло и дух. Защото тялото ти е прекрасният богоподобен съсъд на сияйната ти безсмъртна душа. Любов-мъдрост – далновидно да предвидиш последиците от своите постъпки, за да не нараняваш себе си и хората, които обичаш, а да пресушиш сълзите им.

Да обичаш Бога, значи да можеш да прощаваш, защото да простиш, значи да се довериш на Божието Правосъдие: "Ако е Бог е за нас, кой ще е против нас?" (Рим. 8:31).

Да обичаш Бога, значи да вярваш в себе си. Той е влязъл в теб чрез Светото Причастие, живее в теб, грижи се за теб и те направлява. Той никога няма да те подведе, защото те обича, а Любовта Му е безгранична!

Да обичаш Бога, значи да се смириш. Да не отвръщаш на чуждата злоба и дребнавост, защото тези, които те нападат, са вече наказани с липсата на любов и мъдрост.

Да обичаш Бога, значи да се грижиш за близките си. Той ти е дал този кръст, за да те изпита. Защото Бог е чувство за отговорност. Отговорност за себе си, за другите и за целия свят около теб.

Да обичаш Бога, значи да умееш да обичаш любимия човек. Не с егоистична, нито с алтруистична любов, а с любов-съдружие, в която ще бъдете рамо до рамо в битките по пътя към намиране на своето Аз. А в това Аз ви чака Бог, защото Бог е познание – познание за себе си, за другите и за цялото мироздание. И той ще бъде с вас и ще ви помага, "...защото, дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях" (Матей 18:20).

Да обичаш Бога, значи да обичаш всичко живо, защото Той е Живот. Да прибереш изгубеното коте, да приласкаеш разплакано чуждо дете, да превържеш счупено клонче и да не късаш цветята в градината.

Да обичаш Бога, значи просто да можеш да обичаш, любовта да живее в теб и да те води, защото Той е любов. Тогава със сигурност ще знаеш кой си, къде си и накъде отиваш.

На добър път!