Структура на личността

Но, ако в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. А мъдростта, която иде отгоре е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците” (Иак. 3:13-18).

Безусловно, докато човек е жив, границите на духовното, душевното и телесното остават преодолими. Пътят нагоре ­ към духовното ­ е път на покаянието в Бога. Пътят надолу е път на грехопадението. Това е актетическият аспект на триадата. Но има и друг ­ сферата на социалната активност. И ако на духовното могат да съответстват религиозните потребности и свързаната с тях дейност (например литургичната), то на душевните потребности могат да съответстват сферата на изкуствата, увлеченията и пр. На телесната съответства сферата на спорта, физическия труд и пр. Така духовен човек е този, който се опитва с помощта на Бога да не унищожи, а да подчини душевната и телесната сфера на духовните основания на своята жизнена дейност.

Именно в това се състои принципът на който могат да се строят дидактичните програми. Задачата не е да се задуши душевното и телесното заради духовното, а тези три сфери да бъдат балансирани.

Вътрешният свят на юношата и неговото формиране

Ние често казваме с чувство: “Вътрешният свят на човека”, а в същото време нито съвременната психология, нито етиката познават законите на духовния живот.
Има два важни момента, които се отнасят към основите на този живот. Първият момент е структурен, а вторият ­ динамичен.

Основополагащото чувство, което е верен знак на благочестието (или в крайна сметка ­ на борбата за него) е страхът Божи ­ както при юношата, така и при девойката. Начало на мъдростта е страхът Господен ­ казва псаломът.

И за да оборим несъгласията на атеистическите съждения, че, разбирате ли, не можем да строим възпитанието върху страх и трепет, веднага ще кажем, че страхът Божи, както казва псаломът, е само началото на мъдростта, но още не е самата мъдрост.

По мое мнение, съвършената любов е именно тази най-жадувана “съзнателност”, когато доброто се върши не от страх, а от любов към Бога и ближния.

В момчето трябва да се появи, още в детството, някаква способност за “вглеждане в себе си”. Това не е просто самонаблюдение, а самонаблюдение в Бога, което от една страна скланя към покаяние, а от друга ­ не му позволява да унива, а му носи радост и покой.

В своите спомени от детството протойерей Сергий Булгаков пише, че в детството си е имал всъщност едно откровение и живата памет за него много по-късно го е върнала на пътя на спасението. Веднъж, още малко момче, след рождественското богослужение той излязъл на улицата. И там го посетила неизразима благодат на радост, покой и Божия близост.

Ето такъв положителен опит от богообщението трябва да има всяко православно дете.

Няма да говорим за всичко онова ­ прекрасно и високо ­ което трябва да изпълва вътрешния свят на детето. Ще спомена само едно важно обстоятелство.

Става дума за това, че един от пороците на съвременния нерелигиозен хуманизъм е абсолютизацията на т.нар. младежка култура. Определено казано, културата на нерелигиозния хуманизъм изобщо не познава института на старчеството, духовничеството. А това, меко казано, не е много хубаво. Всички духовно развити цивилизации са се отнасяли почтително към старците, наричайки ги мъдреци, духовници, гуру и пр. В Русия културата на старчеството е получила началото си от преподобния Сергий, Радонежския игумен. По-нататък можем да говорим за такива стълбове на православното наставничество, като преподобния Серафим Саровски, праведния Иоан Кронщадски, оптинските старци и пр.

Разговори за това, че “вече няма старци” се водят най-малко от 1 000 години. Така в един от своите трудове Симеон Нови Богослов пише например следното ­ ходят монаси из нашия манастир и говорят, че истински старци вече няма да има. Преподобният Симеон е живял в десети век. Преподобният Сергий все още не е бил роден по това време. По същия повод свети Симеон пише, че по-добре е да имаш за духовник просто благочестив монах или енорийски свещеник, отколкото да живееш самочинно, извън благословия и съвет.

Детето трябва отрано да привикне към изповед и съвети с духовник. Това е нормално духовно ориентиране. Както семейният лекар, познавайки от малко едно или друго дете, по-лесно би определил защо, да кажем, го боли главата (Например, защото това е остатъчно явление на травма от детството), по същия начин и духовника, познавайки от години особеностите и душевното устройство на детето (по-късно юношата) ще може бързо и правилно да разпознае източниците на един или друг порок, духовна криза и пр.

За автора

Протоиерей Борис Ничипоров е селски свещеник, настоятел на Илинската църква в село Селихово, Тверска област. Учен, бивш преподавател в столичен университет, кандидат на психологическите науки.