Антихристът и вярата без любов

А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден (2 Сол. 2:1-2).

В последно време все повече се говори и пише за Антихриста, за числото му – 666, за времето, когато той ще се яви, кой ще бъде той, кого ще съблазни, колко ще царува и кога Господ Иисус Христос ще се яви, за да го ”изтреби с блясъка на пришествието Си” (2 Сол. 2:8). За съжаление с тези теми се занимават предимно сектанти, аматьори, хора, които изобщо не познават Светото Писание или са го чели твърде малко. Има и монаси, и ”старци”, обикновено старостилци-ревнители, които имат ревност за Бога, но, подобно на юдеите, не по разум. Те се опитват да предпазят хората от приемане на Антихриста, на печата му, на числото му, но с фанатизъм, а не с любов Христова и без да познават апостолската традиция. Никой апостол на Христа не проповядва словото Божие с фанатизъм, всявайки паника и ужас сред слушателите, а с доброта и любов към тях, за да повярват във Възкръсналия Христос, да се кръстят и да се спасят. Защото ”който повярва и се кръсти, ще бъде спасен, а който не повярва, ще бъде осъден” (Марк 16:16).

”Православните” ревнители, ”старци”, фанатици внушават на вярващите, че този, който е получил някакъв номер, дори ЕГН, или се е подписал, за да получи лична карта, която също има номер, вече е приел печата на Антихриста. Те всяват паника сред наивните си жертви и ги манипулират духовно, а някои от тях ги разболяват психически, всявайки у тях уж ”духовна” паника. Последиците за наивниците са трагични. Те развиват мании за преследване, приемат всяка дума на ”православния” гуру за божествена и сляпо се подчиняват на всички заповеди на ”стареца”, защото в противен случай ”ще погинат”. Има дори и духовници, които им вярват. Някои от тях повтарят всичките Тайнства, извършени над тях, понеже в официалната Църква уж нямало благодат, като мамят и християните, че всъщност не са кръстени, венчани, не са приемали Тялото и Кръвта Христови, не са се изповядвали…

Такива твърдения и предания на „старците”, (а и на „стариците”, на които уж се явявала Божията Майка и им давала нареждания, как абортиралите жени да помолят св. Йоан Кръстител да кръсти ”небесно” дечицата им), противоречат на Божествените Писания, чието непознаване е причината за всички злини в Църквата според Божествения Златоуст.

Зилотството в Църквата не е от днес. Още от средата на първи век от Рождество Христово фанатични ревнители внушавали на християните от езичниците, че ако не се обрежат, не могат да се спасят (Деян. 15:1). Те искали Апостолите да им заповядат да се обрежат и да пазят Закона Моисеев (ст. 5). Тази първа ерес в християнството – ”юдеохристиянското” фарисейство, била осъдена от Апостолите на събора в Йерусалим около 49 г. сл. Р. Хр.

Апостол Петър изобличил така неразумните зилоти: ”Сърцеведецът Бог им (на езичниците) засвидетелствува, като им даде Дух Светий, както и нам; и не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти с вярата сърцата им. Сега, прочее, защо изкушавате Бога, като възлагате на врата на учениците иго, което нито нашите бащи, нито ние можахме да понесем. Ала ние вярваме, че с благодатта на Господа Иисуса Христа ще се спасим, както и те” (ст. 8-11).

В своите послания (най-подробно в Галатяни и Римляни) апостол Павел благовести на християните, че са получили Светия Дух не чрез дела по закона, а чрез послушание на вярата (Гал.3: 3). ”Обаче, като узнахме, че човек се оправдава не чрез дела по закона, а чрез вяра в Иисуса Христа, и ние повярвахме в Христа Иисуса, за да се оправдаем чрез вярата в Христа, а не чрез дела по закона; защото чрез дела по закона няма да се оправдае никоя плът” (2:16). Християнството е религия на свободата и вярата, а не на ритуализма и закона.

Въпреки че всички християни са призовани към свобода в Христа, някои съвременни лъжебратя се опитват да проповядват друго ”благовестие”, използвайки страха на хората от идването на ”деня Христов”. Те всяват паника сред християните, като ги учат, че:

– Антихристът вече се е родил.

– Всеки момент предстои той да се самообяви за бог (Христос, Майтрея, цар на Израел), щом стане на 30 г.

– Личните карти са печат на Антихриста и който ги приеме, се лишава от благодатта.

– Баркодовете съдържат числото 666 и не бива да се купува нищо, което съдържа това „начертание”.

– Всеки, който не е съгласен с всичко това, е враг Божи, няма благодат…

Апостолите обаче ни предпазват от всички тези наивни, фанатични заблуди на „старците”!

”Никой да не ви прелъсти по никой начин, защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня, за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е Бог” (2 Сол. 2:4).

”Антихристи” в широкия смисъл на думата са всички, които са против Христа. В този смисъл ”антихристи” и предтечи на Антихриста са някои римски императори, например Домициан, чието второ име е Нерон (оттам може би: Нерон Кесар – 666), заточил Апостол Йоан на остров Патмос; Диоклециан, който също като Домициан се самообявил за DOMINUS ET DEUS – ГОСПОД И БОГ, и решил да изтреби дори самото име ХРИСТИЯНИ, понеже те не го признавали за такъв; византийският император Лъв ІІІ, който се обявил за понтифекс – цар и свещеник (според св. отци Антихристът също ще се самообяви за бог, цар и първосвещеник). Императорът унищожавал изображенията на Христос и светците от 727 до 740 г. и преследвал иконопочитателите. Синът му Константин V Копроним заслужил името ”антихрист” с яростното си гонение срещу всички християни и монаси, които почитали иконите на Христа, Богородица и светците. Той нареждал монасите да сключват брак или да бъдат заточени, някои от тях били екзекутирани.

Антихристи са всички богохулници, които отричат, че Бог Слово се въплъти, стана Човек заради нас, пострада за нас и нашето спасение на кръста, уми ни с пречистата Си кръв от всички грехове и възкръсна на третия ден, за да възкръснем и ние за Бога чрез вярата в Христа Иисуса. Такива са мнозина еретици, например Арий, Евномий, Несторий Константинополски, Евтихий, Пелагий, който учел, че човек се спасява със свои заслуги, без Божията благодат, а малките деца дори нямат нужда от кръщение, понеже нямат лични грехове и прародителския Адамов грях.

Антихрист е Ленин, отлъчен от св. Патриарх Тихон. Антихрист е Хитлер. Антихристи са и мнозина ”вождове”, гуру-богове, самообожествили се измамници, лъжемесии и лъжехристи.

И все пак Новият Завет ни учи, че Антихристът в точния смисъл на тази дума ще бъде един конкретен човек, синът на погибелта. Той ще има собствено име с числов еквивалент 666. Но Апостолите ни учат да не се боим от него, защото Господ Иисус е с нас през всички дни до свършека на света, а ”ако Той е с нас, кой ще е против нас?” (Рим. 8:31). Свети Григорий Богослов ни учи, че ние не трябва да се боим дори от дявола, а той трябва да се бои от нас, както се е боял от Апостолите. Но Апостолите са подражавали на Христа, а ние сме потънали в грехове и дори не се каем за тях. Грях е и верският фанатизъм без любов към хората. С това, без да искаме, приличаме на Лутер, който смятал, че е спасен само с вяра, дори и без любов (понеже уж Христос я бил отменил заедно със Закона). Но ЛЮБОВТА НИКОГА НЕ ОТПАДА (1 Кор. 13:8). А СЕГА ОСТАВАТ ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА, ЛЮБОВТА – ТЕЗИ ТРИТЕ, А ПО-ГОЛЯМАТА ОТ ТЯХ Е ЛЮБОВТА (1 Кор. 13:13).

Лутер не вярвал, че в Христа Иисуса има сила само ”вярата, която действува чрез любов” (Гал. 5:6). Нека Бог ни дари с даровете Си:”…любов, радост, мир, дълготърпение, милост, благост, вяра, кротост, въздържание. Против такива няма закон” (Гал. 5:22, 23). Дано Господ ни избави от надменната и горделива вяра, действуваща не с любов, а с омраза! ЗАЩОТО ЛЮБОВТА БОЖИЯ СЕ ИЗЛЯ В НАШИТЕ СЪРЦА ЧРЕЗ ДАДЕНИЯ НАМ ДУХ СВЕТИЙ (Рим. 5:5). Св. Силуан Атонски твърди, че който мрази хората, у него има зъл дух. Лутер мразел мнозина, а според светите авви този, който мрази ближните си, е еретик.

Апостол Павел утешава и окуражава християните с думите: ”Ние пък сме длъжни да благодарим на Бога винаги за вас, възлюбени от Господа братя, задето отначало Бог, чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината, ви избра за спасение, към което ви и призва чрез нашето благовестие, за да придобиете славата на Господа нашего Иисуса Христа. И тъй, братя, стойте и дръжте преданията, които научихте било чрез наше слово, било чрез наше послание” (2 Сол. 2:13-15). Той моли Бога и Господа Иисуса да утеши сърцата им (ст. 16,17), понеже изпаднали в ужас от словата и посланията на прелъстителите, които ги мамели, че са изпратени от Апостолите, и твърдели, че уж настъпва денят Христов. Апостолът учи и нас чрез своите послания, че ”оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и не се открие човекът на греха, синът на погибелта… за да седне като бог в Божия храм, показвайки себе си, че е бог… тогава и ще се открие беззаконникът, когото Господ Иисус ще убие с дъха на устата Си, и чрез блясъка на Своето пришествие ще изтреби” (ст. 3-8). Явяването на Антихриста е ”по действие на Сатаната и с всяко неправедно прелъстяване на ония, които загиват, задето не са приели любовта на истината за свое спасение. И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата” (ст. 9-12). Апостолът пояснява, кои не са приели любовта на истината за свое спасение, а са обикнали неправдата – това са неповярвалите в Истината – Христос. А християните са избрани изначално от Бога чрез освещаване от Духа и чрез вяра в Истината (срв. ст. 13).

Никой не трябва да мами и себе си, и другите християни, че вече идва краят на света, докато не се появи Антихристът, докато не дойде пророк Илия, вторият Предтеча на Христовото Пришествие, който ще предупреди хората да не вярват на Антихриста и да не му се покланят като на бог (срв. Откр. 11:3). Не бива да забравяме и Христовото пророчество, че Неговото Евангелие трябва първо да бъде благовестено на всички народи и чак след това ще дойде краят (Мат. 24:14). Краят на света няма да настъпи също и преди ”целият Израил да се спаси”, като се обърне и повярва в Господ Иисус Христос (Рим. 11:26).

Ние, християните, трябва да обичаме Господ Иисус от все сърце и хората – като себе си и тогава няма да се боим нито от дявола, нито от антихристите, нито дори от Антихриста, ако доживеем идването му, защото Господ е с нас през всички дни до свършека на света. Трябва постоянно да се молим и да бъдем будни, и Бог няма да ни въведе в изкушение и ще ни избави от Лукавия, от Антихриста и от антихристите.