В 4 сутринта Бог сбъдва молитвите

Източник: Стандарт

100 000 шепнеха пред иконите за здраве, любов и спасение на сестрите ни в Либия.

"За втори път съм на опашката, ще чакам отново колкото трябва, но искам да благодаря на Богородица." 19-годишната Наталия е от 11 ч пред храм-паметника "Св. Ал. Невски". Денят е 17 май, четвъртък, а часът – някъде след два. На опашката времето е спряло. Който се нареди, за да докосне трите чудодейни икони от Рилския, Троянския и Бачковския манастир, знае, че ще пълзи към тях поне 5 часа. Приел го е като пречистване. За Наталия обаче пречистването е двойно. Целунала иконите за първи път още в неделя призори, след като цяла нощ чакала реда си. Тогава помолила Богородица да спаси сестрите, да й даде здраве, да й помогне да си вземе изпитите и още нещо… да намери онази златна гривна, която пазела от баба си. От разсеяност ли, от невнимание ли, но преди месец скъпият спомен изчезнал. Наталия плакала, не смеела да каже на никого, особено на майка си, за да не я обвинят в небрежност. Сигурна била, че е вкъщи, някъде сред нещата й, но така й не я намирала. В четвъртък сутринта я видяла на пода до леглото си. Сякаш току-що била паднала. "Тогава си казах, че това е чудодейната сила на иконите", реди момичето и очите му се пълнят със сълзи. Затова решило да се нареди втори път – само за да благодари. Като Наталия тази седмица имаше хиляди. Силата на вярата обедини българите – така както го е правил досега може би единствено спортът. Половин ден от живота на желаещите да целунат трите чудотворни икони на Света Богородица минаваше в чакане. Хората на опашката станаха приятели. Бяха единни в молитвите си – първо за сестрите ни в Либия, после – за здравето и късмета на любимите си хора.

Колко българи от София и страната се поклониха на реликвите, никой не знае. Но по грубите сметки на "ВИП Секюрити", които не пожалиха сили и безплатно пазеха светините, може би са били към 100 000. На час минаваха около 300 души. Във всеки един миг от денонощието на площада не е имало под 1500 чакащи. В първите дни опашката бе двойна.

По ирония на съдбата точно хората, които през цялото време бяха най-близо до иконите, за да ги пазят – момчетата от "ВИП Секюрити", точно те не успяха да ги целунат. И да се помолят.

"Не ми е удобно да предредя хората, ако остане време, ще и аз ще се помоля", казва Илиян. Според хората от опашката най-удобното време да влезеш било 4 през нощта. Тогава колоната към светините вървяла най-бързо. С предимство хората пускали само бременни или крайно немощни. Трите икони – от Бачковския, Троянския и Рилския манастир, бяха събрани в храма като част от кампанията "Не сте сами" на "Стандарт", bTV и Дарик радио в събота, 12 май.

"Прекрасно e, че сте успели да ги докарате всички в София. Поздравявам ви за хубавата инициатива и ви благодаря от сърце", каза Дафина от София, която в сряда чакаше на опашка с гипсирана ръка. Почти всички миряни разказваха, че ще се помолят за здраве и за спасението на българските сестри. Почти никой не говореше за пари и богатство, само за здраве и щастие. "Какво друго да молим, всеки втори вече е болен от нещо. Искам всички да са добре, но и нещастните сестри да бъдат освободени", обясни Мария, жена на средна възраст.

"Вчера се наредих в 8 часа и влязох в 13,30. Сега чакам да се помоля за сестра си, че не е добре със здравето. Господ ми помага", редеше 75-годишната Любка. "Само за здраве се моля. Не за пари – за такива работи не бива да се молиш на Господ и Богородица. Здраве и нищо друго. Бог винаги ми е помагал за каквото съм му се помолила. Била съм на смъртно легло – закъсах с жлъчката, а сетне получих и възпаление на панкреаса. Месец и половина бях на системи в болницата на Чирков. Само молитвата ме спаси. Вече ме готвеха за операция и изведнъж възпалението ми изчезна." "Детето ми също беше на смъртно легло – и то оживя. Никой не можа да спре вярата, нито комунизма, нито нищо", разказва възрастната жена.

Нейна съседка по опашка пък подхвана своята история. "Бях на 18 години, когато ми се яви Богородица насън. Даде ми шоколадов бонбон. Детска работа, смешна, но на другия ден си взех изпита", обяснява 60-годишната Мария. "Оттогава вярвам. Вярата ми помогна много, две-три тежки операции прекарах. После пък майка ми беше в болница. Молихме се край леглото й. Тя твърдеше, че виждала Богородица на перваза на прозореца. Щом й сложиха системите и спря да я вижда. Но се оправи и живя още 5-6 години", завършва разказа си тя. Голямата част от молещите се бяха предимно възрастни хора, и то жени. 63-годишната Виолета сподели: "Молих се за сестрите, за България, за българския народ. Да дадат Господ и Света Богородичка да помогнат на всички ни, че е трудно време."

Млади майки също се поклониха на Богородица заедно с бебетата си. "Опитахме вчера да дойдем, но имаше нервни баби, които не ни пуснаха. Днес (сряда – б. а.) обаче бодигардовете ни вкараха. Помолихме се да са ни здрави децата и да сме щастливи всички", каза едната от тях.

Други майки бяха довели и двете си деца – момче на 7 г. и момиче на 8 г., а малките им братче и сестриче държаха в ръце.

"Много сме щастливи, че иконите са тук, и ги целунахме. Баткото и каката също прихванаха от вярата – поповете, които бдят до иконите, ги научиха как правилно да се кръстят", обясняваха те. На Ивайло му хрумна, че иска да бъде звезда. "Да играя в киното", уточни той. Но не измолил това от изображенията на Божията майка, а поискал да е здрав. Приятелката му Кристина отвърна на питането мъдро: "Има време, ще видим." И Ивайло, и Кристина стискаха здраво в ръцете си копия на Бачковската Богородица.

"Вярвам в иконите – обясни мъж на средна възраст, – човек може да има много неща, но липсва ли му вяра, не може да постигне нищо. Аз идвам да измоля здраве за съпругата си, която не е добре със сърцето и на тази жега не е разумно да чака толкова часове."

"Преди 20 години ходих в Троянския манастир – разказа учителка по български език, – помолих се за две неща. И двете се сбъднаха, колкото и да бяха невероятни. Сега нямам някакви кой знае какви желания. Само аз и детето ми да оздравеем. И двете имаме намалено количество кръвни телца и мислех да ходя поотделно и до трите манастира. Тази инициатива обаче е идеалната възможност за хора като нас, които нямат време и пари, за да отидат до тях." "Бабини деветини са това за невероятните желания, дето уж били изпълнени – отсича тийнейджърка с неопределен цвят на косата, – чак такива чудеса се съмнявам да стават, но аз дойдох за всеки случай, да се помоля да завърша успешно училище, че хич не ми се повтаря."

То само с молби не става, подхвърлят ехидно околните възрастни хора. Но мигновено се сещат, че са близо до храм, и мястото едва ли е подходящо за спорове. Те са убедени, че всеки търси сам своя път към мечтата си. И разпалено обясняват, че молитвата пред чудотворните икони е най-краткият й път до Бога.