Религия за мъже

По времето, когато църквите от всички вероизповедания се сблъскват със "Синдрома на Изчезващия Мъж", броят на мъжете в Източната Православна църква, ако не в числово отношение, то поне като пропорция спрямо този на жените, интригува. Изглежда, че това е единствената църква, която привлича и удържа мъжете в не по-малка степен, отколкото жените.

Както пише Лео Полдз в книгата си "Безпомощността на църквата: Феминизацията на християнството": "Православната църква е единствената християнска църква, в която се създава духовна музика за басове и която изпитва потребност от нея". 

Аз обаче не се заех да гадая защо е така, а писах по електронната поща на 100 православни мъже, по-голямата част от които са се въцърковили в съзнателна възраст. Кое е онова, с което Църквата успява да заинтересува мъжете? Отговорите, дадени по-долу, могат да дадат храна за размисъл на лидерите на другите конфесии, които биха искали да задържат мъжете в своите църкви.

Изпитания

“Изпитания“ е думата, която мъжете използваха най-често. Православието е "активно, а не пасивно". "Това е единствената църква, към която трябва да се адаптираш ти, а не тя към теб". "Колкото повече време си тук, толкова по-добре разбираш какво си длъжен да правиш".

Едно от нещата, които привличат силно мъжете, е физическият елемент на поста, телесният пост. Редовното въздържане от месна и млечна храна, "необходимостта да прекарваш на крака дългите служби, поклоните, подготовката за причастие… Когато службата стига до своя край, ти се усещаш като победител". "Православието апелира към мъжката мечта за самоусъвършенстване чрез дисциплина".

Темата "духовна борба" минава като червена нишка през православието: светците, включителни и светите жени, са воини. Войната изисква храброст, сила и героизъм. Ние сме призвани "да водим борба с греха, да бъдем воини", както казва св. апостол Павел в Послание до Ефесяни. И победителят ще бъде награден! "Дори фактът, че трябва да се борите, за да издържите докрай на крака дългата служба, е сам по себе си предизвикателство, който мъжете приемат с удоволствие".

Един от новообърнатите описа нещата по следния начин: "Православието е нещо сериозно. То е трудно. То е взискателно. То ни учи на състрадание, но и на себепреодоляване. Дава ти се много сериозно изпитание, чийто смисъл не е "да бъдеш доволен от себе си", а да станеш светец. То е сурово, и в тази суровост аз намирам освобождение. И жена ми също, между другото".

Кажи ми какво точно искаш от мен

Много от запитаните мъже харесват факта, че тези "изпитания" са ясно формулирани и се знае какво точно трябва да правят. "Повечето мъже се усещат много по-комфортно, когато знаят със сигурност какво точно се изисква от тях". "Православието определя разумни граници". "За мъжете е по-лесно да живеят църковен живот, когато знаят със сигурност за какво точно става дума. Особено при положение, че указанията за изграждането на църковния живот са толкова прости и разбираеми, че можеш веднага да пристъпиш и да започнеш да го правиш – тук и сега".

"Утринните и вечерните молитви, молитвите преди и след хранене и т.н. ти помагат да участваш в духовния живот, без да те е страх, че ще претърпиш несполука или ще се окажеш "в небрано лозе", не знаейки какво точно да кажеш и да направиш". Мъжете харесват религия, в която се влиза чрез прости физически действия, формиращи характера и съзнанието. "Хората започват да се учат незабавно чрез символи и ритуали – например чрез кръстния знак, който ти помага да се усетиш веднага в духовна връзка с Пресветата Троица, Църквата и другите християни".

Напред към целта

Мъжете харесват също и това, че изпитанията имат цел – съединението с Бога. Един от анкетираните мъже заяви: "В предишната си църква аз не усещах, че се движа нанякъде в моя духовен живот (или че изобщо трябва да се движа нанякъде – нали вече бях там, където трябва?). И все пак нещо, не знам точно какво, липсваше. Господи, та нали ВСЕ НЕЩО трябваше да направя?"

Изпитанията и духовната дисциплина засилват самосъзнанието и смирението, укрепват човека в борбата с греха, който пречи на единението с Бога. Един от неофитите ми писа, че иконите му помагат много в борбата с нежелателните помисли. "Ако просто затвориш очи, борейки се с някакво визуално изкушение, в паметта ти въпреки всичко остават образите, които създават проблеми. Но ако се заобиколиш с икони, вече имаш избор: да насочиш поглед към изкушенията или към нещо свято".

Един свещеник пише: "Мъжете се нуждаят от предизвикателство, цел, дори от приключение – те са ловци по природа. Западното християнство е изгубило аскетичния, т.е. атлетичния аспект на християнския живот. А тъкмо това е целта на монашеството, което се е появило на Изток именно като мъжка инициатива. Впоследствие жените също са започнали да участват, и нашите древни химни разказват за мъченици-жени, проявили "мъжка смелост"".

"Православието подчертава важността на ДЕЙСТВИЕТО. Благодатта не идва по пътя на пасивността. Благодатта е следствие на Божието присъствие в света и в нас. Ние трябва да я споделяме с другите и да участваме в нея. Значимостта на действието апелира към мъжкото желание за значимост. Мъжете искат ДЕЙСТВИЕ".

Силният Иисус

Но не само изпитанията, трудностите и тайнствеността са онова, с което православието привлича мъжете. Господ Иисус Христос е Онзи, Който ги довежда в църквата. Той е центърът на всичко, което прави и за което говори църквата.

За разлика от много други църкви "православието проповядва силен, мъжествен Иисус" (и дори мъжествена Богородица, наричана "Войвода победителка"). Някои мъже използваха дори думата "войнствен" и наричаха православните християни "командоси на Християнството". (Разбира се, войната се води срещу греха и невидимите духовни сили, а не срещу другите хора).

Един от мъжете противопоставя тази "сила" на "женствения образ на Иисус, с който израснах. При това аз никога не съм имал приятели от мъжки пол, които не биха се опитали да избягнат среща с човек, който би изглеждал по този начин… Въпреки че бях приобщен към конфесията си в ранна възраст, това изобщо не ми харесваше – изглеждаше ми като нещо, което едно здраво американско момче не може да възприема по-сериозно от игра на кукли".

Един свещеник пише: "В нашата религия Господ е войнствен, решителен Иисус, който побеждава ада. Иисус донесе на земята не мир, а меч. (Понятията войнственост и меч допадат на мъжете). В тайнството кръщение ние се молим, щото новопризованите воини Христови, мъже и жени, да си останат завинаги непобедими воини".

Един мъж, посещаващ от няколко години православен храм, нарече коледните хорали на протестантите "шокиращи, дори отблъскващи". Ако ги сравним с православните тропари и кондаци на Рождество, веднага става ясно, че "Мария детето люлее и коледни песни му пее" няма почти нищо общо с онова Рождество, което е огряло света със светлината на Разума, със Слънцето на правдата, изгряващо от Изток, със Свръхсъщностния и Предвечен Бог.

Пълно с тестостерон

Мъжете, влезли в православен храм, често изпитват изумление и потрес. "Православието е доста стряскащо за протестанта, който се среща за пръв път с него". "Разликите са потресаващи!" "Земните поклони, миризмата на тамян, иконите – с някои от тези неща трябваше тепърва да свиквам, но те запълниха празнотата в онези места, където я усещах по-рано". "Не всички могат да се ориентират веднага в това, което става по време на богослужението, защото то не е чисто интелектуално упражнение, в него има и немалко поезия".

Търпението се възнаграждава: "В началото православието стряска, но колкото повече време бях в църквата, толкова повече се усещах у дома". "В началото бяхме обезсърчени от продължителността на литургията и интензивните поклони. Но същевременно в душите ни се извършваше и нещо друго. В православното богослужение и духовност се усеща силна мъжественост".

Един възрастен православен свещеник пише: "Православието е пълно с тестостерон! Ние пеем, ние се провикваме "Христос Воскресе!", ние дори възрастните ги кръщаваме с пълно потапяне и ги помазваме с миро. Всеки път се извършват две или три събития едновременно. Това е съвсем различно от онова, което съм виждал в Западната църква, където маса хора са нужни, за да се зареди една кадилница".

Никаква сантименталност

В книгата си "Немощната църква" Лео Полдз обяснява начина, по който се е феминизирало западното християнство. През 12-13 в. почитането на Бога станало особено нежно, дори с еротична отсянка, то внушавало на вярващата душа, че тя (а не църквата като цяло) е невеста Христова. Сватбеният мистицизъм бил приет с ентусиазъм от благочестивите жени и това наложило силен отпечатък върху западното християнство. Очевидно е, че този подход не е бил твърде привлекателен за мъжете. Може би интелектуалната мощ на схоластическото движение, което се е появило горе-долу по същото време, е тъкмо реакция срещу тази емоционалност. "Разумът" и "сърцето" се оказали разделени. Мъжете се оттеглили на чашка коняк в Кабинета по Систематична Теология, предоставяйки на жените да се молят в храма. В продължение на много векове на Запад мъжете-свещенослужители били възприемани като женствени. Източната църква избягнала този "невестински" мистицизъм, защото големият разкол между Изтока и Запада вече се бил извършил. Християните от Близкия Изток, Азия и Източна Европа продължавали да изповядват по-ранната, недуалистична форма на християнството.

Мъжете, които ми писаха, изразяваха неодобрението си от западното възприемане на Иисус. "През последните 200 години американското християнство се е феминизирало. То ти поднася Иисус в качеството на приятел, любим, на някой, който върви до теб и говори с теб". Един такъв образ е добър за жените, но не и за мъжете. От друга страна, Иисус се показва като унижаван, победен, разпънат на кръст. Нито единият, нито другият образ на Христос е привлекателен за нормалния мъж.

По време на богослужението "мъжете не искат да се молят по традиционния западен начин, с притиснати длани, свити устни и изкуствено безметежен израз на лицето". "Мъжете са съвсем други – те се борят, преодоляват заедно трудностите и пеят песни край огъня". "Думите "искам да Го прегърна", "да се докосна до Неговия лик", докато "ме преизпълва силата на Неговата любов" не са онова, което мъжът би искал да пее в компанията на други мъже".

"Мъжът или се бори в името на славна и достойна кауза и се изпоцапва с кал в процеса на борбата, или пък се въргаля на дивана пред телевизора с бирена кутия в ръка. И все пак повечето църкви искат от нас да се държим като благовъзпитани джентълмени с чисти ръце и помисли".

Един мъж разказа, че богослужението в неговата петдесятна църква е била най-вече "емоционален опит. Чувства. Сълзи. Многократно себепосвещаване на Христос в групов екстаз. Пеене на емоционални песни, държейки се за ръце. Дори четенето на Писанието трябваше да предизвиква емоционални преживявания. А пък аз съм човек на действието. Аз искам да правя нещо, а не да разговарям или да чувствам!" Помогнала му книгата на Ричард Фостър "Триумф на дисциплината", от която научил, че има неща като "духовна дисциплина, а не само пасивно четене на Библията". Откровение за него се оказала и книгата на Дитрих Бонхьофер "Евтината милост". "Аз съм бизнесмен и знам, че нищо в бизнеса не се придобива без труд, енергия и вложения. Защо духовният живот трябва да протича по друг начин?"

Друг мъж, който преди това е бил католик, казва: "Богослуженията бяха удобни, лесни, съвременни. А ние с жена ми търсехме нещо традиционно, нелесно и контркултурно. Нещо древно и войнствено". Един новообърнат казва, че в предишната му църква "богослуженията бяха повърхностни, безсистемни, налепени от последните повеи на модата. Понякога бяхме прави, понякога седяхме без задоволителна причина. Започнах да мисля, че един по-значителен акцент върху традициите би бил твърде полезен".

Още едно свидетелство: "Разсърдих се, когато в проповедта си през последната "пепеляна сряда" (началото на Великия пост при католиците) свещеникът заяви, че истинската цел на Великия пост е да се научим да обичаме самите себе си. Тогава разбрах, до каква степен ми е омръзнало буржоазното, благопристойно американско християнство".

Новообърнат свещеник казва, че мъжете харесват в православието елемента на опасност, който води до "себеотрицанието на воин, до навлизане в неизвестното. Премахнете опасността и ще получите плодово кисело мляко: сладичка напитка с различни вкусове, сурогат на нещо, което някога е било полезно". "Мъжете стават много цинични, когато усетят, че някой се опитва да ги манипулира чрез техните емоции, особено ако това се прави в името на религията. Православието им допада с честността си. То е насочено не към възбуждане на религиозните чувства, а към следване на определен дълг. Дали си в добро настроение или не, и какво усещаш в момента – това няма голямо значение".

В православието има нещо, което съдържа "истинска мъжка романтика – разбирате за какво говоря, нали? В наше време романтиката е най-вече сълзи и сополи, а тук си имаме работа с романтика на мечовете и рицарството". И този православен неофит се усеща като воин от редиците на крал Артур (живял преди разкола между Изтока и Запада), отиващ на бой с икона на Богородица в ръце.

Както каза един дякон, "евангелистките църкви призовават мъжете да бъдат пасивни и мили (като в "Мистър Роджърс"). Православната църква призовава мъжете да бъдат храбри и да действат (като в "Храбро сърце"). Мъжете харесват приключенията, а нашата вяра е велика история на изпитания и борба, в която мъжете играят главната роля".

Мъжко лидерство

За добро или за зло, мъжете предпочитат да бъдат ръководени от мъже. Жените могат да участват във всички други дейности на църквата, но в олтара има само мъже. Един от анкетираните описа с една дума онова, което мъжете харесват в православието: "Брадите".

"Това е последното място в днешния свят, където на мъжете не им се казва, че те са лоши само защото са мъже". Те постоянно са заобиколени с положителни примери в лицето на светците, с икони, всекидневни молитви и разкази за живота на светиите. Това също е нещо, което привлича мъжете. Реални хора, които ти служат за пример, а не някакви неясни, размити образи. "Славата на Господа е живият човек", е казал св. Ириней. Друг анкетиран добавя: "Най-добрият начин да привлечеш мъжа към православието е да му покажеш православен мъж".

И все пак нито едно от тези неща, колкото и важни да са те, не заема главното място. "Не рискът е целта. Целта е Христос. Не свободният дух е целта. Целта е Христос. Той е оста на историята, около Него в крайна сметка ще се съберат всички мъже и жени, пред Него ще се преклони всяко коляно и Нему ще се изповяда всеки език".

www.frederica.com

Превод (със съкращения): Андрей Романов