Тяхната борба

Тази неделя, когато наскоро приключилият конфликт между Русия и Грузия беше още в разгара си, а грузинските танкове разстрелваха Цхинвали, унищожавайки покрай другото училища, болници и православни храмове заедно с хората в тях, грузинският патриарх Илия се завайка за православните ценности. Той изрази тревогата си, че "православни руснаци бомбардират православни грузинци и че такава агресия не е имало никога в историята на двата народа".

"Изправени сме пред много сериозна опасност, но не се страхувайте от нищо, Бог е с нас и Пресвета Богородица ни закриля. Едно нещо обаче ни тревожи много силно – това, че православни руснаци бомбардират православни грузинци. Това е безпрецедентен акт в отношенията между нашите страни. Усилете своята молитва и Бог ще спаси Грузия", увери паството си патриархът.

Ех, Ваше Светейшество, може и да сте Илия, ала сте далеч от библейския пророк Илия. Пророк Илия изобличи жестокия цар Ахав за беззаконията му. Патриарх Илия щеше да стисне костеливата му десница, както прави всеки ден с Михаил Саакашвили – своето достойно "духовно чадо". Пророк Илия бичуваше пороците и греховете на своя народ. Патриарх Илия ги покрива щедро и отечески с разперените поли на своето расо. Пророк Илия предсказваше Божието наказание за своите отбили се от пътя сънародници. Той не казваше: "Спокойно, момчета. Бог и Света Богородица ни закрилят". Това го казва патриарх Илия. "Спокойно", казва той, "не се тревожете. Всичко е наред". Но дали съсипаната, мизерстваща Грузия, която се изхранва само с парите на своите синове-гурбетчии, пръснати из целия свят, се нуждае от такива утешения? И ще й помогнат ли те?

И тъй, православните руснаци бомбардират православните грузинци. Православните грузинци разстрелват православните осетинци. Само горките православни осетинци нямат под ръка някой друг православен народ, върху който да излеят гнева си. Те остават най-долу и никой не се грижи за тях. Да, какво бесовско хоро се играе наистина в православния свят. Какви православни, какви християни сме, дявол да го вземе, щом нямаме никакви споделени ценности, щом се гледаме един друг през доларовата банкнота – или през мерника на автомата? Как утре руснаците, грузинците и осетинците ще пристъпят заедно към общата Чаша, след като в Нея ще им се привижда кръвта на разстреляните деца от Цхинвали? След такива неща помирение няма. Кой ще съшие разкъсания от хората хитон Христов, кой ще обедини отново Божия народ, разделен от недоверие и омраза?

А кой иска той да остане разделен? По-лесно е да си отговорим на този въпрос. Е, кой друг, освен добрия стар "опонент", за да се изразим по-меко, на Църквата и на човечеството – онзи с рогата. Само че той е умен – има си достатъчно агенти и представители на земята, чрез които пипа. Неговите представители обичат да прикриват истинските намерения и планове на своя рогат Шеф с приказки за всеобща стабилност и сигурност, за "права на човека" и "просперитет". Те са майстори в тази работа. Който им повярва, си слага главата в тяхната торба – а оттам вече излизане няма. И малката Грузия е станала отдавна тяхна маша, и не ще може вече да се изскубне от ръцете им. Вече второ десетилетие тази кавказка страна се заплита все по-дълбоко в американските планове – и затова, види се, е стигнала до такъв "просперитет". Днес Грузия е по-мизерна държава и от България, средната заплата там е петдесетина долара, единственото, което се произвежда в нея, е долнокачествено вино. Президентът и администрацията се издържат от САЩ, а обикновените грузинци – кучета ги яли: те си търсят късмета като гастарбайтери в страните от ОНД и по света. В това число и в Русия. В същото време тази държава си позволи да изхарчи милиарди – милиарди! – долари за въоръжаване през последните години, след идването на Саакашвили на власт. Как стават тия работи? Дори България не пилее парите си толкова безогледно. Всъщност тя ги и няма. А Грузия е още по-зле. Отговорът: всичко е финансирано от Вашингтон. Америка въоръжи мизерната грузинска армия със свои средства, снабди я с оръжие – танкове, хеликоптери, самолети. Американски и израелски инструктори обучаваха великите грузински воини, които минават в своите очи за "кръстоносци". (Вярно е, няма шега. И върху грузинското знаме са избродирани кръстове). И пак те насъскваха и насъскаха своята марионетка Саакашвили срещу Южна Осетия – област, която след разпадането на Съветския съюз се отцепи от Грузия, защото осетинците не желаеха да имат нищо общо с грузинските си "братя". Същото направиха и абхазците. (И двата народа са в мнозинството си православни). Макар и в грузински ръце, тъкмо американско оръжие и американски бомби пометоха Цхинвали, избиха стотици мирни хора, жени и деца. Кръвта им е върху ръцете на Чичо Сам, не на някой друг – и дългият смрадлив подпис на Сатаната се вие днес върху грузинската и осетинската земя.

Русия се застъпи за своите съюзници – и беше обявена за агресор. Руснаците и осетинците постъпиха според морала и мирогледа на мъжете, а не на старите бабички – защитиха с оръжие своето право, – и бяха наплюти от "цялото прогресивно човечество", както се казваше някога, или "световната общност", както се казва днес. Голяма бе изненадата на "световната общност", когато се оказа, че Русия не отстъпи, че руските танкове изметоха за два дни тази знаменита "US-trained army", въоръжена с американско оръжие. Защото "световната общност" я нямаше вече Русия за нищо, мислеше, че тя ще рухне от едно духване. Ала ето че се оказа, че "световната общност" си е направила сметката без кръчмаря. Ех, тази "световна общност"! Защо ли ми се струва, че това не е нищо друго освен псевдоним на световната мафия, на антихристката върхушка, която управлява света? На световния октопод, чиито представители вече и в прав текст са заявявали, че смятат 2/3 от човечеството за излишни?

Мнозина песимисти смятат, че Третата световна вече е започнала – и в Косово, и в Грузия, и на други места. Тя все още тлее, набира сили, казват те, искрите й пробягват тук и там по планетата, огънят й ту припламва, ту гасне. Постепенно от него ще се разгори световният пожар. Дано да не са прави. Но е вярно, че в определени моменти светът е на ръба. И че тези моменти се повтарят. И че жестоки умове обмислят всеки ден своите акции, планират голямото си настъпление – в световен мащаб. Тяхната борба е продължение на борбата на фюрера. Не знам дали Третата световна е започнала, но фронтът на световния конфликт между доброто и злото вече е навсякъде, във всяка страна, всеки град и квартал, дори във всяко семейство и всяка човешка душа. Всеки от нас трябва да реши – с кого е в тази борба. Фронтът е навсякъде. Нека да бъдем мъжествени, да укрепим сърцата си – за да не се осъществят жестоките кроежи лесно. За да не победи Тяхната борба.