Да любим Господа с дела и истина

Отговор на втората публикация на г-н Андрей Романов по въпроса за католиците

Книжниците и фарисеите на нашето време правят всичко възможно, за да обезсилят любовта и стремежа към истина, които са наложили християнството като цивилизационен модел на световната култура. Затова въпросът с отношенията между православни и католици е много важен. Тук става дума за проява на Божествена любов и истина, а не за църковно идеологическо господство. Става дума не коя е Вселенската църква като организация, а кой с дела и истина пази изцяло и съвършено завета на Господа.

Драги ми Андрей, с интерес и внимание прочетох втория ти текст за католиците. Нямаше да пиша тази статия, ако не беше споменато моето име и ако ти не развиваше своята теза с допълнителни исторически аргументи. Затова реших да ти пиша публично и да продължим нашия разговор за католиците.

Първо искам да ти кажа, че ти за мен не си само приятел, а брат в Христа, поради което моите чувства към теб освен с уважение са пропити и с християнска любов. А знаеш, че любовта всичко извинява и не търси своето, както напътства св. апостол Павел. Затова не виждам причини да се извиняваш за първия си текст. Мислиш го – написал си го. Какво като някой се обиди? Аз ценя твоята ревност, защото ревността към Словото е подтик за много честни дела.

Причината да ти пиша обаче не е само моето уважение към теб, но и важният въпрос, който твоите публикации разискват. Проблемът за отношението между християните е старинен въпрос, който нееднократно е попадал в полезрението на всички, за които християнската цивилизация е скъпа или поне интересна. Така е и днес, в нашето лукаво време, когато ценностите са подложени на изпитания и под въпрос е поставена както същността на безкористната християнска любов, така и съдържанието на понятието “истина”, което заедно с любовта определя същността на Христовото послание. Книжниците и фарисеите на нашето време правят всичко възможно, за да обезсилят любовта и стремежа към истина, които са наложили християнството като цивилизационен модел на световната култура. Затова въпросът с отношенията между православни и католици е много важен. Тук става дума за проява на Божествена любов и истина, а не за църковно идеологическо господство. Става дума не коя е Вселенската църква като организация, а кой с дела и истина пази изцяло и съвършено завета на Господа.

Това, което ме подразни в твоя първи текст, е равнището на аргументация, която сякаш беше взета от наръчника на атеиста. Коректното търсене на аргументи за и против изисква както да се изслушат и двете страни, така и за образец на полемиката да се вземат най-добрите представители на участниците в разговора. А не да се търсят кирливи ризи, които всеки човек носи в душата си. Ти, драги ми Андрей, се позоваваш на исторически и богословски примери. Срещу богословските доводи аз не възразявам и съм съгласен, че само Вселенски събор може да реши или отхвърли единението на двете крила на християнското изповедание, но забележи, че там трябва да бъдат поканени и протестантите, защото стремежът към единение на християнския свят не позволява да се правят сепаративни мероприятия. Така че този въпрос скоро едва ли ще бъде решен. Съгласен съм, че на този бъдещ Вселенски събор трябва да се изхожда предимно от еклисиологични, догматични и канонични основания, като духовенството и богословите да доминират в същината на разговорите и пренията. Тук историческият прецедент е допълнителен довод, опорен аргумент, който може да засили или отслаби една богословска теза. Но същината трябва да бъде любовта към Господа и ближния, като опора на вярата ни в Христа, комуто всички служим, всеки със своята професия и квалификация. Затова историческите доводи за престъпленията на католицизма и грешките на православието могат да влияят само ако носят богословски и църковен отпечатък, а не засягат общата хуманна логика, която е в тъканта на твоите възражения срещу католиците.

Един книжник в портала, който се подписва “отец Иван”, ме определи като хуманист, с оглед моите фактически реплики за дейността на католици и православни. Това е може би вярно, но забележи, че твоите доводи са с етичен хуманен характер, а не са духовни и църковни, с изключение на доводите срещу догмата за непогрешимостта на папата, който считам за абсурден. Но забележи, драги ми Андрей, че православните в своята пропаганда чрез историята също се опитват да докажат себе си за непогрешими. Разбира се, Църквата в своята Богочовешка цялост е съвършена, но отделни представители на православието са вършели дела, които не са човеколюбиви, макар да са били в полза на Църквата. И тук проблемът за човеколюбието, а не за хуманизма, е много сериозен.

Въпросът за любовта и истината изисква от мен, съобразно квалификацията ми на историк, който мисли интегрално, а не от птичи поглед, да ти припомня някои факти от историята на православието, което също е действало за Божия слава в историята на Византия, славянството и на Русия. Византия например също е считала себе си за кръстоносна държава и репликата срещу кръстоносците е била точно такава – “Какво търсите тук, при условие че ние браним вярата?”. Православната църква също е горила еретици и се е разправяла безмилостно с тях, като е режела ръце и крака на инакомислещите. Известно е от историческите документи, че двама монаси-хомосексуалисти са били разпорени живи в Константинопол, за да видят лекарите как е действало човешкото тяло, защото хомосексуалистите не са били считани за хора. Според официалната идеология на Византия, която нарича народа си “народ на християните”, другите народи са били варвари и полухора, и един византийски писар иска от военен пълководец да му донесе след експедицията си човешки кожи от варварите, за да запише на тях богословски текстове и Платон.

Като четеш историята на византийските императори, ще видиш, че тези инициатори и покровители на Вселенски събори са преследвали вярата повече от неверници, както знаеш от иконоборския период, където има много мъченици на Църквата. Един византийски император, Михаил ІІІ Пияницата, е влизал в храмове и с шумно отделяне на газовете си е гасил свещите там и т.н. Никой не го е спрял, забележи това, драги ми Андрей.

Заговорите и интригите в православна Византия са били толкова много, че думата “византиец” в лексиката на популярната историография означава “лукав, коварен и нечестен човек”. Василий ІІ Българоубиец е ослепил Самуиловите войници, а те са били християни! Да не говорим, че Вселенската патриаршия в рамките на Османската империя е измъчвала българите дотолкова, че те са искали собствена църковна йерархия, което и става с фермана за Екзархията през 1870 година. Чети, драги ми Андрей, българска история и ще видиш колко българи са били бити, измъчвани и тормозени от гръцките владици – а тия последните са били официалните представители на православието на Балканите. За това пише и Паисий Хилендарски, който казва – простите българи са по-истински евангелски християни от начетените елини, представители на фанариотството, което е толкова компрометирано в българската история и това се знае от всеки по-образован човек в България.

Ние, българите, не сме се отказали от вярата, макар да сме страдали от висшето православно ръководство на Балканите. Да не цитирам колко книги са били изгорени от гръцкото духовенство, само защото са били написани на славянобългарски език и като такива са крепяли родовото съзнание на българите в годините на робството.

Интересно ми е днес, драги Андрей, за да изляза моментно от историята, колко български автори се издават в Гърция и в Русия като представители на православната мисъл и собствено българското богословие? Аз например писах на дякон Андрей Кураев в Русия да издаде книгата ми “Православието и комунизмът в България 1944-1960 г.” в Русия, но от съвременния руски идеолог на православието ни вест, ни кост, защото официалната политика на РПЦ е да не признава мъченичеството на българите, за да може руското православие пропагандно да прогласи себе си за първомъченик в модерността и така да присвои ореола на святост, който се полага и на нас, българите. Ние възразяваме с основание, че представата за православието и България е идеологизирана на Запад и там не издават български книги, но доколко православният свят ни цени като братя в Христа? Ние сме по-малкият брат на руси и гърци и, забележи Андрей, това е още от времето на Екатерина Велика, която е разработила гръцки проект за освобождението на християните от мюсюлманска власт, а за българите реч и не иде. А нали ние дадохме на русите писмеността и организаторите на църквата им като митрополит Киприян и Григорий Цамблак? Къде е тук историческото признание? Всеправославна любов и истина, без да участват българите там.

Говоря като християнин, който се опитва да види евангелските истини в битието на народа си. Затова искам да те питам теб, защо Гръцката православна църква не признава нашите мъченици след 1946 г., годината на вдигане на схизмата, и защо не издава в Гърция български книги, посветени на мъченичеството от времето на комунизма? Защото, драги ми Андрей, нас ни мислят за етнофилетисти, а всъщност ние искаме да ни считат ако не за братя, то поне за човешки същества, които заслужават и по-високи заплати, работейки в гръцки и руски фирми в настоящето. Затова хуманистичната критика, която е много силна в България и която като философия беше единствената позволена културна алтернатива на безчовечния комунизъм, е нож с две остриета, когато се говори за престъпленията в историята. Впрочем в Македония след 1947 година български монаси са били удавени в Охрид не от сръбските националисти, драги ми Андрей. А днес македонските националисти изтриват българските надписи от християнски храмове без срещу това да протестират православните историци от цял свят.

В твоята статия ти пишеш за проблемите, които са имали украинците с католиците. Ами чети “Тарас Булба” на Гогол, за да видиш как казаците са се отнасяли с католиците. Но ние казваме – тези казаци са били прави, защото с тяхното копие се пазеше вярата от мюсюлмани и от еретици. Казаците донесоха свободата на България през 1878 година и затова братското православие ни е по-скъпо. Но никъде в българската историография не се говори за религиозно освобождение на България като тържество на божествената отплата заради страданията ни под турско. Никъде за свободата не се говори като за Божие възмездие, дадено на българите подобно на отплатата, която Бог дава на праведния многострадални Йов за верността му. И знаеш ли защо? Защото руската православна политика ни е гледала като понасящ субект, който като малък народ в историята не е достоен за внимание от страна на империята. Защото руската политика вкара национал-революционери в управлението на България след 1878 г., за да запази своето политическо влияние, а православната тъкан на българската култура беше отстранена от управлението на България; защото, драги ми Андрей, българските църковници за разлика от революционерите през ХІХ век не бяха русофили.

Русия предпочете да вкара нихилисти и просвещенчески атеисти във властта, за да си запази влиянието, а представителите на Екзархията отстрани, защото в руския проект на Екатерина ние трябваше да бъдем под гръцка власт.

Ние, значи, пращаме на Русия книги и свещеници, а те ни връщат завоевателна войска и комунизъм. А комунизмът стана възможен в Русия, поради което руското в света стана символ на комунистическото. И до днес на православната църква в Русия се гледа с недоверие, защото се счита за разработка на КГБ и на специалните служби във великата империя. А, забравих да ти кажа, че един руски император, Павел І, е искал да му бъде донесен препариран ескимос, за да види какво представлява тази раса. Но и това сигурно е „хуманистичен” довод, ако съдим по репликата на “Отец Иван”.

Да се върнем на темата. БПЦ също носи подозрение за сътрудничество с комунистическите служби. Факт е, че православието не създаде ефективна дейност в пропагандата и образованието, които да спрат комунистическите идеи сред обществото. И това става, защото винаги сме били подценявани от страна на православния свят и в нашата борба за приличен човешки живот често са ни помагали други изповедания, особено през епохата на Възраждането. Тогава протестантските вестници пишеха за нас със симпатия и дори един историк, проф. Андрей Пантев, твърди, че американската преса е популяризирала българската кауза по света.

А че комунистите спекулират с религията, това е факт. Известно е, че Сталин, бивш семинарист, е отворил храмовете по време на Втората световна война и е възстановил ордена “Св. Александър Невски” – За вярата и верността, с който е награждавал руските войници. Известно е, че днес бивши комунистически интелектуалци се събират на срещи със Светия синод, а мъчениците за вярата и интелектуалците, които са направили много за Църквата, стоят отритнати и забравени. Такава неблагодарност и непризнателност не са християнски, драги ми Андрей, и католиците много добре знаят това. Католиците знаят, че без здравна и социална дейност цялата проповед пропада, а БПЦ не върши социална дейност, като разчита точно на фактите от историята. Но в тази история по европейски тертип не пише нищо за православието и ние точно на католиците трябва да се помолим, за да включат историята на балканските християни в учебниците на европейското дете.

Вярно е, че католиците по света поставят знак за равенство между православие и комунизъм и точно срещу това трябва да се борим като сторонници на истината. Но как да убеждаваме света, че православието не е комунизъм, когато в България Църквата не прави нищо за утвърждаването на евангелските истини и оставя православните да страдат, а същевременно БПЦ пирува с хора, които гонеха Църквата? Изглежда май католиците не са съвсем неправи да твърдят, че има нещо общо между комунистическа номенклатура и висшия клир в България. БПЦ мълчи за проблема относно македонската църква, защото руската политика и гръцката стратегия забраняват ние да питаме какво става в Македония. А там православните българи страдат от сръбския шовинизъм.

Впрочем, говори се, че килията на преп. Паисий Хилендарски е била превърната в склад. Не му ли оказват православните сърби почит като на бивш монах? Говори се също така, че в Света гора по неизяснени причини преди години българската библиотека в Зографския манастир е била заплашена от пожар и някои други работи, за които тук не ми се отваря дума. Тези неща, драги ми Андрей, католиците ги знаят и ги пропагандират, за да сеят разделение между православните. А православните с делата си не правят нищо, за да обезсилят католиците в тяхната историко-научна пропаганда. Впрочем, католиците си признаха, че вследствие разрушението на Константинопол през ХІІІ век Византия е станала лесна плячка на турците. А гърците, сърбите и русите признават ли си, че използват православието за политически цели, които са чисто етнофилетистки по същината на очакваните резултати от политическата дейност?

Не ме разбирай погрешно. Не искам да компрометирам православието, нито да правя апология на други религии. Моето мнение за католиците съм си го изказал в книгата си “Римокатолическата пропаганда и българската история. Към философията на българската история”, която се продава и в портала Православие БГ.

Днешният пропагандатор на католицизма в България, ст.н.с. Светлозар Елдъров ми спря статия в едно национално списание, защото там твърдя, че българската идентичност е православна, славянска и традиционно-консервативна, т.е. не се отказва да следва висши истини и да търси проявата на евангелската любов в националното и църковно битие. Много предложения към мен са били отправяни, за да сменя вярата си и да получа облаги за това. Аз обаче стоя твърдо православен и не се заблуждавам в това си самоопределение. Евангелската любов и търсенето на свещената правда са изконни характеристики на автентичното българско културно самосъзнание и аз се стремя да му подражавам.

Затова казвам ясно – твърдо, безкомпромисно, чисто, догматично и канонично православие без отстъпки! Тази позиция е губеща в нашия свят, но ние не сме от света, пък и Бог вижда. Наградата е на Небесата и чрез скръбта си ще спасим душите си. Това е била логиката на българите да изберат турското робство, наместо да сключат уния с католиците и този избор аз като историк поддържам, защото мотивацията на християнския избор е честността в страданието, наместо охолство в лъжата. Милостта е дар в страданието и ние трябва от позициите на нашето съвременно страдание да правим дарове, дори и на друговерците. В това се състои нашето морално превъзходство, което ние като българи винаги сме проявявали в историята. Защото сме истински православни, а не битови ирационалисти. И днес българските политици трябва ясно да кажат дали ще ни сменят вярата за социално-икономически придобивки, или ще бранят завета на православните българи.

Нашата история, драги ми Андрей, не е история на помаци и това БПЦ трябва ясно да го заяви на света. Ето тук твоята искрена вяра и професионалната ти квалификация може да помогне много.

Накрая искам да ти кажа, че тенденцията на световната политика е да се търси сближение между християните от цял свят. Това сближение цели да намери идеологическа самоличност на новия световен ред и особено на европейската самоличност. Само с пари и икономика цивилизация не се управлява и това в Европа го знаят много добре. За да не бъде изолирана от европейския процес и така да ощастливи американците, руската политика поощрява едно сближение между православни и католици. БПЦ, която действа като мистико-ритуална организация със социално-икономически интереси, ще се съобрази както с решенията в Русия и Гърция, така и с решението на българските политици, които пък са послушковци по социално-икономически причини на решенията на европейските политици. Затова сближение между православни и католици ще има. Ако искаш да бъдеш модерен, трябва да се съобразиш с това в твоята житейска стратегия. Ако искаш да бъдеш краен православен и да наложиш истината на православието, трябва да свикнеш да страдаш и да търсиш пътища, с които да убедиш хората около теб да стоят в праотческата ни вяра. Но не ти препоръчвам да използваш исторически аргументи в това си начинание. Тук нещата са изследвани в детайли от страна на националисти и на друговерци и лесно ще спрат твоя устрем да пазиш ортодоксията. Затова аз ти предлагам да защитаваш едно научно и социално единодействие с католиците, в чисто бизнес-насока, за да имаш място в схемата, която ти е отредила световната и българската конюнктура. А що се отнася до мен – “мене ме нема в целата схема” – и аз като внук на български царски офицер го знам много добре.

Бъди жив и здрав и винаги ревностен православен, защото с Божията кръв си изкупен и защото сърцето ти е чисто! А що се отнася до католиците – когато те започнат да издават православни книги на Запад за мъченичеството ни в историята и когато признаят, че именно те изпуснаха просвещенческия атеизъм като учение от лабораторията на своите университети, то тогава ще можем да седнем да говорим за наука и за социална дейност. Но първо нашият патриарх трябва да стане световен богослов, историк и философ, а после да искаме от Ратцингер да произнесе слово за историческото мъченичество на православните християни в името на истината!

С поздрав: Стефан Чурешки