Защо Европа не се нуждае от Бог?

…Срещнах го преди пет години във Ватикана. В началото го взех за някакъв маниак – този нисичък, кльощав свещеник с гол череп, типичен «книжен плъх», заседнал в прашните ватикански архиви. Той беше толкова стар, че сякаш щеше да се разпадне на прах от едно докосване. В началото разсъждаваше красиво за икуменизма, за възможните братски обятия между Католическата и Православната църкви, а после заговори за ТЯХ.

«ТЕ искат да разрушат трите основи на човешкото съществуване: вярата, семейството и родината. ТЕ съдят с разума си чудото на Възкресението, смеят се на безсмъртната душа, а слабостта на семейните връзки компенсират с изобилие от пороци. ТЕ градят нова Вавилонска кула, наречена «Глобализация» и режат националните корени. ТЕ искат да превърнат човека във винтче на глобалната система ПОТРЕБЛЕНИЕ, да убият в него копнежа му за истина и красота и да го накарат да работи не в името на съзиданието, а за да може повече да КУПУВА».

«Но кои са тези ТЕ?» – запитах аз нетърпеливо.

«Демоните» – отговори простичко той. – «Вие вярвате ли в дявола, падре Пабло?» – «А вие вярвате ли в Бога, дъще?» – отговори той на въпроса ми с въпрос. «С цялото си сърце!» – «Ако има Бог и ангели, то значи съществува и дяволът, и легионите му са сред нас». – «Тогава те сигурно носят специални ортопедични обувки, за да си крият копитата, и перуки, за да си крият рогата – засмях се аз. – Как изглеждат тези демони?» – «Точно както и ние, дъще – каза тъжно падре Пабло. – Затова е и толкова трудно да ги разпознаем. Те възхваляват сатаната, своя добър господар, който нищо не им забранява. Какво друго е култът на сатаната, ако не тъкмо абсолютната морална свобода и неподсъдност? Европа вече ратифицира своя договор с дявола, отхвърляйки Божия съд и създавайки собствен съд – Страсбургския. Не усещате ли навсякъде миризмата на дявола? Тя е силна днес като миризма на чесън».

Години след това разбрах: той беше абсолютно прав, този смахнат старец.

НАЗАД КЪМ КЛЕТКАТА С ЛЪВОВЕ

Призрак броди из Европа, призракът на християнофобията.

Март 2010. Глазгоу, Великобритания. 47-годишният американски уличен проповедник на име Шон Хоулс бил обкръжен на улицата от компания хомосексуалисти. «Те се целуваха, смееха се и ме питаха какво мисля аз за това – разказва Хоулс. – Отговорих им, че рискуват да си навлекат Божия гняв, защото в очите на Господа това, което вършат, е грях». Групата гейове незабавно се обърнала към полицията. Един полицай се доближил до американеца: «Хей, ти ли си казал, че гейовете ще отидат в ада?»

Отговорът на проповедника, че е бил провокиран, не бил приет. Веднага го арестували. Нощта прекарал в затвора. Съдията го осъдил на глоба от 1000 паунда. Местната християнска община се принудила да пусне паничката за събиране на средства, за да откупи завалията от затвора.

Март 2010. Върховният съд на Великобритания отхвърли молбата за обжалване на мис Лейдъл от градчето Islington, служителка в местното бюро за регистриране на бракове, раждания и смърти. Мис Лейдъл помолила шефовете си да не я карат да регистрира гей-браковете, защото това противоречи на християнските й убеждения, а в бюрото имало достатъчно служители-атеисти. Ръководството я заплашило с уволнение. Мис Лейдъл се обърнала към съда, който сметнал претенциите за невалидни.

Февруари 2010. Страсбург. Група социалисти, комунисти, либерали и «зелени» се оплакаха в съда от това, че в молитвената стая в сградата на Европарламента имало кръст. Според тях това нарушава «неутралния характер» на стаята. Те поискаха също така да се тури край на църковната служба, която се провежда в парламента един път в месеца и продължава само половин час.

Февруари 2010. Германия. Дванайсет кръста бяха свалени от стените на обществената болница в града Bad Soden и изхвърлени на бунището по искане на пациент-мюсюлманин, който заявил, че «кръстът му пречи да оздравее». Гаврата с религиозния символ стана пред очите на пациентите-християни.

Февруари 2010. Лондон. Камарата на лордовете се готви да разгледа закон за сексуалното възпитание, според когото всички светски и религиозни училища са длъжни да дават на децата информация за хомосексуалните отношения, контрацепцията и абортите. Ако законът бъде приет, свещениците и монахините ще трябва да обясняват на учениците, че «гражданското партньорство» и хомосексуализмът са «безвредни и нормални» и да ги напътват къде могат да направят аборт и как да използват презервативи.

Февруари 2010. Холандия. Скандал в градчето Reusel. По време на традиционния карнавал група гейове нахлуха в църквата, където се провеждаше неделното богослужение, и поискаха да бъдат причастени. Свещеникът заяви, че не може да го стори. Содомията е тежък грях според християнството. Гей-активистите се оплакаха в полицията и свещеникът бе незабавно привикан в участъка, за да даде показания.

Декември 2009. Германия. Осем християнски семейства от градчето Salzkotten бяха осъдени от местния съд на солени глоби за това, че не позволили на малките си деца да посещават уроците по сексуално възпитание в училище и да участват в театралната постановка на тема «Моето тяло ми принадлежи», позовавайки се върху религиозните си убеждения. Понеже семействата не се съгласиха с глобата (да платиш глоба значи да се признаеш за виновен), осем почтени бащи на семейството бяха хвърлени в затвора.

Но най-голяма ярост у пазителите на «политкоректността» предизвиква кръстът като символ на любовта и милосърдието. През септември 2009 г. ръководството на обществената болница в английския град Ексетър принуди 54-годишната медицинска сестра Шърли Чаплин да свали от шията си кръстчето си, заплашвайки я с уволнение, въпреки че г-жа Чаплин е посветила на болницата 30 години от живота си. Заявиха й, че «кръстът нарушава дрес-кода и е забранен за носене».

А през пролетта на същата година да свали кръстчето си бе принудена медицинската сестра Хелън Слатър от Глостър, понеже «кръстът можел да внесе инфекция в болницата». Но за истински триумф на антихриста може да се смята решението на Страсбургския съд от ноември 2009 г. за забрана на кръстовете в италианските училища. Измежду онези, които горещо подкрепиха това решение, бе известният италиански журналист и бивш член на Европарламента Джулието Киеза.

«ЗАЩО СИНЪТ МИ ТРЯБВА ДА ВИЖДА КРЪСТ?»

«Ватиканът излиза от рамките на чисто религиозните проблеми, особено с този папа Бенедикт XVI – казва Киеза. – В Европа важи едно правило: църквата е свободна, но и държавата също. Да вземем например въпроса за християнските корени на Европа. Аз бях категорично против споменаването на християнското минало в Европейската конституция». «Но нали това е факт, с който не може да се спори: Европа наистина има християнски корени», отбелязвам аз. «Е, и какво от това? Защо трябва да го подчертаваме? Трябва да уважаваме всички религии. Европейският съюз е политическа структура и няма отношение към религията».

«В Русия ние не гледаме с добро око на хората, които не уважават и не ценят корените си. А вие искате да заличите факта, че цялата европейска култура е основана върху християнските ценности!» – «Аз пък спадам към онези, които не биха желали да подчертават отделността на християнската цивилизация – казва г-н Киеза. – Цивилизацията отдавна вече е една. Глобализацията ще направи всички хора еднакви. Църквата прекалено често се меси в политиката». – «Какво имате предвид?» – «Ние смятаме, че абортите са фундаментална крачка напред, а поповете не искат това. Те са против презервативите, а значи и против ограничаването на раждаемостта, а повечето хора са за свободния секс. Те са против разводите, а повечето италианци гласуваха за развода. Те искат да има кръстове в държавните училища. Защо синът ми трябва да вижда кръст? Църквата се опитва да наложи религиозните правила на мнозинството и да ги вкара в основата на държавата, която отдавна вече не е християнска. При нас в Италия има два милиона мюсюлмани, а след десет години те ще станат повече от нас, италианците. И при това положение вие смятате, че Европа трябва да бъде християнска?» – «Без съмнение, ако тя се ръководи от инстинкта за самосъхранение. Ако вие самите не се научите да уважавате собствените си ценности и религия, то и пришълците няма да се научат да ги уважават». – «Мнозина в Италия и в Европа биха сметнали възгледите ви за фашистки», натъртва предизвикателно г-н Киеза. «Искате да кажете, че да бъдеш убеден християнин в наше време – това значи да си фашист?» – «Събудете се! Ние, белите, вече сме малцинство в света! Ние сме по-малко от милиард. Срещу законите на природата не се рита. Трябва да се учим да живеем заедно с хора от всички раси и религии. Вие искате война? Ще я загубим. Ако пък не, то тогава раждайте повече деца или пък се обърнете за помощ към вашия Бог. Мюсюлманите идват тук, при нас, защото ние сме мързеливи и не искаме да вършим мръсната работа. Освен това ние сме заграбили техния петрол и го смучем практически безплатно вече 200 години».

«Да, мюсюлманите дойдоха при вас, но ислямът се отнася още по-строго към моралните ценности, отколкото християнството, и не допуска никакви компромиси – отбелязвам аз. – И също толкова решително отхвърля скъпите ви аборти, презервативи и разводи. Какво ще противоставите вие, либералите, на тази нова религия? Кои са вашите кумири и авторитети?» – «Не мисля, че изобщо трябва да има някакви авторитети – заявява г-н Киеза. – Кой ще се осмели да каже: аз съм авторитет? Всеки да си живее както му харесва. А всички опити за създаване на съюз на кръста и държавата, както се прави при вас в Русия, са крачка назад от цивилизацията».

СВОБОДАТА ДА ПОГИВАШ

През двете последни столетия европейската мисъл беше заета с това да възхвалява единствения бог на земята – човека, а църквата да използва като мишена за нападки, стоварвайки върху нея цялото бреме на своя бунт и съмнения. С удари на мисълта, подобни на удари с брадва, мислителите на Просвещението пробиха стената на естествената религиозност.

Френската революция влезе в историята като триумф на атеизма и бунт на човешката воля срещу съкровения инстинкт за святост и жаждата за Бога. Двадесетият век, опиянен от успехите на науката, отиде още по-далеч, смъквайки с някаква бясна злоба от живота всичките му покривала и стараейки се да го покаже гол, обясним и без чудеса. В началото на новото хилядолетие европейските църкви останаха без хора, а изповедалните, тези картонени къщички, в които вярващите изхвърляха боклука на своите грехове, стоят празни.

«Философските атаки срещу църквата доведоха дотам, че човекът реши: тъкмо той е съдия и господар на живота – казва известният журналист-ватиканист на италианския вестник «Ла Стампа» Марко Тосати. – Тъкмо аз, Марко, решавам какво е добро и зло, какво е редно и нередно. Хората днес са възпитани и обучени на пълна увереност в това, че те са единствените съдии, а смисълът на живота е комфортът и удоволствията. Индивидуализмът и жаждата за наслади е основната причина за упадъка на религията. Църквата осъжда егоистичния комфорт и му пречи. Тя казва някои неприятни неща: че човекът има задължения, че той е отговорен пред Бога за своите постъпки, че трябва да се труди и да се грижи за другите, че не всички негови удоволствия са правилни и редни. Човекът се опива от своята власт над природата, а на него му казват: ти не си господар, ти си само част от една велика картина. Човекът казва: аз създавам живот, аз правя дете, а ако не го ща, просто ще го убия, а църквата казва: това е грях. С една дума, църквата пречи на всички. В Италия всяка година се извършват 130 хиляди аборти. Жените искат да си живеят живота и убиват младенците в утробите си, а когато станат на 35 – 40, решават да си направят дете, но природата не се лъже. Твърде малко деца се раждат сега в нашите семейства и твърде много в семействата на имигрантите. Мюсюлманите вярват и до ден днешен в семейството, те имат собствени, много силни ценности, които ние не харесваме, но те раждат деца, а ние не го правим. Ние се загубихме в света на доброто и злото. След Френската революция, масонството, идването и падането на комунизма хората вече не знаят какви ценности трябва да защитават. От някога строгото и контролирано общество ние преминахме към обществото на абсолютната слободия. Всеки може да прави каквото си иска, а от Страсбург и Брюксел атакуват непрекъснато традиционните ценности. Но всички тези либерали и неолиберали не разбират, че правата на човека, които те бранят, са родени от християнството. Те не познават техните корени.

Тъкмо християнството постави силен акцент върху индивидуалната ценност на личността. Всеки от нас е продукт на културата, семейството и, разбира се, религията. Пътят на изскубването на корените, нихилистичният път води към нищото. Ако ти мислиш само за себе си, ти ще умреш и няма да оставиш нищо след себе си. Та нали и децата, които създаваш, не са просто някакви човешки ларви, а носители на онези културни и традиционни ценности, които ти искаш да предадеш на бъдещето».

«Практикуващите християни вече отдавна са малцинство – казва с горчивина представителят на Ватикана падре Федерико Ломбарди. – Църквата е против мейнстрийма (главното течение) на обществото. Днес всеки си има някаква своя истина. «Всички позиции са равни, никоя няма привилегии и ти не можеш да претендираш, че притежаваш истината» – ето какво казват медиите на хората. Няма власт, няма авторитет, няма истина, няма светлина и няма институция, която да може да учи и да наставлява хората».

«Европа е люлка на жестока богоборческа цивилизация през последните три века – казва руският политолог Александър Дугин. – Всичките си социални битки католическата църква загуби отдавна и безвъзвратно, тя не удържа обществото под свой контрол. Това, което се върши сега, са ариергардни боеве, петнадесетата серия на дългия сериал «Дехристиянизация». Днешният папа е убеден консерватор и за това е толкова омразен на тези беснеещи мерзавци-либерали. Покойният Йоан Павел се изявяваше като антикомунист и затова го търпяха. Сега обаче битката е на живот и смърт. Дискредитират максимално църквата, за да няма хора, които да потърсят спасение в нея. Кризата на либералното, пост-църковно, бесуващо, затънало до гуша във всички форми на порока западно общество прави неизбежно идването на Антихриста. Достатъчно е да видиш физиономиите на днешните световни лидери, да ги чуеш какво ти приказват, за да ти стане абсолютно ясно: на дневен ред са последните времена». | www.kp.ru

Превод: Андрей Романов