За безбожието и социализма

Способен ли е безбожникът учител за възпитател и какви резултати ще се получат от неговото възпитателно дело?

Преди всичко: 1) той е неспособен за възпитател и 2) той е способен за превратно възпитание.

1. Той е неспособен за делото на възпитанието, защото не вярва в съществуванието на дух, на душа като отделна, са­мостоятелна, свободна личност. Функциите, проявленията или деятелността на духа той обяснява с физическо-механическите движения на мозъчните молекули, на веществените атоми. Оттук той естествено отхвърля основния принцип на възпитанието, че духовете на маловъзрастните, на по-слаби­те се влияят от духовете на по-силните. Поради това безбож­никът възпитател, бил той учител или родител, като счита за излишно преражданието на възпитаника чрез кръщението, той оставя в пренебрежение:

А. Нуждата, щото детето от най-малката възраст да се па­зи от поднебесните духове на злобата (Еф.6:12), защото той нито в съществуванието на зли духове вярва, нито във възможността за влиянието на духовете.

Напротив, християнинът възпитател счита за необходима преди всичко нуждата от преражданието на отрочето чрез тайнството на кръщението и миропомазанието, за да расте от­рочето в благодат, а не под влиянието на прародителския и родителските грехове. Зле правят онези от родителите, кои­то забавят кръщението на децата си, защото с това дават въз­можност на злото да расте, да се развива наедно с рЎстение­то на децата. От съприкосновението на злите духове детето се пази чрез средствата на църквата: с честото причестяване, с носението детето в църква, с горение ден и нощ кандило пред иконостаса, гдето спи детето, с често покаждание със смирна, с чести водосвети и други молитвословия. Най-къс­но от седмата година детето трябва да се подвежда често, най-малко един път в месеца, под изповед.

Б. Също така оставя в пренебрежност безбожникът възпита­тел и нуждата да се опази детето от влиянието, от съприкос­новението на хора с нравствен запас от долня проба. Колкото по-малко е детето, толко повече подлежи под влиянието на чужди духове; затова с толко по-голяма осторожност и внимание трябва да се пази от съприкосновението, от очите на лоши, невисоконравствени хора. Не е празна приказка мисълта за урочасвание на децата от погледите на лоши очи. Лошите очи, в които е съсредоточен електризмът на душевното превратно настроение на субекта, като се устремят върху крехкия и слаб организъм на детенцето, пронизват последното, произвождат поражение като от удар на стрела – и физическо, и психическо. Много лошо правят ония от родителите, които малките си де­ца дават за забавление на лица със съмнително душевно наст­роение, с долня проба нравственост и груб характер, защото върху душата на детето ще се отпечата техният нравствен за­пас. Още по-голямо престъпление правят ония от майките, ко­ито без особена нужда оставят грижата за кърмение на децата си на чужди майки, толко повече, ако последните не бъдат от известно честно семейство, с доказан благ характер и с чиста нравственост. Не е майка оная жена, която е родила детето, но е майка оная, която откърмува. която отгледва, която държи в прегръдките си и забавлява с любов отрочето. Отрочето ще по­лучи настроенията и характера на последнята, ако тя и да го е не раждала. Значи тя е действителната майка.

В. Практиката, която се упражнява у нас, може би по иконо­мически съображения, щото момчета и момичета да се учат наедно в първоначалните училища, във всякой случай указва на факта, че ний сме далеч от това да разбираме принципите на възпитанието. Освен ония обикновени лоши последствия от постоянното съпребивЎние на момичетата с момчетата, за ко­ито всякой се сеща, има и други, които ще се отразят печално върху характера на бъдещите майки. Резултат от това посто­янно, в занятие и в игри, съприкосновение на момчета с моми­чета ще бъде заличението на нежния характер на момичето, затриванието на многоценното девическо срамуване, усвояванието на момчешки, мъжки нрав, обръщанието им в суровички, в грубички – от постоянното търкание с шалавите момчета, под влиянието на техните улични псувни и ругателства, на тех­ните безобразни приказки и движения. Какво възпитание за де­виците! Най-драгоценните преимущества на момата –срамежливостта, “скритият човек на сърцето в нетленната красота на кроткия и тих дух” (1.Петър.З:4; 1.Тим.2:9) се принасят в жер­тва в смесените училища.

Г. Злото зима големи размери във възпитателното дело както в смесените, тъй и в несмесените училища още от това обстоятелство, че някои, ако не повечето от учителите, вън от занятната стая, вън от времето за преподавание не считат себе си за обязани да следят за поведението на учениците вън от училището, зад стените на училището, в двора на учили­щето и в стаите на училището. Пълният простор, безгранич­ната свобода да се сношават и да влизат в зимание-давание децата на неблаговъзпитаните семейства с децата на благовъзпитаните е едно обстоятелство, което указва на факта, че нашите училища, така поставени във възпитателно отноше­ние, служат за разсадници да се разпространява заразата на нравствения упадък на потомството. “Полаганието на усилия и трудението с ревност над развитието на своите питомци” не е достатъчно за оправдание на учителя, че си е изпълнил своето послание без да земе надлежните грижи и за възпи­танието на юношеството, чрез надлежен надзор за сношения­та им и за тяхното поведение вън от занятните часове. Невменяванието на себе си в обязаност да се бди за поведението и сношенията на учениците не намира ли своето оправдание в атеистическия принцип, че каквото и да правят учениците, всичко е добро, защото нищо не правят, освен онова, което им налага физиологическият процес на мозъчните молекули? Защо е тогава надзор? Не намира ли своето основание в тоя принцип и обстоятелството, щото в главните центрове, где­то има гимназии и се стичат множество ученици от области­те за образование, да не се земат надлежните мерки за откриванието на добре устроени пансиони с добър надзор за благовъзпитание? Да се оставят учениците да живеят във всякак­ви семейства, без никакъв надзор, и да се скитат в най-непот­ребните места не значи ли да се допусне несъзнателно тях­ното развращение или да се обясни това допущание с факта на поменатия атеистически принцип? Може ли подир туй един атеист да ръководи възпитателно дело, когато той според своето учение не допуща, че един ученик, който влиза в сно­шения и сделки с развратни хора, ще се повлияе от тях, тъй като немислимо е да се влияят духовете, когато тяхната де­ятелност е поставена в зависимост от движенията на мозъч­ните молекули?

2. Ако атеистът е неспособен за възпитание, той е твърде способен и годен за опакото, за превратното възпитание.

Преди всичко той, на основание закона за влиянието на сил­ните духове, под което са подложени неминуемо по-слабите духове, ще направи учениците си атеисти, ще присади в тех­ните души своите инстинкти, своите настроения, макар той и да ги не учи на атеизъм Ученикът е непременно като учите­ля. Той е образ на своя прообраз – учителя атеист. Запасът на вътрешното, нравствено състояние на ученика като едноро­ден, еднокачествен с оня на учителя намира се в положени­ето да се електризира при всяко движение, при всяка приказ­ка на учителя и да отговаря с дума и поведение съгласно със своето съдържание. Неуважението, непослушанието и непо­корството на учениците са явленията, които служат като не­обходимо отражение на нравственото състояние на учителя. Каквото е посял, това и ще жъне. Духът на непокорството, на произвола, на вироглавството, усетен в поведението на уче­ниците, е образ, отпечатък на духовния склад на учителя атеист. Може би някои от учителите, за да се не обвинят пред общественото мнение, че дават узда на учениците да буйст­вуват, да развратничат, полагат старания да обуздаят учени­ците, но напразно, защото по вътрешното свое настроение, съгласно със същото това настроение на ученика, думите на учителя, обърнати към ученика, се взимат от последния не по смисъла на понятието им, а по вътрешното им съдържание, по качеството на източника, от който се черпят. Имат значе­ние тук не думите, наставленията на учителя сами по себе си, а въпросът какви са неговите убеждения и възгледи, как­во е настроението му и запасът на нравственото му състоя­ние. Думите, които той ще каже на ученика във формата на съвет, няма да подействуват според понятието, което съдър­жат, но ще предизвикат в ученика едно движение, което ще бъде съгласно с вътрешното настроение на учителя, с източ­ника, отгдето са почерпнати думите. Така например учите­лят ще съветва ученика да мирува и ученикът ще почувству­ва едно възбуждение, което го заставлява да не мирува, защо­то думата на учителя мирувай, като почерпната от източника на немирството, ще има значението не мирувай. Ще каже нап­ример учителят на ученика да не се сношава с лоши хора, да не се ругае, да не прави всичко, що е безнравствено. Тези съ­вети ще се обърнат за ученика в съвети да се сношава с най-лошите хора, да буйствува, да не се ограничава пред нищо, а всичко, каквото му се поиска, да прави. Справедлива е пословицата, която казва, че кучето, което не умее да лае, със своето лаение докарва вълк. Това странно, но истинско явле­ние се обяснява с това, че тези думи на възпитателя не са съг­ласни с неговото вътрешно убеждение. Той мисли съгласно с материалистическото учение, че всичко, каквото человек го­вори и прави, не е под ничие влияние и прави го не от сво­бодна воля, а заставен неволно от механическото движение на мозъчните молекули. Ето отгде неговите съвети, обърна­ти към ученика, независимо от понятието, което съдържат, произвеждат за ученика противоположни действия – да напра­ви не онова, което го съветва учителят, но онова, което мис­ли и чувствува учителят. Така изискванието на покорност е предизвиквание на непокорност. Подир туй отчаяните учите­ли пред факта, че нямат сили да умиротворяват учениците, сядат да се оплакват, да обясняват, че учениците им не им се подчиняват, не слушат, защото от дома ги разваляли. Пред факта, че учениците не отговарят на положението си като уче­ници – покорни и послушни, някои от тези учители атеисти в свое оправдание сядат да питат чрез печата: “Нека един ба­ща излезе да каже, че детето му е било учено от учителя си на подобни гнусотии. Истина е, че голяма част от нашите де­ца са развалени, но въпросът е, где са добили те тая развала, в училището ли или вън от него, при учителите си ли или при своите улични другари и при грубите си и невъзпитани роди­тели?” Ние обяснихме, че не е нужда един атеист учител да учи децата на гнусотии, защото, както казахме, неговите вът­решни убеждения се предават на учениците и без приказки. Макар и да не е лишено от основание оплакванието на учителите от домашното възпитание на децата като неправилно, но същността на злото се крие там именно, гдето говорим. Как може да се обясни непокорството и неуважението, което по­казват учениците към своите учители, освен с атеистическото настроение на последните? Ако учителите не бяха били атеисти, т.е. ако биха били в нормално нравствено състояние, как може да не ги слушат и да не им се подчиняват ученици­те, когато принципът на възпитанието, основан на факта с влиянието на духовете, има за свой необходим резултат съвър­шеното, абсолютното послушание и подчинение на ученици­те? Анормалното нравствено състояние на безверника учител предизвиква в учениците отзив на анормални проявления, обнаружени в непослушание и бунтове.

От друга страна, той, атеистът учител, като не вярва в същес­твуванието на дух като отделна личност; като не вярва във фак­та на грехопадението, следователно като не счита за истинно, че в душевните сили на человека съществува елемент на разст­ройство, на превратно направление; като счита всичките тия превратни проявления, които съставляват дисхармонията на ду­шата, следователно и нейното отпаднало състояние, като ги счи­та за природни, за естествени, следователно за правилни, за нравствени като резултат на движенията на мозъчните молеку­ли, той с това получава посланието на ръководител за преврат­но възпитание. Тъй като основният принцип на неговото учение се състои в мисълта, че “человек носи правото в себе си да из­вършва исканията на природата си”, той ще мисли, че неговото послание е да даде възможност на ученика да се развие в това направление, защото “само по тоя начин може да бъде силна нравствената натура”. Разумът, под влиянието на разтленното сърце, се намира в превратно направление. Безбожникът учи­тел в своите старания да развие разума на възпитаника в него­вото превратно съдържание, той ще съдействува да получи раз­витие, от една страна, помраченото състояние на разума в поз­навателните заблуждения, в заблужденията на материализма, а от друга, под тяхното влияние – в егоистическите стремления – на демагогията, на шарлатанията и на тиранията, и в плотските страсти – на сладострастието и чревоугодието.

Възпитанието предполага съществуванието на идеал на вис­шата нравственост, който служи за образец, за модел, по който трябва да се усъвършенствува възпитаникът и към който тряб­ва да се стреми като към цел на своето призвание. Кой е тоя идеал, тоя образец, който атеистът възпитател ще представи на своя възпитаник? Природата, материята. От тоя принцип, от уче­нието, че материята е творецът на всичко, и на человека, изли­за учението, че като няма Бог, като няма душа и задгробен жи­вот, призванието на человека за достижение на неговий идеал на блаженството му е да се стреми за да се уподоби на своя тво­рец – материята, и да се съедини с него. Степените, прочее, на напредъка му към идеала са степените на назадъка, на повръщанието назад, както казахме по-горе, от цивилизовано във вар­варско състояние, от варварско в скотско, от скотско в органи­ческо, от органическо в неорганическо състояние. Тъй като стремлението на плотския человек е съсредоточено в удоволствията, идеалът на неговото признание се ограничава в удов­летворението на страстите му – скотски и егоистични. Образо­ванието е полезно, доколкото може да служи като средство за доставление на удоволствията. Тук се обяснява фактът, че уче­ниците на атеистите учители самички, без да има нужда да ги учи някой, си дохождат до заключението, че не струва трудът да се обучават с предмети, усвоението на които е свързано с особено напрежение и труд и които няма да им послужат в бъ­дещото им демагогическо поприще за докопванието до власт, следователно до положението, което ще им достави удоволст­вията. Има си своите основни причини, произлезли от принци­пите на атеистическото възпитание, стремлението на речените ученици да се премахнат от учебните програми подобните пред­мети. Условията, диктувани от природата на атеиста, като със­тавляват целта на неговото призвание, изискват, вменяват му в обязаност да се стреми за тяхното осъществление. Следовател­но идеалът, нормата за урегулирование на неговата деятелност се заключава в полезното. Призван е, прочее, атеистът, като нрав­ствено същество, да употребява без разлика всичките средства, които ще му посочи неговият развит разум, като единствено способни да му доставят възможността да достигне идеала – по­лезното, удоволствията. Оттук способният атеист, когато не е на власт, се преструва, че много го боли сърцето за милия на­род, кичи се с всичките либерални титули, являва се против ка­питалистите и си дере гърлото да вика за тяхното уничтожение, макар и да ги няма у нас; ревнува с полуда за свободите на на­рода, милее за просвещението на простата маса, та става-ляга, все за отварянието на неделни и вечерни училища приказва, все с откриванието на читалища и библиотеки и други общополез­ни учреждения се занимава. А пак когато дойде на власт – являва се страшен тиранин. Но ако е лишен от способност, той всякогаш служи за елемент на тиранина като шпионин, сопаджия, джелатин, изтезател. Като чадо на природата той, за дос­тижение на удоволствията, се ръководи пак от майката приро­да. Както лисицата има право да се преструва докато турне на ръка кокошките, тъй и атеистът тиранин. Както по-силният звяр има право да разполага за своето поддържание с по-слабите жи­вотни, така и той, по правото на по-силния, главите на хората счита, че струват за него толко, колкото и зелките в градината. Оттук принципът “борба за живот”. Ето защо вчерашният не на власт безбожник – патриот, либерал, радикал, демократ, социалист, когато дойде на власт, става звяр тиранин и целият на­род служи за него като елемент, който да му доставлява удо­волствията, елемент не по-ценен, отколкото зелките в градина­та. Оттук се обясняват и ограниченията на печата, и екзекуци­ите, и интерниранията, и затворите, и торбите с пясък, и застрелванието, и бесилките, и шпионите, и шайките сопаджийски, и всичките средства на безбожника тиранин, за да удовлетвори своите егоистически страсти и да натрупа милиони, за да даде простор на своите удоволствия, на своя разврат. Това е идеа­лът, в това се заключава съвършенството му. Не ще ли да бъ­де такъв възпитаникът на безбожния учител?

От откриванието на тази истина се обяснява действителна­та причина за бунтовете в средните учебни заведения.

В что се състои секретът на посланието на възпитателя?

В нищо друго секретът на посланието на възпитателя не се зак­лючава, освен да направи възпитаника като себе си, да се изоб­рази в него, да му внуши своите стремления и направления, за да му станат природа, натура на духа му. Възпитаникът, когато се усъвършенствува, става като възпитателя си, или егоист и тиранин; сладострастен, невъздържан и наклонен към лекото и неограниченото и пр.; лишен от чувството на любовта, на уважението и на благоприличието, или напротив.

По психологическо обяснение тиранинът атеист, докато не е на власт, е страшен и непримирим враг на всичките прояв­ления на тиранията. Това негово стремление против тирани­ята се обяснява с това, че той в нейното функционирание виж­да същественото препятствие за достижение на неговите его­истически стремления, както и в нейното отстранение той вижда възможността да се докопа до властта. Оттук се обяс­нява подвигът на именуемите социалисти атеисти против вся­ка тирания като пряка противоположност на техните стрем­ления – те да бъдат на мястото им. Ученикът атеист най-го­лемия си враг вижда в тиранина властител като елемент, кой­то служи за ограничение на неговите пориви. Учител атеист като властно лице и ученик атеист като подчинено лице са два съвършено противоположни един другиму фактори. От съприкосновението им избухва разрив. Отношенията на ате­иста учител, като лишени от всяко чувство на любов, се приемат от ученика по сещанието на вътрешното чувство за тиранически, произволни и несправедливи, а отношенията на ученика атеист като отражение на ония на учителя, почерпнати от същия негов източник, се обнаружват във взрива на непокорност, на упоритост и буйство. Ето фитиля – упори­тостта на ученика, който подпаля горителния егоистически запас на учителя атеист, та пламнува в гърдите му всичката ярост на отмъщението против буйните ученици. Ето ти обяс­нението на бунтовете от страна на учениците и отчисленията от страна на учителите. Кой страда? Кой се наказва? Обиде­ният, пострадавшият, развратеният от безбожника учител ученик на мястото на действителния виновник на всичкото зло – учителя!! За да има хармония между учениците и учи­телите, трябва тези последните да отпуснат съвършено сво­бодно уздите на учениците, както са се изхитрили някои от учителите в Казанлък, за да бъде съгласна практиката им с тяхната теория. Ето защо учениците в Казанлък са солидар­ни с учителите си.

От казаното явно става, че от деятелността на атеисти учи­тели тряба да се чака приготовлението на едно потомство: а) от хора демагози, шарлатани, развратители, разорители, его­исти, тирани – от категорията на способните ученици, и б) от подли, низки, пияни сопаджии, шайкаджии, слепи оръдия, без­характерни твари, готови на послушание да извършат всяка мерзост, всяко нечестие – от категорията на неспособните уче­ници. Значи създават се и самите тирани, и самите елемен­ти, необходими за тяхното вирение.

Нека се обърнем сега да погледнем на някои примери, ко­ито могат да ни представят нагледно какъв може да бъде без­божникът а) за себе си, б) за обществото и в) за държавата.

А. Безбожникът има един идеал, ако може да се рече, че има идеал, гони една цел – удоволствията. За него животът е едно явление случайно, безцелно, безсмислено, предизвикано от слу­чайни, несъзнателни движения на материята. Оттук животът за него няма никакъв смисъл, никаква цел, никакво предопределе­ние. Удоволствията, които съставляват една приятност на жи­вота, могат да служат като една възможност да се носи живо­тът, следователно в тях се съсредоточава целта на живота за безверника. Но, от друга страна, факт е, че удоволствията имат това свойство, щото когато бъдат удовлетворени, да отварят път за чувствувание на по-голяма потребност от тях, като останат подире си следи на грустни (скръбни) чувства и колкото пове­че биват удовлетворявани, толко повече да създават обстоятел­ства за неудоволствия. Затова те скоро обръгват и се явяват в своето ничтожество; или, развивани, съсипват дееца. Блудникът не получава удовлетворение до разкапванието си; чревоугодни­кът – до разстройството на здравието му; пияницата – до оскотяванието му, и егоистът тиранин – до събарянието му в дъно­то на ада или до възкачванието му на въжето. Удоволствията – плотски и егоистически – отварят, с една дума, вратата на ши­роката пустота на духа на человека, от мъченията на която той може да се избави само със самоубийство. От друга пък стра­на, животът е свързан необходимо с труд, с грижи, със скърби, с лишения и с болезни. За атеиста да търпи подобен живот е по­вече от безсмислица, повече от невъзможно. Без удоволствия­та животът за безбожника е настоящий ад; със скърбите и ли­шенията животът за него е по-ужасен и от самия ад. Оттук той бива неспособен за никакъв подвиг, който не би му обещавал удоволствия – егоистически и плотски; за никаква трудна рабо­та; не може, не е в състояние той да понесе никакви лишения, никаква скръб. Ето отгде се обяснява обстоятелството, че со­циалистите въобще, за да приготвят народните маси към под­вига на безделието и бунтуванието за охолен без труд живот, който е предначертан от тях като единствено средство за достиганието на техните действителни егоистически цели, имат за своя главна грижа да проповядват преди всичко безбожническите идеи. Колкото повече се разпространяват тия идеи между работническата класа, толкова повече тия последните чувству­ват, че им е лошаво и нетърпимо положението, защото толко­ва повече отпада у тях енергията, следователно толко повече изчезва у тях силата за носение на живота. Развитието на нуж­дата да искат работническите класи в Европа все повече и по­вече намалението на работните часове, все повече и повече увеличаванието на надниците, за да има по-обширна възможност за охолен живот, се дължи именно на развитието, на усвоението безбожническите идеи. Краят на това направление са отчая­нието, бунтовете, опустошенията и развалините. В развалините социалистите виждат осъществлението на техния идеал – равен­ство в ничтожеството, а в своите конечни цели са съгласни с целите на безбожниците песимисти – в самоуничтожението.

Не може да се не признае фактът, че безбожникът по своите идеи е поставен в едно настроение, съвършено противно на при­родата на своя дух като на образ Божий, като на духовно съ­щество. Ако тряба да бъде последователен в своите идеи, то блаженството на атеиста трябва да се заключава в неговото приближение към плотското състояние, към оземлението, т.е. в приближение към материята; но колкото той, чрез своя плотски живот се приближава към това материализиране, толко по­вече се развива в него духът на неудоволствията, на отчаяние­то, защото това направление към оскотяванието е противно на неговата действителна природа. Ето как описва това състояние на безверника Ламене, един бивший верующий, но който е по­паднал в безверието… “Страшно нещо се случава с тогози, кой­то остави вярата, която го съединява със Създателя и Небесния Отец. Душата пада ниско, валя се в калта и в паданието си при­чинява смях на умоповредения. Всяко благородно чувство се умъртвява, а предстоящите тайнствени сили в сътворението на нравствения свят изчезнуват в него. Слезни, прочее, слезни до степента на скота, до неорганическото вещество, за да си почи­неш. Старае се, но не може и всред бездната, в която е паднал, носи със себе си неизгладимите елементи на человеческата при­рода; мъчи се в болестта и в отчаянието като ладия, разтласквана от противните ветрове всред пустинята на океана.”

Душата на человека по своята природа намира своето удов­летворение, своето успокоение и утешение само в храната на духовните идеи, на възвишените чувства, на сладките надеж­ди за достижението на нейния идеал – Бога. Материалисти­ческите идеи са отровата за нейното съществувание, които из­сушават всичките сокове на нейния живот и докарват челове­ка до отчаянието, до самоубийството. Това положение пое­тът атеист Леопарди описва така: “Чувствам нуждата от лю­бовта, но аз изсъхнах като тръстика. Никакво чувство не вли­за в окаяната ми душа и самата височайша и вечна сила на любовта се уничтожи в мене. Земята не е достойна нито за стенание. Животът ми е горчивина и удар, а светът – тиня. Нито на земята, нито на небето съществува приятел или утешител за человека, а самото утешение е ножът и уничтожението на живота.” ²⁶

Един пример, като резултат на тези идеи, виждаме в постъп­ката на прокурора в един италиански град, на когото едничкото момиченце било болно. Той, като прочитал съчиненията на поета Леопарда, често повтарял на съпругата си песимистическите думи на поета за отчаянието: “Нито на земята, нито на небе­то съществува приятел или утешител за человека, а самото му останало утешение е ножът и самоуничтожението.” Когато мо­миченцето му умряло, той в отчаянието си хвърлил се върху трупа на умрялата дъщерка, изпразнува в сърцето си револве­ра и биде погребан наедно с момичето.

Б. Безбожниците по своето положение не могат да бъдат ос­вен волею-неволею врагове на всичко, що е възвишено, свято и благородно в обществото, гонители и опустошители на всичко, що съставлява благосъстоянието на ближните, следователно те са врагове на отечеството, на неговите свободи. Това се обясня­ва с туй, че опората, върху която може да се счита за търпим животът на безбожника, се заключава в елементите, които слу­жат за удовлетворение идеала на безбожника.

Поради това всякое явление, което може да се появи като про­тивоположност на нравствения склад на безверника, е едно от­рицание на неговия идеал. Всичко, каквото може да послужи ка­то причина за нарушение на неговия живот – удоволствията, и да увеличи елементите на неудоволствията, съставлява всичко това за него предмет, за уничтожението на който той е повикан да употреби всичките хитрости на своето лукавство. И кои са тия елементи, които съставляват врага на безбожника? Идеите на християнството, те са врагът на безбожника, тези идеи вну­шават на безверника съществуванието на вечната правда – Бо­га, на душа, на задгробен живот; те служат за пряка противопо­ложност на идеите на атеиста, следователно те създават за не­го предмет, който постоянно го безпокои; който му внушава съзнанието, че той отива в погибел; който му припомнюва, че той противоречи на природата на своя дух и който му представ­лява картината на неговото паднало състояние и му очертава голотата на неговото и умствено, и нравствено положение.

Както явлението на красотата служи за обнаружение силата на грозотата, така и блясъкът на християнските идеи обнаружва грозотата на материализма; както мисълта за правосъ­дието служи за страх и трепет на злодейците, така и учения­та на християнството служат за показвание на окаяното по­ложение на атеистите. Тези идеи възбуждат в тях страх и тре­пет при мисълта за тяхното ужасно бъдеще, за положението им в задгробния живот, в който те се мъчат да не вярват, не могат да се избавят от внушенията на духа, че ги чака бъде­ща съдба. Страстта на атеистите да разпространяват всячес­ки своите безбожнически идеи и неудържимото им стремле­ние да уничтожат християнството се обясняват с това тяхно положение. Както сатаната намира едно утешително подоб­рение на своето окаяно положение само в увеличение на чис­лото на своите съпричастници, тъй също и безбожниците – в увеличението числото на своите съмишленици съзират едно послабление на мисълта, едно намаление на страха за тяхно­то ужасно задгробно бъдеще. Заради това както дяволът раз­вива една трескава деятелност, за да въведе хората в пътя, който ще ги въвлече в ада, така също и безбожниците по съ­щите побуждения, като несъзнателни оръдия на сатаната, уп­ражняват такава усилена деятелност да разпространяват безбожническите идеи – пътят, който ще въвлече хората в злосчастията в настояще време и в окаянство в бъдещий живот.

По същата причина и благосъстоянието на ближните, под наз­ванието буржуа, като съдържание, което служи за намаление на тяхното без труд благосъстояние, представлява се от тях като причина, която, от една страна, създава ограничението на тях­ното завидно положение, а от друга, обнаружва като свой кон­траст тяхното незавидно положение поради тяхната неспособ­ност и ленивост. Кой вика, кой си дере гърлото против капита­листите, против състоятелните? Нели само оня, който счита за цел на своя живот удоволствията, заключени в капитала, от кой­то той се лишава, и който мисли, че само като се разтурят ка­питалите, ще минат без труд в техни ръце? Оттук благосъсто­янието на ближните печално се отразява върху живота на ате­истите социалисти, които поради това мислят, че могат да на­мерят своето утешение само в уничтожението на заможните хо­ра. Заради това чрез разпръсванието на атеистическите идеи го­нят да се достигне резултат, щото народът, като стане неспосо­бен за работа, в отчаянието си да произведе разорение да уничтожи благосъстоятелните.

От друга страна, само в удовлетворението на егоистическите инстинкти атеистът намира удоволствие, намира смисъл на живота. Следователно всяко явление, което може да пос­лужи за тяхното ограничение, е в състояние да предизвика в атеиста избухванието на всичкия запас на егоистическите инстинкти. Той ламти, докато не е на власт, за свободиите на народа, не допуща никакво ограничение на печата, изисква свободен вход в отечеството на всякакви журнали и на последнята отвратителна литература; той се кичи с названията либерал, демократ, прогресист, социалист; ляга-става, все за благото на народа приказва, все за доброто на селяните пла­че и, с една дума, преструва се така, щото всичко, каквото мо­же, да служи за покривание на неговите същински намерения. Всичко това той употребява с най-гъвкава лукавщина и неуморима йезуитщина като единствено средство, чрез което мо­же да се докопа до властта. Опитът показва, че по тоя начин са дохождали на власт егоистите тирани. Щом като се наме­ри на власт, изменява на часа физиономията, хвърля маската и се явява какъвто си е по същност – настоящий тиранин. Око­ви на свободната мисъл; китайски крепости на външната ли­тература; вътрешното, егоистичното убеждение вместо сво­бодните поставления и законите на страната са първите грижи на неговата деятелност. Затворите, заточенията, изтезани­ята, бесилките, гилотината са средствата, чрез които той уничтожава противоположните елементи – честните, незави­симите, благочестивите и благонравните граждани. Освен всекидневните примери из живота на опита както дома у нас, тъй и по целия свят, които потвърждават тази истина, Французката революция е по-богата с фактове, които показват как­во могат да направят безбожниците, наречени комунисти-социалисти, за затриванието на отечеството, когато се намерят с власт в ръцете си. Подир третята година, когато материалистите и безбожниците под ръководството на лекаря Марат, Дантон и пр. основали република, се подигнало страш­но гонение за изтребление на семейството, за изтребление на християнската религия. “Кои ще изпроводим на ешафода?” – публиката питала един ден Марат. “Всички ония, които не приемат нашите принципи” – бил отговорът. “От кои призна­ци ще узнаем? ” “Ето – отговорил, – всички, които ходят с ко­ла, всички, които се обличат с копринени дрехи, и всички, ко­ито излазят от публичните зрелища, са достойни за смърт.” Колко невинни жертви паднаха на зверския атеизъм?! Само в града Париж около 10 000 жители, и то само жени, би­ли обезглавени като подозрени в християнството! Ламартин казва: “Единствен закон за народа беше смърт за почтения. Ножът му предпочиташе праведния. Невинността: ето наказваното престъпление!”

Че идеите на безбожието са в своите резултати, отричание на всяко человеческо чувство, на патриотизма, засвидетелствувал сам Мерте в своята реч, казана всред съвета на петтяхстотин представители: “Законодатели, философи и вий, които презирате Божеството, вий сте началниците на обществените нечестия и злодеяния, вий сте, които разклатихте религиоз­ната вяра, без която нищо не може да се осъществи в общес­твото. Вий разрушихте елементарните базиси на нравстве­ността, вий уничтожихте человека и го свалихте в положени­ето на скота, който се води от инстинктите! Ти изсуши всяко человеческо чувствувание от сърцата на нашите убийци, ти научи палачите на обществото, че не съществува Бог, нито някоя духовна сила. И по кой начин подир такива учения мо­жеха да уважават обязаностите към человечеството и към оте­чеството? ”

И великият мъж Жул Симон в своето съчинение “Бог, Оте­чество, Свобода” излага идеята, че безбожието води към опус­тошения и към създавание на долни и звероподобни хора. Той писал: “Франция изгуби чувството на истинската свобода и тръгна към нихилизма. Опасността е толкова по-важна, кол­кото се полагат старания, за да скрием величината є. Тъй на­речената неутралност, която правителството на републиката показва, и индиферентността към религията е по-лоша и от самия нихилизъм. Силни убеждения във вярата създават ве­лики граждани и велики народи. Какво ли направихме ний, републиканците, през последните тези години? Нищо друго, освен опустошения и развалини. Подчинихме и смирихме ви­сокото умствено чувствувание на народа, като изсушихме първо всичките източници на Вярата.”

Ний видяхме какви са резултатите от атеистическото обра­зование както за самата личност, тъй и за обществото. Видях­ме как възпитава безбожникът учител своите ученици и как­ви превратни следствия се получават.

Социалистическото стремление за уничтожение на държавния строй е пагубно за интересите на отечеството

Защо атеистите, наречени социалисти, въстават против сис­темата да има организирани войски, военни управления? По своя взгляд на человеците, като чада на природата, те отри­чат личното различие на человеците, следователно не приз­нават националното разделение на народите и племената. Ка­то имат за основа това безразличие, тогава за какво може да послужи националната армия, когато нация, отечество за тях не съществува? В такъв случай според тяхното учение пос­ланието на военната сила остава за сметка да ограничава, да потушава местните, вътрешните произволи, буйства и посе­гателства. Да пази, с една дума, реда и тишината. Но защо тогава са партизани за уничтожението на системата на органи­зираната войска и полиция? За да се обясни тяхното стремле­ние за уничтожение на военната сила, трябва да се предполо­жи, че те, като плотски и егоисти, намират естествено, че не­удържимото стремление на техните идеали може да намери пълно удовлетворение в разрушението на съществующия об­ществен и господарствен строй, а това разрушение те могли би да достигнат само при условието да няма организирана военна сила. Възпитайте юношеството под влиянието на атеис­тите учители, ако искате да погребете отечеството. В своето екзалтирано заблуждение, под влиянието на плотските и егостическите страсти, те искат уничтожението на военните си­ли, на обществения и държавния строй, без да могат да раз­берат най-елементарната, най-очевидната истина, че те в то­ва свое стремление се явяват несъзнателно предатели на оте­чеството, готвят почвата, за да бъде то изложено на нападе­нията на всякой вънкашен и вътрешен враг, плячка на всич­ките зверове.

При тяхната хитрост и лукавщина как може да се обясни тяхното ламтение за уничтожението на военната сила, кога е известно, че отсъствието на бранителната военна сила ще пре­дизвика врага да нахлуе в отечеството? Като се има предвид фактът, че за тях всичките человеци без различие на нация са техни братия, лесно се разбира, че в техния интерес, в инте­реса за достигание на техните заветни цели е да им дойдат на помощ и вънкашни врагове за разрушение на съществующия обществен и господарствен строй в отечеството. Крайните социалисти-комунисти в Париж във време на войната с Герма­ния намериха благоприятно обстоятелство за осъществление на своите адски замисли, когато враговете на отечеството им тъпчеха страната им, и в тях намериха своите съюзници. Те се явиха по-ярки, по-люти врагове на своите съотечествени­ци, на своето отечество от самите неприятели, вънкашните врагове. Допуснете възпитанието на юношеството под влия­нието на атеистическата насока, допуснете разпространение­то на тези безбожнически идеи под лъжливата маска на соци­ални благожелателства, и вий сте допуснали да се образуват из нашата среда най-върлите врагове на отечеството, най-спо­собните съюзници из самите нас на всичките външни врагове на земята ни, допуснали сте поробването на страната, злосчастието на семейството, на обществото, на народа.

В християнството се достига истинският социализъм – пълната свобода – и политическа, и гражданска, и лична, следователно и общото благосъстояние и равенство

Ако са искрени, ако не се подбуждат от плотски и егоистически страсти, проповедниците на тези така наречени социални идеи, ако те наистина желаят уничтожението на войните ка­то разрушителни за человечеството и отменението на систе­мата за поддържанието на военни национални сили като тя­гостни за материалното благосъстояние на страната, то те трябвало би да станат апостоли на християнството, проповед­ници на християнските идеи и разпространители на евангел­ските начала. В християнството се достига истинският соци­ализъм със запазвание личните интереси и националните осо­бености. Защото само когато личностите във всяка нация и племе станат святи, според изискванията на Евангелието, и когато, съгласно на това свое нравствено състояние, не само те имат личен интерес да пазят целомъдрието на семейства­та и благосъстоянието на народите, но по чувството на лю­бовта, те се възбуждат от едно неудържимо стремление да работят, да служат за благото на ближния без разлика на на­ция, само тогава, при такова състояние на личностите, които съставляват обществата и народите, ще се уничтожи сама по себе си войната и ще се яви за излишно подържанието на во­енните сили; тогава съдилищата ще останат без работа и по­лицейските не ще има кого да преследват и пр., и пр. Ако те не са лъжливи социалисти, защо не проповядват християнст­вото, защо не се стремят чрез въплощението на евангелските начала да се достигне в най-широкия си размер социалното благосъстояние – в равенството на почестите и в изравнение­то на нуждите? Християнството преследва достижението на това изравнение на почестите и нуждите в обществото върху основата на освящението на личността, върху основата на лю­бовта, когато лъжливите социалисти се стремят да се дос­тигнат тези резултати върху основата на насилието, на бунтуванието, на разрушението, върху основата на омразата, на зверството. Те оставят настрана личността и се стремят да докарат благосъстоянието на обществото без усъвършенствуванието на личността. В какво се заключава благоденствието на обществото, в какви порядки в обществения живот те мис­лят да се достигне това благополучие на обществото? Първо, в уничтожението на държавния строй – да няма господар, да няма войска, да няма правителство, за да няма бюджет, за да няма следователно и нужда за плащание на данъци; второ, в уничтожението на буржоата, т.е. в уничтожението на лич­ната собственост, на личния труд и другите съвременни по­рядки, за да има равенство във всичките слоеве на обществото. Ако положим, че такъв един порядък би обещавал земния рай на хората, то кои са средствата на социалистите за възстановлението на такъв порядък? Бунтовете, насилията и разорението. Нека положим, че подир едно социално въстание, след едно всеобщо разрушение се възстанови желаемото ра­венство; тогава, като ще няма правителство, войска и поли­ция, не ще ли да станат пак тирани егоистите из средата на самите социалисти, не ще ли те да грабнат в ръцете си бла­гата, а народа да оставят пак да робува, но на нови, по-усилни, по-жестоки господари? Не видяхме ли техните у нас пред­шественици – какви тирани се показаха, когато падна в ръце­те-им властта? Християнството лекува социалните болести чрез освящението на личността, без никакви потрясения. Не­ка вземем за пример уничтожението на робството. До хрис­тиянството робството съставляваше едно правилно социално явление, вследствие на което служело за предмет на господарствени постановления у всичките народи. Повечето от атинските и римските жители били роби; нямало свободна къ­ща да няма по няколко роби, над които господарите имали правото на живот и на смърт. За уничтожението на робство­то трябвало би да въстане древното общество и чрез кървава борба да се измени съществующият порядък. Робството би­ло противно на ученията на Исуса Христа за равенството. Но нито Исус Христос, нито апостолите предприели поход за уничтожението на робството. Чрез освящението на личността робството самљ по себе си се уничтожава. Господарят се обръща в служител. “Пред Христа няма роб, няма свободен, няма мъжкий пол, няма женский – всичките са равни.” Побяг­налият от Филимона раб Онисим след покръстването му в Рим апостол Павел го повръща назад на Филимона, за “да го приеме не вече като роб, а по-горе от роб, като брат възлю­бен, твърде много за мене, а още повече за тебе – и по плът, и в Господа” (Фил.16). На основание на духовната свобода, на християнското равенство в Христе Църквата приема раба в тайната вечеря при господаря му и господарят разменил с раба си целованието на мира и на братството во Христе. Ду­хът на братството и на равенството действувал в християнс­кото общество и изменявал закони и обичаи и постановления без стълкновение и насилствени изменения. Такава е силата на християнството за лекувание социалните болести – тира­нията и робството. Лъжливите социалисти, покритите, маскираните егоисти и тирани презират социалните учения на християнството. Защо? Защото според първото условие, кое­то се изисква от тях по учението на християнския социали­зъм, те трябва да станат святи, т.е да пожертвуват своето егоистическо “аз” и да уничтожат плотските си страсти чрез ли­шения и ограничения, за да могат по тоя начин да бъдат по­лезни на ближните. Могат ли те, служителите на страстите и на егоизма, да се откажат от себе си, от своите страсти? Идеите на християнството не са съгласни с техните егоистически и плотски инстинкти; затова те търсят идеи, които мо­гат да докарат удовлетворение на техните скотски инстинкти, и в това удовлетворение те виждат социалното благосъстоя­ние: “Ние не искаме рай на небето, на нас ни трябва земният рай.” Съгласно със своя нравс­твен склад, като егоисти и плотски, те се стремят да всеят омразата, разстройството, убийствата и опустошенията, в развалините на които да намерят пълно удовлетворение на своите страсти.

Отношенията на благовъзпитания християнин към общест­вото и държавата се отличават от ония на атеистите, нарече­ни социалисти. Християнинът, каквото и положение да зани­мава в обществото и държавата, неговите отношения биват равни, неизменни, все еднакви, тъй като той и в тези свои от­ношения има за своя основа вътрешното свое нравствено със­тояние. Измененията на външното положение не са в състо­яние да повлияят за изменението на неговото вътрешно със­тояние, на неговия нравствен склад. В силата на това обстоятелство, че той обладава с пълна вътрешна, духовна свобо­да, каквото и положение да занимава в обществото, на под­чинен или властвующ, той еднакво в първия случай счита се­бе си нестеснен, но свободен, а в последния – невластвующ, но свободен и доброволен служител на подчинените.

На князете, на властите, на мундирите той гледа като на учреждения, установени от Бога, за личното благо в частност на всекиго и за благото на обществото въобще. Пред факта, че съществува зло в мира, че това зло действува чрез своите органи – лошите хора, естествено, следва да се признае необ­ходимостта от организирането на ограничителни средства против върлуванието на злото, чрез неговите оръдия. Както християнинът против своя вътрешен враг, страстите и егоизма зима ограничителни мерки, употребява строга дисципли­на, така също той счита за благодетелни за частното и общо­то благо властите като учреждения за налагание ограничител­на дисциплина на лошите и развратните хора. Кои имат се­риозни причини да се боят от князете, да негодуват от влас­тите и да се стремят за тяхното уничтожение? Християнинът ли, изправният ли человек, онзи ли, който счита за свое бла­го да бъде ограничен, за да не може да направи злото, от ко­ето има отвращение, или лошите хора, егоистите, развратни­ците, злонамерените? Разбира се, последните, които се крият под маската на социализма. “Защото началниците не са страшни за добрите дела, а за лошите. Искаш ли пък да се не боиш от властта, прави добро и ще получиш похвала от нея; защото началникът е Божий служител и отмъщава с гняв ономува, който прави зло” (Рим.13:3–4). Християнинът, който против своите страсти изпълнява посланието на власт, на не-заспиващ страж, не чувствува никаква тежест, никакъв страх от властите, от господарите. Защото сам той изпълнява за се­бе си посланието на властта. Лошите и злонамерените хора не­годуват от властите по същите причини, по които и вълците се възмущават от безумието на господарите да държат при овцете кучета, които трябва да се хранят и да се увеличава бюджетът на хазаина. Може ли да има съмнение, че вълците се бунтуват против властите от социалистически побуждения, от желания за благосъстоянието на овцете? Когато цар Кир при обсадата на остров Сира предлага на островитя­ните като условие да дигне обсадата, да му предадат Езопа, тоя последният каза на народа една притча, която показваше значението на Кировото условие. Вълкът влязъл в преговор с овцете и ги убеждавал, че ако съществува за тях опасност, то тази опасност се дължи именно на факта, че се държат ку­чета, враговете на вълка, и като условие да ги остави на ми­ра искал да се премахнат кучетата. Само вълците имат инте­рес в премахванието на военните сили, на властите като пре­пятствие за удовлетворение на техните вълчи инстинкти.

За християнина имат еднакво значение различните системи на държавния строй на страната, бил той монархически или републикански, консервативен или конституционен. Негова­та вътрешна свобода, свободата на духа му нито се стеснява – в първия случай, нито се обръща в произвол – в последния случай. Безбожникът като плотски, като лишен от вътрешна сво­бода, при монархически или консервативен режим се чувст­вува за угнетен роб, а при републиканския или конституцио­нен се являва за неудържим произволник, шарлатанин. Хрис­тиянинът при ограничението свободата на словото чувствува призванието и силата на възбуждението да изкаже безбоязнено истината открито навсякъде и пред всекиго, защото никак­ви вънкашни ограничения не могат да свържат неговото сво­бодно слово. А пак при пълната свобода на словото християнинът пази умереност и не злоупотреблява с тази своя сво­бода, защото неговият нравствен склад служи за ограничение на произвола и в словото.

Напротив, плотският, атеистът, при ограничения режим трепери и се таи, а при свободния става неукротим звяр, ругател, сквернослов – порнограф. Когато някой рече да осво­боди един вързан вълк, тоя последният ще се устреми, вързан-неотвързан, да нападне, да напакости преди всичко на своя освободител; също така постъпват, по същия начин отплащат шарлатаните егоисти на своите освободители – ще наченат да нападат и да се ругаят на онова правителство, което им е да­ло свободата. С това те служат за виновници на ограничител­ни режими: “Вържи куче, да те не лае.” Ето как се обяснява фактът, че злоупотребителите със свободните учреждения служат за причина да се полагат режими ограничителни, сле­дователно демагозите и неискрените социалисти създават благословни причини за ограничение на свободата, тъй като те злоупотребляват с нея и я обръщат в средство за прокарвание на своя произвол, на своята тирания. Само онова об­щество, което се състои от християни благовъзпитани, е спо­собно да се радва на пълна свобода, защото по своето нрав­ствено състояние ограничението на произвола съставлява ин­тереса на всяка отделна личност, така щото при пълната сво­бода съществува пълното ограничение на произвола. Изпъл­нението на обязаностите в такова общество се налага не от законите на страната, които не могат да предвидят всичките обстоятелства на произволния живот, но от самото нравстве­но състояние на личностите, които съставляват обществото, от съзнанието на дълга, по съвест (Рим.13:5). За онова общес­тво, в което изобилуват невъзпитани, плотски, шарлатани, де­магози и лицемерни социалисти, свободата е едно злосчастие за народа, защото служи в ръцете на демагозите като едно най-удобно средство да прокарат произвола на своите егоистически инстинкти в ущърб интересите на страната.

Осъществлението на лъжливия социализъм се проявлява в последнята степен на социалното ничтожество

От казаното следва, че благосъстоянието на обществото, могъществото на отечеството, на държавата са резултат на освящението на личността чрез благовъзпитанието в духа на християнството. Земното счастие, временното благополучие, т.е. земният рай, се дават като дар на ония, които се готвят за небесното блаженство, за вечния живот, за духовния рай. “Ищите прежде Царствия Божия, и сия вся приложатся вам.” Оттук възпитанието в духа на атеизма – образованието от учители безбожници – води към разврат, към помрачението. Злосчастията на личността и на обществото са неговото наследие. Липсуванието на патриотизма, следователно пропаданието на отечествената свобода, на националното могъщество са не­гови необходими резултати. Дивите инстинкти на егоизма – завистта, гоненията, омразата, раздорите, шарлатанията и тиранството са спътниците на безбожническите идеи. Лъжли­вият социализъм е формата, в която се проявляват разруши­телните елементи на егоизма и плотските страсти.

Идеите на шарлатанския социализъм – да няма държавен строй с национална войска – могат да получат своето осъществление само в един вид социален живот, подобен на социал­ния живот на катунарите. Ако обществото е в благосъстоя­ние, ако личностите, които го съставляват, са ценни хора, то­гава това общество, оставено без правителство и без войска, ще попадне било в политическо, било в социално робство или местни тирани, или чужди държави ще го поробят, за да го ек­сплоатират. За да е свободно при един социален режим, т.е. без господар, без правителство и войска, трябва да представ­лява от себе си едно последно ничтожество във всяко отно­шение, щото никой да се не интересува да го завладее, т.е да представлява от себе си един социален живот, подобен на со­циалния живот на катунарите. Катунарите в своя живот пред­ставляват единствения образец на подобен социален живот. Те нямат нито отечество, нито господарство, нито правител­ство, нито войска, следователно те са в пълната смисъл социалисти. В тях няма разлика на граждани – буржоа и проле­тариат; всички са равни – в праха, следователно те представ­ляват идеалния социализъм. Нямат определено местопребивание, не им са потребни къщи, покъщнина; не носят не само копринени, но и чисти дрехи. Косите не си режат, нито ги решат, като настоящи социалисти; не притежават никакви лични имущества, нямат собственост, имот, следователно от­говарят напълно на изискванията на социализма. Те не се нуж­даят от никакво образование, защото образованието внася раз­личие в социалния живот, тъй като учените ще се подигнат пред неучените. Катунарите съгласно със своя социален жи­вот, нямат нужда нито от княз нито от правителство, нито от войска. Те са свободни и без войска, и без полиция, защо­то никой не може да намери в тях интерес, за да ги обладае. Стани катунар, за да си свободен без войска, без княз. Защо­то катунарите могат да живеят във всяка страна свободно. Следователно за да може да се допази свободата без госпо­дари, без войска, следователно без бюджети, тряба да се пос­тигне като идеален социалният живот на катунарите.

Циганите, наречени на македонско наречие егюпци, т.е. египтянци, напуснали преди няколко хиляди години своето отечество – Египет, според някои историци вследствие на то­ва обстоятелство, че те съставлявали в страната една социа­листическа партия, която искала да приложи идеите на соци­ализма. В наченатата ожесточена борба, като излязла победе­на, тази партия се изселила от страната и продължавала, как­то и днес продължава, да живее социално.

Катунарите, като чада на природата, живеят безцелно наед­но с природата, та затова живеят под шатри. Те преди всич­ко, като продукт на материята, нямат никаква вяра, безверници са или, ако има нужда, като социалисти могат да при­надлежат на всякоя вяра, без обаче да са верующи. Като из­лизат от гледната точка на атеистическото начало, че няма безнравствени средства, употребявани за удовлетворение на нуждите, за прокарвание на целите, те лъжат като социалис­ти, като катунари. Лъжата за катунарина е една социална потребност, без която е немислимо за него да прекарва соци­ален живот – с гуляй, без труд. Оттук поговорката: “лъже ка­то катунарин”. Катунаринът, като последователен социалист, е враг на труда. Где можеш да видиш катунарин, социалист – орач, копач или работник при някоя фабрика, или в подзем­ните мини, или при еснафските работилници? Никога катунарин работник не се наема с надница. Катунаринът, за да из­бегне труда, поставил своето социално положение в такъв по­рядък, щото той да прекарва един живот от удоволствия, без труд и с това е достигнал до апогея в осъществление на со­циалната конечна цел. Поради това катунаринът е предаден на музиката, на песнопението, на кючека, с една дума, на гу­ляя с всичките оргии на плотските удоволствия. От друга страна, той, като социалист, като чадо на природата, на май­ката материя гледа на всичките дарби на природата като на свои, като нему принадлежащи по правото на произхождени­ето. Затова катунаринът, каквото намери чуждо, взима го ка­то собственост и това действие да прибира чуждите вещи не го счита за кражба, нито се срамува, когато се открие, че е от­краднал нещо. Оттук, съгласно социалния възглед, както лъ­жата, така и кражбата за катунарина социалист не съставля­ват нищо безнравствено. Влезе ли в къщата ти или в дюкяна, катунаринът ще ти открадне нещо. “Краде, казва поговорка­та, като катунарин.” Просията у катунарина е една професия, основана на социалния възглед за изравнение на нуждите по правото на безличното произхождение от природата наедно с даруваните от нея средства. Оттук просията на катунарина социалист не носи характер на просение милостиня от собс­твеността на благотворителя, но като изисквание на правото социално и оттук се являва като едно принудително взимание на средства. Катунаринът, като пипне някого, със своето нескончаемо “дай ми, дай ми” не оставя человека на мира, докато не го изнуди да му подаде, макар и с гняв.

И в семейно отношение катунарите представляват олицет­ворение на социализма. Ограниченията в родствените връзки за тях нямат смисъл, като за чада на природата. В социалния живот на катунарите личността няма никакво значение съг­ласно ученията на социализма. Катунаринът зима насила мо­мата, без да се пита нейната воля, или обществото я предава по “мунасип”. Това социално начало се проявлява най-наг­ледно при обстоятелството, когато на един катунарин се слу­чи някоя беда или процес (давия). Тогава всичките катунари като общество дигат се на крак и вместо един, говорят из ед­но гърло всички и неуморно и непрекъснато кряскат, гракат и говорят, като социално говорение. Добре, че нямат кЎмара; какви комедии щяха да се разиграват, ако бяха имали народ­но, социално представителство; наложило би им се щото по един въпрос да гракат и да си дерат гърлата по цели месеци като социалисти, като народници, за правото, за ползата на обществото!

Социалният живот на катунарите не представлява ли най-възможното сполучливо осъществление на социалните идеи в света? Стремленията на лъжливите социалисти имат предвид, види се, да докарат социалния живот на народа по образеца на социалния живот на катунарите, който е единственият в света възможен образец на социалния живот в пълния сми­съл на думата. Само при условията на подобен социален катунарски живот може да няма нужда от господар, от прави­телство, от войска, следователно да няма и бюджети, да ня­ма и данъци; само при катунарския живот няма нужда от фаб­рики, от търговия, от еснаф, от земледелие, следователно при такова само състояние ще може да се достигне идеята на лъж­ливите социалисти – да няма трудна работа, да няма собстве­ност, да няма отличие в състоянието и пр.

Нашите социалисти трябва да са или искрени, или лицеме­ри. Ако са искрени, ако мислят, че онова, което проповядват, това е наистина полезното за народа, тогава в такъв случай тяхното доброжелателство за народа се заключава в осъществлението на един социален живот, подобен на социалния жи­вот на катунарите. Ако те наистина мислят, че счастието, призванието на человека се заключава в такъв социален жи­вот, тогава защо те не са последователни в живота си с иде­ите, които проповядват? Какво чакат, та не образуват от сво­ите съмисленици едно подобно общество или да се слеят с това общество? Защо не земат предвид катунарите? Ето, те, без да обръщат внимание какъв социален живот прекарват другите хора, живеят чисто социално, макар другите хора да не желаят да живеят като тях. Защо нашите социалисти не са последователни в своите учения? Докогато ние виждаме лъж­ливите социалисти да живеят несоциално, да получават сти­пендии от гърба на народа, да притежават имущества, да гра­дят палати, да присвояват печатници в името на социализма, да получават заплати и да се контят и пр.,и пр., в правото сме да ги считаме, че не са искрени, следователно, че са лъжливи социалисти. Какво противоречие, каква подигравка се от­крива във факта, че корифеите на социализма у нас, социалис­тите представители, началниците и главатарите на социализ­ма, които проливат крокодилски сълзи за бедния народ, кои­то въстават против буржоазията, против големите заплати, взели по 20 лева дневни от потта на народа и други пътни за един представител по толко, по колкото са много за 20 селяни да отпътуват? Кой от народа, кой от селяни­те зима на ден не по 20 лева, ами по 2 лева? Не стигат ли на един народен човек на деня 2 лева? Нека земат 3, 5 лева даже; какво е това 20 лева? Колко възмутителен е фактът, че един от тях, избран от някоя далечна околия око­ло Добруджа, като живее в София, имал коравата социалис­тическа съвест, според както ми казваше един представител, да земе пътни разноски, начетени за пътувание до помената­та околия? Отецът на социализма у нас, който съумя с по­мощта на екзалтираните младежи да турне на ръка една пе­чатница, тъй жестоко се обръщал със словослагателите, що­то първата стачка в града направили те. И какво излиза? Той бърза да повика евреи от Маджарско за словослагатели, за да смаже по тоя начин главите на ония, които той научи, дока­то турна ръка на чуждия имотец, да се бунтуват? Не показва ли всичко това, че те са лъжливи социалисти, които употребляват маската на народното доброжелателство като средство за достижение на своите инстинкти? Не се ли качиха на на­родната трибуна чрез това средство и да си пълнят кесиите с дневни и пътни? Не се ли ръкуваха и целуваха със самите свои довчерашни врагове, тъй наречените “либерални тирани ”?

Но тази демагогия какъв разврат не ще произведе в общес­твения, господарствения живот в страната?

Коренът на злото за анормалното положение на учебното дело лежи в материалистическата безбожническа подкладка в преподаванието

Всичките тия язви в обществения живот са резултат на ма­териалистическата насока в делото на възпитанието.

Ний видяхме, че интересите както на личността, така и на обществото и на държавата, интересите на настоящето и бъ­дещето изискуват, щото делото по възпитанието на поколе­нието да се постави в надлежното му правилно положение.

Мнозина съзнават, че учебното дело е зле поставено у нас. Зимат се от надлежните места разни мерки, за да се поставят училищата ни на висотата на своето положение. Нашето убеждение е, че ни една от тия мерки няма да се докосне до същността на въпроса, не ще принесе следователно и ожидаемата полза, ако злото не се удари в корена му. Материалис­тическата подкладка и безбожническата тенденция в  преподаванието на предметите е основата, върху която се зида прев­ратната насока в учебното дело. Когато във висшето учили­ще занимават професорски катедри лица, прочути по своя ни­хилизъм, по своите скептически и материалистически тенден­ции; когато единият от тях счита за своя специалност да че­те от катедрата лекции с предвзето намерение да излезе като доказано уж, че священото писание е съставено в последне време, измислица, състояща се от басни, а другият, че “мо­зъчните молекули раждат мисълта и обуславят духовната страна на человека”, какви мерки биха биле в състояние да дадат друга насока на учебното дело, за да се възпита юно­шеството с благородни чувства? Четете лекциите на първия и ще се убедите, че са лишени от учена подкладка и че дишат с тенденциозност в ущърб интересите на вярата! Позволява ли се на един професор, като чете лекции по един такъв важен въпрос, какъвто е въпросът за автентичността на священото писание, да привожда в доказателство на предумишлената си цел само мнението на скептиците, на отрицателите, и да пре­мълчи какво казва противоположната страна в опровержение доводите на първите? Не е ли тука явна целта да се въведат студентите в заблуждение? И каква нужда да чете по свяще­ното писание, когато не го преподава? Истинският професор, професорът на науката, излага обективно както мнението на ония, които са против, така и мнението на ония, които са за автентичността например на священото писание. Ако е скеп­тик и не желае да наведе заключение в полза на вярата, то ка­то безпристрастен, като човек на науката, да остави на свои­те слушатели те да си направят заключението. Професори с подобно тенденциозно направление се допущат до катедрите само в България. Четете статиите на другия, на материалиста професор, и ще видите, че той, без всяка научна подклад­ка се старае чрез опити, които не могат да издържат крити­ката и на простия разум на селянина, както това ще докажем в особена за това статия, се старае да докаже, че “мозъчните молекули раждат мисълта и обуславят духовната страна на човека”. От това материалистическо учение той изважда зак­лючението, че “цялата възпитателна система трябва да се ос­нове на приспособленията на молекулите”. Като изважда не­логично заключение от своите опити, че “ няма никакво съм­нение, че молекулите могат с успех да се подложат на дре­сура”, той решава въпроса на педагозите, които се опасяват за съдбата на учениците от натрупванието на програмите с много предмети, като казва, че молекулите, които подлежат на дресировка, могат да навикнат да се движат така сил­но, щото учениците биха могли с успех да усвояват и много по­вече предмети в по-малко време. Той казва: “На въпроса от педагозите, къде ще му излезе краят с програмите на нашите учебни заведения, молекулната физика отговаря на това така: молекулите са способни да привикнат към каквито и да било движения. Тъй като младите имат винаги възможност­та да увеличат тая подвижност чрез обучение, дресировка в училищата.” Видите, че по тоя начин въвеждат юношеството в заблуждение и поставят делото на възпитанието чрез свои­те питомци, бъдещите учители, на една насока, която е ги­белна както за здравието на възпитаниците, така и за тяхно­то нравствено преуспявание. Един от слушателите на тези професори, понастоящем преподавател по психология в ед­но от нормалните училища, ми разказваше, че психологията се изучавала само от материалистическата страна, т.е. физиологията на мозъка с нервната система, която учи за органи­те, чрез които душата проявлява своята деятелност. А за са­мия дух на человека – ни бъкел. Това е същото, като да имаш например за цел да изучаваш музикантина, та наместо музикантина да изучаваш само органа, с който той проявлява сво­ето умение, упражнява своето изкуство, т.е. да изучаваш тръ­бата или фортепианото. Наистина, без инструменти музикантинът не може да свири, но това не значи, че инструментът свири. В каквото заблуждение би бил тоя, който по тази при­чина мисли, че инструментът свири и че музикантин не съ­ществува, в такъво също заблуждение са ония, които намес­то психология изучават физиология, наместо душата – орга­ните на нейното проявление, като че те са самата душа. Пре­подава се “психологията”, душесловието, но наместо душата за предмет служат нейните органи – физиологията. Защо се преподава с особено налагание психологията в нормалните училища? Не ли за това, че в тези училища се подготовляват бъдещите възпитатели на юношеството, които имат за свой предмет духа на человека? Как ще възпитават своите ученици тези учители, когато по заблуждение ще считат движението на мозъчните молекули за душа, а пък за самата ду­ша не ще имат понятие? Как те ще обучат музикантина, ко­гато наместо него зимат по заблуждение инструмента? Ма­териализмът не е наука. Той се основава на аргументи, осно­вани на предположения, на софизми, които не могат да из­държат критика, а пък у нас легнал като основно начало в нашите училища. Ето где е коренът на злото в нашите учили­ща.

Списание Разум