Успение и прослава на Божията майка

Химнографските творби на празника Успение Богородично описват конкретни исторически събития – смъртта, погребението на Божията майка и преминаването ѝ от смъртта към живота. Те имат своята богословска аргументация, интерпретация и тълкувание, които срещаме и в словата на отците на Църквата. Омилетичните творби на празника във връзка със смъртта и възкресението на Божията майка спомагат за разбиране на използваните апокрифни текстове от църковните писатели, част от които имат предимно образно-преносен характер. Химнографските творби на празника нямат за цел да излагат подробности за събитията около смъртта на Божията майка, а да го възпеят, да възвеличат Бога и родилата Го, да поставят човека в общуване с Бога чрез възвеличаването на Бога и Неговия промисъл, да подпомогнат разбирането на събитията около смъртта на Богородица. Смисълът на химнографските текстове е да осъществят възхвалата на църковния организъм на Божественото домостроителство на Всеподателя Бога и конкретния повод – смъртта на Божията майка.

Затова напълно закономерно химнографските творби имат не повествователен, а възхвалителен характер. В наративите на празника се съдържат много повече допълнителни детайли във връзка с главните събития на празника, отколкото в химнографските творби за Успение Богородично. Освен че възхваляват събитието и Божията майка, светоотеческите слова за празника имат повече повествователен характер и съдържат повече подробности около смъртта на Пресвета Богородица, някои от които са заимствани от апокрифните текстове във връзка с празника. Може да се говори за едно взаимно допълване на химнографските текстове на празника със светоотеческите слова в чест на Успение Богородично, без да се забравя фактът, че химнографските творби имат преди всичко литургична употреба – тяхното предназначение е да възпеят Бога, по волята на Когото става всичко в света.

Химнографските творби свидетелстват за вярата на Църквата в смъртта на Божията майка и преминаването ѝ в царството на славата. Във връзка с това се възпяват и някои други допълващи главното събитие детайли, като събирането на апостолите, погребението на Божията майка в Гетсимания. Светоотеческите слова, както и апокрифните текстове съдържат повече подробности не само за тези важни моменти от празнуваното събитие – смъртта на Богородица, но и за случки преди и след него.

Химнографията на празника възхвалява събитието на успението на Божията майка и във връзка с него посрещането ѝ от ангелските сили и архангел Гавриил, който е благовестил според евангелския разказ безсеменното зачатие на Девата и раждането на Спасителя на света Господ Иисус Христос¹.

Архангелският поздрав на Гавриил е същият, който той изрича и на благовестието за раждането на Христос: „Радвай се, благодатна, Господ е с тебе“. С него е възвестено началото на благата вест за преминаването на изпълнената с Божията благодат Богородителница от смъртта към живота, осветена, преобразена в царството на славата със своя Божествен Син.

Омилетичните творби на празника допълват неговата химнография, като предават повторното изпращане на архангела, за да предизвести смъртта на девата. Св. Герман Константинополски в своето слово на Успение Богородично описва срещата на Божия вестител с пречистата Дева. Тази среща според него има за цел да подготви Божията майка за преминаването ѝ във вечността. Св. Герман Константинополски не споменава името на архангел Гавриил. Той говори за ангел², като вероятно възприема древната традиция, която се съдържа в словото на св. Модест Йерусалимски, който не споменава архангел Гавриил, а свети ангели (ἁγίους ἀγγέλους)³.

В словата за Успение Богородично на Йоан Геометър и на Козма Веститор не се конкретизира ангелът, който говори с Божията майка по повод нейната смърт. Апокрифните текстове в по-голямата си част също не се позовават на конкретни имена⁴. В Слово на Успение Богородично на Псевдо-Йоан Богослов се посочва името на архангел Гавриил като вестител на Божията воля за успението на Девата⁵. Другият важен апокрифен текст, от който са повлияни химнографските творби и словата на отците за празника, е гръцкият прототип, известен като R. В него, както и при Йоан Солунски, се говори за „велик ангел“ (ὁ μέγας ἄγγελος), който възвестява за успението Богородично⁶. Във второто слово за Успение Богородично на св. Андрей Критски и в първата стихира на „Господи воззвах“ на празника се говори за архангел Гавриил, което подтиква някои изследователи да предполагат, че става дума за предизвестяването от първия ангел на Девата за нейното успение⁷. Това твърдение не отговаря на действителността, защото химнографският текст ясно дава да се разбере, че се има предвид посрещането на Девата след смъртта ѝ от архангел Гавриил, докато в словото на Критския архиерей се говори по-скоро за благовестието на архангел Гавриил на Девата за раждането на Спасителя на света⁸.

„О, най-дивно чудо! Източникът на живота се полага в гроб и лествицата към небесата става гробница; весели се, Гетсимания, Богородична свята обител! Да викнем, верни, имайки Гавриил за предводител: „Благодатна, радвай се, с теб е Господ, Който чрез тебе дава на света велика милост!“⁹.

В древните ръкописи текстът на стихирата е с някои разлики, но смисълът ѝ остава същият: не се говори за предизвестяване на смъртта на Приснодевата от св. архангел Гавриил, а по-скоро за посрещането ѝ при нейното успение.

Другата стихира, в която се споменава св. архангел Гавриил, е „Τῇ ἀθανάτῳ σου Κοιμήσει“ от вечернята на празника. В някои древни ръкописи тя се изпълнява на „Господи, към Тебе викнах“, а в съвременното последование на богослужението е „Слава и сега“ на „Хвалите“ от утренята. В нея отново няма основание да се мисли, че архангелът известява Божията майка за смъртта ѝ. Химнографският текст недвусмислено говори за вече настъпилата смърт на Девата и посрещането ѝ от архангел Гавриил с евангелския поздрав: „Радвай се, благодатна“.

Химнографията на празника не отразява преданието от апокрифния текст на св. Йоан Богослов, че св. архангел Гавриил е предизвестил Девата за нейното успение¹⁰. Светите отци на Църквата, които говорят пряко за това, са малобройни и от по-късно време, като например св. Филотей Кокин. Вероятно той се основава на апокрифните текстове и на словата на някои църковни писатели, като Йоан Геометър и монах Епифаний Йерусалимски, които поддържат тази теза¹¹. Св. Филотей Кокин казва, че архангел Гавриил „благовести“ на Божията майка за нейното успение: „Радвай се, благодатна, благовести ти се…“¹². Вестта за смъртта е свързана с радостта от благовестието на Пресветата за въплъщението на Сло#вото Божие. Тогава архангелът благовести раждането на Спасителя на света, сега благовести раждането на благодатната Дева за новия живот.

В някои апокрифни текстове, както е например при анонимния латински кодекс Augensis, се говори, че Сам Господ Иисус Христос се е явил на Своята майка, за да я предизвести за настъпващото ѝ успение¹³. В действителност тази идея съществува и в най-древния гръцки наратив за Успение Богородично (R), където се говори за великия Ангел (ὁ μέγας ἄγγελος)¹⁴. Някои от византийските отци, като св. Атанасий Велики и св. Йоан Дамаскин наричат по този начин Второто лице на Света Троица. В Стария Завет се говори за Ангела на великия завет, Който всъщност е Бог Слово. Св. Йоан Дамаскин изразява този светоотечески възглед в тълкуването на библейския текст и при позоваването на Ангела на великия съвет, под Който разбира Бог Слово¹⁵. След позоваването си на великия Ангел апокрифният текст R разкрива с достатъчно яснота, че става дума за Господ Иисус Христос, Който разговаря с Божията майка относно нейната смърт¹⁶.

Йоан Геометър през X век и св. Филотей Кокин през XIV в. включват в своите слова на Успение Богородично апокрифния елемент от срещата между Пресвета Богородица и Господ Иисус Христос на Елеонската планина, след като тя е получила от ангела финиковото палмово клонче като „знак на победата над страданията и смъртта“¹⁷.

Химнографията на празника Успение Богородично изпуска тези сюжети, като акцентира върху смъртта на Девата и влизането ѝ в новия живот, в който Божията майка не само не е подложена на тление, но и самата като родила Бога „от страсти избавя“¹⁸. Св. Климент Охридски във втория тропар на трета песен от канона на празника казва, че Девата се е възпитавала в Светая светих и е хранена с предвечна храна, а след смъртта си (когато отива при Създателя на света) дава милости на нас и ни избавя от страстите (страданията)¹⁹. Подобна аналогия се намира и в словата за Успение на св. Йоан Дамаскин²⁰ и на св. Григорий Палама²¹. Сюжетът с влизането и възпитаването на Девата в Святая святих е отразен и в химнографията на празника Въведение Богородично, като е използван апокрифът Евангелие на Яков.

Апокрифните и омилетичните текстове за празника Успение Богородично съдържат в себе си още един сюжет, който не е отразен в химнографията на празника. Ангелът при своята среща с Божията майка, след предизвестието за нейната смърт, ѝ дава финикова палмова клонка. Св. Герман Константинополски пропуска епизода със срещата на ангела и неговото предизвестие, но говори за „победата над смъртта“ („σύμβολον νίκης κατὰ θανάτου“)²² и като предобраз на небесния живот и преодоляването на тлението на човешкото естество²³. Св. Герман Константинополски сравнява значението на финиковото палмово клонче, дадено от ангела на Девата, с палмовите клонки, с които децата и жителите на Йерусалим са посрещнали Господ Иисус Христос при влизането му в града на Давид след възкресяването на Лазар. Както онези палмови клончета са предизобразявали символично победата над смъртта от Христос, така и финиковото палмово клонче, дадено като награда на Богородица, е „удостоверение“ (уверение) за победата ѝ над смъртоносното тление“²⁴.

Ранните химнографски творби на празника не отразяват сюжета със срещата на Божията майка с ангела и получаването на финиковото палмово клонче като потвърждение на вестта за преминаването ѝ от смъртта към живота. Тези апокрифни елементи намираме в проповедите на някои църковни автори, както и в по-късни последования към празника (каквото е чинът с опелото на Божията майка) и в някои от късните икони във връзка с празника, в които започва включването на иконографския елемент с финиковото палмово клонче.

Откъс от Празникът Успение Богородично в православната богослужебна традиция на о. доц. Стоян Чиликов, Омофор, 2019

Бележки