За брака

„Господи, Боже наш, със слава и чест ги венчай”, възглася свещеникът, когато полага венците на новобрачните.

Това са славата и честта на човека като цар на творението – „плодете се и се множете, пълнете земята и обладайте я” (Бит.1:28).

И наистина – всеки брак, всяко семейство е малко царство. Винаги си мисля за това, когато вечер вървя из кварталите и гледам хилядите светещи прозорци на огромните градски здания. Макар да изглеждат еднакво, зад всеки от тях живее отделно царство. То може да бъде както ад и смърт, така и тяхната противоположност. Полагането на венците е начало на едно малко царство, което може да стане като истинското Царство Божие. Шансът може да се пропусне само за една нощ, но в момента на полагане на венците той все още представлява открита възможност. Докато мъжът и жената продължават да живеят заедно, дори и лошо, за света и за себе си те остават, макар и невидимо, но „царство”.

В списанията и филмите образът на съпружеството винаги е млада и красива двойка, току що започнала брачния си живот с дълга целувка. Но аз си спомням друго: в топъл есенен ден видях престаряла и бедна двойка да седи на пейка в градинката на парижко работническо предградие. Те мълчаха, хванати за ръце, и видимо се наслаждаваха на меката есенна вечер. Всички думи бяха изречени, страстите – изживени, бурите – утихнали. Животът беше зад тях и в същото време – тук и сега – в това мълчание, в светлината и топлината, в безмълвно съединените ръце. Това бе живот, готов за вечността и съзрял за радостта. Картината остана в мен като образ на брака в неговата истинска и небесна красота.