Как правилно да се скараме с жена си

“Човекът е създаден за щастие, както птицата за полет”, е казал Чехов. Тези думи, ако станат мото за младото семейство, нерядко по един парадоксален начин могат да го докарат до стремително и безпощадно разрушаване.

Тук парадоксът е в това, че, от една страна, хората съвсем естествено търсят (и, слава Богу, намират) щастие в семейния живот. А от друга, истинското семейно щастие, като всяко друго, е плод на дълъг и търпелив труд. С една дума, искаш ли семейно щастие – готви се за трудности, а не само за “полет”.
Такива трудности са и свадите, караниците, без които, както знаем, не са минавали дори светите апостоли (Деян. 15:2) и които ние, грешните, също, уви, няма как да избегнем напълно.

“Гневете се, но не грешете”

В речника на съвременния човек глаголите “гневя се” и “злобея” са синоними. Невинаги обаче е било така. Та нали за разлика от злобата гневът може да бъде и праведен. Особено когато е насочен срещу самите нас: “Гневете се, но не грешете…” (Пс. 4:5) – се казва за това в Псалтира. Впрочем, понякога, в някои редки случаи, трябва да насочим гнева си и срещу ближния. Например, когато виждаме, че някой от членовете на семейството ни е категорично неправ.

Как в такъв случай да се гневим и да не вършим грях? Много просто. Да изобличим ближния, представяйки си, че сме на негово място.

Има един чудесен начин да не позволим на пожара на скандала да се разпали – да изчакаме известно време, докато първоначалният силен гняв утихне и да изкажем законните си възражения по-спокойно и благодушно. За някого това време ще отнеме пет минути, за друг – ден или два.

Между другото, още нещо по въпроса за злобата. Доста често между съпрузите внезапно пламва неизвестно откъде появила се неприязън или дори омраза, способна да разруши брака много бързо. Скритата причина за този феномен може да е това, че в основата на семейството е положено не духовното, а плътското, чувственото начало.

С една дума, ако мъжът и жената дори не се стараят да се въздържат през постите, а понякога дори и съзнателно поставят плътското в основата на брака си – това не води до добро. Един такъв брак, като къща, построена върху пясък, най-вероятно ще рухне.

“Слънце да ви не залязва гневни”

Апостол Павел, говорeйки за конфликтите между хората, ни дава следната заповед: “Слънце да ви не залязва гневни” (Еф. 4:26). Светите отци тълкуват тези думи по два начина. От една страна, Слънцето на правдата е Христос. Тоест при всеки конфликт има някаква граница, която не трябва да прекрачваме в никакъв случай, иначе нашето Слънце – Христос – ще се скрие от нас зад планините на нашата гордост.
Не трябва да раняваме своята половинка с грозни думи. Не трябва да кълнем и да казваме в гнева си неща, за които ще съжаляваме след това цял живот. В някои случаи можем да “убиeм” брака напълно или пък да оставим върху тялото на семейния живот доживотен белег, ако сме засегнали непредпазливо някоя душевна рана на ближния.

От друга страна, този съвет на апостола може да се приеме и хронологически. Тоест всяко сериозно скарване между домашните трябва да бъде изчерпано преди падането на нощта, когато те се готвят да си лягат. Нека горчилката да не си е отишла веднага, а сърцето все още да кипи от негодувание. Все едно, дори ако сме се помирили с мъка, с усилие, ние пак отваряме път за Божията благодат да действа и в тази трудна ситуация.

“Не изваждайте кирливите ризи на показ”

Тази чудесна поговорка ни съветва да удържаме конфликта в рамките на нашия дом, да не го правим достояние на другите. Конфликтът, излязъл от рамките на семейството и прескочил като огън в къщите на тъщата и свекървата, ни заплашва с непрестанно възпроизвеждане и разрастване. Спазването на тази мъдрост е понякога трудно за жените, които са склонни да преодоляват психологичната криза като си “излеят душата” пред мама или пред някоя приятелка. Проблемът може да се влоши и от това, че жените от по-възрастното поколение (свекървите и тъщите) с техния неизразходван в достатъчна степен майчински инстинкт могат да проявяват болезнено повишен интерес към онова, което се случва в младото семейство. В този случай желанието им да “държат кормилото” на семейството отвън може да доведе до още по-големи щети или дори до пълен разпад на семейството.

“Жената обича с ушите си”

В профилактиката на сериозните конфликти не следва да пренебрегваме един похват, който съвременните психолози наричат елевация (от фр. elevation – издигане), тоест, казано с по-прости думи – похвала. Похвалете от сърце простичката вечеря, приготвена от жена ви – и ще видите как утре на обяд тя ще ви приготви изискано ястие.

Кажете й, когато късно вечерта тя, уморена и раздразнена, започне да ви се оплаква от проблемите си и от непослушните деца, че тя е прекрасна жена и майка – и на следващия ден ще видите, че тя се е превърнала в Песталоци-Макаренко-Ушински, взети заедно.

Разбира се, похвалата е вид допинг, който не трябва да се експлоатира до дупка. И все пак не е лошо да напомните на жена си, която като всяка жена “обича с ушите си”, че тя е най-най-най… Пък и в интерес на истината, все още не съм виждал семейство, в което мъжът и жената да са злоупотребявали с този допинг.
Между другото, ние, мъжете, колкото и глупаво и банално да звучи, също се нуждаем от това – да изглеждаме като герои пред жените си, и именно това ни вдъхновява за големи дела.

Веднъж четох интервю с един прочут учен, ректор на твърде солиден московски университет. Когато репортерът го попита кое го е формирало като изтъкнат ръководител, голям учен и обществен деец, той отговори съвсем кратко: “Жена ми”. И обясни: “Когато в началото на 90-те моите бедни колеги, “жалките доцентчета”, бяха зарязвани масово от жените си, моята ми казваше: “Ти си моят герой, аз се гордея с теб!” След тези думи аз усещах невиждан прилив на енергия, сили и вдъхновение…”

Бъди философ

Веднъж, когато великият античен мислител Сократ се готвел да излезе, за да отиде при учениците си, неговата жена Ксантипа му направила луд скандал. Обвинявайки съпруга си, че той е безделник и празен дърдорко, който вместо да печели пари се занимава с глупости, тя не се задоволила само с думи, ами изляла върху излизащия от къщата родоначалник на философията ведро с помия…

Когато Сократ дошъл на форума, залят с помия, и учениците му се хванали за главите и го запитали какво се е случило, той им отговорил кротко: “Всичко се извърши според природата на нещата – в началото гърмя и трещя, а след това се изсипа дъжд…”

Но шегата настрана – изглежда, че най-добрата профилактика на семейните конфликти е умението на мъжа да бъде не само истински лидер, но и мъничко философ. Истинският глава на семейството се познава не само по това, че той има последната дума в решаването на важните въпроси, но и по това, че е способен да прощава и да забравя.

За съжаление, днес твърде рядко се срещат психологически зрелите мъже, разбиращи, че любовта и милостта са над закона. Мъжете, които са истински глави на своите семейства, не трябва да се страхуват да погасят конфликта с благородно великодушие, без да изпадат в банална и дребнава самозащита.

Като минимум тяхното благородство се изразява в това, че те са способни да не се отнесат сериозно към силните обиди, които може да ти наговори една раздразнена жена. А като максимум – в разбирането, че великодушието не е синоним на слабост, а по-скоро обратно – голяма добродетел, способна да излекува и най-сериозната семейна драма.

Пишете си писма

Ако конфликтът поради сериозността на взаимните претенции е прераснал в хроничен, то най-добрият начин за “изясняване на отношенията” е да си пишете писма, които в старо време ненапразно са били наричани “общуване на душите”. Става дума обаче за вдълбочени и подробни послания, а не за къси СМС-и или лаконични престрелки в социалните мрежи.

От една страна, дългите писма ни помагат да формулираме по-безстрастно и точно нашите претенции към опонента, които могат и да са справедливи в много случаи. От друга страна, те могат да ни помогнат да се абстрахираме мъничко от проблема и да го видим отстрани, за да разберем, че в действителност той е нищожен и не заслужава нищо, освен усмивка или пък чувство за срам заради неудържаните навреме емоции.

Освен да излагаме претенциите си, полезно ще е и да изброим добрите качества на нашия съпруг или съпруга. С тази простичка добавка ще покажете, че вашата половинка се състои не само от недостатъци, ще ви помогне да се помирите.

Не се разотивайте

Нерядко хроничната криза в отношенията между двамата води до това, че може да им хрумне мисълта да се разотидат за известно време, за да си “отпочинат” един от друг. Ако се поддадат на това изкушение, между тях неизбежно ще се появи пукнатина, често прерастваща в пълно отчуждение. Хората, които не са се научили да преодоляват заедно и търпеливо конфликтите, могат да свикнат бързо със самотното си положение и вече да не се нуждаят много-много от другата си половина. Пък и дяволът в такива случаи обикновено не стои настрана и може “случайно” да запознае вашия съпруг или вас с някой неизвестно откъде взел се утешител, готов да изслуша любезно “горкия човек”…

Ето защо, колкото и тежко да е това, трябва да продължим да живеем заедно и да търпим взаимните обиди, които с течение на времето неизбежно ще се изпарят и ще си ги спомняме с усмивка като училищните изпити.

Идете при духовник

Ако ли пък окончателно ви е “дошло до гуша” и вече не можете да оставате в един дом с омръзналия ви мъж (жена), то я вземете и идете при духовника си. Или, ако нямате такъв, при някой познат свещеник, който познава добре и вас, и вашата половинка. Най-добре ще е, ако този свещенослужител има внуци и побеляла (или поне прошарена) брада.

Един мой познат, който често се караше през първите години на брака си с жена си, се качваше, след като е треснал вратата, на влака и отиваше при своя духовен отец в един манастир. Отиваше общо взето само за да чуе от мъдрия и благ монах няколко изтъркани фрази за това, че трябва да търпи и да се отнася със снизхождение към своята половинка. Пък и да не забравя да се поглежда от време на време в огледалото и да вижда, че ангел засега от него не се е получил…

Думите на отеца бяха съвсем простички, пътят – не много далечен, но затова пък даващ два-три часа за размисъл. Разбира се, положително влияеше и възможността да си излее душата, и благодатното лечение на изповедта… Така че този човек се връщаше при жена си дружелюбен, умиротворен и готов на всякакви компромиси.

Последният аргумент

Случва се, че всички начини са изпробвани, но бракът въпреки това се руши бързо и безвъзвратно. Тогава може да помогне последният аргумент, според който във всеки семеен конфликт са виновни и двете страни. Има обаче и една абсолютно невинна страна – децата.

Само си представете какво е да бъдеш наполовина сирак при двама живи родители. Да се виждаш с татко само в неделните дни и да нямаш дори тази елементарна радост – да живееш в нормално семейство. В семейство, в което мама и татко могат да се карат, но все пак живеят заедно.

Ако пък нямате деца, то помислете за това, че с развода си вие безвъзвратно ще загубите част от себе си, сякаш ще си ампутирате половината от вашия организъм. Помнете, че Господ, който не обещава лесен живот на желаещите да се спасят, казва с устата на апостол Павел за изпадналите в греха на прелюбодейството (тоест и за разведените поради неуважителни причини): “Братя, не се лъжете – прелюбодейците няма да наследят Царството Божие…” (1 Кор. 6:9). | pravoslavie.ru

 

Превод: Андрей Романов