Дискусионен клуб „Къща за птици“ представя: Генното инженерство – възможности и заплахи

Генното инженерство между възторга и паниката. Тази особено актуална тема даде началото на дискусионен клуб „Къща за птици“ – проект, в който ще бъдат представени експертни мнения по належащи проблеми и ще бъдат разглеждани техните научни, богословски, етични и духовни измерения. Водени от принципа на взаимно уважение и зачитане на различните гледни точки, дискутиращите ще търсят взаимно приемливи позиции и решения.

За възможностите и рисковете на генното инженерство своето компетентно мнение дадоха водещи специалисти във високоспециализирани области по темата, под вещото модераторство на Пламен Сивов:

Доц. д-р Свилен Тутеков е завършил богословие и философия във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, в момента е преподавател по Християнска антропология и етика в Православния богословски факултет на ВТУ. През 2003 г. защитава докторска дисертация, посветена на аскетическата антропология на св. Йоан Лествичник. През 2005 и 2007 г. специализира в Богословския факултет на Белградския университет. Автор е на монографията „Литургични измерения на нравствеността“, на студии и статии в областта на християнската антропология и етика, част от които са събрани в сборника „Личност, общност, другост“.

Д-р Найден Найденов е завършил Биология в ПУ „Паисий Хилендарски“, защитил е докторантура по генетика в Kobe University, Япония, постдокторант в University of Rochester Medical Center. Към момента е научен сътрудник в Department of Pathobiology, Cleveland Clinic. Автор е на изследвания и множество публикации в областта на молекулярната биология. Научните му интереси са изключително в областта на генетиката и биологията.

Д-р Свилен Спасов е магистър по богословие и магистър по биология със специалност „Растително генно инженерство“. Доктор по богословие с дисертация на тема „Генно инженерство, социо-културни и етични аспекти”. Има над 20 публикации и множество участия в конференции и семинари на биоетична тематика. Научните му интереси са в областта на християнската биоетика, както и изследване и анализи на трансхуманизма.

Чрез изключително интересна и стойностна презентация д-р Найденов представи една от най-сложните научни материи на достъпен и разбираем език: Какво представлява генното инженерство; Как и кога генът може да се модифицира; Какви са ползите и рисковете. Д-р Найденов очерта научната парадигма, чрез доказаните ползи и потенциалните проблеми, от самото възникване на технологията до вируса на COVID-19. В изложението си той разгледа важни юридически, етични и морални казуси, като постави един от най-важните въпроси по темата:

„Как ще се реализират регулациите и как ще се регламентира този процес?“

Д-р Свилен Спасов представи ползите от развитието на генното инженерство, а именно като решение за множество проблеми в растениевъдството, животновъдството, екологията и преодоляването на глада в световен мащаб. Същевременно изрази съмнение дали наистина целта е решение на проблема с глада или е само търсене на печалба, като призова за бдителност към възможните рискове:

„Винаги едно научно откритие, което търси подобряване на човешкия живот, в една или друга степен, започва да се употребява в полза на дехуманизацията и комерсиализацията. Не можем да спрем и не искаме да спрем развитието на технологиите, но те трябва да се използват за доброто на човечеството. Да останем в трезвост и разсъдителност, и да не отиваме в крайности, да покажем ползите, но и да бъдем внимателни за вредата върху човека.“

Модераторът на дискусията Пламен Сивов обобщи мненията за категоричната полза на генното инженерство по отношение на предотвратяване наследствеността на болести и състояния, но постави и един от най-фундаменталните етични въпроси по темата:

„Как решаваме, че определен вид хора не искаме да ги има сред нас и кой определя, че дадено състояние е лошо?“

Доц. д-р Свилен Тутеков изведе първостепенните етично-богословски аспекти в контекста на развитието на технологиите: Докъде се опитва да стигне науката в манипулирането и модифицирането на човешкия геном – с какви мотиви и ценностни нагласи, къде са границите на това да се съхрани ценността и достойнството на човешкия живот:

„Животът е дар от Бога и всеки опит на човека да навлезе в дълбините на човешката природа по пътя на науката, поставя въпроса дали достигаме до границите на тази природа, или правим опит да я пробием и да манипулираме нещо, което не е в наша власт. Технологията сама по себе си не е зло. Човекът, със своя егоизъм и стремеж към власт, носи риска от това, че с постиженията на науката и технологията може да подчини всичко на своята себичност, да се опита да стане господар на всичко и да превърне науката в риск за самия себе си. Между възторга и паниката, да сме трезви по отношение на възможностите и опасностите.“

Вижте целия разговор тук: