Дискусионен клуб „Къща за птици“ представя: Демоничните образи в съвременната култура

Образите и посланията в съвременната култура и реактивността на обществото и институциите, в контекста на етичността и морала. Върху тази тема бе фокусиран поредният разговор в дискусионен клуб „Къща за птици“.
Своите експертни мнения, през призмата на научни, богословски, етични и духовни измерения, представиха доц. д-р Мариян Стоядинов, доц. д-р Свилен Тутеков и режисьорът Антон Радославов.
Модераторът на дискусията – Пламен Сивов, постави основните въпроси на дебата – как да говорим за провокациите в културата и необходима ли е персонална или институционална реакция към тях.
Конкретният повод е силно поляризираната активност в социалните медии, предизвикана от билборд със стилизиран образ на сатаната, рекламиращ хазартна игра.
Според доц. Мариян Стоядинов, трябва да говорим повече за съдържанието, отколкото за опаковката. Посланията на стилизираните образи са разпознаваеми именно в контекста на християнската култура, и те вървят ръка за ръка с това, в което вярваме и приемаме. Ако ние имаме ясна представа за това какво приемаме и какво не, няма да се изплашим, убеден е доц. Стоядинов. Един християнин реагира на културната провокация със своя вътрешен мотив и избор – дали трябва да купим това, което се предлага в красива опаковка и по същество е вредно, или да го отминем. Ако имаме повод да се замислим – това е знак за преминаване от дефекта в ефект, но в никакъв случай не бива да сме бездушни и безкритични, категоричен е той.
Доц. Свилен Тутеков постави въпроса за това как в културата ни присъства християнската проблематика. Как образите и провокациите допринасят за формирането или деформирането на съвременния човек? Насищането на културното пространство с демонични образи и дела прави съвременния човек бездушен, но по един подсъзнателен начин той става и свръхчувствителен, смята доц. Тутеков. Според него съвременната, постмодерна култура създава особен тип манталитет – особена лукавост в страстта всичко да се подменя, в преосмислянето на културата и размиването на критериите за добро и зло.

„Моето голямо притеснение е съблазънта за децата, защото привикването с подобни образи и сюжети, вече е голям проблем“, заяви той.

Според Антон Радославов, днес никой не се учудва, че всяка реклама е вид манипулация, защото рекламата търси бърз ефект, провокация, продажба. Идеята за злото винаги съдейства на конфликта и на изострянето на залозите във всеки сценарий и история. Той припомни, че хазартът е болестно състояние, неслучайно съществува помощна линия, на която зависими хора могат да помолят за помощ. Въпросът е за етичността и морала – колко далеч е готов да стигне един творец.

„Аз съм отказвал много пъти предложения като режисьор, на базата на тяхното спорно морално отношение и провокация. Оказва се, че у нас няма разписани критерии кое е допустимо и кое не в рекламните послания. Единствен коректив остава обществото, което трябва да е чувствително и реактивно“, сподели Радославов.

Пламен Сивов обобщи изводите от дискусията:

„Нашият отговор може да бъде единствено духовен, без да пренебрегваме отговорността към младото поколение и заобикалящата ни култура, затова гласът на християнската общност да се чуе по един задълбочен, спокоен, невойнствен начин. От нас се очаква да бъдем свидетели – не безмълвни, но не и кресливи.“

Цялата дискусия вижте във видеото.