Религиозното образование

Според мен е време Българската Православна Църква да започне своята педагогически насочена намеса в политическия живот, като по недвусмислен начин покаже на своите членове в различните партии, че е недопустимо проявяването на какъвто и да е род противопоставяне от тяхна страна на основните догми и правила на Светата Православна Църква.

Ние също се явяваме недобросъвестни по отношение на Бога и нашите задължения към Него, защото не се грижим за православното възпитание на нашите деца и не защитаваме техните конституционни права.

Съществуват основно два проблема, заради които страда цялата църковна общност в нашата страна.

За наше най-голямо нещастие до този момент приличаме на несериозна групировка от сивата икономика, която се стреми тихомълком да се присламчи и да излезе на яве, без много шум да си прокара правата…

Като представител на Сливенска света митрополия аз споделям мнението на моя митрополит и на всички свещеници от Сливенска епархия.

Няма да говоря какво да правим след като вече се въведè православното вероучение. Ние, православните богослови, православните свещеници и християните в тази Православна църква, на която портите адови няма да ù надделеят, робуваме на едно пораженческо съзнание, което може да се опише с думите: „това няма да стане!” Господ ни е казал, че Църквата ни не може да бъде победена, а ние сме притеснявани от някакви политици, които на всичкото отгоре са православни християни. Имат православен християнски дълг да изпълняват християнските си задължения и да съдействат всячески – не за етиката на комунизма или за друга атеистична неконфесионална етика.

Голяма част от членовете на нашето правителство са православни християни. Друга съществена част са мюсюлмани и това до голяма степен превръща допускането ми в ясен казус, на който предлагам да се приложи естествената мярка, според църковния канон. Щом съществена част от членовете на българското правителство са членове на религиозни общности, те са задължени да изпълняват религиозните си задължения, без да се позовават на своя имунитет. Техният имунитет не им дава право да суспендират своята религиозност докато са на политическа служба. А когато открито и явно си присвояват правото да съдят своята духовна общност и да я лишават от правото ù на религиозна просвета, те се явяват противници на своята религия и Богоборци в своята религиозна общност.

Най-големите религиозни общности в страната искат религиозно нравствено образование. Православни, католици и мюсюлмани искат вероучение според своята религия – религиозно, а не нерелигиозно. Г-н Хафъзов, секретар на Главното мюфтийство категорично заяви, че Главното мюфтийство е за преподаване на религиозно конфесионално образование. Каза също, че когато се възпитава един човек в придобиване на етически ценности те трябва да са религиозни – не е възможно друго нравствено образование.

В една комисия, в която повече от половината членове са православни богослови се решава цялата ни Българска православна църква да служи на комунистите и на тяхната атеистична етика.

Начинаещият богослов мисли, че е еманацията на Божията мъдрост, а начинаещият свещеник понякога си мисли, че е еманация на Божията благодат и любов, но в крайна сметка и двамата се научават да прощават на ближните си.

Друга грешка на младите свещеници е непознаването на Църковните канони и Свещеното Писание, както и неприлагането на цялата строгост на Божествения закон тогава, когато е належащо. Има случаи обаче, когато трябва да се приложи цялата строгост на Църковния ни канон.

Още веднъж искам да подчертая, че Сливенска света митрополия е категорично за религиозно, конфесионално, православно образование в училищата. Има много модели, които ни задоволяват и вместо този Обществен съвет да се мъчи да прави информационно затъмнение през тези няколко месеца е по-добре да свърши някаква работа в полза на Православната църква и на българския народ – православни християни са почти всички в него.

Ще изкажа и едно мое лично мнение във връзка с този Обществен съвет и неговата дейност. Ако проф. Бакалов ми беше духовен син и изразява неправославни становища в медиите, не заема твърда православна позиция, а се старае да въведе антихристиянска и богоборческа концепция, която на всичко отгоре е противоконституционна, щеше да бъде отлъчен от мен от църковно общуване докато не се покае, без да се интересувам колко високо се намира неговото християнско и обществено самосъзнание.

Неговият духовен баща и изповедник ще дава отговор пред Бога за своя духовен син, особено ако не е взел отношение за духовното му изправление.

Същото с не по-малка сила се отнася за останалите богослови и християни, членове на този злополучен обществен съвет, който нито е обществен, нито е оторизиран от Светия Синод на БПЦ да представлява православните християни в България.

Министър Вълчев и професор Бакалов, ако бяха мои духовни чеда, досега щях да проведа с тях множество разговори и щяха да бъдат предупредени, че ако продължават да противоборстват на Църквата ще получат не само отлъчване, но и анатема.

На предната конференция бях склонен да приема тезата "Религия", но мнението на Негово Високопреосвещенство бе категорично, че трябва да бъде "Вероучение". Не се интересуваме от това какво мислят другите, а от изпълнението на Божията воля на земята.

Ние православните християни забравяме, че сме членове на Онова, което не може да бъде преминато по никакъв начин. Господ е с нас и „никтоже на ни”. С нас е Бог и онези го знаят и треперят, а ние нищо не правим… Слагат православни богослови да ни замажат очите с някаква голословна концепция, за да може да ни представят пред свършен факт – да въведат в училищата уж с наше съгласие религия без религиозност и без етика. И се оказва, че ние православните богослови, в лицето на нашите представители в тази комисия се отказваме от нашата вяра, отказваме се от идеалите си, отказваме се от Църквата и от Бога, заради светската суета.

Нека се покорим на Църквата и нейната воля!