Детският шедьовър „Приказки от стари времена“ от „хърватския Андерсен“ Ивана Бърлич-Мажуранич

Ивана Бърлич-Мажуранич

В навечерието на новата учебна година, предлагаме на вниманието на децата и техните родители невероятно красивите и уютни „Приказки от стари времена“ от Ивана Бърлич-Мажуранич („Омофор“).

Наричана „хърватският Андерсен“, авторката е номинирана два пъти за Нобелова награда (1931 и 1938 г.) и е първата жена, член на Хърватската академия на науките и изкуствата. Виртуозен детски разказвач, със свеж и оригинален изказ, Ивана Бърлич-Мажуранич достойно заема своето място сред най-великите писатели на детска литература и е превеждана на почти всички европейски езици.

Сборникът „Приказки от стари времена“, излязъл през 1916 г., се смята за връх на нейното творчество. Книгата е номинирана и за класацията на най-любимите детски книги в рамките на кампанията „Малкото голямо четене“ на Българската национална телевизия.

Вдъхновени от славянската митология, пъстрите и пълнокръвни образи на героите въплъщават всички човешки добродетели и слабости. Те редуват смелост и вяра, вярност и любов, но и слабост и униние, предателство и стремеж към богатство:

„Ех, момко, момко! Казах ти да останеш покрай дядо си, докато му се отплатиш за любовта му, и да не го оставяш, докато той тебе не те остави — казал Сварожич. А сетне рекъл още:

— Мислех, че ти си най-мъдър от братята, а пък излезе, че ти си най-глупав. Трепеш се, мъчиш се и зовеш мъдростта цяла година, за да разбереш истината. А ако беше послушал сърцето си, като ти говореше на прага на колибата, да се върнеш и да не оставяш дядо си — ето ти, нещастнико, истина без мъдрост!“

Ивана Бърлич-Мажуранич най-добре описва раждането на своите приказки в писмо до сина си Иван Бърлич:

„…това са приказки както по своята същност, така и по своето изпълнение, оригинално мое дело. Те са съчинени около имена и образи, взети от славянската митология, и това е цялата външна връзка, която те имат с народните митологични предания. Нито една сцена, нито един сюжет, нито едно развитие, нито една тенденция в тези приказки не са намерени готови в нашата митология”.

Наред с прецизния превод на Християна Василева, за богатото и пълноценно преживяване на малките читатели и техните родители допринасят и изключително красивите илюстрации. Текстът е изваян от житейски идеализъм, естествен изказ и деликатен хумор, а тълковникът на имената е изключително ценен за малките изследователи на митологиите.

И ако на някои им е трудно ставането рано за училище, а на други – писането на домашни, то има ученици, които трябва да изучат цели седем мъдрости, и то без да се оплакват:

„Трудно било сутрин, а още по-трудно вечер. Сутрин да станеш, да събудиш първата птица в гнездото, а вечер да не лягаш, докато не си успокоил нещастната тревица. На всичко учел дядото своите ученици — и как да полетят с облака, и как да отседнат на планината. Пущал ги да ходят по голямата планина, пущал ги да кръстосват с облаците по мрак. Само едно не рачил да ги научи мъдрият дядо — не ги учел как се слиза от облака на земята и как могат да спрат на тревата.

… А жупанчетата, момчета от знатен род, нито се оплакват, нито хленчат. Не ги били научили да хленчат, нито подобава томува, който е от господарски род, да се оплаква. Оплели си те пояси от лико, опасали с тях ризките си и чакали да тръгнат на работа с Топорко.

Погледнал дядо Неумийко жупанчетата, огледал ги, после рекъл:

— Ето че научихте първата мъдрост. Далече е, ученици мои, до седмата!“

За поръчки от издателството: Фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.

За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>

За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>