Какво представляват левитите и равините?

Към левитите принадлежат потомците на Левий (1756-1619 г. пр. Р. Хр.) – третия син на Иаков (Израил), роден от Лия, чието коляно получило изключително право на свещенослужение в скинията, а по-късно и в храма. От него произлезли Моисей и Аарон. В широк смисъл всички синове на Левий се наричат левити. Всички те били посветени в служба на Бога. Това посвещение има връзка със самото име Леви(й) – “богопривързан”, “богозащитаван”. Когато в течение на времето се оформили трите иерархически степени – първосвещеници, свещеници и левити, с това название започнали да се титулуват свещенослужителите от третата степен. Те изпълнявали низшите задължения на свещенослужението – грижели се за реда в храма, ръководели народа при жертвоприношенията, изпълнявали песнопенията и пр.: “Повери на левитите скинията на откровението, всичките й принадлежности и всичко, що е при нея…” (Числ. 1:50, І Парал. 23:28-32). Били назначавани и за писари, съдии, учители при храма. Тъй като към всяка свещеническа чреда (смяна) имало и левитска, то и левитите били разпределени на 24 чреди. По принцип левитите са посветени да служат на Аарон и на Аароновото свещенство (Числа 3:9).

Когато станало разпределението на ханаанската земя между 12-те Израилеви колена, Левиевото коляно не получило дял (Втор. 18:1, Иис. Нав. 13:14 сл.). Неговият дял бил служение на Господа. По този начин то било поставено в зависимост от своите събратя от останалите 11 колена: то им служело, а те отделяли доброволен десятък от придобитото, с който го издържали. Така левитите не се изродили в затворена богата жреческа каста, както това било при другите древни народи. Левитите не били жреци. Те били посветени от Аарон пред Господа от страна на синовете Израилеви (Числ. 8:11). Заради избягването на смъртта в Египет всички първородни от всяко семейство принадлежали на Бога. Избрани като техни заместители, левитите прислужвали на свещениците при изпълнението на техните задължения (Числ. 3:13, 8:17). По този начин целият народ бил представен в служението на свещениците. Левитското служение било от 20 (30) до 50 годишна възраст, а посвещението ставало чрез поръсване с очистителна вода, подстригване на косата и изпиране на дрехата. Левитите били освободени от данъци и военна служба.

От левитското служение води наименованието си третата книга от Петокнижието, Левит, която съдържа главно закони и заповеди, свързани с религиозните служби и жертвени приноси. За левитите се споменава на още много места в Библията след Петокнижието – в книгите: Иисус Навин, Съдии, І, ІІ и ІІІ Царства, І и (най-много пъти) ІІ Паралипоменон, Ездра, Неемия, Исаия, Иеремия, Иезекиил, Малахия. В Новия Завет четири пъти се споменава за левити: в притчата за милостивия самарянин (Лука 10:32), когато иудеите проводили свещеници и левити да питат Иисуса кой е Той (Иоан 1:19), когато се споменава за обръщането към Христа на Варнава, който бил левит (Деян. 4:36) и в Посланието до Евреите (7:11), където се посочва разликата между левитското и новозаветното свещенство.

Рави (равви, равуни, раббуни, раббони) е почтителна форма на обръщение. В Стария Завет не се среща нито веднъж. Най-ранният писмен източник, в който я намираме е Новият Завет, където е преведена като учителю (Иоан 1:38, 20:16). Така се обръщат към Него не само учениците Му, но и фарисеите (Лука 19:39). Така Го Така го нарича и Иуда, когато Го целува (Иоан 26:49). Така наричали и Иоан Кръстител (Иоан 3:26). На еврейски (иврит) се произнася рибби, съвр. рабби и произлиза от раб – велик, което съответства по значение на латинското magister (от magis). Постепенно придобива смисъл на титла. Над нея стои титула раббан (“наш учител”), носен само от 7 законоучители. Доколкото левитите са били и учители, това обръщение вероятно се е използвало и към тях. Иисус Христос забранил (Мат. 23:8) на учениците и последователите Си да се наричат учители (μή κληθη̃τε ραββί). В талмудически източници за пръв път терминът рав, раввин, ребе, рабби се среща чак към 250-300 г.

Равините (рав, ребе) са духовни представители на еврейските общини, изпълняващи в тях длъжности на наставници, проповедници, пазители и тълкователи на закона. Тъй като дейността на свещениците била съсредоточена предимно в храмовия култ, равините били предимно пророци и наставници, издигани измежду миряните. Заемащите тази длъжност трябвало да се отличават със задълбочени богословски познания и благочестие.

След разрушаването на Иерусалимския храм през 70 г. и прекратяването на свещенослуженията и жертвоприношенията, равините стават единствените религиозни ръководители на еврейския народ, изповядващ традиционен юдаизъм. Въпреки разпространената представа, те не са свещеници, както и синагогите не са храмове. Това звание се присвоява след завършване на еврейско религиозно образование и дава право за възглавяване на конгрегация или община, за преподаване в Иешива (висшите религиозни учебни заведения, предназначени за изучаване на Танаха и Талмуда). Равините имат право да бъдат членове на религиозния съд. Обредът, с който се посвещават равините се нарича смиха и означава покриване, т. е. ръкополагане. В някои страни съществува титлата (длъжността) главен равин. Духовните ръководители на месианските евреи, които нямат свещенство, също се наричат рабби. В неортодоксалните течения на юдаизма рабби могат да бъдат както мъже, така и жени.

Бог да Ви благослови.

Презвитер Стефан