Силата на вярата

Векове наред българинът носи в сърцето си хилядите предания и легенди, благодарение на които е оцелял в иначе тежкото си съществуване. Животът ни е безсмислен без вярата в доброто и хубавото, любовта към другите и надеждата. Малко са светите места в България, където човек оставя душата си на размисъл и се пренася в един по-добър и истински свят, за да повярва в… чудеса.

 

Недалеч от Мелник е разположен Роженският манастир. Построен през 13 век, и до днес той събира богомолци от цялата страна. Най-голям интерес представлява чудотворната икона „Св. Богородица”, която е върнала надеждата за живот на не една човешка душа. Легендата разказва, че тази икона е нарисувана от св. апостол Лука, а по-късно дадена на богата вярваща никейка. По времето на император Теофил, когато започва изземането и изгарянето на иконите, тя хвърля дървената икона в морето, като се надява така да я спаси.

 

Минават години и една вечер (27. 04. 999 г.) в пристанището на Иверионския манастир в Света гора монасите виждат огромно огнено сияние, излизащо от морето. Когато доближават водата, с учудване забелязват, че по повърхността на морето плава икона с образа на Св. Богородица. Най-старият и добродетелен монах Гавраил я пренася в храма на манастира. На следващия ден божиите служители с изнанада забелязват, че иконата стои окачена над вратите на манастира. Няколко пъти внасят иконата вътре в църквата, но всяка сутрин я намират отново над входа. Една вечер тя се явява на Гавраил с думите:”Аз искам да ви пазя не само в сегашния, но и в бъдещия живот, затова ще стоя пред вратите на вашия манастир и ще ви показвам верния път.”

 

В нейна чест е изграден храм на Св. Богородица, който наричат Панагия Портаитиса – Богородица Дверопазителка. Всяка година на 07 септември богомолци от цялата страна принасят своите дарове пред Чудотворната икона и молят Пресветата майка да им прости за сторените от тях знайни и незнайни грехове.

 

В с. Черешница се намира църквата „Св. Петка”. Легендата разказва, че иконата на тази светица се премества сама и застава на един бряст близо до Роженския манастир. Дълго време никой не може да я свали, сякаш някаква сила я дърпа. Една нощ в съня си Георги Пангев чува, че той трябва да свали иконата и да я занесе в храма, защото там ѝ е мястото. Дълги години членовете на семейството му работили като служители в манастира.

 

В град Петрич има една малка църква, кръстена на Св. Петка. Около нейното създаване също има нещо тайнствено, митологично, необичайно. Говори се, че една нощ дядо Васил от Петрич сънува сън, в който непозната жена ( в чието лице той припознава Св. Петка) го изпраща да отиде в края на града. Там, където тече чешмата, ще има кръст, а той трябва да го забие на десет крачки встрани от чешмата. Заръчва му още на посоченото място да построят църквата „Св. Петка”. Преданието разказва, че човекът отишъл и всичко било така, както в съня му… 

 

Извор на чудеса, легенди и истории е и манстирът „Св. Троица” –Кръстова гора, прочул се не само в България, но и в света. Смята се, че в тази местност се намира парче от кръста на Исус Христос. кръста. Нещо повече, целият им живот минавал под неговия знак. С кръста те освещавали вода и лекували болните, благославяли млякото и хляба, погребвали с него починалите и др. 

 

Христо Попконстантинов (1858-1894 г.), чийто баща свещ. Константин е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи “Кръстогорие” и “Кръстата гора” е свързано с връх Кръстов. 

 

Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. Затова ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор. Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира: “Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди… Някои археологически данни слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана.” 

 

Трябва да се отбележи, че върху руините на почти всички църкви и манастири впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси, които се посещавали от тях предимно на храмовите им празници. На връх Кръстов, въпреки че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а и самият връх бил собственост на мюсюлмани, поклоненията не престанали. Нещо повече, макар че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до връх Кръстов. Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. 

 

 

„През 1933 г. в село Борово пристигнал Йордан Стойчев Дрянков. Той е роден в село Ковачевица, Гоцеделчевско, и още от детинство се отличавал с голяма религиозност. Йордан се отказал от светски изгоди и земно благополучие, бил беден, извънредно скромен и честен човек, готов да понася всякакви унижения заради Христа. Понякога се държал странно и непонятно за околните, сякаш юродствал. Йорданчо, както го наричали всички, понякога получавал видения. За едно от тях явяването на кръст на небето известява цар Борис III, с когото се познавал лично. 

 

След една нощ, прекарана на връх Кръстов, му била открита историята на мястото. На този връх се издигал голям манастир, в който се пазела частица от Кръста Господен. Преди това тази частица, която била прикрепена към кръст или от нея бил направен кръст, се съхранявала в Истанбул в султанската съкровищница. Но руският цар (не се сочи името му) научил за това и изпратил пратеници с богати дарове за султана, като им поръчал: “Като поиска султанът и той да ви даде подаръци за мене, вие му кажете, че вашият цар не иска нищо друго, освен дървения кръст, който е научил, че се пази в съкровищницата ви.” Пратениците изпълнили поръката на царя и султанът им дал искания кръст. Но майката на султана, като научила за това, му рекла: “Какво си направил? Знаеш ли, че този кръст крепеше властта и силата ти? Пусни потери да хванат пратениците и си го вземи.” 

 

Султанът изпратил хора, но те не могли да хванат пратениците, защото, като узнали, че ги търсят, не се върнали по пътя, по който дошли, а се отправили към Средните Родопи. В манастира на връх Кръстов русите предали на монасите кръста и заминали за Русия, като мислели, може би, по-късно да дойдат и да го вземат. Но не след дълго манастирът бил нападнат от турците и разрушен до основи, а монасите избити. Те успели обаче да скрият кръста в подземното манастирско скривалище. Йорданчо съобщил още, че му било казано да направи и постави висок метален кръст в знак на това, че там има частица от Кръста Господен. 

 

След случилото се в Борово Йордан Стойчев отново се явил при цар Борис III и му разказал всичко. По това време при царя се намирал запасният подполковник Величков, който заявил, че на него Бог му открил как трябва да изглежда металният кръст и къде да бъде отлят. Така било решено да се отлее 66-килограмов кръст, като разходите по изработването му били поделени между цар Борис III и подполковник Величков. 

 

На 1 май 1936 г. металният кръст е донесен от Йорданчо и подполковник Величков на връх Кръстов, където в присъствието на цялото село Борово е бетониран на източното възвишение на върха и осветен от свещеник Петър Василев Кошелев. В края на водосвета на менчето със светена вода кацнало бяло гълъбче, което след това литнало към западното възвишение на връх Кръстов. Йордан Стойчев посочил гълъба и казал на хората да го последват, защото той ще им покаже къде се е намирало старото манастирско аязмо. Гълъбът кацнал на една скала, в долната част на която след разчистването на натрупаните камъни бликнала вода. 

 

Йордан Стойчев изчезва и около 1960 г. мъченически умира в Ловешкия лагер, като жив е закопан до главата в пръст. Животът му остава не-проучен и около него продължават да съществуват много неясноти и загадки“.

 

На 05. март 1996 г. Джон Блосър публикува статия в американския вестник „The National Enquirer”, която гласи следното:

 

„Гората на чудесата… където немите проговарят, слепите проглеждат и сакатите прохождат.

 

***

Христо Попконстантинов (1858-1894 г.), чийто баща свещ. Константин е един от най-ревностните ученици на йеромонах Григорий, пояснява, че названието на Средните Родопи “Кръстогорие” и “Кръстата гора” е свързано с връх Кръстов. 

 

Няма никакво съмнение, че на този родопски връх е съществувал манастир, разрушен по време на масовата ислямизация. Затова ясно говорят запазените зидове, обработени камъни, разкритите основи на старата църква, камъни със следи по тях от свещи, а също и намерените в земята кръстове от бигор. Археологът Камен Колев, посетил това място през лятото на 1986 г., пише за връх Кръстов и манастира: “Интересен обект е връх Кръстов, обвеян в много предания и легенди… Някои археологически данни слаби следи от мегалитен строеж в северната част на източното възвишение, ни дават основание да допуснем, че върхът е бил укрепен или пък старият манастир, който се издигал тук, е имал някакви укрепени пунктове за отбрана.” 

 

Трябва да се отбележи, че върху руините на почти всички църкви и манастири впоследствие родопските християни издигнали скромни параклиси, които се посещавали от тях предимно на храмовите им празници. На връх Кръстов, въпреки че не е било възобновено нищо, напомнящо за разрушения манастир, защото всички околни села били ислямизирани, а и самият връх бил собственост на мюсюлмани, поклоненията не престанали. Нещо повече, макар че Кръстова гора остава след 1878 г. в пределите на Източна Румелия и след 1885 г. в границите на България, а Смолянско под османска власт, поклонниците, рискувайки живота си, преминавали границата и въпреки трудностите достигали до връх Кръстов. Потокът от поклонници към Кръстова гора се прекратил едва през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. 

 

Преданието разказва, че тук, на Кръстова гора, е идвал и св. Патриарх Евтимий – Търновският светител, който бил заточен в Бачковския манастир от турските поробители. Той се срещал с монасите, напътствал ги, давал им кураж и сила да преодоляват трудностите. 

 

Според една лагенда св. царица Елена в чест на това, че синът ѝ св. цар Константин е провъзгласен за император на цялата Римска империя, решава да построи на Голготския хълм храм – св. Възнесение Христово. Когато започват да копаят основите, откриват трите кръста – на Исус Христос и на двамата разбойници, разпнати заедно с него. И трите кръста много си приличат и не могат да познаят кой от тях е Христовият. В това време се задава погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на покойния младеж. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Исус Христос, станало чудо: мъртвецът се размърдал, оживял и се изправил. Това станало на 14 септември – денят, определен за поклонение на Светия кръст.

 

Кръстова гора е едно от най-светите места в нашата страна и тук по време на нощните служби на кръста, намиращ се на 200 метра от новата сграда, се явяват светлини и други явления, които се виждат от вярващи и невярващи, дошли да търсят Божието благоволение за здраве.

 

За нас, българите, векове наред църквите и манастирите са символ на морална и духовна подкрепа, опора в тежки моменти, спасително място в беди и нещастия. Те са свещени места, защото в тях Доброто стои над Злото, Възвишеното над Низкото, Красивото над Грозното! Колко малко ни е нужно, за да бъдем по-добри, по-честни и по-милосърдни!

 

1. Негово високопреподобие архимандрит Йоан – игумен на Роженски манастир; www.synpress-classic.dveri.bg/, Кръстова Гора: история,святост…и камък за препъване Стефан Илчевски

2. Блосър, Дж. Гората на чудесата. В: „The National Enquirer”, 05.03.1996 г.

{jcomments on}