Един непроведен разговор

В интензивния напоследък интерес от страна на обществото и медиите към миналото и настоящето (а на миряните и към бъдещето) на БПЦ висши клирици съзират заговори против Църквата, вражеско отношение или в най-добрия случай недоброжелателство. Над всички, дръзнали публично да говорят за делата на Църквата, тегне а приори обвинението, че са хулители, които въвеждат в изкушение мнозина "от тия Мои най-малки братя", а ако служител на държавата си позволи да изрази гражданско отношение, се вдига вой за погазеното разделение на църква и държава. А истинските опасения трябва да бъдат за това, че този антидиалогичен подход и начин на мислене води до разделение на църква и общество, че той издава разделението и разногласията в средите на митрополитите, които не вещаят нищо добро. Такова едно подозрение във вражески намерения а приори над всекиго, осмелил се да издигне глас, възспира и мнозина миряни, които не само с доброжелателство, но и със синовно чувство милеят за бъдещето на Църквата. И въпреки това има случки, касаещи БПЦ, за които съвестта, вътрешното чувство за справедливост и разговорът с духовник, ни карат да им дадем огласка. Такава е и следната потресаваща история, разказана от очевидец.

В германския Бундестаг съществува, както е известно, Група за приятелство с България. Народни представители от всички партии, обединени от интереса си към нашата страна извършват, по правилата на германския парламентарен живот, един път в мандата на Бундестага (т. е. на всеки четири години) по едно главно и централно по своята значимост посещение на България. Тази – месеци наред с немска прецизност подготвяна – визита цели да демонстрира приятелското отношение към родината ни от страна на върховната представителна власт в Германия, а така също да създаде непосредствено впечатление у парламентаристите за съвременна България. Това е времето за сключване на важни контакти, които да подобрят имиджа на страната ни с гостите, депутати от всички парламентарни групи и просто с приятели на България, чието мнение тежи в най-развитата европейска държава. Наред с разговорите с Председателя на българския парламент, с министри, с парламентарната Група за приятелство с Германия, както и в други държавни и международни учреждения, бе запланувана и среща с ръководството на Българската Патриаршия.

Неслучайно германските депутати изявиха желание да посетят и седалището на най-древната българска институция и по възможност да разговарят със старшият по хиротония и възраст православен патриарх. Министри и депутати идват и си отиват, а основата на българската духовност и култура, е православието, както непрестанно подчертават негови представители. Освен това, за неправославните гости бе интересна беседата с представителите на Оногова, когото и първото политическо лице в Републиката нарича "Началника".

За целта предварително бе осъществен контакт със Секретариата на Св. Синод. Молбата на германските гости бе, ако Негово Светейшество няма възможност да приеме лично германските народни представители, то други синодални митрополити да получат благословение за срещата. От Секретариата определиха недвусмислено място – Синодалната палата, дата и час, а на въпроса, кои митрополити ще приемат делегацията, бе казано, че в първия ден на мартенските си заседания Св. Синод щял да реши. След като в първия заседателен ден това, при запитване, не бе съобщено, от страна на делегацията беше отправена молба към други архиереи на БПЦ да ходатайстват за тази среща, от която в последна сметка не германците, а Църквата би имала полза. Тези "междуепископски" телефонни разговори имаха дотолкова значение, доколкото германските гости се утвърдиха в надеждата, че срещата в уречения час и място ще се състои, макар и с все още (ден преди датата) неизвестни участници от синодална страна. С други думи, бе направено всяко възможно (в т.ч. вътрешноцърковно) усилие за да се състои този двустранен разговор.

И така в уречения ден, делегацията, в която, наред с депутатите от Бундестага, взеха участие и високопоставени германски дипломати, пристигна в Синодалната палата. Когато портиерът съобщи, че в сградата "няма никой" и че "всички" заседават в Софийска митрополия, неприятната изненада бе все още преодолима.

Оставаше надеждата, че ако портиерът позвъни и въпреки заседанието успее да съобщи, че делегацията чака смирено на синодалните стълби, то от Синода биха се извинили за недоразумението, биха се смилили и поканили в Софийска митрополия, биха благословили някому от митрополитите, или на друг (викарен) архиерей или дори на протосингела, или дори на някой "редови" свещенослужител за няколко минути да каже "Добре дошли", но уви и най-нищожния жест на гостоприемство се оказа твърде голям за Св. Синод. Колко наивно е било това очакване, стана ясно след като окончателно от думите на портиера (забележете: на портиера!) се разбра, че среща няма да има.

Ако за православния човек, очаквал патриарха, а получил портиера, това е урок на смирение, то на дипломатическия език тази рокада е нечувано унижение, израз на високомерие и обида. Ако от самото начало Св. Синод не имал волята и желанието за разговор с представителите на германската държавна власт, при едно честно и справедливо поведение, това би било по съответния начин комуницирано и възприето, но не и по описания унизителен начин. За умело прикриваното разочарование у германските гости, както и за реакцията им, когато следващ път чуят абревиатурата "БПЦ" може и да не гадаем.

Печалното впечатление, което се затвърди у чуждестранните гости е, че БПЦ не желае контакти с германската страна, че ръководното й тяло – Св. Синод не само че няма никакъв интерес от диалог, но и демонстрира подчертано пренебрежително отношение към приятели на България, дошли при всички случаи с доброжелателни намерения да се запознаят с традиционното, преобладаващо, народоообазуващо вероизповедание, с делото и дейността на най-древната институция у нас. Св. Синод сякаш не цени доброто име на ръководената от него БПЦ: той пропусна шанса не само да свидетелствува за Православната вяра, но и да засегне значими въпроси на евангелската проповед и благовестие в обединена Европа в условията на финансова, но преди всичко на нравствена криза. Но най-вече Св. Синод пропусна великолепната възможност да ходатайства за подобряване на положението на православните ни църковни общини в Германия. Изхождайки от декларираното от Св. Синод душепастирско попечение за динамично нарастващата общност от православни българи в Германия, гостите бяха отворени за диалог сътрудничество и по този кръг от въпроси. И колко по-жалко, ако всички тези шансове са станали жертва на мнимия дифузен страх, че чужденците идват като съдници да ровят из досиета и да се месят във вътрешните дела на Църквата.

Наред с осезаемата вреда за престижа и реномето на Българската Патриаршия в този контекст се откриват и други проблеми. Макар и БПЦ да не разполага с ресурса да създаде Външноцърковен отдел по подобие на Московската Патриаршия, случаи като описвания проявяват острата необходимост от организация на външноцърковната дейност на БПЦ в условията на глобализация и масова емиграция на чедата й.

А онези нейни чеда, които положиха померен труд и немалко усилия в подготовката на тази несъстояла се среща, за да се слави Божието Име, не униват и помнят за изкушенията в поста, като казват вътре в себе си: "Благо ми, Ваши Високопреосвещенства, яко смирили мя есте".