Евангелието на Живота. В памет на проф. Славчо Вълчанов

Проф. Славчо Вълчанов. Сн.: Biblesociety.bg

Всеки вярващ има срещи по пътя си, които са знакови и направляващи. Те носят особен заряд и оставят послания, които се оказват решаващи за бъдещето развитие на личността му. В суровата школа на невидимата бран те определят цели етапи занапред. Такава беше и моята среща с проф. Славчо Вълчанов*. Приживе той имаше традицията да посещава всяко лято свой приятел – възрастен свещеник от Варна. Заедно със съпругата си проф. Вълчанов отсядаше при него и си отдъхваше от многобройните си ангажименти. От друга страна, от неговото гостуване православните християни в града получаваха особена духовна полза, защото предстоятелите на храмовете използваха добрата възможност и го канеха да проповядва и да беседва с енориашите в неделните дни.

В един неделен ден, след светата Литургия, посетих курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“ и се отдадох на почивка със семейството си. Докато се разхождахме край плажа, забелязах професора на брега на морето, потънал в размисъл. Беше седнал на един голям камък и се радваше на слънчевия летен ден. Веднага го разпознах и неловко се приближих към него, за да го поздравя. ”Здравейте, професор Вълчанов!”, казах аз, а той се обърна към мен, върна поздрава, макар и малко изненадан, и вежливо ме попита: ”Познаваме ли се?”. Отвърнах му: ”Посещавам храма „Малката Света Богородица“ във Варна. При всяка възможност влизам в олтара и помагам на свещеника. А Вие днес бяхте там и проповядвахте от солея. Вашата проповед впечатли всички, включително и мен!”. На него му стана и приятно, и любопитно, обърна се към мен с въпроса: ”Вие сте млад, богослов ли сте?”. Отговорих му: „Следвам богословие, но работя като следовател. От доста време съм вярващ и съм решил да се посветя на служение в Църквата!“. Той приветливо ме погледна и сподели: ”Следовател… интересно… А сте вярващ – много интересно…“. Изгледа ме внимателно от глава до пети и замислено продължи: ”Вие ще имате интересен жизнен път… Четете, млад човек сте! Особено Евангелията! Но с тази професия сега трупате безценен опит. Това много ще Ви помогне занапред. Но още отсега четете Евангелието на Живота и се учете от него! Това е другото – петото Евангелие, което е в пълно съзвучие с останалите четири. Малцина умеят да го четат и разбират. А още по-малко са други, които се учат от него. Но Вие го правете – това може само да Ви обогати. Бог да Ви помага!”.

Минаха няколко години и професорът се престави в Господа. В паметта ми обаче винаги остана онази среща и нейното така важно за мен послание, което ме окрили… В последствие завърших богословие, ръкоположиха ме и се посветих на духовното поприще. Тези думи бяха като откровение за мен… Откровение, отправено от личност, която бе образец за блестящ академичен ум, тънък познавач на еврейската култура, със задълбочени познания по староеврейски.

Евангелието на Живота… Този неспирен извор на мъдрост и вдъхновение. Наистина, колко малко от нас могат да се учат от него. Вглеждаме се понякога, но само понякога, преминавайки от една болка към друга, въздъхваме, проплакваме в немощта си, но оставаме някак си на повърхността, без да вникваме в неговата дълбочина. Обичайното ни състояние е да препускаме в суета, лутащи се в някакъв мисловен безпорядък, между стреса и апатията. Оправдаваме се с динамиката на ежедневието и сложността на съвремието, и по този начин губим поглед към истинския мащаб на нещата. Толкова сме разпилени в обърканите си емоции и препускащи мисли, че оставаме незрели за поуките от грешките и уроците на личния ни жизнен опит. Защото животът е отражение на Евангелието и Евангелието е отражение на живота. Благословен е онзи, който е способен да разбере това и блажен е този, който може да го живее на практика. Това е пълнотата на битието, личното послание на Бога към всеки човек, предадено чрез неговата лична траектория.

Светиите са изявили тази божествена пълнота на Евангелието в живота си. Те са осъзнали тази общност между разума и чувствата, между минало, настояще и бъдещето. Превърнали са живота си в нестихваща Литургия. Всеки ден, всеки миг са били Негови, Христови. Животът им е свидетелство за хармония между временното и вечността, невидимото и видимото, преходното и непреходното.

Когато четем творенията на известните боговидци на XX век, като св. Паисий Светогорец, св. Порфирий Кавсокаливит, стареца Тадей Витовнишки и много други, се удивляваме на тази пълнота на наблюденията и преживяванията. В тях е отразен и най-малкият детайл от битието, от който може да бъдат извлечени впечатляващи прозрения. Това е плод както на дългогодишния им пастирски опит, така и най-вече на прозорливост, вдъхновена свише, от Духа Светаго. Някои от тези мъже – неуки, без да са завършили психология в някой университет или каквото и да било друго академично образование, ни впечатляват със словата си, разкриващи изумително познание за човешката душа. Посланията им са топли и снизхождащи, милващи и лекуващи.

Красноречив пример за това са книгите за св. Паисий Светогорец, пълни с истории от реалния живот, спомени от срещи, в които можем да открием толкова земни, човешки случки – за спорове за наследства, за раздори между най-близки хора, които ни предизвикват да бъдем будни и наблюдателни в ежедневните си дейности и взаимоотношения с другите, спрямо на пръв поглед всяко дребно решение и избор, който правим.

И всичко това е изцяло в духа на Светото Писание, защото, подобно на вятъра, Духът „духа, дето иска… тъй бива с всекиго, роден от Духа.“ (Йоан 3:8). Нека Бог просветли нашия ум и, осенени от Светия Дух, да познаем пълнотата на битието като наблюдаваме всичко, което става около нас и в нас, и го съпоставяме със Светото Евангелие. Така имаме възможност да прогледнем за мисията на нашия живот, към която Бог ни е призвал, да вървим към пълнотата на нашето битие. Далеч от отстранената академичност и студенината на теоретичното богословстване, да бъдем вдъхновени от вечното послание на живота – дадено ни от Спасителя Христос!

* Проф. Славчо Вълчанов (1940 – 2013) е дългогодишен преподавател по старозаветна библеистика в Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Професорът е един от емблематичните преподаватели на Богословския факултет, предал любовта и жаждата за изучаване на Свещеното Писание на хиляди свои възпитаници. Автор е на множество книги, участвал е в ревизията на Синодалния превод на Библи­ята през 60-те години на миналия век, както и в новия превод на Библията на съвременен български език под ръководството на Обединените библейски дружества.

Преди няколко седмици (на 16 юли) се навършиха 79 години от рождението на проф. Вълчанов.