Мирото на жените

„Жените мироносици, в ранно утро

застанали пред гроба на Жизнодавеца,

видяха Ангел, седящ на камък и той им заговори и казваше:

„Защо търсите  живия между мъртвите?

Защо оплаквате Нетленния в тлението?

Идете, проповядвайте на учениците Му!“

                                                                            (Служба на Неделя на св. мироносици)

Свещ. Ясен Шинев

Какво е Майката Църква без тях – жените? Можем ли да си представим, дори и за миг, тяхното отсъствие в дългата традиция на Светото Православие… Без тях всичко в нея остава някак бедно, сухо и безцветно. Лишено от онзи обикновен, бликащ живот, вдъхновен не просто от вярата, абстрактно и отвлечено като теоретичен феномен в живота на хората, а от живата, стопляща, достъпна вяра. Вяра отдаваща и саможертвена, въпреки всеки и всичко. Преминала през трепета на женското и майчино сърце.

Тези кротки и ненатрапливи вестители на Светото Възкресение. Първите свидетели на нечаканата, но заслужена победа на Светата Пасха.

Но какъв парадокс. Този ден, победен и възкресен, е възвестен не от тези, които са били най-близо до Спасителя и са се клели във вярност и отдаденост – ревностни апостоли, мъже, които са преживели бури и изпитания. А от крехки и нежни жени. Но верни докрай, до смърт, по-малко на думи, а изцяло с дела, и най-важното – с личен пример! Били са истински чеда, а не наемници, приятели, а не просто спътници на Спасителя Христос.

Те и пак те са възвестили нечуваното за вселената – победата на техния учител над силите на мрака и смъртта. Странно – жените винаги са били верни на Пречистия Иисус. Когато е проповядвал и изцерявал болестите и немощите на народа Божи, движейки се и изпълнявайки своята велика историческа и духовна мисия. Сред огромното множество от хора те са се превърнали в мълчалив пръстен около Него, почти незабележими, но бдящи в изпитанията, които идват от фалша на света. Превърнали са се в Негови ръце и нозе… После в миговете на най-страшни изпитания, в Страстите Христови, по пътя за Голгота и в сянката на Разпятието, където притихнали са се молили през сълзи заедно с любимия му ученик Йоан. И особено когато са отишли рано пред гроба с миро и благовония, за да помажат Тялото Му в духа на старата еврейска традиция за раздяла с мъртвите. Преди всички и въпреки всичко човешко, твърде човешко. Превъзмогвайки проклятието на силните на деня, и изначалния страх и инстинкт за самосъхранение.

Semper idem, semper fidelis! Винаги същите, винаги верни. Това е тихото величие на тези тихи и скромни еврейски жени, които дори не се опитвали да изпъкнат с нещо или да бъдат забелязани с поведението си. Останали са верни и в малкото, и в голямото, в шумното и в тихото, в победата и в загубата, в радостта и в скръбта. И точно поради своята непринудена жертвоготовност са заслужили привилегията да бъдат първите апостоли на Светото Възкресение. Но те са и символ на всички вярващи жени в историята на Светата Църква.

От мига, в който се е възнесъл Спасителят до настоящите неспокойни дни. В стихията на огнените изпитания на ранните християни, когато призори са напускали своите домове в столицата Рим и са водели своите деца в катакомбите, и патрулиращите стотници са ги питали къде отиват и защо водят най-скъпото си, поставяйки го в неоправдан риск от насилие. И в цялата поредица от гонения от императорите, когато са изповядвали вярата си със себеотрицание и духовно мъжество, превръщайки се в живо свидетелство за победата на божественото над човешкото, на вечното над преходното, дори и в простия пример на своята природа. Колко от тях са платили скъпа цена с най-добрите си години, честта или дори живота си, тук, в земята на смъртните. Оттогава до мрачните години на безбожния режим в Съветска Русия и всички страни, който бил време на велико изпитание за земната църква и проповедниците на Спасителя. Тогава са посещавали богослуженията, носили са хлябове и приноси, записвали са имена, изповядвали се и се причастявали, и най-важното – водили са свещеници в късни доби по домовете си, за да кръщават своите деца и внуци. Търпели са подигравки и ограничения, психически и физически тормоз, и са носили печата на наложената принудителна социална присъда на ненадеждни и заблудени, отпаднали от обществото на „нормално“ ориентирани хора. Пренесли са огъня на вярата и са запалили кандилата на цели поколения незрящи и непрогледнали за откровението Божие хора.

Сега, когато светът и умовете на хората са заразени с вирусите на заблудата на Ерата на Водолея, затънали в блатото на езотериката и нечистата мистика, която предлага евтини, но примамващи рецепти за спасение. Дори и сред тях остават верни на чистото изповедание на Светото Православие и с прости думи вразумяват, защитават и запазват истински и неподправено, въпреки вълните от неразбиране и демонстрации на превъзходство.

В историята на християнството жените са доказали, че веднъж повярвали, те са способни на необикновена ревност и упорство в защита на своето вътрешно убеждение, което надминава благочестието и добродетелите на мъжете, които по-често ги изявяват, но са много по-непоследователни и лутащи се по тесния път към спасението. Жените са дали пример за доблест и храброст, които многократно са вдъхновявали богословите и апостолите, и дори невярващите, които са били спечелени за учението чрез онова, което на практика са видели в тях. Вглеждайки се в жените, те са се обръщали към Христос и са преобразявали живота си със силата на Неговата бликаща благодат.

Те са истинските героини на миналото и настоящото време, знайни и незнайни, калени в огъня на изкушенията, които са ги обгаряли от всички страни. Хулени и мразени, подценявани или просто незабелязвани. Това е техният ден и на тях отдаваме поклон и слава във всепоглъщащата Божия светлина. Те са носители на това вечно миро – живата вяра, непобедима и тържествуваща, която е победата над условностите на този преходен свят. Пред техния подвиг се прекланяме и скланяме глава, вглеждайки се в светлия им пример за постоянство и пълна отдаденост пред престола на Вседържителя Христос.