Слово за „малките светци“

О. Ясен Шинев

Има неща, които разбират само свещениците. Защото са особена категория хора, служители Божии, достойни и недостойни, но избрани от Него да пръскат Неговата светлина и да проповядват извечните истини за пречистото Му послание. Затова в църковната действителност има малки или големи феномени, които могат да бъдат забелязани само и единствено от тези, които са потопени в нея.

Един от тях е твърде деликатен – подценяването на „малките светци“. Това са онези угодници Божии, които не са толкова известни в практиката на обикновения енорийски живот и ние, православните, не им отдаваме дължимото внимание и необходимото уважение. Обикновено посетителите в храма, а и огромна част от нас, се обръщат към известни светци, за да изпросят тяхното молитвено застъпничество пред престола на Христос за различните си нужди. Почти винаги се обръщаме към най-известните, „големи“ светци. Прибягваме към Майка Божия, св. Николай, св. Мина, св. Екатерина…, за да ни помагат в суровата реалност на живота. Това, разбира се, е похвално, защото подхождаме като истински православни и не търсим единствено Христос, но не е достатъчно.

Ако сме вярващи и православни, в цялата пълнота на това понятие, е нужно да не подценяваме и другите угодници Божии. Това са онези, почти незабележими и неспоменавани праведници, които са се подвизавали в конкретна историческа епоха и място, носещи ореола на святост, за които духовниците и миряните са забравили. Когато погледнем църковния календар, който нашата православна традиция е благословила, ние виждаме толкова много светци, чиито имена звучат непознато и дори странно. Нормално е да бъдем изненадани и първоначално да изпитаме възхищение от бликащото богатство на светото Предание, но веднага след като прочетем, да спрем да се интересуваме от тях и дори да се откажем да ги запомним. Те са толкова много и имената им звучат причудливо и дори смехотворно. Мъже и жени, възрастни или млади, воини или отшелници като св. Меркурий,  св. Митродора, св. Нимфодора или св. Януарий…

Към тях можем да отнесем и тези, които са почитани от поместните Църкви и са свързани с градове и местности – св. Онуфрий Габровски, св. Райко Шуменски, св. Прокопий Варненски и още неизвестен брой просветени и вечно живи в несъкрушимото Царство на Спасителя Христос.

Колко от нас са прочели нещо за тях? Кога в тежки за нас моменти сме се обръщали към тях? Това е наше недоглеждане и, простете, – несправедливост. С нищо незаслужена! Защото и те както „известните“, “големите светци“, не са статични и застинали в своето свято достояние, а динамични и трептящи, молещи се за целия свят и очакващи нашето отношение към тях. Те са в свято служение, което продължава в святото им призвание да славят Отца, Сина и Светия дух и да помагат на всички нас, които сме в изгнание тук, в земята на смъртните.

Изреченото в светото Писание: “голяма сила има усърдната молитва на праведника“ (Як. 5:16) се отнася в пълна степен и за тях. Те са доказали това по един безспорен начин с труд и подвизи, и са заслужили оценката на техните достойни наследници и мястото си в небесната Църква. Съвременните богоносни мъже, и особено св. Паисий и св. Порфирий, в разговорите си с поклонници и в наставленията, които отправят, често споменават как в тежки моменти са се обръщали към някой от тях или те сами са се явявали и са вършили чудеса, без дори да ги молят за това или даже да знаят за съществуването им.

Съборното съзнание за майката Църква и правилата на светата православна Църква призовават за пълноценно обръщане на всички свои синове и дъщери към застъпничеството на светците. По красноречив начин това е изразено и в последованието на светата Божествена литургия, когато служещият духовник се обръща няколко пъти с приношението: “Като поменем всички светии заедно с Пречистата, Пресвета и Преславна Богородица и винаги Дева Мария, нека сами себе си един другиго и целия наш живот на Христа Бога да отдадем!“.

Ние сме длъжни да се обръщаме към всички светци – не само като към общност, но и отделно – към всяка просияла личност и просветена индивидуалност, която се е превърнала в икона Божия. Когато св. Нектарий Егински се е явил, в онзи станал известен и доказано достоверен случай, на един благочестив свещеник в Гърция, и споделил болката си, че настоящите християни не са обръщат така често и горещо към тях, светците, за помощ в своите нужди, той е говорил от името на абсолютно всички, изразявайки тяхната болка и копнеж за отношение, не само от свое име или от името на най-силните и известните от тях.

В скромния си опит като духовник самият аз преоткрих силата на тези „малки“ светци, като имам удивителни примери за тяхното молитвено застъпничество в своя живот като свещеник и като човек. Няколко пъти те доказаха своята роля и значение и имат подобаващото внимание от моя страна за подкрепата в моите пътища с бързите си и чудотворни намеси.

Затова нека бъдем достатъчно признателни и внимателни, и не подхождаме с пренебрежение, подценявайки ролята и мястото на тези безброй мъже и жени, които сияят в светостта си и трептят в очакване да ги преоткрием и да се обърнем искрено към тях. Така ще служим на светото Православие още по-пълноценно, отдадено и всестранно, ще преживяваме и съпреживяваме с тях тайните на Царството Божие.

Източник: сп. „Амвон“ бр.1/2023 г. на храм „Св. Атанасий“ Варна