Твоите мисли, моите мисли

За повечето неща в живота ти е нужно време: да построиш къща, да научиш занаят, дори да сготвиш едно ястие… И в усилията си да отделим време за всичко това, всъщност не оставяме никакво време за най-важното нещо в живота: за срещата със себе си, да разбереш кой си под бронята на егото, да се вгледаш в мислите си, да усетиш душата си.

Мислите са нещо живо. Мислите прехвърлят всички граници, те са най-голямото лично богатство на всеки един от нас. Те ни помагат да живеем живота си пълноценно или да се почерняме със собствената си екзистенциална пепел. Мисълта е като градина, която може да даде благодатни плодове, но за да разцъфти, трябва ежедневно да я „поливаме“. Учените твърдят, че в един обикновен ден през ума на всеки от нас преминават около 60 000 мисли. Ние придаваме значение само на някои от тях. С течение на времето мислите определят и формират собственото ни мнение за самите себе си и започваме да се чувстваме според начина, по който мислим. Виждаме света през призмата на мислите, в които сме побрали своите страхове, ограничения, фалшиви хипотези и предразсъдъци. Една мисъл в зародиш е като ембрион: първоначално е колкото една малка семчица и расте постоянно, докато виждаме как заживява собствен живот. Когато интелигентността на ума е лишена от мъдростта на духа, тя става дори разрушителна.

Най-ценни са мислите, чрез които влизаме в кожата на другия, с които се опитваме да разбираме болките и раните му. Колкото повече живеем с мислите за ближния, толкова по-лесно ще започнем да прощаваме, да съчувстваме на другите и да се помиряваме помежду си. Изповядвайте греховните си мисли. Веднъж „изчистени“, от прозореца, през който гледаме света, ще се появят нови мисли, убеждения и реалности. Нека оставим ума си да бъде обливан с благодатните дарове на Светия Дух.

Мислите, които се раждат в ума ни, когато се намираме под напрежение или в кризисна ситуация, са особено добър повод да опознаем сами себе си, да разберем кои наистина сме ние. Когато излизаме от обичайното си състояние, от комфорта си, тогава пред нас се появява огледалото на истината, в което се оглежда истинската ни същност. Провалът често се оказва основен фактор за духовното ни развитие, който ни води към Бога. Дори и в най-болезнената ситуация има зрънце светлина. И до днес хората боледуват от тежки болести, страдат в затвори… и приемат това, което на пръв поглед е непоносимо, и дори проявяват спокойствие, което надхвърля здравия разум. Именно приемането на неприемливото всъщност е най-големият източник на радост.

А в какви отношения си със смъртта? Разбира се, че знаеш, че ще умреш, но тази истина за теб е нереална, докато не се срещнеш лично със смъртта: при катастрофа, болест, при смърт на близък човек – смъртта влиза в живота ти като осъзнаване на собствената ти смъртност. Добре е да приемеш мисълта за преходността на собствения си живот и така ще се смириш и ще придобиеш по-голямо спокойствие на духа.

Започни деня с една мисъл – че днес е най-хубавият ден от живота ти. А утре ще е по-хубав ден от днешния. И все така. Дните стават седмици, седмиците се превръщат в месеци, месеците в години…

Чети! Моли се! Съзерцавай една икона! Съзерцавай природата! Прочисти ума си от пагубните мисли и се научи от самата природа какво значи тишина и спокойствие. И в тази молитвена тишина Господ ще ти проговори… | www.doxologia.ro.

Статията е публикувана със съкращения

Превод: Сандра Керелезова