Кралят мъченик Едуард и краят на православна Англия

Откак англичаните дойдоха на остров Британия, те не са извършвали по-ужасно деяние от това. Хората го убиха, но Бог го възвеличи: приживе той бе земен крал, а след това стана небесен светец. (Англосаксонска хроника, 979 г.)

Църквата на Британските острови ще започне да се възражда само тогава, когато започне да почита своите светци. (Св. Арсений от остров Парос († 1877)

Вечер е, ранна пролет. Младият крал се завръща от лов. Той язди коня си, придружаван от неколцина спътници, към замъка на своята мащеха. Този 19- или 20-годишен крал се казва Едуард. Той е праправнук на светия крал Алфред Велики и син на друг светец на трона – крал Едгар Мирни. Неговата мащеха се казва Елфреда, тя е майка на Етелред, известен в историята като Етелред Нерешителния (Ethelred the Unready).

Намираме се на запад от село Корф в графство Дорсет, и днес е 18 март 978 г. Хората на кралица Елфреда са излязли, за да посрещнат младия крал и да му поднесат чаша като поздрав според английския обичай. Един от тях спира отдясно на краля, сякаш възнамерявайки да го прегърне, но изведнъж го хваща за ръката. Другият, който е отляво, сграбчва краля за другата ръка, извива я и му нанася удар в гърдите с нож. Едуард пада като покосен от седлото; уплашеният кон побягва от това място. Левият крак на краля се заклещва в стремето и конят, който се носи в галоп, влачи тялото му по земята. От раната плиска кръв, но конят не спира да бяга. Най-после тялото на вече бездиханния Едуард, цялото разкъсано и изпомачкано, рухва в ручея в подножието на хълма, където и до днес се намират руините на замъка Корф. При този извор и до ден днешен идват богомолци и умиват в него очите си, защото водите му имат лечебна сила.

”Земните му сродници не отмъстиха за неговата смърт, ала Небесният Отец отмъсти напълно за нея. Земните убийци изтриха паметта му на земята; но Небесният Отец го възвеличи със слава на небето и земята. Онзи, който не склони коляно пред него приживе, сега смирено коленичи пред неговите мощи” (Англосаксонска хроника).

Чудесата, случили се след това произшествие, накарали хората да назоват убийството на краля ”мъченичество”. Тежкият грях на цареубийството, извършен от предателите в кралския дом, бил извършен не по политически, а по духовни причини. Подобно на своя баща св. Едгар, внезапно починал през 975 г. (паметта му се чества на 8 юли), св. Едуард бил коронясан от архиепископа на Англия, обичания от всички ”първи абат на английската нация” св. Дънстан (паметта му чества на 19 май). Подобно на баща си, св. Едуард бил щедър и милостив към бедните и подкрепял монашеството, защитавайки манастирите и техните земи от алчните барони. Св. Едуард искал в основата на кралството му да бъде молитвата и благочестието. Ала бароните искали друго. Един от тези хора, Елфхер Мерсийски, се възползвал от младостта на Едуард, за да преследва своите интереси. Той разрушавал манастирите, изгонвал монасите, а земите им раздавал на своите роднини и приятели. Манастирът в Ившем бил ограбен, обителта Диърхъст в Глостършир била сполетяна от същата участ. ”Грабеха вдовиците, вършеха много несправедливости и престъпления. Той изпъждаше монасите от църквите, изгонвайки овците заедно с пастирите; това бе зъл господар и голям тиранин”. Срещу Елфхер били не само реформаторите на Църквата, борците за духовно възраждане: св. Дънстан, св. Освалд и св. Етелволд – ”тримата светители” на Англия, но и благородниците от източна Англия. Етелвин, защитникът на монашеството, бил подкрепян от брат си Алфволд, а също и от още един герой на древна Англия – Биртнът от Малдън. Начело на тази група благородни мъже бил младият крал. И ето че Елфхер Мерсийски заедно със своите привърженици се осмелил да посегне върху живота на Божия помазаник. Възможно е в това да му е помагала Елфреда, която искала властта за своя син Етелред. Последният седнал веднага на кралския трон, въпреки че бил само на 10 години. Убийството на краля развързало ръцете на заговорниците; сега те били пълни стопани в кралството и можели да се противят на монашеското възраждане, на започналото духовно пробуждане в английските земи, и, управлявайки Етелред, който бил играчка в ръцете им, да поробват и да разоряват народа както си искат.

Реликварият с мощите на светеца

Веднага след убийството на светия крал мощите му започнали да вършат чудеса – хората се излекували от болести на очите, на краката и други недъзи. По ходатайство на св. Дънстан мощите на светеца през 981 г. били пренесени в манастира Шафтсбъри в графство Дорсет. Почти веднага св. Едуард се прославил с множество чудеса. Той бил канонизиран като мъченик през 1008 г. В Уорхъм богомолците посещавали лековития извор на св. Едуард, а манастирът в Шафтсбъри носел неговото име. Светият крал-страстотерпец бил почитан в цяла Англия и далеч извън нейните предели. Много храмове били посветени на него. Преди Реформацията мощите на св. Едуард се пазели в Шафтсбъри. През мрачния XVI век, когато Хенри VIII разорявал църквите и манастирите, те били изгубени, но през XX в. били по чудесен начин намерени от един археолог любител. Експертизата потвърдила, че това са автентичните мощи на светеца.

Понастоящем мощите на св. Едуард почиват в наречения на негово име православен храм в селцето Брукууд в графство Сюрей; пази ги местната гръцка монашеска община. В началото на XXI в. беше написан тропар и служба да светеца. В Корф, Уорхъм и развалините на манастира Шафтсбъри се стичат и до ден днешен множество поклонници. В Уорхъм се е запазила древната църква ”Св. Богородица” с параклиса ”Св. Едуард”, в който от 978 до 981 г. са почивали мощите на светеца; мнозина са получили изцеление от тях по онова време.

Трудно е да не видим в трагичната смърт на светия крал Едуард не само венеца на духовната слава, но и началото на упадъка и пълното отпадане на Англия от православието. След жестокото цареубийство и нахлуването на норманите през XI век движението за възраждане на монашеството постепенно се разтурило, а английското общество било дестабилизирано. Вследствие на това Англия станала възприемчива към новата идеология, която се внедрявала по онова време в Западна Европа благодарение на папите-германци и която довела в средата на XI век до отпадането на Запада от православната вяра. Това било предателство на хилядолетната святост на Запада, на онзи период на западната история, който наричаме ”епоха на светците”.
Мъченичеството на св. Едуард станало не просто убийство на един отделен човек, а смъртоносна атака срещу православието на Британските острови.

Норманското завоевание било извършено от потомците на викингите, покорили преди това северна

Развалините на замъка Корф

Франция. Бандите на войнствените нормани, тези полуезичници с техния култ към военната аристокрация и огромните крепости, атакували християнския свят от Сицилия до Ирландия; и в разграбването на Константинопол през 1204 г. са виновни до голяма степен пак те. В Англия норманите въвели феодална система, поробили народа, редуцирали църквата до поделение на държавата, построили множество храмове-крепости и превърнали епископите във воини. Тази църква станала част от системата на феодалното потискане на народа. През XVI век, когато настъпила Реформацията, народът с радост се освободил от нея. Загубата на свободата на църквата, нейната феодализация в течение на много векове подронвали нейната репутация.

Средновековието свършило, но страданията на Англия, пък и на Британските острови като цяло, не завършили. Последица от убийството на последния английски крал, който поставял монашеството и молитвата на първо място, станала появата на първия английски крал, който поставил монашеството и молитвата на последно място. Имам предвид най-известния разрушител на английското монашество, духовния приемник на Елфхер Мерсийски – тиранина-сифилитик и убиец Хенри VIII. След неговото царуване на Британските острови в течение на три века нямало нито един манастир – нещо, което не успя да направи дори болшевизмът. Освен това Хенри и онези, които го наследили, особено кралица Елизабет и Кромуел, утежнили и влошили положението в Шотландия и Ирландия до такава степен, че последиците от това могат да се видят и в наши дни.

Тези владетели се опарили, опитвайки се да прокарат своите планове в Европа, и затова се заели да създават империя в Новия свят. Но тяхната империя, която те започнали да градят още през XVI век, се основавала върху грабежа, търговията с роби и насилието, а не върху Бога. Британските колонизатори не се интересували особено от съдбата на местното население в Азия, Африка и Америка, защото тяхната империя се опирала не върху Евангелието.

Днес, когато са изминали десетки поколения след убийството на св. Едуард, ние сме заети да строим една нова империя – европейската. Но и тази империя е обречена, защото е като къща, построена върху пясък, построена без Бога. Днес ние се кланяме на един нов (а всъщност древен) бог – еврото. Още отсега ”нова” Европа започва да се разпада, особено по краищата си – в Северна Ирландия и страните от бивша Югославия, а също и в гнева на онези милиони нейни жители, които се усещат безполезни и онеправдани. Ако искат да я запазят, нашите днешни управници все някога ще трябва да се обърнат към простата евангелска вяра, към вярата на св. Едуард, който е поставял духа, а не парите в основата на човешкия живот.
”Онзи, който не се прекланяше някога пред живия крал, сега коленичи смирено пред неговите мощи. Днес ние виждаме, че човешката мъдрост, хитрости и кроежи са нищо пред Божия замисъл” (из Англосаксонската хроника, 979 г.).

Думите, написани от монаха-летописец преди повече от хилядолетие, звучат днес повече от пророчески. Св. Едуард, последният английски православен крал, за когото най-важното нещо е било монашеството и молитвата, има силата и сега да просвети духа на нашите банкери и политици, защото са верни думите: ”Не обезуми ли Бог мъдростта на този свят?” (1 Кор. 1:20).

Откакто Англия е загубила православната си вяра, тя блуждае в мрак. И ще може да излезе от този мрак само тогава, когато обърне ухо към гласовете на онези, които я зоват от нейното минало: към гласовете на светците от древността, призоваващи ни ”да поправим всичко лъжовно, за да може Англия да се завърне към времето отпреди началото на бедствията”. В тази перспектива ние разбираме дълбокия смисъл на новото намиране на мощите на св. Едуард Мъченика, последния английски православен крал. Днес те се пазят ”в община, чието вероучение е много по-близо до онова, което е познавал той през земния си живот, за разлика от днешната Римска църква или реформираната Англиканска църква”, пише Уилсън-Кларидж, неправославният археолог, който намери мощите на св. Едуард. Ние искрено и горещо се молим за духовното възкресение на Англия и Британските острови, за възстановяване на православната вяра и начин на живот, който е царувал някога на английска земя.

”Стани, Английо! Бъди готова, земьо на крале! И вие, всички, които живеете в нея, възрадвайте се и възпейте Едуард, светия крал-мъченик, прославен от Царя на царете. Да възкликнем към него всички: “Не преставай да молиш Христа Господа за възраждането на Англия като православна!” (икос от утренята на св. мъченик Едуард Английски). | pravoslavie.ru

Превод: Андрей Романов