„Паламика“: Свети Григорий Палама и необятните хоризонти на човешкото усъвършенстване

Да опише изключителната и богопросветената личност на свети Григорий Палама и огромното значение на богословското му наследство за Православната църква, може само изключително ерудирана и ярка личност от съвременното богословие, какъвто е професор Георгиос Мандзаридис. Той е дългогодишен преподавател по Християнска етика и Социология в Богословския факултет на Аристотелевия университет в Солун, като сред многото му книги е и „Паламика“ („Омофор“, 2016).
Като монах от Света гора свети Григорий Палама развива богата писателска дейност в защита на аскетизма, а като архиепископ на Солун – се опитва да утвърди в душите на своето паство основни християнски истини и да подпомогне вярващите в разрешаване на определени проблеми от нравствен и духовен характер.
Паламитска традиция – така определя личността и учението на свети Григорий Палама професор Георгиос Мандзаридис, като представя в настоящето издание множество изследвания и статии, неиздавани текстове и съчинения, както и техни преводи, обособени в следните основни теми: Отношението между понятията „Бог“ и „История“, подражанието на Христа и обожението на човека.
Св. Григорий е исихаст и прекарва голяма част от своя живот в пълно мълчание – в продължение на пет дни от седмицата пребивава сам в своята килия и излиза само за участие в Божествената литургия. Неговото богословие е органично свързано с ранното светоотеческо наследство, особено в парадигмата на преданието като най-същностно дело, което изисква цялостно мобилизиране на човека от пълно действие до абсолютна исихия.
В съчиненията на Палама се откриват изразността на богословския живот и опит на Църквата през ХІV век, подчертава проф. Мандзаридис и допълва, че обзетият от интелектуализма си човек не е в състояние да схване задълбочения дух на исихасткото богословие, което представлява истинско изражение на православния богословски опит, а го възприема като плод на силна фантазия или свидетелство за болен мистицизъм. И въпреки това, именно исихасткото богословие на Палама дава онези истинни отговори, от които се нуждае съвременният човек.
Св. Григорий Палама учи, че чрез оттегляне от света и исихия човек може по-лесно и по-сигурно да постигне съвършенство и уподобяване на Бога. Ето какво казва той за поста:

„Ако постиш в храните, а погледът въвежда в съкровищницата на душата ти блудство, любопитство и завист, слухът ти е отворен за хули, развратни песни и лоши клюки, както и за останалите слабости на зловредниците, каква ти е ползата от поста? Никаква! Защото колкото и да избягваш едно зло, ти чрез друго му даваш достъп до душата си“.

Изряден монах, архипастир и църковен богослов, Палама възприема цялото дело на Христовото домостроителство, всеки негов аспект като отнасящо се до човека:

„Така цялата христология става антропология, защото ни явява истинския човек и разкрива хоризонтите на неговото усъвършенстване, като най-висшето назначение на човешкото същество е в обожението“.

Учението на св. Григорий Палама за обожението на човека е подробно разгледано в пет глави от „Паламика“: от богословските и антропологични основи на обожението на човека, през светотайнствения, еклисиологичния и етичния характер на учението, мистичния опит в обожението, който може да бъде постигнат от онзи, който се обновява и обожава в Христа, до съвършенството на обожението на човека, което се извършва чрез окончателно унищожение на тлението и смъртта, както и с пълно откриване на истинското общение на светците с Бога. А истинското общение на човек с Бога се извършва светотайнствено:

„Божията благодат не е тварно средство, чрез което се създават само определени допирни точки между Бога и човека, а нетварна божествена енергия. Тя храни и пронизва целия човек. Поради това целият човек е призван да свърже целия си живот с Христа. Тази връзка се осъществява светотайнствено. Църковните тайнства поднасят основата, изходния пункт и назначението на тази мистериална връзка между двете реалности. Без общност в тайнствата Христови спасението на човека е невъзможно. Но и без формиране на целия живот съобразно благодатта и образеца, заложен в тайнствата спасението става непостижимо. Човекът трябва да преживява тайнствата не само като се причастява, а целият му живот би трябвало да го явява като причастник на Христовите тайни.“

Веднъж свързан с Божията благодат, човек трябва да се стреми да живее безгрешно, защото грехът е този, който прекъсва общението с Бога. Възстановяването и обновяването на човека, според учението на свети Григорий Палама, зависи не от разсъдъчните му способности или от точното познание на физическите явления от света, а от чистотата на сърцето и от прилагането на Божията воля. Верният, като възприема обновителната и обожаваща благодат на Светия Дух и успявайки да задържи живо общението си с Бога чрез пазене на Неговите заповеди, се намира върху единствения сигурен път към съвършенство и обожение. Според Палама човекът може да се съедини с Бога чрез придобиването на божествените добродетели или чрез „молението и единението с Бога при молитва“. При първия начин човекът се подготвя за единение с Бога, без обаче да го постига окончателно. Пълното единение се постига чрез „силата на молитвата“.
Обожението на човека като мистично събитие, извършващо се вътре в него чрез свръхприродната Божия сила, остава по същност неизречимо, според св. Григорий Палама то е невъзможно да бъде изразено:

„Затова и ние – казва той – след като написахме много за исихията едва след увещанията на отците и след искането на братята, не посмяхме все пак да напишем нищо за обожението. След като сега обаче е необходимо да кажем нещо благочестиво за Господнята благодат, па макар и да рискуваме да я изобразим като безсилни, защото даже и изречена от нас, тя си остава неизразима и името ѝ, по думите на отците, е познаваемо само за онези, които са я получили по добра участ“.

Истинният православен духовен живот се създава посредством преоткриването на духовния опит, който е довел до оформянето на даден догмат или символен текст и до подновяване на неговото живеене по нов начин. Така духовният живот се свързва неразривно с богословието, а последното намира извор за живота и силата си в православния духовен живот. Най-добър водач за осъзнаване на връзката между тези две неща е несъмнено св. Григорий Палама. В неговата личност духовен живот и богословие се сливат неразделно, изтъква проф. Георгиос Мандзаридис.
„Паламика“ е изключително ценна книга както за богослови, така и за всеки християнин. Може да я намерите тук:

За поръчки от издателството: фондация „Покров Богородичен“, издателство „Омофор“, бул. Черни връх 68, София 1470, тел. 0886 149 991, Ивайло Недков.
За онлайн поръчки от сайта на издателство “Омофор”: ТУК>>>
За онлайн поръчки от ателие – книжарница „Къща за птици“: ТУК>>>