Да не приличаме на варосани гробници…

Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери,

задето се оприличавате на варосани гробници,

които отвън се виждат хубави,

а вътре са пълни с мъртвешки кости и с всяка нечистота

Мат. 23:27

Неочаквана метафора, наистина. Чудех се какво толкова ме тормози в новините за откриването на новия сезон в Народния театър. Дали идеята въобще да се извършва водосвет по този повод, или това, че описват водосвета като „церемония”… Този смут бързо отстъпи място на друго… На важните думи, отправени към актьорите: „да не приличате на варосани гробници – отвън бляскави, а вътре смърт”. За мен няма нищо „неочаквано” в тази метафора. „Неочаквано”-то може би е, че тя издига глас иззад церемониалността, профанацията, словесната и визуална клишираност на църковното присъствие, било то в политическото, културно и друго родно пространство. За да ни напомни… че Църквата у нас не е исторически паметник, не е ритуален дом, не е институция, чрез чието благословение се опрощават политически грехове, извършват се финансови злоупотреби, сключват се сделки за наеми, провеждат се търгове за манастири…

Църквата е, за да ми напомня да не приличам на варосана гробница. Не актьорите от Народния театър – те играят, не техните зрители, които преживяват изиграното. А ние, като човеци, при всякакви обстоятелства и всяка минута… да помним…

Какво?! – да не лъжем себе си и другите, да не крадем, да не завиждаме и пожелаваме чуждото, да не сме лицемерни, да не съдим… Много са нещата, за които трябва да помним всяка минута. И във всяка минута в нейните 60 секунди, може 60 пъти да сбъркаме с мисъл, с жест и поглед… И го правим (малцина са онези, които насмогват да не сгрешат толкова)…

Та думата ми е за „малцинството” – на ценностите и добродетелите днес, а не за общностите  културни, религиозни, етнически… Не за хората и тяхната „принадлежност”, а за важните неща, които трябва да не забравят. „Малцинството” на непопулярните ценности и добродетели и мнозинството на покварата, пошлостта, алчността и цинизма… Всичко това – като една огромна и всепоглъщаща варосана гробница, в която живеем ние. Да се потресеш от блясък!

Защо ме провокираха толкова думите на отец Николай… Защото ги приемам лично, за самата себе си. Те са метафора на собственото ми битие – написани отдавна и толкова жизнени. Няма нищо неочаквано и необичайно в тези думи. Има нещо страшно в тях, и това е тишината, която ги заобикаля…

Мълчанието не е злато и не блести, когато мълчим от страх, от безразличие или от удобство. Тогава мълчанието е пясък, в който сме си заровили главата, и рано или късно ще ни задави… Можем и да говорим, така – изпод пясъка, но тогава става още по-страшно, защото ще звучим като варосани гробници – гръмко, бляскаво и без душа… А още по-страшно е, когато, докато си стоим под пясъка, оставим да говори някой друг.

Това е особена тишина – отвън шумна, а вътре празна и изоставена. Някак си раболепна. Тя няма общо със смирението…

Православие и медии в България

Възникна идея за „гражданска” подписка под мотото „Православие и медии в България”. Подчертавам ГРАЖДАНСКА?! Във въобразената от мен по-горе Всеобща варосана гробница „ние” и „те” няма – и граждани, и миряни, и политици, и медии си стоим заедно един до друг във варосаната си гробница. Няма наше и ваше. Тази подписка е обща. Тя не е „срещу”. „Срещу” не е полезен вот. Тя е „за” онова точно малцинство на добродетелите и ценностите в един свят, където те не са на мода; в едно общество, където наричат Църквата „най-мързеливото същество” и рекламират греховете като продукти за масова консумация.

Тази „гражданска” подписка може да има своя повод – едно шоу и един комичен образ. Но лично за мен тя се появи като един дългоочакван жест на непримиримост и повод да си зададем важни въпроси за последната една „медийна година”.

Колко пъти други вместо нас изразиха своята позиция? Колко пъти изразихме позиция, която не е била наша? Колко пъти я имахме, но я пренебрегнаха и колко пъти говорихме, защото и другите говорят? И за колко неща не знаехме, че трябва дори да имаме позиция?… (Колко празна стана тази дума изведнъж!)

Мога да дам много примери – за една година наблюдения, дори и повърхностни. Стана ми навик да правя „обзори” по диагонала. И винаги с мисълта, че на някой може да му потрябват…

Питам се защо изобщо са го гледали („Шоуто на Слави" – б. ред) и защо изобщо трябва да го следят този лумпен. Заради липсата му на мярка в това какво и кого да пародира и иронизира, отдавна не го гледам. Ако повечето хора го игнорират, неговото маскарадно шоу ще отпадне по естествен начин заради ниския му рейтинг. Вярвам, че това скоро ще стане, защото той отдавна се е изчерпал и затова посяга и на православието.
(из читателските коментари в Православие БГ)

Често са ми казвали – ама защо пускаш тази глупост, защо им „вярваш” на тия вестници… И в такива случаи винаги отвръщам – ами, добре, няма да ги четем, няма да ги отразяваме, няма да ги публикуваме – ще изчезнат ли тогава глупостта, лъжата, порокът… Не. Колкото повече знаем за света, който ни заобикаля, и неговите думи, толкова по-адекватно може да се отнасяме… Поне така се предполага. Проблемът е, че не се отнасяме адекватно. Страхуваме се да не се подхлъзнем или някой да ни вкара в капана от позиции и опозиции. Липсва ни може би … увереност.

Много от нас често афишират вярата си, но когато дори и в обикновен ежедневен разговор тази вяра е поругана и осмивана, повечето от вярващите остават безмълвни или просто удобно не чуват подигравките”
(из читателските коментари в Православие БГ)

Подписката „Православие и медии в България” поне за мен е прецедент… Ако тя провокира институциите, към които е отправена, ако произведе ефект върху съдържанието на въпросното шоу и не само… Ако постави дори само една удивителна там, където трябва държавата, медиите, гражданските организации, издателите и продуцентите и всеки от нас да има „едно наум” докъде се простират свободата на словото и не се нарушат правата на другия… Тогава – „Добре дошли” пред вратата на един отдавна отлаган дебат: за премълчаната, пренебрегната или невъзможната позиция на Църквата в това наше си общество.

Не можем да се борим с глупостта чрез подписки и забрани.
(из читателските коментари в Православие БГ)

Една подписка революция не прави, и никой не иска това. Поне за мен, най-важният резултат от събраните в нея подписи е, че ще излязат на светло гласовете на онова не-варосано „малцинство”, което не е на мода и не блести. Сигурна съм, че такова има и не е някаква анонимна безлична маса, не е група членове на анонимна секта… не е сборът от псевдонимите, под които се пише в православните форуми. А гласове съпричастни…

Учудваме как християните обиждат в този форум и какви епитети използват!!!!!! Само от тук могат да си извадят хората изводи и материал за скечовете!!!!
(из читателските коментари в Православие БГ)

Варосаната гробница може и да е уютно място за беседи срещу другия. Но се гълта много пясък. Рано или късно ще се задавим…

Един последен простичък пример искам да дам, твърде пресен… За приетите поправки в Закона за трансплантациите… Как се случиха, без да разберем? Как стана така, че НЦИОМ изнесе данни от проучване, което показваше, че хората не ги одобряват и въпреки всичко бяха приети. Църквата в България имаше ли становище по този въпрос, поиска ли й го някой? Ако е – да, защо не го чухме? И ако е не – кога ще започнат да го търсят? Може ли причината да е, че й липсва мнозинство?!…