Изкушението на улицата

Не става въпрос за червени фенери или за нарицателното „момиче от околовръстното“. Става дума за улицата като общество.

Много често, винаги, революциите се залюляват и политат от улицата. Но нерядко се случва и да се разбият в нея. Чувството за полет – това е изкушението на улицата. Понеже полетът те оттласква от земята, от притеглянето към реалност, която искаш да промениш, но не знаеш как. И затова предпочиташ да скъсаш с нея.

Полетът е символ на свободата. Но символът е символ именно защото е нещо друго, различно от реалността, към която ни води; макар да пази връзка с тази реалност. А каква е реалността на свободата? Не знам дали улицата е склонна да разговаря с философията по този въпрос. Спорно. Но ако иска да чуе християнството, има отговор, който лесно се запомня: свободата е истина.

Такова съждение може и да звучи абстрактно на хора, които са на улицата с изчерпани компенсаторни възможности по отношение на социалните безобразия и несправедливост. Така звучи и на мен. Но ето една лична история, която го разказва в житейски събития. И го доказва.

Когато младата, интелигентна и темпераментна Елисавета по време на революционните студентски вълнения в Русия, пита синодалния оберпрокурор Победоносцев: „Къде е истината?“, той й отговаря: „Истината е в любовта… и то към човека непосредствено до теб. Любовта към далечния не е любов. Истинските дела са близките, малките, незабележимите. Подвигът винаги е незабележим. Подвигът не е в позата и в саможертвата, а е скромен…“. Когато той й отговаря така, тя прекъсва приятелството си с него, защото мисли, че не разбира справедливите й вълнения. Но по-късно, когато минава през всякакви социални сътресения, през политиката и управлението, емиграцията, войната, социалното служение и в крайна сметка е убита в концентрационен лагер за това, че помага на евреи, тя на практика осъществява тези думи в живота си. Онази остра, дръзка и смела Елисавета от младостта завършва живота си като монахиня Мария – посветила себе си на тези, които страдат и са в нужда, и канонизирана днес за светица на Православната църква.

Защо е истина свободата? Защото е възможна само в Бога, Който е Истина. Той е Абсолютната свобода, пределното преодоляване на всички противоречия, на всяка условност и ограничение, на всяка непълнота… казва християнството. Затова и „Истината ще ви направи свободни!“. Не истината като знание, не истината като съвкупност от факти, а истината като Личност. Истината като Христос. Истината като Любов.

Да познаем Истината и ще бъдем свободни – просто формулирана задача за цял живот. Трудна или може би непосилна, но с ясно условие. Това познание дава на улицата шанса от изкушение да стане път.

Ние може да сме на улицата; понякога даже трябва. Но е важно да не забравяме къде сме; че сме на улицата, че не летим… Важно е да помним защо сме там и кога да се върнем. И най-важното – да знаем, че ако искаме да полетим истински, трябва да се върнем не просто вкъщи, а в себе си. В сърцето.

Там да срещнем другите; да срещнем там хората от улицата, а вероятно и тези, които се крият от нея. Мисля си, че тогава полетът ни ще е лек. А може би не просто полетът, но и животът в България.

Списание Свет, бр. 6/2013