Мъдрите разговори и необяснимата човешка дълбина

Когато едно нещо е неясно и размито, какво заглавие може да му се сложи? Събрали сме се на 1 март две семейства и един визионер на брега на река Младежка някъде из Странджа. Другите се интересуват от моето меню, мен техните мазнотии сега не ме съблазняват, някак си претръпнах вече и не заради храната съм дошъл дотук. Те също не биха казали, че храната е главното, но определено се забавляват с печенето на разни непостни неща. Запалвам огъня, щерка ми си играе наблизо, сякаш е израснала в гората и край реката. Затова съм тук. За да й се радвам.

Може би поради изпитото от другите вино започва дълбокомъдрен разговор с елементи на спор и лек привкус на философия. Стоя настрана, не се включвам в началото, не съм на градус, шофьор съм, а и нещо не ми е до това сега. По-късно се присъединявам към компанията, но не ми се влиза в дебати, само ми става интересен техният хъс, пускам тайно диктофона в джоба си да записва и ги провокирам с въпроси. Основните действащи лица сме аз, Ф., моят, така да го наречем, приятел натуралистът биолог и естествоизпитател Д. и неговият приятел, бизнесменът с поглед оптимистично и дори песимистично вперен в бъдещето Т.

Т. обяснява на Д., че има две основни направления във философията – идеалистично и материалистично. Д. твърди, че идеалистите не са нищо повече от фантазьори с незадоволено его, че единствената им движеща сила е техният стремеж да заблуждават и да карат другите да ги следват, понеже са с болни мозъци и патологичен глад за слава. Т. казва на Д. да вземе да попрочете малко книги и тогава да бъде толкова смел в изказванията си. Д. му отвръща, че познава човека като биологичен вид и знае достатъчно за него, че да има нужда и от философски книги. Т. не е съгласен с тази постановка, прекалено е елементаризираща, но Д. смело заявява, че всичко в основата си е съвсем просто и го усложняват единствено спекулантите идеалисти.

Ф. пита Д. знае ли какво е мистика. Илюзия – отговаря му онзи. Д. знае, че Ф. се опитва да спазва постите, но го провокира преди това, още в началото, с една забележка, че ако не е по религиозни причини въздържанието му, носи неща от животински произход, които са съвсем безопасни за нивото на холестерола и може да му ги предложи. Ф. не му отговаря, защото е свикнал с провокациите. После обаче му задава въпроса как си обяснява религиозното чувство от своята биологична гледна точка. И Д. се развихря. Хората са единственият толкова уязвим вид, който живее с родителите си години наред и съзрява твърде бавно в сравнение с останалите видове. Агнето се ражда и до два часа е стъпило на краката си и ходи. Човекът прохожда на десет месеца до година. Животните се отделят от родителите си твърде бързо. Човекът живее с баща си, с авторитета, години наред. И свиква с мисълта, че винаги има един гуру, някой по-мъдър, някой, който винаги може да му помогне при нужда, някой, който знае кое как става и на когото винаги може да се разчита. И понеже е свикнал с този авторитет, а родителите рано или късно умират, човекът си измисля вярата в Бога. И така се „самоуспокоява“ и „самозалъгва“ – стратегии за оцеляване според него. И дори той сам бил казвал в трудни моменти „Отче наш“, но само защото му била въздействала твърде успокояващо. Да видиш ти!

Д. също иска да създаде религия, „поръчково създадена като исляма“ – за да спаси еволюцията на белите и цивилизованите хора. Когато нарича Христос с думата „човечец“, а християнството „слухове“, на мен вътрешно ми докривява, но запазвам самообладание. Д. смята Христос за изключителен човек. Но не и за Син Божи. Няма смисъл да споря с него и никога не съм го правил. Т. казва, че за да се спаси цивилизацията, трябва да се съберем кадърните мислещи хора и да действаме. Д. гръмко отговаря, че е за действията, има предвид създаването на новата му биологична религия.

„Не си прав, Д. Християнството развива много сериозно морално съдържание. Преди Христос няма толкова позитивни морални послания, те променят човечеството.“ – Т. е красноречив. Д. отрича цялата Църква, за него всички църковни последователи на Христос са прагматични типове, които вече хилядолетия доят пари от тази идея. А Стария Завет охулва абсолютно, понеже бил наръчник по извращения и убийства в името на един ревнив Бог. Започваме разговор за моралните императиви. Т. твърди, че всички сме продукт на християнската доктрина, защото майките ни от ранна възраст са ни втълпявали кое е добро и кое зло именно според Христовото учение, дори без да съзнават това, препредавайки напред във времето ценностите, дошли от миналото. Понякога ме е яд, че не познавам лично професор Калин Янакиев и не сме приятели, че да му звънна и да му поискам съвет за някой спор с подобни типове. Т. е прав, на негова страна съм, защото все пак трябва някой да натрие горделивия биологичен нос на Д.

Не сте виждали по-биологичен човек от Д., по-завършен и комплектован атеист. Пренасочвам разговора към друга тема. Знам, че Д. заявява, че най-съвършените същества на земята са насекомите, те били „владетели на планетата“, понеже са на стотици милиони години и видът им оцелява, а нашият вид е само на няколко хиляди и вече се самоунищожава. Завързва се дебат около дефиницията на „успешен биологичен вид“. Иди говори на такъв човек за Покаяние, Съвест, Грях, иди му обясни за безсмъртието и спасението на душата… Мисия невъзможна, дами и господа.

Ф. казва на Д., че смята, че на този свят има чудеса и те са Божие дело. Д. го гледа неразбиращо.

Преминаваме към Хигс бозона. Божествената частица – от която могат да се образуват всички материи и други по-големи частици, атоми и молекули. Тя била доказателството на материалистите за Бога или не успях да разбера правилно… И вече ми доскучава и ако ме обвините в губене на време и пустословие, задето седя и бърборя с тези хора, никак няма да сгрешите. Знаете ли къде е за мен разковничето? В моите лични чудеса, в чудесата, които лично на мен са се случили, в Откровенията, които лично съм преживял. Междуличностните отношения за мен са факт. Но това не се доказва, това е именно лично. И дори твърде интимно. И всичко това Д. да смята просто за фантазия, въображение, измишльотина? Извинявай, обаче не съм съгласен с теб. Не знам дали си щастлив като толкова заклет материалист и биолог. Ларс фон Триер, режисьорът, внушава същите натуралистични идеи във филмите си. Вашият свят ми се струва пуст и сив, елементарен и обречен. Някак безпредметен. Или не, най-свещеният предмет за вас е пържолата… Живи и здрави да сте. Не ви осъждам, и вие не ме презирайте.

Докато ние сме си седели през това постно време там край реката, на няколкостотин километра от нас едно младо момиче е било убито. Няколко дни по-късно моята сестра ми казва да напиша нещо за това. Защото за нея зверствата на земята са доказателство, че всесилният Бог не се интересува от нас и в този смисъл е жесток, не Му дреме за никого, не Му е жал – тя не вярва поради тази причина. И на мен ми е трудно да й говоря за свободната човешка воля, не мога да й кажа нищо пред нейната болка от зверствата. Нея наистина я заболява. И мен ме заболява също от малко. Но има една разлика – аз намирам утеха, тя – не. Това са човешки зверства., а човекът е способен на всичко. Човекът е по-смел и от дявола. Защото има свободната воля да го прави и никой не може да му я отнеме. Дори Бог. Иначе човекът не би бил човек, щеше да е животно. Но нали това твърди Д., – че сме животни. Ако бяхме животни, щяхме ли да убиваме поради всички тези причини? Убиваме от жестокост, глупост, завист, гняв, гордост. И не са много зверовете от един вид, които се убиват един друг от глад, да речем.

Разколников убива с брадва, за да ограби. Убива стара жена, но възрастта не е важна. Убива след дълго обмисляне. Което не го оправдава, но рисува неговия психопрофил. Психопортретът на убиеца в Търново е малко по-друг. Той не е имал изградена философска концепция. Той е убил с тесла младо красиво момиче, което е имало планове за живота си, надежда за бъдещето си, работело е в родината си, не е отишло в Германия. Трябва ли да се изнесат от България нашите деца? Ще кажете, че убийства стават и другаде – не, не приемам такива обяснения, иска ми се никой да не приема такива обяснения и да не допускаме като общество да ни сполетява всичко това.

Преди години, съвсем близо до гарата на Търново, живеех в студентските общежития, тогава мястото също беше опасно. Една слънчева сутрин в неделя, когато се провеждаха местни избори, под прозорците застана един от кандидат-кметовете на града. И ме заговори. Мазно. Добре си живеете, вика, а ние сме тръгнали избори да правим. Много години по-късно нито този кмет, нито последователите му не са се сетили да обезопасят района, да сложат добро осветление и видеонаблюдение, където е нужно. Четох свидетелства на живеещи в момента там – много често наоколо обикалят съмнителни типове. Ние всички пращаме децата си там. И е наше престъпление, че допускаме да бъдат в опасност, да съществува риск за тях.

В Търново много млади момичета отиват след средното си образование и за първи път живеят без родителите си. На престъпниците толкова им трябва. Няколко познати момичета са ми разказвали за престъпленията на един тлъст тъпак, когото медиите направиха известен. А лично го видях веднъж в най-гладната 96 година да слиза от кабриото си край университета, заедно с него от колата се свлякоха и две доволни от съдбата си девойки с грозно облекло, тримата шумно вадеха пачки с банкноти от джобовете си и се хилеха безумно…

Третата световна война
е някъде дълбоко
вътре в нас.

Поетът Иван Димитров е автор на тези думи и те ми звучат твърде християнски. Понякога и мен ме обземат старозаветни пориви.