Притчата за талантите

Днес Църквата ни припомня притчата на Спасителя за талантите. Да чуем какво казва Писанието:

И тъй, бъдете будни, защото не знаете ни деня, ни часа, когато ще дойде Син Човеческий.
Защото Той ще постъпи като човек, който, тръгвайки за чужбина, повика слугите си и им предаде имота си: и едному даде пет таланта, другиму два, другиму един, всекиму според силите му; и веднага отпътува.

Който взе петте таланта, отиде, употреби ги в работа и спечели други пет таланта; също тъй и който взе двата таланта, спечели и други два; а който взе единия талант, отиде, та разкопа земята и скри среброто на господаря си.
След дълго време дохожда господарят на тия слуги и поисква им сметка.
И като пристъпи оня, който бе взел петте таланта, донесе други пет и казва: господарю, ти ми предаде пет таланта: ето, аз спечелих с тях други пет.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Дойде също и оня, който бе взел двата таланта, и рече: господарю, ти ми предаде два таланта: ето, аз спечелих с тях други два.
Господарят му рече: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя; влез в радостта на господаря си.
Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето.
А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жъна, дето не съм сеял, и събирам, дето не съм пръскал; затова трябваше парите ми да внесеш на банкерите, а аз, като дойдех, щях да си прибера своето с лихва; вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби. (Мат. 25:14-30)

Да се отгатне смисълът на притчата не е трудно, тя не е от най-мъчните места в Библията. Господарят от притчата е Бог. Слугите му – това са хората и по-специално избраните (Мат. 25:34), вярващите в Христа, които получават дарове и са натоварени с определена мисия от Бога. Талантите (в античността – мяра за злато или сребро) – Божиите дарове, и преди всичко, очевидно, дарът на вярата и благодатта, който се дава даром (Еф. 2:8), а не по заслуги и не може да се “спечели” с човешки усилия. Господарят дава Своите дарове на всеки човек различно, според силите му (Мат. 25:15) – и ще иска рано или късно отчет за това как той се е възползвал от тях и какво е направил с тях. Всички ще отговаряме за това пред Бога. Второто идване на Господаря е второто пришествие Христово, когато ще трябва да дадем отчет за делата си.

В притчата са посочени няколко варианта на човешко поведение. Първият слуга получава доста голяма сума – пет таланта (Мат. 25:15). Очевидно това е хитър, ловък и деен предприемач, който иска да умножи капитала, да обогати Господаря, като Му върне Неговите пари с голяма лихва. И наистина, Господарят е доволен от него: хубаво, добри и верни рабе! В малко си бил верен, над много ще те поставя (25:21). Вторият слуга получава по-малко, но и той не стои със скръстени ръце: той използва капиталите на Господаря за търговия, бизнес или ги внася в банка, където те се увеличават с лихвите двойно (25:22). И този път Господарят хвали умния и чевръст слуга: влез в радостта на Господаря си! (25:23).

Третият слуга постъпва обратно на своите другари. Това е страхлив, муден и недоверчив човек; той не иска да рискува и предпочита “сигурното”; страх го е нещо да не се случи и парите да не “изгърмят” на пазара или в борсата – какво ще каже тогава на жестокия (25:24) си Господар? И така той залага на “сигурното”, като просто отива и заравя парите на Господаря в земята – там поне ще се запазят непокътнати.

Ала какво казва Господарят на този грижовен и предан служител, който се е посветил изцяло на опазването на богатството Му и не иска да подложи на никакъв риск Неговия имот? – Лукави и лениви рабе! (…) вземете, прочее, от него таланта и го дайте на оногова, който има десет таланта; защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има; а негодния раб хвърлете във външната тъмнина: там ще бъде плач и скърцане със зъби (25:26-30).

Е, какво? Жесток Господар, алчен Господар? Да, “алчен”, както Бог е “алчен” за повече правда и святост у човека. Това не е алчност, а взискателност и ревност. Божиите дарове, връчени на човека, не трябва да останат безплодни (Лук. 13:6-9), те трябва да се развият и умножат стократно. Бог е ревнив за това, което има, което дава: Той иска – парадоксално! – много повече от това, което е дал. Такава е задачата, която ни е поставил, това се изисква от нас – да залягаме със зъби и нокти, да се трудим, да се мъчим, да работим, да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Никакво бавене по пътя! Да няма мързеливи и изоставащи! Светият Бог иска светци, Съвършеният иска съвършени (Лев. 11:44, Мат. 5:48). Християнският живот е подвиг, усилие и борба (Мат. 11:12). От малкото семенце на благодатта, хвърлено от Сеяча (Мат. 13:23), трябва да порасне мощно, отрупано с плод дърво, на чиито клони ще обитават птиците небесни (Пс. 103:12). Така се опровергава и протестантската теза за “спасението (само) с вяра”. Да, вярата се дава по благодат (Рим. 3:24), но тя трябва да даде плод (Рим. 7:4). Вяра без дела е мъртва (Иак. 2:20). Дърво, което не дава плод, се отсича и в огън се хвърля (Лук. 3:9).

Притчата бичува мен и теб – ленивите, бездейни и равнодушни християни. И наистина, за какви се мислим? На какво се надяваме? Кръстим се, палим свещи, ходим на църква в неделя, и толкова? А? Може би посещаваме от време на време и някой манастир? И това е всичко? Тези неща ли ще поднесем в края на суровия непреклонен Господар, когато Той ни попита къде са Неговите таланти? “Да, Господи, ние там постехме, спазвахме празниците…” Ти ни даде там малко верица, малко надеждица – и ето, ние Ти връщаме Твоето. Хладен отговор на хладни и равнодушни хора, на пресметливи минималисти. О, да беше студен или горещ! Но понеже си хладък, и нито студен, нито горещ, ще те изблювам из устата Си (Откр. 3:15-16).

Но Евангелието не е за хладки души. То е максималистично: бъдете съвършени, както е съвършен вашият небесен Отец (Мат. 5:48). Да, християнино! Да, вярна душо! Ти си птица за висок полет, ти си призван да бъдеш Божи праведник, Божи герой – нищо по-малко от това не иска от тебе Бог. Той има високо мнение за човека! И човекът трябва да съответства на това мнение! Не дребната почтеност на еснафа изисква Бог от човека – а величие и съвършенство. Не просто празници и пости – а жажда за правда (Мат. 5:6), за саможертва, праведност и благородство, ревност за дела на евангелска любов, горене на духа, горене на сърцето.

Освен че е изобличение за много християни по света, притчата за талантите бичува и огромни християнски общности и църкви. С жилото си тя не подминава и нас, православните. Та нима ние не се гордеем с това, че сме съхранили правата вяра, правата църква – и толкова, нищо повече не се изисква от нас, нищо повече не искаме и ние от себе си! Развили сме психологията на пазачи на съкровище, което държим под ключ до деня, в който ще го върнем цяло и непокътнато на Господаря, с наивната надежда, че Той няма да ни каже: “О, лукави и лениви раби! Това ли ви заповядах, това ли исках Аз от вас! Вървете си от Мен, бити и опозорени!” Други християнски конфесии, въпреки че нямат богатите духовни дарове на Православието, са много по-активни от нас в мисионерството, проповедта на Евангелието сред народите по света, в милосърдието и делата на любовта. Малкото си таланти те използват така, че да ги умножат многократно, да дадат наистина плод. А ние православните – какво? (Да не говорим, наистина да не говорим за нашата родна БПЦ, която по леност и бездейност е уникат дори сред другите поместни църкви!) За немалко наши владици и други църковни величия може спокойно да се каже: и сами не влизате в Царството Небесно, и на другите не давате (Мат. 23:13).

Толкова за притчата за талантите. Желая на всички ни да дадем в последния си час достоен отговор на Господаря, когато Той ни попита какво сме сторили с това, което Той ни е дал. Дай Боже да е така! Амин.