Истината за порнографията

Имаш право, скъпи Читателю, порнографията е много добър бизнес, който носи огромни приходи.

Според престижното списание Форбс приходите само в САЩ се равняват на 14 милиарда долара, а в целия свят – 56 милиарда. А пишейки за порнографията нито прекаляваме, нито отнемаме нечия свобода, но просто представяме фактите и трагичните им последствия. Правим го, защото сме убедени, че истината носи свобода. Христос е казал: „ … ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни” (Иоан 8,32). Зрелият човек приема това, което е добро и отхвърля това, което вреди на самия него или на другите (дори и то да носи удоволствие). Но ако въпреки здравия си разум, човек не може да се откаже от злото, значи е изгубил свободата си. Ако на някого му се струва, че може да запази свободата си, едновременно използвайки порнография, много греши. Центровете за психотерапия на пристрастяванията на американските университети – например в Юта, Пенсилвания, Ню Йорк – са направили изследвания, според които ясно се вижда, че еротоманията е болест, която трябва да се лекува. Тези изследвания също така показват как стъпка по стъпка може да се пристрастиш към порнографията.

Първата стъпка по пътя на пристрастяването е зарибяването. Човек, който за първи път, обикновено случайно, се срещне с порнографията, автоматично усеща сексуално удоволствие, стимулирано от порнографските картини. Ако редовно започне да посяга към такава сексуална стимулация и предизвиква повторение на усещането, това е най-прекият път към…

…ескалацията. Освен това, че човек под въздействието на тези импулси усеща удоволствие, също и подлежи на механизма на адаптация, тоест – свиква с него. Една еротична снимка, видяна сто пъти, престава да въздейства еротично. Нужни са нови импулси. Започва се търсенето на нещо по-силно, по-различно, нетипично. Следва…

…притъпяване на нормите. Това, което в началото е изглеждало като разбиването на някакво табу или вътрешни принципи, струвало се е шокиращо, с времето става все по-нормално и обичайно. Перверзията все още възбужда сексуално, но по отношение на обичаите и морала изглежда вече приемлива. На този етап консуматорът може да започне да третира порнографията като нормален елемент от живота, нещо като „ да купя: хляб, мляко, масло”. Съвсем естествено от този етап се преминава към друг,който е…

…превръщането на фантазиите в реално действие. Докато по време на детоксикация човешкият организъм може да бъде пречистен от вредните вещества, то за съжаление мозъкът не може да бъде „рестартиран”: картините и спомените остават и преследват човека като нежелано бреме. Нищо чудно, че пристрастените към порнографията се вглъбяват още повече в нея и нерядко извършват престъпления от сексуални подбуди. За това че има връзка между използването на порнография и извършването на изнасилвания или убийства свидетелстват многобройни научни доклади на различни езици свързани с терапиите на „сексохолиците”.

Скъпи Читателю, пишеш, че след като изгледаш еротичен филм или разгледаш подобно списание се чувстваш отпочинал и в по-добро настроение. Обърни внимание на това, че дори самият автор на хипотезата, един вид катарзис, отнасяща се точно до релаксиращото действие на порнографията, психологът Сеймор Фишбах от университета в Лос Анджелис, когато се запознал с резултатите от изследванията на тази тема, радикално променил възгледите си. Американсите учени, които се занимават със задълбочени изследвания върху причините на агресията и сексуалното насилие: Леонард Ерон от университета в Илинойс, Дженингс Браянт от университета в Хюстън и също така британските психиатри Мартин Рот и Едуард Нелсън, отбелязват,че в никакъв случай не може да става дума за релаксиращ ефект от порнографията. Точно обратното – според тези изследователи гледането на материали с порнографско съдържание винаги предизвиква у гледащия засилен интерес към сексуални извращения.

Други известни учени, занимаващи се с изследването на сексуалното насилие: Нейл Маламут от университета в Лос Анджелис, Ед Донерщайн от университета в Уисконсин и Долф Зилман от унивеситета в Индиана, твърдят, че независимо от това каква е порнографията – лека или твърда, нейното влияние винаги е пагубно, защото възприемането на такъв тип съдържания води към постепенно изгубване на всякакъв вид състрадание, нарастваща агресия спрямо жените и впоследствие – превръщането на изнасилването в нещо нормално. Професор Зилман твърди освен това, че по-продължителното гледане на лека порнография неизбежно води към нарастване на интереса на консуматора към материали, представящи извратености като: насилие, изнасилване и садо-мазохизъм. „Въпреки че в началото изследваните хора отхвърляха с отвръщение такива материали, при следващата презентация инстиктът да бъдат отхвърлени изчезваше. Първоначалното чувство на тревога и тъга намаляваше и изчезваше и с времето изследваните хора показваха нарастване на интереса към материали, съдържащи остри сцени на агресия и сексуално насилие, а на края дори говореха за усещане на удоволствие по време на гледането на такива материали” – обобщава американският учен.

Известна деятелка на феминисткото движение в САЩ, Андрес Дворкин, каза: „Ако за някой порнографията е развлечение, то този човек е лишен от всякакви ценности.” Също така, че: „Продуцентите на порнографските продукции еротизират различието на половете, възхвалявайки побоя, насилието и зависимостта. Съзнателно създават продукт, базиращ на деградацията, унижението и използването на жените. При производството на порнография жените са представяни като осакатени личностно, а след това консуматорите приемат този порнографски материал като пример, позволявайки си да използват срещу тях както словесна, така и физическа агресия.”

Диана Ръсел, социолог от колежа Милс, в книгата си „Изнасилване и брак” (Rape and Marriage) пише за резултатите от своите дългогодишни проучвания над сексуалното използване на жените. Изследвала е 930 жени – жертви на изнасилване и други форми на сексуално насилие – на това основание твърди, че консумирането на порнография от мъжете допринася за използването на насилие в брачния живот, в това число и случаи на изнасилване, а също така води и до възприемането на разнообразни сексуални извращения.

Също и данните на ФБР показват, че порнографията допринася за случаите на изнасилване и убийства, като насочва вниманието на консуматорите и към еротичната агресия. Проучвания на експертите от ФБР показват освен това, че всички убийци на сексуална почва са хора, любители на порнографски материали, като включват техни сцени в сексуалните си действия и се ръководят от тях по време на многобройните си престъпления, понякога и убийства. Тези специалисти подчертават, че както твърдата, така и леката порнография е стимулатор за сексуалните престъпници, а контактът с такива материали е особено опасен за младите хора, понеже те притежават по-голяма чувствителност. Уилиям Маршал от Кингстън Пенитентиъри и Университета в Куинс твърди, че почти половината изнасилвачи, с които е провел интервюта, са употребявали порнография от типа soft core, за да се възбудят и по този начин да се подготвят за търсенето на жертва. Докато много сексуални престъпници са използвали материали от типа hard core, за да утолят сексуалните си нужди. Някои от тях първо снимат бъдещите си жертви, а после прилепват снимките им на порнографските материали, за да стимулират по този начин еротичните си фантазии. Тоест вдъхновението за извършване на престъпления от сексуални подбуди идва от порнографията. Това се потвърждава също така и от факта, че 55% от изследваните, използвали деца хомосексуалисти, са признали, че детската порнография ги е стимулирала да стигнат до педофилия. „Изненадващо е това, колко много сексуални маниаци в ранната си младост са употребявали порнография.” – твърди Маршал.

От данните на ФБР се оказва също, че полицията конфискува изключително брутални снимки и филми със сцени на изтезание и убиване на малолетни от двата пола, документирани от убийците, търсещи по този начин сексуална наслада. Американеца Тед Бънди, осъден на смърт за изнасилването и убийството на около 100 жени, в деня преди екзекуцията си каза в интервю за пресата, че е стигнал дотук заради порнографията. Същият закоравял убиец казва: „В затвора срещнах хора, които като мен са изнасилвали и убивали на сексуална почва. Порнографията ни доведе дотук – първо леката, а после твърдата. Не искам да умирам. Но заслужавам най-тежкото наказание и мисля, че обществото трябва да се защитава от хора като мен. Моят пример ясно показва, че съществува странна снизходителност към порнографията, като от една страна, порядъчните хора с право ме осъждат, но същевременно с това с безразличие минават покрай вестникарските будки с порнографски списания, които изграждат нови попълнения убийци като мен.”

Истина е, че не всеки човек пристрастен към порнографията трябва непременно да се окаже престъпник, но за съжаление много от тях стават точно такива. Много по-често „за щастие” нещата стигат само дотам, че човек разрушава безвъзвратно връзката си с най-близките. Деликатната връзка между мъжа и жената няма да устои, ако един от тях или и двамата възприемат другия като средство за плътски удоволствия. Всяка зависимост – била тя от алкохол, наркотици или от секс – кара човек до таква степен да се концентрира върху предмета на зависимостта си, че малко по малко губи интерес към заобикалящия го свят. Престава да бъде интересен събеседник, губи идентичността си, трудно му е да изтръгне от себе си дори искра на съчувствие към някого, не се интересува от проблемите на другите хора, дори от тези на приятелите и близките си.

Скъпи Читателю, ако си мислиш, че дъщеря ти не обръща внимание на порнографията, най-вероятно си забравил времената, когато и ти си бил дете!

Децата са по-чувствителни към всякакъв вид табу и по-наблюдателни, отколкото смятат възрастните. И понеже все още нямат „филтър” в главата си, тоест не могат да отсяват вредната информация, са много по-беззащитни пред пристрастяващото влияние на порнографските материали, отколкото възрастните. Инстинктивно започват да прикриват влечението си към еротиката и изпитват чувство за вина и срам. Закодират в мозъка си отвращение от самите себе си, чувстват се двулични, нечестни, самочувствието им спада, лесно придобиват комплекси. Подобни проблеми се отнасят и за децата, които са жертва на педофилия: обикновено се чувстват виновни и са убедени, че са „помогнали” на насилника! Има наблюдения, че децата, които случайно са имали контакт с порнографията, търсят възможност да повторят това преживяване, а няколко дни след чутото, видяното или прочетеното в такива материали, прилагат върху своите връстници, малтретиратйки ги (проучванията са направени от доктора Виктор Б. Клайн, клиничен психолог от Соут Лейк Сити в Юта, публикувани със заглавието: Pornography’s Effects on Adults and Children).

Децата безкритично „поглъщат” промъкваните чрез манипулация от порнографските продукции антиценности: полигамия, егоизъм, недоверие към близките си, изневяра, позиция на непрестанното изискващ от другите и т.н., което би затруднило – ако не дори направило невъзможно – намирането на радост в бъдеще във връзката с любимия човек. Не пожелаваш това на дъщеричката си, нали ?!

Порнографията също така лишава еротичната сфера от дълбокото и духовно значение, може да се каже, че я лишава от сферата на божественост. Ако човек търси възбуда, плащайки за гледането на чужди актове и голи тела, това означава, че приема секса само и единствено като забавление, откъснато от изпълненото с любов послание, каквото би трябвало да бъде от самото начало половото общение. Самият той губи способността да предава на другия по този начин любовта си, да подсилва връзката им, накратко казано: загубва чудесната, духовната и физическа красота на половия акт. Впоследствие се оказва, че само еротичните акробатики, лишени от чувства, престават „да действат”. Истината е, че ако половият акт се принизява само до удовлетворяване на физическите влечения, човекът, който доставя удоволствието, се превръща в един вид инструмент, тоест предмет. А би ли искал жена ти, докато се люби с теб, да мисли за друг мъж (дори ако образът за тялото му съществут единствено във фантазията й)?

Истината е, че ако може да преживяваш секс, дори и виртуално, с някой друг, различен от твоята съпруга или съпруг, нищо не ти пречи от фантазиите да преминеш към действие. Вътрешното позволение – и дори свикване – вече е налице. Към изневярата има само една крачка, а ето и възможност: заминаване, приятна атмосфера, лудо празненство. Мъжът, който приема порнографията, позволява, да бъде принизен до нивото на малко дете, което не може да контролира действията си и с времето престава да разбира значението на верността. Губи доверие към брака като дълготрайна връзка. От проучванията на д-р Мери Ан Лайден от университета в Пенсилвания излиза, че над 40% от семействата, в които поне един от съпрузите е зависим от порнография – се разпадат.

Също така е истина, че това, което тийнейджърите погрешно смятат за идеален инструктаж как да станеш съвършеният любовник, всъщност допринася за еротичната им катастрофа. Привикнали към ретушираните снимки и силиконовия бюст, към жените, които винаги са във върхова форма, в по-нататъшния си живот имат проблем с възбуждането при гледката на обикновеното, нормално тяло на собствената им съпруга. Проблемът става все по-сериозен с възрастта и може да доведе до импотентност. По-често обаче в самото начало се случва обратното: непривикнал да се контролира, младият мъж страда заради преждевременната ерекция. Пълен провал!

Предлагаш да обърнем внимание да „по-сериозни” морални проблеми. Става дума за това,че много от тях могат да бъдат избегнати, ако се вземат мерки срещу главния източник на тяхното възникване. Ако искаш да изчистиш полето от плевели, трябва да започнеш от самите корени, а не да се ограничиш с редовното откъсване на това, което никне над земята. Приемането на порнографията включва съгласието с третирането на човека като предмет, с отнемането на свободата му, с принизяването му до нивото на животно, което не е способно да се ръководи от разума си.Тоест тези, както ти се изрази, „по-големи” проблеми изникват точно от този начин на мислене и нямаше да ги има – или поне щяха да бъдат много по-малко – ако не беше той толкова широко разпространен.

А колкото до това, че „всички харесват” порнографията…

Първо: не всички и второ – статистическите норми не са морални норми!