Броеница

През април 1962 Майка Гавриила заминала от Витания за Цариград. Писмо от Мари-Анжели Рабияр, френската социална работничка, която я била посетила в манастира във Витания, я осведомило, че Вселенският патриарх Атинагор търсел православна монахиня за мисия във Франция.
Отговорът ѝ бил „Да“ и с благословията на игумена тръгнала към Цариград. Тогава била на шейсет и пет годишна възраст… Пътувайки с автобус, седнала часове наред на сгъваемо столче между редиците седалки, тя пристигнала в Цариград. Отишла до патриаршията, взела благословията на патриарха (който я познавал лично) и заминала за Тезе, близо до Клюни във Франция. Трябвало заедно с неколцина свещеници да представлява православието в Тезе, където вече съществувал православен храм.

След като седем дни пътувала с безплатен билет в туристически автобус, пристигнала в Париж, където я посрещнала Мари-Анжели. На следващия ден стигнала до Тезе и се запознала с френския протестант брат Роже Шуц. По-късно той я представил на Сестринството от Граншан.

Престоят ѝ в Тезе бил кратък, защото скоро след това православната мисия се оттеглила.

Макар да бе дружелюбна към личности от различни вероизповедания, Майка Гавриила не желаеше да се моли заедно с други. Ние лично сме ставали свидетели на това, когато тя живееше в Атина. Монахини от други деноминации ѝ звъняха, за да ѝ кажат: „Да дойдем ли да се помолим заедно?“. Тя отговаряше: „Не се моля гласно и никога с други хора. Моля се насаме или в църква… Но елате да ми разкажете на чаша хубав чай какви новини имате“.
Въпреки че е живяла и действала сред толкова много други религии, никога не е имала склонност към синкретизъм в духовния си живот или в богослужението. Тази нейна черта винаги се ценяла високо от спътниците ѝ. Спомням си, че ни разправяше как, като отишла на онази голяма обиколка в САЩ и Канада, към края на обичайно изморителния ден спътниците ѝ казвали: „Сестро, сега ще отидем да се повеселим и ще те оставим на твоето безмълвие“. Един ден някой се изказал непочтително за Божията Майка. (Онези, които имат случай да споменат дори нейното име пред някакви протестанти, ще разберат.) Тя изчакала да минат няколко минути, после дръпнала настрани ръководителя ѝ му казала: „Братко, съжалявам, но трябва да ти кажа, че от утре няма да съм с вас“. Той бил объркан и притеснен, защото никога преди това не бил виждал такова изражение на лицето ѝ. Тогава тя обяснила: „Не мога да слушам такива думи за тази, която обичам най-много след нашия Господ Иисус Христос“. Получила извинения, разбира се, и това повече не се повторило.

Преди тази обиколка Майка Гавриила била ходила до Берн, Швейцария, и при една беседа, която изнесла, нейната броеница станала причина за покана от страна на американския мисионер Стенли Джоунс. Първо я бил срещал в Индия през февруари 1956 г. като сестра Лила; после във Витания през 1961 г. като послушница Аврилия; а сега пък като сестра Гавриила. Той я поразпитал за употребата на молитвената ѝ броеница и предложил да го придружи на обиколка из САЩ и Канада, за да говори на протестанти за православната аскетика и Иисусовата молитва („Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене грешния…“).
Невероятно, но истина! Православната общност в Бостън устроила голяма сбирка начело с тогавашния архиепископ на Америка Яков, който ги приветствал. Получила благословията на архиепископа и на 22 юни 1962 година тръгнала на тази голяма обиколка, която траяла над десет седмици и включвала дванадесет щата в САЩ и Канада… Пред многобройни слушатели американци и канадци – които дотогава не били виждали
православна монахиня – тя давала свидетелство за православието, говорела за чудесата, които Бог бил показал на всяка стъпка по пътя ѝ… Говорила за много неща: че не бива да има никакво „защо“, както и никакво „да, но…“ не само в отношението ни към Бога, но и в отношенията ни със събратята ни човеци. По време на тази незабравима обиколка тя изнесла някои от най-прекрасните си беседи за светата Божия Майка, за постенето и др. (виж „Майко, беседвай с нас“…).

На 15 февруари 1966 година тя пише на Йехуда, своя приятел евреин: „Спомням си, когато ходих със Стенли Джоунс на обиколка из дванайсет щата в САЩ и Канада… Един ден в Мисисипи бях на подиум и говорех за Божията любов пред около четиристотин слушатели… и те слушаха… и гледаха тази дребна фигура на „окаяна грешница“, облечена в черно расо, одеждата, която идва от минали векове… След като говорих, при мен дойде един млад пастор и каза: „Виждала ли си свидетел в съда? Свидетелят не изявява собствената си индивидуалност, воля или преценка, а онова, което е чул и видял. Така правиш и ти… Кротка монахиня, която не съди, не осъжда и не критикува – която просто заявява. За пръв път в
живота си усещам, че трябва да направя нещо. Не с външни действия, а отвътре. Сега мога да кажа, че разбирам казаното от Христос: „вие сте светлината на света“, и че нищо не можем да сторим, докато егото ни е живо“.
Именно тогава за пръв път се обмисляла идеята да се направи нещо за християните, които отивали в Индия „да търсят истината“, като този замисъл в крайна сметка се осъществил в Сат Тал. Но повече за това по-нататък.
На 31 октомври Майка Гавриила отпътувала по море до Франция, а след това се отбила в Швейцария. В Берн се срещнала с дякониса Марта и Илзе Фридеберг, германка, която ѝ направила най-забележителен подарък: броеница, която ѝ била дадена по време на поклонническото ѝ пътуване до остров Патмос от един изключителен старец, отец Амфилохий от Патмос.
Пътешествието продължило през Белгия, Дания, Швеция, Германия и Австрия. През април 1963 година тя се завърнала в Атина.

И така, Майка Гавриила се сдобила с броеницата на стареца Амфилохий и нова покана, за която се очаквало да даде отговор. По време на обиколката в САЩ Стенли Джоунс, като видял какво невероятно въздействие имат нейните слова върху многобройни слушатели, я поканил да се присъедини към него за нова кампания в Сат Тал. Това означавало да отиде отново в обичната си Индия, която мислела, че никога вече няма да посети, а също така пак да се види с обичното си „семейство“ – Амте…

По този въпрос ѝ трябвало допълнително мнение, но нейният старец бил много далеч. Кой ли би я посъветвал? Отговорът дошъл, докато се молела с броеницата си – броеницата на отец Амфилохий… Щяла да отиде при него и да го попита!
Взела със себе си сестра Томаида, която била прекарала известно време във Витания и вече се намирала в манастира „Преподобни Мелетий“ в планината Китерон 1, и заминала за Патмос.

В лицето на отец Амфилохий Макрис (на снимката) Майка Гавриила намерила каквото търсела – мъдър старец с изобилна любов, който насърчавал мисионерската работа. Той станал неин изповедник и духовен наставник до 16 април 1970 година, когато починал (виж „Майко, беседвай с нас“ – „За отец Лев Жиле“). Посрещнал ги с думите: „Дълго съм се молил за монахини, които желаят да се захванат с мисионерска работа“. На остров Патмос, в параклиса на св. Антоний при Благовещенския манастир, на празника на Живоприемен източник, отец Амфилохий ги изповядал и постригал. И двете положили обет като монахини от малката схима (виж „Майко, беседвай с нас“ – „За несгодите“). После им дал благословия за мисионерска работа, за да поемат към Индия и да бъдат православното присъствие в Сат Тал.

И всичко това – благодарение на една молитвена броеница, дар от нейната приятелка от Швеция! Защото, както казваше тя, „едно нещо води до друго“; защото онова „да“, което тя е повтаряла от 1954 до края на дните си, никога не се е противопоставяло, по нейна воля или поради отказ от нейна страна, на Божия промисъл за живота ѝ. Колко съществено, колко трудно е това „да“, но все пак колко лесно – както ни бе казано, щом веднъж започнеш да го изричаш.

Из книгата „Майка Гавриила. Аскетика на любовта“, Омофор, 2015, превод: Константин Петров

Бележки:
1 Северозападно от Атина на ок. 50 км.