Стих за уверението на Тома
Дълбините на Твоите тайни ми разкрий, покажи ми ръцете прободени – дланите – с рани пронизани, светли лъчи на любовта и на болката.
Категория: Поезия
„Що да правим, Равуни, що да правим?“
Той им отвърна: това стига.Лука 22:38. Що да правим, Равуни, що да правим? Пет хиляди гладни в пустинята – а ние имаме само две риби, а ние имаме само пет хляба? Но Ти казваш:...
Аз наведох глава…
Аз наведох глава. И разбирам, о, Господи, всичките: леопарда ударен на смърт и свален във степта, и цветеца, що дига в пустинята жълти езичета и задъхан зове, и умира за капка вода. Аз разбирам...
Старата гора
Публикувано в СкайФорум Сред всички църкви – в най-добра се моля, най-желана. Стар бор сред старата гора ехти като камбана.
Стих за благоразумния разбойник
Източник: LiterNet Положи ме като печат на сърцето си, положи ме като пръстен на ръката си, понеже любовта от смъртта е по-силна и ревността от преизподнята е по-люта* –
L’enfer, c’est les autres
А Царят ще им отговори и каже: истина ви казвам: доколкото сте сторили тована едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили. Мат. 25:40 Казвам ви, че наказваните в Геената от бича...
Благовещенска песен
Ангел пред Гедеона застана и рече му: “Господ е с тебе! Той те води по път неизвестен и Неговата вярност е вовеки. Той за теб ще сътвори чудо, на Своята правда знамение: ще падне...
Яко земля си
Научи ме да поменувам и помня: че аз съм само щипка пепел, шепичка от смет злочеста, малко прах, разпиляван при повей, пръст, що в пръстта ще се върне. Ведно ми дай да видя всичко:...
Скинията на Завета
Слово и друго слово – в Храма крила Херувимски. Слово до Слово полягва нито близко, нито далеко; от едно слово до друго – безмълвие, измерено с мяра; а между тях си почива непостижимата Шехина*....
Манастирска тишина
Към сините планински върхове, към тишина с молитви напоена, клепалото със равен глас зове душата ми, от мъки уморена.
Нощта шуми
Нощта шуми с крила над планината, снегът на бели гроздове вали. И, сгушен мълком, дебне светъл вятър там в меките люлякови мъгли.
Зад горите тъмни…
Зад горите тъмни ясен ден се кани. И цветята, росни от зорите ранни, Поздрав му изпращат – своя аромат. Как е хубав, Боже, Твоя дивен свят!
Гласът ти чух
Гласът Ти чух, преди да Те намеря. И дирих Те под бащината стряха, и там, де златни птичките летяха към слънцето на неговите двери.
