Да се боиш

Неотдавна вечерях с колежка. Говорихме за какво ли не, а също и за семейния живот.

– Знаеш ли – каза ми тя – никога не съм се чувствала омъжена. Да именно ’’за мужем’’ (омъжена, буквално – стояща зад мъжа, закриляна от него, б.пр.)…

Нейният брак беше дванадесетгодишен, имаше две деца и съвместен бизнес с мъжа си. Случайно познавам и вече бившия и мъж. Влизайки в офиса, той се чувстваше свободен да попита за жена си по този начин: «Моята идиотка не се ли е мяркала днес?». В присъствието на външни хора се отнасяше към жена си така, че единственото желание на присъстващите бе да му «фраснат един по муцуната». Сега обича да разказва навред колко страда без семейството си и колко неправилно е постъпила жена му, разрушавайки чудесния им брак.

Друга моя позната изпадна в малко по-благоприятна ситуация: съпругът й, с когото живееше вече 15 години, си намери «приятелка» и изневеряваше без да се крие, а в къщи донасяше само прането (переше го жена му, «приятелката» бързо го бе поставила на място – тя е приятелка, а не прислужница). Моята позната го молеше поне да се крие от сина – тийнейджър, но призивите й останаха напразни. В края на краищата тя отиде при родителите си, превъзмогна болката, завърши второ висше образование и започна да гради кариера, прие свето кръщение. Истериите на «приятелката» омръзнаха на бившия и той сметна, че е дошло времето да се върне при жена си. А тя, видите ли, не можела да прости неговата неволна слабост, тръгна си, постъпи така некрасиво.

Често мъжете казват: «Всички булки са принцеси; защо след сватбата се превръщат в жаби?». Но и жените могат да възразят: «Всички младоженци са чудесни, а откъде се вземат съпрузи, които пият, бият, изневеряват?».

Можем да говорим безкрай за кризата в съвременното семейство; можем да каним колкото си искаме психолози, социолози и представители на всякакви хуманитарни професии, но никога няма да решим проблема. Докато общественото мнение за брака е, че запазването на семейството зависи само и единствено от жената, нещата ще си останат там, където са били. От жената зависи повече от половината, но само при едно условие – че тя действително е омъжена. «За мужем»!!! А не е самотна майка с деца – едно възрастно и няколко малки.

Лично аз трудно чета лъскавите женски списания, издавани с тонове – не само заради невисокото нравствено ниво и не само заради съдържанието, ориентирано към умствено недоразвитите. Моето недоумение е свързано преди всичко с натрапения образ, формиран от тези издания: жената трябва да е хитра и повратлива, защото мъжът по принцип е тъп, похотлив и освен от бира пред телевизора и секс, от нищо друго особено не се интересува. Бъди, приятелко, по-хитра, обуй дантелени бикини под пеньоара и годежният пръстен ти е в кърпа вързан!

Да са само списанията, с мед да ги намажеш. Телевизионно предаване със заглавие «Ще кажеш ли, че не е така?!» в национален ефир. Същността е следната: семейна двойка в криза, а водещите се стараят да намерят път за преодоляване на тази криза. Дори само това начало впечатлява, но продължението е още по-силно. Обикновено показват жена, все още млада, но занемарена, с измъчен поглед, изморена от работа, домакинство, без всякаква надежда за бъдеще. А съпругът се оплаква от екрана, че неговата Катя или Маша е напълняла след ражданията, станала е груба и настоява да й се помага в къщи и с децата, докато той след тежката работа в офиса си почива културно на дивана с биричка и си гледа сериал или мач. Съпругът, главата на семейството, без да се стеснява, споделя интимни подробности от живота на семейството си до и след раждането на децата си. Идва ти да закрещиш: «Ти бе, чичка, нормален ли си? Та това е твоята съпруга, майката на твоите деца, какво правиш и какво искаш?». Вместо това, водещите, разбиращо клатейки глава, водят съпругата на прическа, шопинг и прочие житейски радости (не би било лошо, ако водещите бяха изобразили съчувствие, но в лицевите им мускули е налят толкова много ботокс, че да изобразят каквото и да е на лицето си е просто невъзможно). И накрая връщат жената обновена на съпруга й; проблемът е решен…

Изобщо не съм против новата прическа и модното облекло. Аз също съм грешна, няма защо да крия. Но отлично знам, че само с прически подобни проблеми не се решават. На милионите съпруги пробутват това отровно бонбонче: да, прическата всичко ще оправи! Купи си ново еротично бельо – и със съпруга ще решите всички проблеми. И въобще не им идва на ум да попитат, тази жена действително ли има мъж, или той се води такъв само по документи?

Възразяват ми, че времето е такова – криза в семейството. О, "криза" – това е вълшебната думичка, с която свикнахме да обясняваме всичко: от мръсните обувки, до наглостта в трамвая. И съществува тази същата криза, на първо място в нашите глави, а след това във всичко останало.

Не мога да забравя сценка в метрото, която ме умили. Във вагона влезе баба с внук, около четиригодишен. Той помогна на баба си да седне с думите: «Аз ще постоя, нали съм мъж!». И си помислих, че това дете, като порасне, ще има щастлив брак и неговата жена ще се чувства омъжена; ще чувства, че действително е закриляна и обичана. Та нали всичко започва в семейството?

«И какво, по-добре патриархално семейтво? Домострой?» – задават ми ехиден въпрос.

Не, патриархалното семейство в в пълния му смисъл днес не може да съществува, както е невъзможно всички ние с вълшебно килимче да се окажем във времената на Иван Грозни; както е и невъзможно да се върнем във времената на първите християни. Но именно семейството като малка Църква трябва да подрежда приоритетите в съответствие със смисъла на християнския брак.

Митрополит Антоний Сурожски пише: «Мъжът е глава на семейството не защото е мъж, а защото е образът на Христос и жена му и децата му могат да видят в него този образ, тоест, образа на безгранична любов, любов предана, любов самоотвержена, любов, готова на всичко, за да спаси, защити, нахрани, утеши, зарадва, възпита своето семейство. Всеки човек е длъжен да помни това. Прекалено лесно е мъжът да мисли, че само затова, че е мъж, има права над своята жена и деца. Това не е истина. Ако той не въплъщава образа на Христос в себе си, никой не му дължи нито уважение, нито страх, нито послушание». (Антоний, Сурожский митр. Трудове. Практика. – М., 2002).

Семейството е трудът на двама души. Както е невъзможно да се създаде семейство от един човек, така е невъзможно то да се съхрани само с желанието на единия съпруг. Руската пословица гласи: «Заради супата се женят, заради месото се омъжват». Главната мисъл е вярна, нищо, че звучи доста грубо и практично. В брака и двете страни имат права и задължения. Измъкни само една тухличка от градежа и семейството започва да се разрушава.

Случвало ми се е да чуя забавното твърдение, че в християнския брак жената е безправна и забравена. Това се споменава във връзка с текста от Евангелието «Жената да се бои от мъжа си». Най-глупавото нещо, което можем да направим е да измъкнем изречението от контекста. Любопитно, дали някой от цитиращите се е поинтересувал как изглежда целия текст? "Тъй са длъжни мъжете да обичат жените си, както обичат телата си: който обича жена си, себе си обича. Защото никой никога не е намразил плътта си, а я храни и съгрява, както и Господ – Църквата, понеже ние сме членове на тялото Му – от плътта Му и от костите Му. Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и ще бъдат двамата една плът. Тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата. Тъй и всеки един от вас така да обича жена си, както обича себе си, а жената да се бои от мъжа си" (Еф. 5, 28-33).

Така е по-разбираемо, нали? Къде тук се говори за безправие? И даже думите «да се бои» не означават еднозначен страх. Страхът при тълкуването на Светото Писание има много по-широко тълкуване, отколкото в разбиранията на съвременния човек. В Псалтира пише: «Начало на мъдростта е страхът Господен; здрав разум имат всички, които изпълняват Неговите заповеди. Неговата хвала ще пребъдва вечно» (Пс., 110, 10). Тук страхът е чувство на благоговение пред величието на Твореца (впрочем, в оригиналния текст е точно «благоговение»: «Начало на мъдростта е благоговение пред Господа» е дословният превод от староеврейски.

При такова разбиране съпругата не се бои от своя съпруг, а благоговее пред него. И ако подобно нещо се въплъти в живота на семейната двойка, такова семейство ще стане неразрушимо. И никаква митична криза не може да го сломи. | www.taday.ru

Превод: Презвитера Жанета Дановска