Слово в Неделя преди Рождество Христово

В името на Отца и Сина, и Светия Дух!

Хора, да предпразнуваме Христовото Рождество, да издигнем своя ум и мислено да се възнесем към Витлеем… – слушаме ние, приятели, в последната неделя преди Рождество Христово призива на Светата Църква към задълбочен размисъл за същността на приближаващия се велик празник.

Събитието, извършило се преди двадесет столетия, е било толкова велико, че в историята на света нямало равно на него. Велика е тайната на благочестието, Бог се яви в плът.

Малкият, неизвестен Витлеем, бедната пещера и „яслите на животни” станали център на внимание за целия свят и точка на отброяване на новото време, защото в тях лежал Невместимият Христос Бог.

Бог – Владетелят на света – се явил като смирен Младенец, в Чието лице в момента на раждането малцина прозирали Божието величие, слава и сила. А нали този Младенец очаквал светът от началото на своята история, приемайки в пророчества Божието обещание за земното явяване на Спасителя и Изкупителя на човечеството: „и ти, Витлееме, земя Иудина, никак не си най-малък от Иудините воеводства; защото от тебе ще излезе Вожд, Който ще пасе Моя народ Израиля” (Мат. 2:6). И ето, с раждането на Христос дошъл краят на всички пророчества за Него. И това, което в Стария Завет било прикрито и сякаш обвито в мъгла, се озарило от явяването на Божествения Младенец и станало явно.

Много младенци се раждали във Витлеем – и сред тях имало знатни и именити, но в лицето на нито един светът не разпознал Онзи Единствен, чрез Когото трябвало да се спаси и в очакване на Когото чезнел.

Всичко в света се изменило едва с раждането на Иисус Христос, защото с Него завършило времето на закона и благодатта властно преобразила всичко живо и изтрила сълзите на безнадеждността.

Ще направя една много далечна аналогия: ето, всички ние с вас безпогрешно разпознаваме въздействието на Божията благодат върху нашите души и сърца. Всичко в нас се изменя – лицето свети, очите излъчват радост и светлина, благодатна тишина умирява сърцето. И това става не само вътре в нас. Благодатта, която ни е докоснала, преобразява и всичко около нас – природата, въпреки законите на естеството, откликва на това, което става с нас.

Именно това, и дори в много по-голяма степен, почувствал светът с раждането на Богомладенеца Христос. И не би могло да бъде иначе, скъпи мои, защото Вечният се е явил във времето и Безплътният – в плът и с Него в света влязла вечността. Всичко живо било озарено от нетварната светлина на Божеството и вечността. И Църквата пее: „Тайно си се родил в пещерата, но небето Те проповядва на всички, като уста…”.

Христос – Бог и Човек – се е родил и с раждането започнал Неговият кръстен път: трудовете за спасението на света и съзиждането на новия човек – Божиите чеда.

А Витлеемската пещера, вместила смиреното величие на Сина Божи и Сина човешки, станала предобраз на Светата Православна църква, където ежедневно, при служенето на литургия, на проскомидията, като в ясли, на жертвеника лежи Богомладенецът Христос, вместващ в Себе Си целия живот от раждането до великата Голготска жертва: Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света (Йоан. 1:29).

И всяка година, и всеки ден светът преживява Тайнството на Христовия живот на земята. Всеки ден Христос и се ражда, и служи, и умира, и възкръсва, възкресявайки света заедно със Себе Си. И пред лицето на вечността всички „дни в плът” на Господ Иисус Христос представляват един-единствен миг, в който Въплъщението, Кръстната смърт и Възкресението са взаимно свързани.

За Бога един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден, и именно това е вечността, влязла в земното време. И нашите животи са пример за същото, защото и те текат към вечността, изтривайки времето. Огледайте своя живот. Едва започнал, той вече стремително се движи към своя край, и безпределният океан на вечността е готов да ни погълне.

И човешкото сърце в мига на своя живот също трябва да стане подобие на Витлеемската пещера, където се ражда, израства, живее и царува Христос – Бог и Човек. И откривайки се пред Христос Спасителя, то – нашето сърце – ще се освети от Неговата Божествена светлина и ще стане силно с Неговата Божествена сила. И „животните” – нашите човешки страсти, живеещи в него – бягат от него във външната тъмнина и тогава с чисто сърце можем да принесем дар на Бога – своята любов, царувайки чрез нея с Христос.

Днес, в преддверието на Рождество Христово, когато земното време се е разделило на две, подобно на църковна завеса, и светът е станал „преди” и „след” Рождество Христово, Светата Църква с благодарна памет споменава онези, които са живели с вяра и очакване, и които със своя живот, със своята плът са станали сродници на явилия се в света Богочовек Христос. Защото Христос Бог, приобщил се към човечеството, не е новосътворен от Бога Човек, но и Неговата човешкост отива в историята на човечеството, живяло на земята преди Рождество Христово.

Човечеството е сътворило в своите недра, в своята утроба Тази, Която е станала Божия майка, по-почитана от херувимите и несравнимо по-славна от серафимите.

И ето, молитвеният спомен за тези, които са послужили за подготвянето на човешката природа на Христос, днес се почита в Църквата: „Книга за живота на Иисуса Христа, Син Давидов, Син Авраамов. Авраам роди Исаака; Исаак роди Иакова… – слушаме днес думите на Светото Евангелие (Мат. 1:1-2). И по-нататък следва дълго, много дълго изброяване на имена. И зад всяко име стои конкретен човек, който със своя живот е участвал в раждането на Христос Спасителя. С хилядолетия се е създавала плътта и човечеството на Христос.

И не можем, приятели мои, да не отбележим една радостна, утешителна за нас мисъл.

В тази стълбица от човешки имена за нас е запазена паметта не само на тези, които с живота си са достигнали до святост, но и на онези, които са вървели през греха, проправяли са си път през човешката немощ и в тъмнината са търсели светлина, правда и святост. И човек не винаги е осъществявал своите желания и мечти в живота, но той живеел с вяра, вървял към Бога, искал да живее с Бога.

И Христос се съединил с човешкия род, избирайки от него не само праведните, не само светите. Самият Той, като изкушаван от греха, познавал мярата на човешката немощ и слабост и, бидейки подобен на човека във всичко, освен в греха, със Своята Божествена любов въплътил всички в Себе Си и изкупил всички със Себе Си.

Със Своята човешка святост Христос оправдал всички: и тези, които били Негова плът и кръв, и онези, които се родили от Него духом. И Старият Израил, живял преди Рождество Христово, и ние, Новият Израил, явили се в света заедно с Христовото Рождество под сянката на Божията благодат, се обединяваме от едни чувства в Иисус Христос. И най-важни от тях вярата, надеждата и любовта. Именно тези чувства правят всички нас сродни и близки, независимо от пространството и времето, които ни разделят. Тези чувства можем да назовем с една дума: жажда за Бога.

Старозаветните свети отци, които седели в тъмнина и сянка смъртна, живеели и вършели чудеса с вяра в осъществяването на очакваното: с вяра победиха царства, вършиха правда… затулиха уста на лъвове, угасиха огнена сила… с камъни бидоха избити… тия, за които светът не беше достоен, скитаха се по пустини и планини, по пещери и земни пропасти (Евр. 11:33-34, 37, 38). Само вярата в Божието обещание раждала надежда и надеждата се хранела с вяра и търпеливо очакване.

Тук няма да споменавам подвизите на вярата на старозаветните свети отци. Само ще напомня, скъпи мои, че те не изнемогнали в очакването и живеели с търпение и надежда не ден, не година и не сто години, а цели 5508 години. Колко поколения потънали във вечността за тези хилядолетия.

Но това очакване било тяхна вътрешна потребност, защото с тях бил Бог. И всички тия умряха с вяра, без да получат обещанията, а само отдалеч ги видяха и се увериха, приветствуваха ги и изповядаха, че са чужденци и пришълци на земята (Евр. 11:13). Свидетелствайки с живота си за истинността на своята вяра, те търсели и се стремели към по-доброто, тоест към Небесното Отечество, чийто Художник и Строител е Бог.

И ето, времето се изпълнило – родил се Христос и с Него започнал новият ред на Божиите светии. И ние, грешните, по благодатта на Господа, стоим в този ред.

Свети апостол Павел нарича Иисус Христос нов Адам, от Когото е произлязло новото свято потомство, украсено с Неговото име и определено за вечно спасение. Това велико потомство се състои от всички християни, приели Неговото учение, родени от вода и Дух в Неговото име, хранещи се с Неговите Божествени Тяло и Кръв в Тайнството на светото Причастие, откърмени и живеещи в лоното на Неговата Църква.

Нашето родство с Христос не е плътско, а духовно, то изисква постоянно сродство в мислите, чувствата, желанията, стремежите. И имайки висши преимущества в сравнение със старозаветното човечество – синовна близост с Бога, даровете на Божията благодат, които укрепяват, освещават и просвещават целия човек, и несъмнена вяра в бъдещия живот – всички ние трябва да бъдем внимателни към себе си, за да бъдем сродни на Христос не само по раждане, но и по живот. Защото и ние, както и нашите старозаветни предци, носим в себе си немощта на падналата човешка природа. Но вече не се оглеждаме настрани с вопъл за помощ, а знаем, че с нас е Бог! С нас са живите примери на много и много Божии светии, призоваващи ни да ги следваме по пътя на спасението.

Ето, и днес не можем да не споменем двама от тях, чиято памет се чества на този ден.

Единият е свят епископ, възпитан „при нозете” на Христовия сътаинник, свети апостол и евангелист Йоан Богослов. Това е св. Игнатий Богоносец*, живял в І век след Христос. Другият е св. праведен Йоан Кронщадски, чудотворец, прославен през ХХ век, само преди три години. Те и двамата са показали своята любов към Бога в такава пълнота, че се разтворили в нея.

Св. Игнатий Богоносец по време на земния живот на Спасителя Христос бил дете и Преданието разказва, че него е прегърнал Господ Иисус Христос, когато беседвал с учениците, казвайки: … ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно (Мат. 18:3). И Божията благодат слязла върху момчето Игнатий и го повела по пътя на спасението, като първо го поверила за учение на Йоан Богослов, а след това му връчила и епископски жезъл, за да преподава словото на истината в току-що създаващия се Божи народ. И пак тя, Божията благодат, го увенчала с мъченически венец за Христовото име.

И името Богоносец, получено поради това, че Господ Иисус Христос го е държал още като дете на Своите ръце, станало негово и за ревностната му любов към Бога, и за жаждата му за Бога през целия му живот.

При езическия император Траян светият епископ бил изправен на съд за проповед на Христовото име и осъден на страшно наказание – да бъде изяден от дивите зверове.

По време на пътуването от Антиохия за Рим, към мястото на наказанието, св. Игнатий пише седем послания до своето паство, които разкриват неговата душа, обзета от пламенна любов към Бога: „Сега пиша аз, изпълнен с живот, обзет от силно желание да умра за Христос. Аз съм Божия пшеница; нека бъда смлян от зъбите на зверовете, за да бъда чист хляб за Бога. Сега започвам да бъда Христов ученик – сега, когато не желая нищо – нито от видимото, нито от невидимото, освен да достигна Христос”.

Слушайки, че той непрестанно повтаря името на Иисус Христос, тези, които го водели към мястото на наказанието, го попитали за това. И св. Игнатий отговорил, че в неговото сърце е написано името на Иисус и поради това устата му непрестанно изповядват Този, Когото той носи в сърцето си. Бог дарил на св. Игнатий безстрашно да посрещне ужасната смърт. А на сърцето на светия мъченик, което останало цяло, видели изписани началните букви от името на обичания от него Иисус Христос.

Мъжествената смърт на мъченика и силата на неговата молитва за известно време прекратила гонението срещу християните. Император Траян издал специален указ за това да се прекрати всяко гонение срещу християните.

А ние, немощни от греха, нямаме сами дръзновение и сили, но с помощта на светиите вървим към Христос.

Великият, жив стълб на нашето време, съединяващ небето и земята – светият праведен Йоан Кронщадски – е ярко свидетелство за истинността на православното християнство. Удивителен молитвеник пред Божия Престол приживе, той получил венеца на светостта много преди своето прославяне от хората за онова сияние на Божията благодат, което излъчвал, за онези неизброими чудеса, които извършвал и които продължава да извършва и до ден-днешен.

Светият праведен Йоан Кронщадтски с примера на своя живот ни учи как трябва да живеем с вечните истини в наше време, достигайки духовно съвършенство, горейки духом по Иисус, Ходатая на Новия Завет.

Той видимо не извършвал подвизи, а просто живеел като всички хора, но живеел в Бога и правел всичко заради Него и в Негово име. Основно дело в живота на светия праведен Йоан Кронщадски – добрия пастир – било пламенното служене на литургия и също така пламенната молитва. И целият му живот и дейност се хранели и вдъхновявали от свещеническото предстоене пред светия престол в олтара. Неговата молитва била увенчана с многобройни чудесни изцеления, и той не скривал тези чудеса, но като източник на своята молитвена сила посочвал Светите Тайнства.

Светият праведен Йоан ни е показал съвършения живот, принасяйки своя живот в жертва на Бога и хората. И всемогъществото на Божията любов самовластно се проявявало чрез него, превръщайки го в жива жертва, благоугодна на Бога. Христос, Който от най-ранно детство влязъл в неговото сърце, го възпитал като мъж, достигнал до пълната мяра на Христовото съвършенство, и сега той предстои и се моли за нас пред Божието лице в Царството Небесно…

„Дойдете всички, приятели наши, вярно да предпразнуваме Христовото Рождество”. Да подражаваме на новозаветните светии и старозаветните праведници в тяхната силна жажда да посрещнат, да видят и да приемат родилия се Иисус Христос и подобно на тях, да Му принесем своята любов и смирение, за да станат смирените ясли на нашите сърца любими ясли на Богомладенеца Христос на земята.

И не забравяйте, Божии чеда: злото е безсилно, ние сме вечни, с нас е Бог! Амин. I www.pravoslavie.ru

 

Превод: Татяна Филева

* Тази година Българската православна църква почете паметта на св. Игнатий Богоносец и на св. Йоан Кронщадски с ден по-рано, на 19 декември, поради съвпада на деня в тяхна чест с Неделята преди Рождество Христово.