Войната, нейните корени и основание



Кратък богословски анализ

Каквото и да кажем за войните, те остават едни от найтежките социокултурни провали на човешката цивилизация. Понастоящем съществуват много анализи относно причините, видовете войни и тяхната методика. В предложеното кратко научно изследване ще се опитаме да потърсим отговор на въпросите защо изобщо войната съществува като социален феномен в човешката цивилизация и кои са нейните онтологични предпоставки.

Ясно е за всички днес, а и за древните хора е било ясно, че човекът не съумява да се справи с този проблем. В продължение на хилядолетия са се водили, водят се и в момента, кръвопролитни, локални или не чак толкова локални войни, които показват безпомощността на нашите общества да решат проблема с войната. Повечето анализатори я определят като социокултурен феномен, като се фокусират върху социални, икономически и културни предпоставки. Това са основателни аргументи, но тези предпоставки по-малко или повече са следствие на проблема. Затова в нашия анализ ще потърсим по-дълбока социокултурна дисекция преди всичко на духовните причини за съществуването на толкова дълбока конфронтация между човешките индивиди, създадени по образ и подобие на Бога.

От Битие до Армагедон

Войната като неизменно явление показва ясното отдалечаване на човека от Бога. Това всеобщо явление присъства във всички общества и се проявява във всички епохи от развитието на човешката цивилизация. Войната е трагично изпитание за човека, създаден в любов, мир и достойство. Когато се отчуждава от Бога на любовта и на мира, Който е Първообраз на човешкото битие, човекът унижава себе си и неизбежно потъва в смут и разруха.

Още Хераклит определя войната като „баща на всичко“ – твърдение в различни вариации валидно и днес, още повече, че и мирът според мнозина е своеобразна война, която се води чрез икономически и политически способи. Какво и защо поставя войната и противопоставянето между човеците така дълбоко и трайно в онтологията на човешките същества. Ясно е, че нейните основания са различни социални и политически фактори. Всяка война се води за природни ресурси, територии и доминиране, но от историята знаем, че много войни са започнати и напълно необосновано и немотивирано според основните постулати на теорията на войната. Именно затова нашите разсъждения ще се стремят да проникнем по-дълбоко, в самия генезис и корени на войната като трагичен, самоунищожаващ човека социокултурен феномен.

Използвайки библейския разказ за сътворението и развитието на човешката цивилизация, ще потърсим основните ориентири и опорни точки, за да отговорим на въпроса защо човек води почти непрекъснати войни със своите себеподобни.

При сътворението на невидимия и видимия свят, Бог Отец сътворява всичко твърде добро. Тогава откъде идва войната като проява на екстремното зло в човешката цивилизация? Аргументирайки се с думите на един четирите големи божии пророци – пророк Исаия, в глава 14: 12-15 на неговата старозаветна книга четем:

12. Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти, който тъпчеше народите.

13. А в сърце си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди и ще седна на планината в събора на боговете, накрай север;

14. ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния.

15. Но ти си свален в ада, вдън преизподнята.

Там някъде във времето е станала и става битка, или бунт, равносилна на отчуждаване от Светия триипостасен Бог. Тогава светлата денница – Луцифер – и една трета от ангелите повеждат битка срещу Бога. Тази битка е предрешена и тя завършва с това, че падналите ангели и техният предводител падат на Земята според думите на свети пророк Исая. Или, с други думи казано, битката приключва, но не и войната, която се пренася на Земята и в която е включен и човекът като психосоматична ипостас.

Отчуждението, или коренът на войната, е процес, започнал в небесата и пренесен на Земята. В този процес се включва и човекът. Отчуждението от Бога и последвалото го воюване, а и изобщо войната, е имплицитно свързано с битието и пакибитието на човека – като че ли човекът е създаден да воюва. Виждаме, че и небесните същества – ангели и архангели – са описани като войни, в иконографията се изобразяват с атрибути на войната – мечове, брони и копия, каквито са например архангелите Михаил и Гавраил.

Макар в иконографията, която е слово на образа, да има също много различни смисли, значения и метафори, присъствието на атрибути на войната е недвусмислен белег за протичаща и предстояща битка между силите на поднебесната и Божиите войства. Изпадаме в езотиричен дуализъм, който „настоява“ за вечната битка между доброто и злото, което е несъстоятелно от християнска гледна точка. Категорично обаче извеждаме презумпцията, че конфликтите и войните в човешката цивилизация са своеобразно преекспониране на случилото се „горе“ – то се случва и ще се случи при завършека на пакибитието. Това е потвърждение на древния духовен принцип „Каквото е горе, това е долу“.

Няма друго живо същество на планетата Земята, което да е избило и унищожило повече себепобни от човека, т.е. дори погледнато в чисто биологичен аспект, войните са абсолютно необосновани, а още повече в библейски аспект, където всяко убийство е санкционирано с шестото слово от Декалога (Десетте Божии заповеди).

Войната и воюването са своеобразно „ехо“ от това, което се е случило и се случва в небесата, а именно битката и войната на Луцифер срещу Бога в резултат от неговото отчуждение от Бога.

Разбира се, не трябва да пропуснем факта, че много от посочените тук аргументи могат да бъдат разбрани само в светлината на Теорията на относителността на Айнщайн, която ясно показва, че времето, протичащо и протекло на Земята, тече много по-бавно и може да не и линейна величина. Казано по друг начин – нашето земно време не е Божието време. Това се потвърждава и от Второто послание на св. ап. Петър (3: 8).

Нашата галактика има спираловидна структура, при която в крайно разгънато състояние две точки в нея може да се окажат много по далеч една от друга, колкото и хипотетично тези пространствени точки при сгънато състояния на спиралата да са максимално близо, или в случая става дума за възможната пространствено-времева компресия.

Предвид казаното по-горе събитията, които описва пророк Исая, може да не са завършили и да протичат и в момента – хипотеза смела, но не и неаргументирана. Това също е в съзвучие на думите на Господ Иисус Христос, Който казва на учениците Си, че идва скоро. И ако Неговите думи, произнесени преди повече от 2000 години, са всъщност не 2000 години, а се окажат два дни според Божието време!? Божието време не е нашето земно време. Старозаветните писатели от Ветхия Завет са имали ясното съзнание, че Сътворението не е протекло за седем дни. Думата „ден“ в староеврейския език е времеви период с нефиксирана продължителност, а и разбирането на старозаветните хора за времето, в което са живели, е различно от нашето разбиране днес. Древните са осмисляли времето като спирала, в чиито център стои Бог.

Съвременното разбиране за историята и миналото като линеен процес затруднява осмислянето и разбирането на много от екзистенциалните въпроси, които си задаваме. Нашето земно време всъщност не е Божието време, както и времето, което протича в Галактиката ни и нашата Вселена, е различно от земното. Установено е, че една светлинна година представлява всъщност 164 000 земни години и колкото по-голяма е гравитацията, толкова по-бавно тече времето. Това е препъникамъкът, който пречи да разберем всъщност каква е нашата реалност.

Заключение

Господ Иисус Христос поставя акцент върху Своето учение за мира, който Той ни дава и който е нещо повече от невойна. Този мир е определено състояние на Духа в мир с Бога и човеците, „блажени миротворците, защото те ще видят Бога“, нима това не е е най-съкровеното желание на всеки вярващ? Крайната цел на нашето ходене по Бога е нашият теозис , чрез нашето преобразяване по образа на Бога ние ще бъдем подобни на Бога на Мира, Който казва: „Ето аз ви давам Моя мир, аз не давам, както светът дава“.

Войната, определена като социокултурно зло, има своите духовни корени. От тези корени на отчуждението от Бога са избуявали и избуяват през вековете хилядите кървави военни конфликти на Земята. Така желаният мир не може да бъде постигнат, човеците воюват и воюват помежду си. Ето защо войната като радикално зло ще бъде изкоренена оттам откъдето е започната, и мирът ще бъде постигнат едва при славното Второ пришествие на Господ Иисус Христос, защото тази война трябва да приключи в небесата и тогава ще бъде финализирана и на Земята.

Литература:

Бигович, Р. Църква и общество. С., 2003.

Мандзаридис, Г. Християнска етика. Том III, С., 2011–2013.

Милн, Б. Наръчник по систематично богословие. С., 1996.

Флоровски, Г. Християнство и култура. С., 2006.

Спасов, Св. Десет Божии заповеди, или десет Божии логоса. // Свет, 2022.

Спасов, Св. Oт Вавилонската кула до Homo kyberneticus. С,. 2020

Шмеман, Ал. Историческият път на Православието. С., 2009.

Шиваров, Н. Херменевтика на Стария Завет. С., 2009.

Тутеков, Св. Добродетелта заради истината. ВТ: Синтагма, 2009.

Еngelhardt, H. Tr. The Search for Global Marality: Bioethics, the Culture Wars, and Moral Diversity, Global Bioethics. Huston, 2006, pp. 1849.

Еngelhardt, H. Tr. Christian Bioethics in a Post-Christian World: Facing the Challenges. // Christian Bioethics, 18(1), 93–114, 2012.

Kogler Fr. Herders Neues Biblel Lexikon, Ausburg, 2008.

Frankel, B. The Post-Industrial Utopians. Oxford, 1987.

Fukuyama, F. Our posthuman future: Consequences of the biotechnology revolution. New York: Farrar, Straus and Giroux, 2002.

Hughes, J. Contradictions from the Enlightenment Roots of Transhumanism. // Journal of Medicine and Philosophy, 35: 622–640, 2010.

Iltis, A. S. The Failed Search for the Neutral in the Secular: Public Bioethics in the Face of the Culture Wars. //Christian Bioethics, 15, 2009, pp. 220–233.

Machan, R. T. The pseudo-science of B. F. Skinner. New Rochelle, N.Y.: Arlington House Publishers. 1974, p. 89.

Macintyre, A., Hauerwas, S. Riasons: Changing Perespectives in Moral Philosophy. London, 1983.

*Картинка на корицата: Фрагмент от  Манасиевата хроника, 12 в., (Смъртта на цар Самуил)

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...