Папа Лъв XIV омаловажава „Filioque“ в ново апостолическо писмо

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

„Трябва да оставим зад себе си богословските спорове, които са изгубили своя raison d’être, за да развием общо разбиране“, пише папа Лъв XIV.

Папа Лъв XIV, в ново апостолическо писмо, припомня Никейския символ на вярата в първоначалната му форма – без католическото „Filioque“ – като основание на християнската вяра, подчертавайки първенството на икуменическия подход.

В неделя, 23 ноември, Папата публикува апостолическо писмо, посветено на 1700-годишнината от Първия вселенски събор в Никея, In Unitate Fidei („В единството на вярата“), в което предлага нова стъпка към икуменическо изповядване на вярата.

„Ние споделяме една и съща вяра в единия и единствен Бог, Отец на всички хора; заедно изповядваме единия Господ и истински Син Божи, Иисус Христос, и единия Свети Дух, който ни вдъхновява и подтиква към пълно единство и общо свидетелство за Евангелието. Наистина, това, което ни обединява, е много по-голямо от това, което ни разделя“, пише Понтификът.

Католическият коментатор Мъри Рандъс нарича този пасаж „една от най-тревожните и объркващи части от документа“.

„Тук се крие основният проблем, който имам с текста, и който, според мен, въвежда елемент на объркване в католическо-православните отношения. Ако Filioque и догмите, свързани с институцията на папството, вече не оправдават разделението, тогава или тези догми трябва да бъдат разглеждани като подлежащи на договаряне, или самото разделение – като морално неутрално. И двата варианта са несъвместими с католическата еклесиология“, казва Рандъс.

Radical Fidelity, традиционен католически блог, също критикува пасажа: „Това повдига обезпокоителния въпрос: Кои спорове? Filioque? Папския примат? Апостолската приемственост? Пресъществяването? Оправданието? Мариологичните догми? Всяка една от тези така наречени „противоречия“ е довела до учения със статут на непогрешимост, определени от Църквата (Римокатолическата, бел. ред.) под ръководството на Светия Дух. Догматичната истина никога не губи своето предназначение.“

Папа Лъв подчертава по-специално, че Никео-Константинополският символ на вярата продължава да бъде фундаменталната и незаменима богословска връзка между всички християнски изповедания.

Отнасяйки се към текста от 381 г., той го представя във формата, универсално призната от древната Църква, отбелязвайки че латинската добавка Filioque („и от Сина“ – за изхождането на Светия Дух – бел. ред.) – отсъстваща в оригиналната версия – е „предмет на православно-католически диалог“. Папата припомня, че тази добавка навлиза в римското богослужение едва по-късно, през 1014 г., чрез действията на папа Бенедикт VIII.

В апостолическото писмо Папата също така подчертава, че истината на вярата, „общото наследство на християните, заслужава да бъде изповядвана и разбирана по винаги нови и актуални начини“ от всички, без приемане на привилегирована гледна точка.

Този подход е укрепен чрез препратка към документа на Международната богословска комисия „Иисус Христос, Син Божи, Спасител. 1700-годишнината от Вселенския събор в Никея“, публикуван на 3 април 2025 г.

Документът заявява, цитирайки статия, публикувана в L’Osservatore Romano на 13 септември 1995 г., че „Католическата църква признава съборната, икуменическа, нормативна и неотменима стойност на Символа, изповядан на гръцки в Константинопол през 381 г. от Втория вселенски събор“, без Filioque.

Той допълва, че „нито едно изповядване на вярата, специфично за определена литургична традиция, не може да противоречи на това изразяване на вярата, преподавано и изповядвано от неразделената Църква“.

Първият вселенски събор в Никея (325) определя единосъщието на Сина с Отца в опозиция на арианството, докато Съборът в Константинопол (381) завършва учението за Светия Дух, утвърждавайки Неговата божественост и поклонение заедно с останалите две Лица. Едва векове по-късно, между VIII и XI век, латинският Запад въвежда в литургичните символи – но не в съборните канони – израза Filioque, за да подчертае единия божествен източник на Светия Дух в Троицата. Изтокът, който не е участвал в това развитие, оспорва легитимността му, считайки го за едностранна намеса в икуменически текстове.

В текста, насочен към насърчаване единството на християните с позоваване на първите изповеди на вярата, Папа Лъв XIV цитира Никео-Константинополския символ от 381 г. в неговата оригинална форма, без Filioque (отнасящо се до изхождането на Светия Дух от Бог Отец „и Сина“ в тринитарната теология). Този напълно съзнателен избор е част от по-широк разказ за икуменизма като път на помирение, имащ за цел да установи бъдеща обща основа с Източните църкви.

„Затова трябва да оставим зад себе си“, заключава Папата, „богословските спорове, които са изгубили своя raison d’être, за да развием общо разбиране, и още повече – обща молитва към Светия Дух, така че Той да ни събере всички в една вяра и една любов.“

„Това не предполага икуменизъм, който се опитва да се върне към състоянието отпреди разделенията, нито е взаимно признаване на настоящото статукво на разнообразието от църкви и църковни общности“, продължава той. „По-скоро това е икуменизъм, който гледа към бъдещето, който търси помирение чрез диалог, докато споделяме своите дарове и духовно наследство.“

В края на XVII век, особено в Шотландия и Англия, някои християни въвеждат т.нар. „латитудинаризъм“ – подход, който свежда вярата до няколко широки общи положения, като смята за достатъчно човек да се придържа към първите изповеди на вярата, за да бъде спасен. Тази гледна точка, която ще положи основите на последващи опити за икуменически диалог, е осъдена от папа Пий IX в Syllabus Errorum (1864) като опасно отклонение, защото „изпразва богатството и прецизността на католическото учение, оставяйки място за разтегливи тълкувания и мнения, противни на откровената истина“.

Източник: Lifesitenews.com

Дарение с кредитна/дебитна карта