Кръщение Господне

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Скъпи братя и сестри!

Днес празнуваме Кръщението Господне. И този празник, и евангелското четиво отново насочват нашия поглед към Юдейската пустиня, към река Йордан. Виждаме фигурата на Йоан Кръстител и около него тълпи от народ, които са дошли да се умият от греховете си. Евангелист Лука казва, че сред тези хора имало също митари и воини, т. е. хора, които били мразени и презирани от целия народ, защото си сътрудничели с римските окупатори. Фарисеите отказвали да ги наричат потомци на Авраам и смятали, че те нямат дял при Бога.

И в тази тълпа се появява Иисус. Според Божието слово Йоан узнава в него Месията. Той не разбира с каква цел Месията се умива от греховете. „Не аз Тебе, а Ти трябва да умиеш мене“ – казва Йоан на Иисус. Но Господ му отговаря: „Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда“ (вж.: Мат. 3:13-15). Господ се появява в тълпата грешници, за да изпълни правдата. Но се оказва, че Неговата правда не е в това да съди и да наказва тези хора, а в това да се потопи заедно с тях във водите – води, натежали от човешките грехове.

Хората идвали на река Йордан, за да се очистят от греховете си. Но Господ е безгрешен. Когато днес се извършва кръщение в Църквата, човекът получава в Духа благия дар на Божествения живот. Но Господ притежава цялата пълнота на Божеството. Тогава, какво е кръщението за Господа?

Преди да отговорим на този въпрос, бих искал да ви припомня два епизода от Евангелието. Първият е, когато Господ се моли със Своите ученици в Гетсимания и идва отряд войници, за да Го вземе под стража. Петър хваща меча, но Господ му казва да го скрие: „… или мислиш, че не мога сега помоли Своя Отец, и Той ще ми представи повече от дванайсет легиона Ангели?“ (вж.: Мат. 26:51-53).

И другият епизод, в който Господ и апостолите се отправят към Йерусалим. Пътят им минава през Самария. Господ изпраща учениците пред Себе Си, „те отидоха и влязоха в едно село самарянско, за да приготвят за Него; но там Го не приеха…”. Самаряните не искат да предоставят покрив на Спасителя, и апостолите Йоан и Яков се обръщат към Него и казват: „Господи, искаш ли да кажем да падне огън от небето и да го изтреби, както и Илия направи?“ Но Той им забрани и каза: „не знаете, от какъв дух сте вие…“ (вж.: Лука 9:51-55).

Виждаме, че Господ постоянно се отказва да действа със сила. Той се отказва да противодейства със силата на Своето Божество. Той казва: „Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Мат. 28:18). Но Той неизменно сваля тази власт във всички случаи, където обичайната човешка реакция подтиква към противодействие.

И именно това виждаме в Кръщението Господне на река Йордан. Господ скланя глава пред човека. Бог скланя глава пред човека, пред Йоан и се потапя във водите, омрачени от човешки грехове. Той сваля дрехите от Себе Си и се разголва пред стихията на човешкия грях. Но грехът – това е злобата, завистта, омразата, враждата, предателството, лъжата, злорадството и т. н. И когато човекът е беззащитен пред цялата тази злоба на греха, то грехът го наранява.

Посочвайки Спасителя, Йоан казва: „Ето Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“ (Йоан 1:29). Да вземеш върху себе си греха – означава да го допуснеш близо до себе си, да позволиш на злобата на света да достигне и да докосне твоето тяло и душа. Но такова докосване наранява тялото и откликва с душевна мъка и болка. И виждаме как завършва служението на Спасителя: цялото Му тяло е разранено, всички членове са в рани, ръцете, нозете, ребрата, главата – всичко е повредено от изтезанията. На Кръста цялото Му тяло е пречупено. Неизменна и несломена остава само Неговата любов към човека.

Спасителят продължава да обича човека независимо от всичко и дори от Кръста се моли за Своите мъчители. Тази любов притъпява жилото на злобата. Не с меч, но с пламъка на Своята неизменна любов Той отразява и обгаря греха. Ето защо пророк Исаия възкликва: „… чрез Неговите рани ние се изцелихме“ (Ис. 53:5). Ето защо казваме, че на Кръста Господ победи греха.

Но Своята първа решителна крачка по този спасителен за света път Господ прави на река Йордан, прекланяйки глава пред човека и разголвайки се, за да се потопи в бездната на човешкия грях.

Амин!

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru

Дарение с кредитна/дебитна карта