Поучение в Неделя на прошката

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

В името на Отца и Сина и Светия Дух!

Слава на тебе, Господи! Отново се удостоихме да доживеем до поста, отново ни се дава време да се отърсим от праха на греховния живот, когато Господ е готов да ни приеме с милувка в Бащините Си обятия.

Вече три недели призовавахме молитвено към Бога: „Отвори ми дверите на покаянието, Подателю на живота“.

И ето дойде това спасително време. Ние стоим пред прага на Великия пост – попрището на нашето покаяние и Божие милосърдие към нас, каещите се грешници. Да пристъпим с дръзновение, скъпи мои, и да влезем с желание в това спасително поприще. Във великите дни на поста чрез специални молитви, пост и тайнството на покаянието Спасителят Господ е готов да ни вдигне от дълбините на греха и да ни направи ново създание. А нашата майка – светата Църква, като мъдра възпитателка постепенно ни подготвяше за поста чрез умилителни песнопения и четене на църковни молитвословия, с прехода от месна и рибна към млечна храна, както и от млечна към растителна, като ни ободрява с примери от евангелските четения и от житията на светците. Почти от първите дни на новата година чувахме призива на св. Йоан Кръстител: „…покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2); след това прозвуча проповедта на Самия Спасител за същото това покаяние. В притчата за митаря и фарисея научихме как трябва да се молим, за да приеме Господ нашата молитва. В повествованието за блудния син пред нас се изправи примерът за неизчерпаемото Божие милосърдие към каещия се грешник. В четивото за Страшния съд узнахме какво ни очаква отвъд и как трябва да живеем тук, на земята. А в днешното евангелие ни говориха за най-краткия път към спасението: „прощавайте, и простени ще бъдете” (Лук. 6:37). Целият този премъдър и спасителен ред на живота ни се припомня в Църквата от година на година. Но защо, скъпи мои, мнозина от нас често остават глухи за тези ясни и очевидни истини? Струва ми се, причината е в това, че нерядко ние не разбираме и не приемаме достатъчно надълбоко в сърцето си онова, което изисква от нас, което ни дава и ни обещава постът.

Какво изисква? – Постът изисква от нас покаяние и поправяне на живота.
Какво ни дава? Всеопрощение и връщане на всички Божии милости.
Какво обещава? – Радост в Светия Дух тук и блаженство там, във вечността.

Стига да възприемем всичко това не само с хладния си ум, но и с живо горещо сърце, тогава всичко в живота ни ще се съживи. Ще се съживим и ние самите, като възревнуваме за живо общение с живия Бог. И постът ще бъде пътеката, която ще ни поведе към непознато досега блаженство. А скърбите и утесненията, които ни предстоят, не са препятствия към спасението, а самият спасителен път, заповядан ни от Христос. Но встъпвайки в дните на светата Четиридесетница, трябва да възкресим в сърцето си спасителния закон: „прощавайте, и простени ще бъдете“. Това е единственото условие, без което не може да имаме прошка: „… ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви” (Мат. 6:14-15). Скъпи мои, да се отнесем внимателно към тези думи, вниквайки в смисъла им; да дадем прошка на съгрешилите против нас не с крайчеца на езика, а да освободим сърцето си от теготите и мрака на обидите, подозренията, които като непроницаема стена израстват между нас и Бога. Сърцето трябва да изрече пълна и абсолютна прошка не само към оскърбяващите ни, но и към всички, които ни мразят, осъждат, клеветят, всички, които ни причиняват някакво зло. Трябва да бъдем проникнати от мисълта, че Господ допуска всичко това за духовното ни израстване, като изпитателно средство, което ни усъвършенства и поправя. А днес всеопрощаващата Божия любов очаква нас, обидили и обидени, простили и простени, за да покрие Бог всички Свои чеда с милостта Си, за да почувстваме полъха на царството Божие в себе си.

Така лесен и достъпен изглежда начинът за спасение. И той зависи единствено от самите нас. Укроти неспокойното си сърце, премини от разбушувалите се чувства към състрадание, съчувствие и любов, завържи своя егоцентризъм и самолюбие – и това е всичко. Ти си спасен!

Неделя на прошката е велик небесен Божи ден. Светата Църква е постановила в този ден да се извършва обредът за взаимно опрощаване на прегрешенията ни. И ако всички ние със сърцето си бихме проникнали в неговото обещание, то в днешния ден човешките християнски общности биха се преобразили наистина в райски, и земята би се сляла с небето. Срещналите се Божия любов и човешка любов биха породили такава пасхална радост в преддверието на постния подвиг, че тя би станала източник на сили за цялото постно поприще.

Но умеем ли да прощаваме? Можем ли наистина да простим? Виждаме ли своите немощи и прегрешения против ближните, за да произнесем искрено думите: „прости на мене, грешния“? На тези въпроси всички ние без изключение трябва да отговорим пред самите себе си.

Нали, ако по думите на апостол Яков: „… в сърцето си имате горчива завист и свадливост, не се хвалете и не лъжете против истината: това не е мъдрост, която слиза отгоре, а земна, душевна, бесовска; защото, дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо. А мъдростта, която иде отгоре, е първом чиста, после мирна, снизходителна, отстъпчива, пълна с милосърдие и с добри плодове, безпристрастна и нелицемерна. Плодът пък на правдата се сее в мир от миротворците” (Як. 3:14-18).

Всички ние се нуждаем от прошка, от Божията милост. За да не бъде напразен нашият постнически труд и подвиг, днес трябва да осъзнаем, че нашият дар може да бъде отхвърлен от Бога по една-единствена причина – че не сме изпълнили призива за любов, не сме се помирили, не сме простили от цялото си сърце. Още и още ще напомня увещанието на Самия Спасител: „… ако принасяш дара си на жертвеника, и там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе, остави дара си там пред жертвеника и иди първом се помири с брата си, и тогава дойди и принеси дара си“ (Мат. 5:23-24). Прощаването на обидите. Но откъде са тези обиди? Коренът на всички наши небратски отношения: разпри, вражди, озлобявания – се крие в самолюбивото ни сърце. Самолюбието подхранва гордостта и завистта… От тях изникват всички останали страсти. Да се борим с тях не е лесно, но е необходимо, в противен случай спасението ни е невъзможно. „… Дето има завист и свадливост, там е неуредица и всичко лошо“ (Як. 3:16) – ни напомня апостол Яков. Скъпи мои! Нашето време е благоприятно, днес е ден на спасението. Днес е пролет за душите! Да поревнуваме отсега за спасението, за очистването на сърцето си. Божествената благодат очаква нашата свободна воля, за да помогне на нас, слабите и немощните. Да пожелаем спасението, да отговорим на Божията любов и призив за богоугаждане чрез самия си живот. Да поревнуваме да имаме в паметта на сърцето си делата и плодовете на нашите падения, водещи към вечната смърт.

Паднали сме чрез вкусването на забранения плод – да принудим себе си да се вдигнем чрез заповядания пост;
паднали сме чрез самомнение – да се вдигнем чрез кротост и самоукоряване;
отпаднали сме от Бога чрез неразкаяност – да се върнем при Него чрез сълзите на съкрушението;
погиваме от безгрижност и забравяне на Бога – да се съживим чрез грижа за спасението и страх Божи.

Нека се потрудим да се освободим от всички тези мрежи, с които дяволът ни улавя живи, като ни разлъчва от Бога. Да чуем Божия глас, който чрез апостола ни буди от смъртния сън: „… настъпил е часът да се събудим вече от сън… Нощта се превали, а денят се приближи: да отхвърлим, прочее, делата на мрака и да наденем оръжието на светлината“ (Рим. 13:11-12). „Ето сега благоприятно време, ето сега ден на спасение!“ (2 Кор. 6:2).

„…Стани ти, който спиш, и възкръсни от мъртвите, и ще те осветли Христос“ (Еф. 5:14). Амин.

Превод: Радостина Ангелова
Източник: www.azbyka.ru

Дарение с кредитна/дебитна карта