Неделя на всеопрощение (Сиропустна)

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Защото, ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец;
ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.
Също, кога постите, не бивайте намръщени като лицемерците; защото те си правят лицата мрачни, за да се покажат пред човеците, че постят. Истина ви казвам, те получават своята награда.
А ти, кога постиш, помажи главата си и умий лицето си,
та да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно; и твоят Отец, Който вижда в скришно, ще ти въздаде наяве.
Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат;
но събирайте си съкровища на небето, дето ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат;
защото, дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. (Мат. 6:14-21).

Освобождението

Настъпва последният ден от подготовката за поста, който обикновено се нарича неделя на всеопрощението; но не трябва да забравяме и неговото второ литургийно название Изгонването на Адам от рая. Това название действително събира в едно цялата подготовка за поста. Сега знаем, че човек е създаден за живот в рая, създаден да познава Бога и да общува с Него. Грехът е лишил човека от този блажен живот и неговото съществуване на земята се е превърнало в изгнаничество. Иисус Христос, Спасителят на света, отваря портите на рая за всеки, който Го следва, и Църквата, показвайки ни красотата на Христовото царство, превръща нашия живот в поклонническо пътуване към небесното отечество. Така в началото на поста ние се уподобяваме на Адам:

Постът ни освобождава от оковите на греха и от плена на този свят. В евангелското четиво по време на службата през последната неделя се говори за условията на това освобождаване. Първото условие е постът: да се откажем да приемаме желанията и потребностите на нашата грешна природа за нормални; усилието да освободим духа от диктаторската воля на плътта и материята. Но за да бъде нашият пост истински и действителен, той не трябва да бъде лицемерен и показен. Трябва „да се покажеш, че постиш не пред човеците, но пред твоя Отец, Който е на тайно” (Мат. 6:18). Второто условие на Поста е прошката; „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец” (Мат. 6:14). Тържеството на греха, главният признак на неговото господство в света, са пререканията, несъгласието, разделението и ненавистта. Именно поради това първият пробив в крепостта на греха е прошката: завръщането към единението, съгласието и любовта. Лъчезарното всеопрощение на Самия Бог ще възсияе между мен и моя враг, ако аз му простя. Да простиш означава да отхвърлиш всякакво уреждане на сметки и на човешки отношения, като предоставиш това дело на Христа. Прошката е истинско навлизане на царството небесно в нашия грешен и паднал свят.

Постът започва истински от вечернята на Неделя сиропустна. И тази единствена по своето дълбоко значение и толкова прекрасна вечерня дори не се служи в много от нашите църкви! А тя ни показва по неповторим начин настроението на Великия пост. В Православната църква нищо не ни въвежда в него по-истински; никъде не се чувства по-добре дълбокият призив на Църквата към човека.

Службата започва като тържествена вечерня, свещенослужителите са в светли одежди. Стихирата на „Господи, воззвах…” възвестява настъпващия пост, а след него – приближаването на Пасха!

Постното време светло да започнем!
Като се готвим за духовни подвизи,
да пречистим душата, да пречистим плътта си.
Да се въздържим както от храна, така и от всяка страст
и да се насладим на духовните добродетели,
та като се усъвършенстваме в тях чрез любовта,
да сме достойни да видим страданията на Христа Бога
и светата Пасха в духовна радост.

След това, както обикновено, следва вход и песнопението „Свете тихий…”.

Тиха Светлина от светата слава
на безсмъртния, светия и блажения небесен Отец,
Иисусе Христе!
Като стигнахме до залез слънце и видяхме вечерна светлина,
възпяваме Отца, Сина и Светия Дух – Бог.
Сине Божи, Който даваш живот, достоен си
през всички времена да бъдеш възпяван, затова и светът Те слави.

Служещият свещеник отива на „горното място” зад престола и прогласява вечерния прокимен (кратък стих, избран от старозаветните книги), който винаги възвестява края на деня и началото на следващия. По време на тази вечерня великият прокимен възвестява началото на поста:

Не отвръщай лицето Си от Твоя раб,
защото скърбя,
скоро ме чуй,
приближи се до душата ми и я избави.

Вслушайте се в особената мелодия на този стих, на този вопъл на душата, който внезапно изпълва църквата: „… яко скорблю” (защото скърбя) и ще разберете началото на поста: тайнствената смес на отчаяние и надежда, на тъмнина и светлина. Цялата подготовка вече е завършила. Аз стоя пред Бога, пред славата и красотата на Неговото царство. И осъзнавам собствената си принадлежност към това царство, осъзнавам, че нямам друг дом, нито друга радост, нито друга цел; осъзнавам също така, че съм прогонен от това царство в тъмнина и печал греховна и … „аз скърбя”! И в последна сметка осъзнавам, че само Бог може да помогне на моята скръб, само Той може да избави и спаси душата ми. Покаянието е преди всичко отчаяна молба за тази божествена помощ.

Прокименът се повтаря пет пъти.

И ето, постът вече е настъпил!

Светлите одежди се заменят от тъмните одежди на поста, приглушава се яркото осветление. Когато свещеникът или дяконът започва вечерната ектения, хорът му отвръща с постен напев. За пръв път великопостната молитва на св. Ефрем Сириец се чете с поклони до земята.

В края на службата молещите се пристъпват първо към свещеника с молба за прошка, а после взаимно си искат прошка. През времето, когато се извършва този обред на прошката – тъй като постът започва тъкмо с този акт на любов, единение и братство – хорът изпълнява пасхални песнопения. Предстои ни четиридесетдневен път през пустинята на поста, но в края на този път вече сияе светлината на Пасха, светлината на царството Христово.

Откъс от Великият пост на прот. Александър Шмеман, „Омофор“, 2006, превод: Анета Иванова, Мила Игнатова

Дарение с кредитна/дебитна карта