Психеделични религиозни групи размиват границата между бизнес и духовност

Вашият източник на текстове за православното християнство

Добавете Православие.БГ като предпочитан източник в Google

Най-голямата психеделична църква в Америка е привлякла повече от 135 000 членове, които даряват различни суми пари, даващи им право на съответни количества психеделици. Текстът е свален от епизод на подкаст на NPR (американска обществена медиа). Можете да чуете епизода:

ЛЕЙЛА ФАДЕЛ, ВОДЕЩА:

През последните години в страната се появиха още психеделични религиозни групи. Те твърдят, че предлагането на „психеделично причастие“ трябва да бъде защитено като религиозна свобода (право на вероизповедание). Алекс Хоровиц-Гази от нашия подкаст Planet Money посети „Гъбена мегацърква“ (религиозна организация, която използва психеделични вещества в ритуалите си – бел. ред.), за да види как тези групи размиват границата между бизнес и религия.

АЛЕКСИ ХОРОВИЦ-ГАЗИ, АВТОР: Когато миналия месец посетих църквата Zide Door в Оукланд, Калифорния, не видях там нито пейки, нито витражи със светци. Вместо това, след като бях пропуснат през металотърсач от любезен въоръжен охранител, попаднах на няколко банкомата и пълноцветни стенописи на гъби по всички стени. Причината е, че тук, както обясни основателят на църквата пастор Дейв Ходжес, вместо просфори или вино, енориашите получават вещества, променящи съзнанието.

ДЕЙВ ХОДЖЕС: Обикновено казвам, че управлявам най-голямата гъбена църква в света.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: През 2019 г. Ходжес имал видение, докато бил под въздействието на огромна доза халюциногенни гъби. Той казва, че бил посетен от три златни същества, които му казали, че неговата религиозна мисия е да осигурява на духовните търсачи достъп до „магически“ гъби. Така той изградил църквата си около тях, а присъединяването е доста лесно.

ХОДЖЕС: Задаваме ви няколко въпроса — дали приемате това като част от религията си, кой ви е препоръчал, с какво се занимавате.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: Има ли отметка „дали сте полицай“?

ХОДЖЕС: Има.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: Като регистриран член, срещу 5 долара на месец, казва Ходжес, вие ставате съсобственик на църковното имущество. След това можете да направите парично дарение и служител на църквата ще ви предостави наркотик — или причастие, както го наричат тук — който според вас може да ви помогне да се свържете с душата си. Има чекмеджета, пълни с марихуанови цигари и психеделични гъби от различни видове и сила, дори бонбони с гъби.

ХОДЖЕС: Да. Това са шоколади с гъби. Тафи. Това са малки пресовани бонбони, нещо като сладки.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: Посещавам мястото в сравнително спокоен понеделник следобед, но Ходжес казва, че през натоварен уикенд могат да обслужат повече от 300 членове на ден.

ХОДЖЕС: Вече имаме малко над сто тридесет и пет хиляди членове, които физически са минали през църквата, за да получат причастие.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: И така — как изобщо е възможно всичко това да е законно? Обадих се на адвоката Джон Рап.

ДЖОН РАП: Забавно е, защото изглеждам като типичен корпоративен човек. Работил съм за Exxon, за Microsoft и Lockheed. Но напоследък основно консултирам психеделични църкви.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: Религиозните групи, обяснява Рап, са изключени от обхвата на законите за наркотиците поне от 60-те години на ХХ век, когато на Индианската църква е било позволено да използва пейоте в своите церемонии. Но според Рап големият юридически поврат настъпва през 2006 г. Тогава психеделична църква в Ню Мексико печели дело във Върховния съд, след като твърди, че религиозната защита ѝ дава право да внася и консумира чай от аяуаска. През последното десетилетие успешните усилия за декриминализиране на вещества като псилоцибиновите гъби на места като Оукланд окуражиха по-новите психеделични религиозни групи да излязат наяве. А според Рап в страната вече има над 300 такива. Но психеделичните наркотици все още са незаконни на федерално ниво. Затова Рап вижда работата си като помощ на клиентите му да демонстрират искреността на религиозните си убеждения — като вид превантивна правна защита.

РАП: Буквално помагам на хората да пишат библии. Това е голяма част от работата ми.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: Той им помага да стандартизират текстовете си, церемониите си, религиозните си одежди, дори такива неща като празници.

РАП: Това е една от любимите ми части. Просто мисля, че е забавно. (смях)

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: Рап казва, че повечето от тези църкви са сравнително малки и едва свързват двата края финансово. Но има и изключения. Най-вече църквата Zide Door в Оукланд, която посетих миналия месец. След акция на полицията в Оукланд, която вкара църквата в новините през 2020 г., членската ѝ маса буквално експлодира и всички тези членски такси и парични дарения за психеделично причастие бързо стигат милиони долари. Но за онези, които смятат, че той е някакъв гъбен бос, пастор Дейв Ходжес казва: „Вземете предвид всички заплати и наеми, които плащам, за да поддържам църквата, както и всички разходи за снабдяване и тестване на психеделичното причастие…“ А що се отнася до големия въпрос дали над 130-те хиляди последователи на пастор Дейв са искрено религиозни или просто използват църквата, за да се снабдяват с наркотици…

ХОДЖЕС: От моя гледна точка, независимо дали го осъзнават или не, те преживяват религиозно изживяване. Колкото повече го правят, в крайна сметка сами се обръщат.

ХОРОВИЦ-ГАЗИ: На излизане пастор Дейв направи това, което правят всички добри евангелисти — подаде ми екземпляр от Библията на своята църква. И тя наистина е жив документ. На гърба забелязах надпис: Проект, версия 2.0.

Източник: NPR

Дарение с кредитна/дебитна карта