Движението „Нова епоха“ (Ню ейдж)

І. Общ преглед върху появата и разпространението на Ню Ейдж

1. Предпоставки за появата на движението Ню Ейдж

Родина на това движение е САЩ. Началото на Ню Ейдж се смята, че е поставено през 1971 г. Тогава, според изследователя на американските религии от Калифорнийския университет – Джордж Г. Мелтън, се е получил необходимият синтез между източните религиозни учения и трансперсоналната психология. Този синтез се явява основа на духовния фундамент на движението Ню Ейдж. Много преди това обаче са се изграждали необходимите предпоставки, довели до появата на това движение. По-важните от тях са следните:

а) Разпространение на идеите на трансцендентализма. В САЩ той е популяризиран от Ралф Уолдо Емерсон (1803-1882). Основният постулат на трансцендентализма е, че във Вселената е разгърнат един универсален безличностен Дух, който дава единството и хармонията на всички неща. Благополучието на човека се състои, според Емерсон, в постигане на хармония с този Дух.
б) Повишен интерес към източните религии и мистичните практики. Мерилин Фергюсън, един от идеолозите на Ню Ейдж, посочва, че Калифорния е мястото, където се забелязва особено повишен интерес към източните религии и мистицизма. „Калифорния – пише тя – е лаборатория за всички обществено-социални и духовни експерименти в Америка.” Още в края на ХІХ век почти цялото западно крайбрежие на САЩ е било населено с центрове за изучаване на източните религиозни учения. Стъпвайки върху такава идейна основа, водещи идеолози на Ню Ейдж като Джордж Ленард, Олдъс Хъксли, Майкъл Мърфи и др. се събират в Калифорния и координират своите възгледи за новото движение. Между 1960 и 1971 г. те изграждат мирогледа на Ню Ейдж. По това време е създаден и институтът „Есълън”, чиято главна задача е да изследва възможностите на човешкия потенциал.
в) Широко популяризиране на окултизма. Известният изследовател на култовете д-р Уолтър Мартин твърди, че около 100 милиона американци пряко или косвено са свързани с окултни практики. Дори такъв пропагандатор на идеите на Ню Ейдж като проф. Мирча Елиаде от Чикагския университет признава: „Като специалист по история на религиите не мога да не бъда впечатлен от удивителната популярност на магьосничеството в съвременната западна култура и нейните подкултури”.
г) Силна критика на християнството. Освен от атеистичните среди, християнството е атакувано и от теософските общества, а след това и от представителите на хуманистическите организации. „Нашата цел – пише Елена Блаватска – не е в това да възстановим индуизма, а да заличим християнството от лицето на земята.” В двата Хуманистически манифеста (1933 и 1973 г.) са заложени ясно изразени антихристиянски идеи. Подобни възгледи споделят и такива организации като Американски съюз за граждански свободи, Американска асоциация на атеистите, Активисти за хомосексуални права и др.

2. Класификация на Ню Ейдж организациите.

2.1. Религиозни групи. Те са около 5 000 и имат независими структури. Основни верови принципи при тях са пантеизъм и монизъм. Към тях се добавят идеи от гностицизма, източните религии и трансперсоналната психология. Широко се практикуват ясновидството, астрологията, холистичните изцеления, употребата на кристали, вярата в НЛО, стремежът към пътуване в отвъдното и др. Открито се проповядва, че светът вече навлиза в ерата на Водолея. Тази идея за пръв път се лансира от Алис Бейли (1880-1949), която е продължител на теософските идеи на Елена Блаватска и създава своя школа за мистични практики –„Аркана”.

2.2. Социално-активни групи. Те работят за включване на големи групи хора от различни професии в практиките на Ню Ейдж. Техните членове обещават на ръководителите на големите фирми и учреждения, че техните работници и чиновници ще разширят своя психичен и физически потенциал, ако старателно прилагат указанията за медитация, йога и други форми на освобождаване от стреса. Например концернът „Пасифик Бел” е изразходвал около 173 милиона долара за обучаване на своя персонал чрез техники на Ню Ейдж, за да постигнат повишени професионални възможности.

2.3. Политически групи. Чрез умело навлизане в структурите на ООН и на други международни организации симпатизантите на движението Ню Ейдж се опитват да направят приемлива идеята за глобалното общество. За тази кауза работят организации като Тара Център, Луцифер тръст (доверие в Луцифер), Пасифик институт, Грийнпийс, Граждани на планетата, Сътрудници за глобално образование и др.

3. Навлизане на идеите на Ню Ейдж в западното общество.

3.1. В психологията. Още в края на ХІХ век Уйлям Джеймс пропагандира идеята за промяната на човешкото съзнание чрез особени методи и вещества, за да се получи нова структура на личността. По-късно значителен теоретичен принос в тази тематика имат Карл Юнг и Ейбрахам Маслоу. Практически изследвания в психологията на поведението на човека през 70-те и 80-те години на ХХ век правят Робърт Мастърс, Джийн Хюстън, Оскар Ихазо, Майкъл Мърфи и др. Опити с различни дози опиати (ЛСД) правят психиатрите Олдъс Хъксли и Станислав Гроф. Последният е давал ЛСД вещества на умиращи пациенти и е наблюдавал промените в тяхното съзнание. Подобни опити е правил и Джон Лили. Според признанията на самите изследователи пациентите, след като са вземали ЛСД, са започнали да проявяват засилен интерес към окултизма.

3.2. В социологията и културологията. Джордж Ленард прокламира в издаваното от него сп. „Look”, че скоро ще се появи нов човешки вид, който ще еволюира към по-висши нива. Теодор Розак („Там, където свършва пустошта”, Ню Йорк, 1973) и Уилям Томсън („Пътища около земята”, Ню Йорк, 1971) правят социокултурен преглед на развитието на западната цивилизация и завършват с убеждението, че бъдещето принадлежи на движението Ню Ейдж.

3.3. В антропологията. Най-известен автор сред привържениците на Ню Ейдж е Карлос Кастанеда. Книгите му „Учението на дон Хуан”, „Една отделна реалност”, „Пътуване към Икслан” и др. разглеждат възможността човек да пътува в други измерения, където може да комуникира с непознати същества.

3.4. В природонаучната област. Фритьоф Капра, ядрен физик, разглежда процесите в атомите и елементарните частици като проявление на принципите на индуистките божества. Подобни позиции застъпват Бернар д’Еспаня и Дейвид Бом. Те отричат научния метод на познанието и въвеждат т. нар. „психофизика” – съчетание на физика и психология. Джордж Лавлок, специалист по газова хроматография, обяснява произхода на живота на Земята като следствие от основната хипотеза – Земята е живо същество, чиито форми на живот еволюират от биологични към духовни състояния.

3.5. В здравеопазването. Широко приложение на т. нар. „холистична медицина”. Използват се такива методи на лечение, които са познати на шаманите и езическите жреци – широко приложение на окултизма и магическите средства.

3.6. В образованието. Идеолозите на Ню Ейдж насочват своите усилия към младото поколение, което е най-податливо на внушения и моделиране на съзнанието. В редица американски училища децата се обучават според инструкциите на Бевърли Галеан, известна педагожка и активист на Ню Ейдж. В книгата й „Всестранно образование” на децата се внушава, че нямат грехове и че по природа са божествени. М. Фергюсън препоръчва да се внушава дух на „бунтарска независимост” от родители и от старите ценности (християнските традиции и норми на живот). „Особено оскърбително е това – пише Дейвид Хънт, – че из цяла Америка, в училищата, където беше забранена християнската молитва, активно се поощряват йога, източната медитация и методите, засягащи индуистките молитви.”

3.7. В научната фантастика и в киното. Артър Кларк („Една одисея в 2001 година”), Робърт Хайнлайн („Чужденец в чужда земя”) открито пропагандират идеите на Ню Ейдж за идването на нова раса и за смяната на християнството с ерата на Водолея. Подобни внушения идват и от филмите на Стивън Спилбърг („Срещи с отвъдното”), Джордж Лукас („Междузвездни войни”, „Империята отвръща на удара” и др.), Люк Бесон („Петият елемент”) и други автори на такива филми. За привлекателността на идеите на Ню Ейдж спомагат откритото им пропагандиране от такива кинозвезди като Шърли Маклейн, Линда Иванс, Джон де Вирт, Шарън Глес, певиците Тина Търнър и Хелън Реди, музикантът Пол Хорн и др. Според християнския критик на Ню Ейдж Тал Брук –„Холивуд е главният канал, чрез който става енергично впръскване на източен мистицизъм в американската култура”.

Мирогледът на Ню Ейдж е формиран от множество автори и учения. Най-известните теоретици на това движение са Дейвид Спренглер, Алтър Кьостлер, Лорънс Лешан, Йон Климо, Бенджамин Крийм, Мирча Елиаде, Фритьоф Капра и др. Популяризатори на това движение са Мерилин Фергюсън, Матю Фокс, д-р М. Скот Пек, Вернер Ерхард и др.

ІІ. Корени на духовността на Ню Ейдж

1. Гностицизъм

Идеолозите на Ню Ейдж умело са преработили древните гностически доктрини в духа на откритите през 1945 г. край Наг-Хамади (Горен Египет) гностически текстове. Към тях те добавят и идеи от други гностически документи – Кодекс Аскюанус и Кодекс Брусианус, първият от които се съхранява в Британския музей, а вторият – в Оксфорд. Три други гностически документа се съдържат в съхранявания в Берлинския музей – Papyrus Berolinensis 8502.

Според гностика Василид висшето Божество е неделима и непознаваема Монада, на която не могат да се припишат дори личностни характеристики. Тя се саморазгръща чрез еманация на по-нисши в онтологичен смисъл битийни нива, като първите от тях са Логосът (вътрешното откровение на Бога), Словото (външното откровение) като Ипостас на Логоса, Умът, Мъдростта, Силата, Справедливостта и Мирът. Тези седем висши духовни същности от своя страна също се еманират на по-нисши същности и така се образуват 365 битийни нива, наречени още сфери. Под тях се намира нашият материален свят. Гностикът Валентин вижда многообразието на света по малко по-различен начин. Според него различните битийни нива са резултат от еманацията на 30 двойки еони с противоположни качества. Първата двойка е получила битие от Монадата, а всяка следваща – от еманирането на предходната двойка еони. Пълнотата на висшето духовно битие се формира от тези 30 еона. Нашият свят е сътворен от последния (30-ти) еон, който е известен като Демиург или Софùя (Премъдрост). Демиургът се опитал да излезе от плиромата на останалите еони и по този начин извършил предателство спрямо тях. За тази своя дързост той бил наказан да създаде материалния свят, който е затвор (наказание) за духа. Връщането на Софùя към плиромата на другите еони се разглежда в гностицизма като най-висша цел, която се постига с гигантски усилия и борба. Човекът в гностицизма е съчетание между божествената субстанция и материята (телесност), която е тъмница за душата. Смисълът на човешкия живот, според гностиците, е избавление от веригите на телесността (която е онтологично зла природа) и връщане в плиромата на висшата духовност. Спасението на човека става чрез осъзнаване на своята божественост, т. е. чрез просветление. Човек се спасява чрез знание и то езотерично, а не интелектуално. То се осъществява чрез непрекъснато самонаблюдение и самоусъвършенстване. Не е необходим никакъв божествен Спасител. Достатъчно е всеки човек да следва наставленията на т. нар. „пратеници на светлината”, които в гностицизма са персонифицирани под различни имена – Сит, Енох, Мелхиседек, Иисус и др. Валентин и последователите му разделят хората на три категории – телесни (соматици), душевни (психици) и духовни (пневматици). Христовото тяло, според гностиците, е било призрачно, защото не било възможно висш пратеник от плиромата на духовното, какъвто се признава Христос, да се съчетае с материя, която има зла същност. Злото в гностицизма е онтологизирано. Борбата с него изисква или пълен аскетизъм, както учат гностиците от школата на Валентин, или пълен аморализъм, за да се докаже презрението към материята (телесността у човека).

2. Източни религиозни учения.

2.1. Индуизъм и будизъм. В основата и на двете религиозно-философски системи стои метафизиката на пантеистичния монизъм. Неговите главни постулати са:

– Съществува само една недиференцирана истинска Реалност. Тя е божествена. Всичко е едно, следователно, всичко е бог. Този Бог няма личностни характеристики, не е Субект на всяко битие, не е негов Творец в християнския смисъл на думата. Висшата Реалност условно се обозначава като Брахман. Брахман е цялото битие, разгърнато в различни индивидуални форми на съществуване. Космосът е чистата енергия на Брахман, „замразена” в конкретни материални форми. Човекът е божествен, защото има една и съща природа с Брахман. Божествени (в различна степен) са също и животните, растенията и минералите.
– Реалността е битийно йерархична, т. е. различните нива на материалния свят са на различна онтологична „дистанция” от тази абсолютна Реалност. Най-далече от нея са минералите, а най-близо – висшите духовни същества. Човекът е малко под тях в тази битийна стълба.
– Важни за единението с висшата Реалност (Брахман) са не доктрините, а ориентацията към целта. Тя се постига с определени мистични техники и формули. Всички пътища водят към Брахман – това е синтезираният извод от тази идея.
– Сливането с Брахман може да се осъществи само на безличностно ниво, т. е. човекът трябва да загуби своята личностна идентичност, за да получи възможност за единение с висшата Реалност.
– Единението с висшата Реалност става не чрез интелектуално познание, а чрез личен (субективен) опит. Реалността стои отвъд истината и лъжата.
– Реалността е отвъд доброто и злото. Това означава, че който иска да постигне единение с тази Реалност, трябва да превъзмогне моралните норми на обикновената човешка нравственост и да не се съобразява с тяхната императивна насоченост.
– Човешката същност е безсмъртна, защото е част от Божеството: „Атман е Брахман”. Умира личността, но Атман продължава да съществува като вечна безличностна реалност, слята с Брахман или получаваща нови индивидуални форми при поредното прераждане.
– Реалността е отвъд времето. Събитията нямат исторически смисъл, историята е циклична, следователно не съществува. Всички форми на Брахман (духове, хора, животни, растения и минерали) са затворени в неразкъсващ се кръг от събития и връзки, които са илюзорни по същност, защото са фигури от играта на Брахман. Когато Брахман заспива, тези форми изчезват в небитието.

При индуизма съществуват шест визии за спасението на човека. От тях основните са две – Веданта и Санкхя. Веданта е оформена в края на VІІІ и началото на ІХ век от религиозния мислител Шанкара. Водещ принцип при нея е монизмът. Човекът се спасява чрез аскеза, като се освобождава от своята личностна идентичност и се разтваря напълно в безличностната Реалност (Брахман).

Системата Санкхя е дуалистична. При нея се допуска съществуването на две първоначала – духовно и материално. Те са в динамично равновесие, но непрекъснато се противопоставят едно на друго. Спасението на човека се разбира като борба за освобождаване на духа от връзките му с материята. При тази борба човекът постепенно достига до състояние на самообожествяване. Атман се слива с Брахман, но личността не е унищожена, а се самоидентифицира като Брахман. Йога е система от духовни и физически упражнения, при които се търси единение с Брахман чрез мистични средства – магически фрази, медитиращи техники, обредови ритуали и др. Най-разпространени при Ню Ейдж са тантра-йога, раджа-йога и агни-йога.

Основни понятия при индуизма са карма и самсара. Карма е съвкупността от всички човешки действия, породени от волята, разума и чувствата, предизвикали някакви причини и последствия, обединени в т. нар. „капитал на съществуване”. За да се получи сливане с Брахман, е необходимо този „капитал” да бъде заличен. Това може да стане само с аскетичен живот и многократни прераждания. Самсара е именно този цикъл от прераждания, наречен още „кръговрат на съществуване”. В края на този цикъл се достига до пълно освобождение от закона на карма и сливане с Брахман (мукти). Всяко личностно съществуване се прекратява.

Основните метафизически концепции при будизма са следните:

– Оригиналният будизъм (в първоначалната му версия) е атеистичен. Японският популяризатор на източните учения д-р Сузуки казва за будизма: „Ако будизмът е наричан религия без Бог и без душа, или просто атеизъм, то неговите последователи не биха протестирали. Понятието за висше Същество, Което стои над Своите създания и произволно се намесва в човешките дела, е нещо крайно оскърбително за будистите”.

В теософския катехизис за будизма е посочено: „От всички религии само една учи за най-висше благо без Бог, за продължаване на битието без душа, за блаженство без небеса, за святост без Спасител, за изкупление само със собствени сили…”

– Животът е страдание, следователно той е зло. Спасението на човека е избавление от живота. Това става само чрез правилно знание. Буда съветва: „Знанието – ето най-доброто лекарство против всички недъзи в живота!… Напред монаси! Следвайте правилното познание! Осовобождението става чрез знание…”
– Абсолютното Начало, както и при индуизма, е безличностно. С него е невъзможно да се влезе в личностен контакт. Това Начало обаче носи в себе си някакъв изначален вътрешен „дефект”, който будистите определят като „суета”, „вълнение”. Той се предава и на по-нисшите битийни същности, защото те са продукт на еманацията на Абсолюта. От този първоначален дефект са заразени както самият Абсолют, така и всички негови модуси в дългата стълба на онтологичната йерархия. Човекът, когато се бори за собственото си спасение, всъщност помага косвено и на Абсолюта и така го подкрепя в гигантската му битка с тази изначална „суета”.
– При будизма човешкото съзнание не е единно. То е съвкупност от различни елементи, които се сглобяват от закона на кармата. Николай Лоски пише за този будистки възглед: „Човешката личност и нейните външни и вътрешни преживявания се характеризират като поток от непрекъснато сменящи се мигове, в които се комбинират различни елементи. Няма нищо обективно – нито вън, нито вътре в човека… Съществува само вихър от комбиниращи се елементи, подчиняващи се на закона „карма”.

2.2. Други източни учения.

Дзен-будизъм. От неговите концепции Ню Ейдж възприема идеята за внезапното просветление на съзнанието (сатόри), постигано чрез определени техники, и идеята за самообожествяването. Роберт Линсен, пропагандатор на Дзен-будизма, пише: „Ние носим цялата отговорност за своите действия… Ние трябва да разрушим сложните натрупвания на нашите фалшиви ценности. Всичко е в нас и ние сме в Реалността, но не го знаем. Това Дзен ни повтаря непрекъснато”. Според Алън Уотс, доброто и злото в етиката на Дзен-будизма са еднакво необходими: „Редът няма смисъл без хаоса”.

Даоизъм. Някои лидери на Ню Ейдж като Фритьоф Капра, често се позовават на даоистки концепции при обясняване на физични процеси или социални явления. Една от книгите на Ф. Капра носи заглавие: „Дао на физиката”. Абсолютното Начало, Върховният Принцип (Дао) е непрекъснато променяща се тайнствена Реалност, която никога не може да бъде напълно познаваема. Тя няма собствено име, защото това би я ограничило. Дао е иманентен на света и е първопричина на всичко. От неговата вътрешна енергия са произлезли двойката полярни същности Ин-Ян. Те пораждат огромното многообразие на света. Благополучието на човека се състои в това – да познава пътя на Дао, взаимодействията между Ин и Ян и т. нар. „пет елемента на света” – вода, огън, земя, дърво и метал.

3. Други учения

3.1. Теософия. Теософският възглед за човека и света е опит за синкретично обединяване идеите на индуизма и будизма с еволюционния възглед. Елена Блаватска пише: „Ние отхвърляме идеята за личностен Бог. Вярваме в един универсален божествен принцип, коренът на всичко, от който всичко произлиза и в който всичко ще се върне при края на големия цикъл на съществуването”. За разлика от християнския възглед, човекът е поставен в съвсем друг контекст. Той не е вече теоцентричен, както е при християнството, а космоцентричен, т. е. динамично-иманентно свързан с всички сили и енергии на Космоса. Дарвинисткият възглед за биологична еволюция в теософски аспект има друго измерение – предлага се идеята за духовна еволюция към висшите сфери на духовния свят. Спасението на човека се разглежда като самоспасение, т. е. достигане състояние на божественост. Карма и самсара са основни понятия и в теософията.

3.2. Анимизъм. От него идеолозите на Ню Ейдж възприемат схващането за съществуване и комуникация с множество духове от отвъдния свят. Често тези духове са наричани „водачи”, „пазачи”, „по-висше Аз” и т. н. Общувалите с такива „същества на нощта” (К. Кастанеда) признават, че не всички от тях са добронамерени. Въпреки това много нюейджъри търсят непрекъснато контакт с такива същества и дори стават „канали” (т. е. медиуми) на някои от тях. Вярата в тоталната одушевеност на света и търсенето на контакт с духове, характерни аспекти на анимизма, напълно се възприемат и от Ню Ейдж.

3.3. Окултизъм. Трите основни направления на окултизма – астрология, спиритизъм и окултна магия, са водещи и в мирогледа на Ню Ейдж. Американският изследовател на Ню Ейдж в САЩ Дейвид Маршал класифицира това движение като „чумата на окултизма в Америка”.

Астрологическите концепции са неразривно свързани с окултизма. Известната магьосница Сибила Лийк пише: „Астрологията е моята наука, магьосничеството е моята религия”. Астрологията присъства в Ню Ейдж като обща нагласа за неизбежната, според нюейджърите, смяна на ерата на Рибите (християнството) с тази на Водолея. Спиритизмът е широко практикуван от последователите на Ню Ейдж. Шърли Маклейн, Джейн З. Найт, Джейн Робъртс се гордеят, че чрез тях са получени многобройни послания от „извънземни” същества. Тези послания са събрани в десетки томове. Самите медиуми, наричащи себе си „канали”, правят и устни предсказания, които често се заплащат твърде скъпо.

В практиката на Ню Ейдж са възприети и други окултни средства и методи. Такива са т. нар. „творческа визуализация” и употребата на кристали. „Визуализацията – пише един от известните нейни популяризатори Боб Ларсон – претендира да създаде изцяло нова реалност”. Визуализацията е широко използван от нюейджърите метод да създават своя вътрешна Вселена, в която се самоизживяват като божества. Според Боб Ларсон –„в този момент човекът, извършващ визуализацията, е установил връзка със своята Висша реалност, проекция на Бога, и следователно не е възможна никаква вредна или егоистична визуализация”.

Употребата на кристали в средите на Ню Ейдж се дължи на препоръките, които медиумът Франк Алпер още от 1976 г. изказва за тях. Според него кристалите са особени акумулатори на духовна и физическа енергия, която непрекъснато тече във Вселената. Тази енергия Алпер нарича „светлината на нашия Баща”. Кристалите можели, както твърди Алпер, да отдават съхранената в тях енергия на лицето, което ги носи, и така да го захранват с духовни и физически сили. Брет Браво, който се занимава с програмирането на кристалите, е убеден, че те имат и оздравително въздействие.

Особена популярност сред нюейджърите е темата за НЛО. Брад Щайгър, който е написал около 100 книги за НЛО, счита, че съществува свръхразумна цивилизация от друга Вселена, която се грижи за човечеството и го направлява към мир и просперитет. Уайтли Стрийбър, който твърди, че е имал лични срещи с „извънземни”, обаче е на друго мнение. Той описва „извънземните” като: „Жестоки, малки същества с очи, които сякаш се взират в дъното на душата… Целта им не изглежда да е открит дружелюбен контакт, какъвто очакваме… Струва ми се, че те търсят самата същност на душата…”. Известният контактьор с „извънземни” – Били Майер, е получил послания от тях, в които се твърди, че Иисус не е Христос, че не е роден по свръхестествен начин, че не е умрял на голготския Кръст и че не е Син Божи.

ІІІ. Основни доктрини в духовността на Ню Ейдж

Християнски критици на Ню Ейдж като Дъглас Грутуис, Ръсел Чандлър и Филип Локхаас виждат шест основни принципа в спиритуалитета на Ню Ейдж:

1. Пантеистичен монизъм: Всичко е едно, следователно всичко е бог.
2. Човекът има божествена природа и неограничени потенциални възможности. Ф. Локхаас посочва, че всеки нюейджър може да каже –„Аз съм Бог” в същия смисъл, в който го каза Човекът от Назарет”.
3. Основният проблем на човека е незнанието му за собствената му божественост. Тал Брук, бивш почитател на Ню Ейдж, обяснява тази идея по следния начин: „Човекът в своята дълбока същност не е по-различен от Бога. Но без просветление той не може да осъзнае това и живее като под упойка. Целта на човека е да осъзнае, че е Бог, и така да прекрати „илюзията на разделението”.
4. Постигането на божественост е възможно само чрез лична трансформация на съзнанието. Това в средите на Ню Ейдж се осъществява с различни методи и средства. Такива са специални семинари за повишаване на човешкия потенциал, групи за медитиране и йогистки упражнения, творческа визуализация, употреба на кристали, изговаряне на специални мантри, носещи високата вибрация на Бога (според Ш. Маклейн) и др.
5. Личната трансформация на съзнанието е най-сигурният път за радикалната промяна на света. Глобализацията е приоритетна цел на движението Ню Ейдж. Тя обаче не може да се постигне без създаване на универсални ценности за всички хора по света, а това изисква особена личностна трансформация. От стотици религии и духовни традиции трябва да се получи уеднаквяване на ценностите и възгледите. „Промяната започва от всеки индивид, пише една от известните говорителки на Ню Ейдж – Шакти Гъуейн, и колкото повече индивиди се преобразяват, толкова повече ще се променя и масовото съзнание”.
6. Всички религии носят една идея и водят към космическо единство. Става въпрос за създаване на световна религия. Няма абсолютна истина, която да се съхранява само в една от известните религии. Всички духовни учители (включително и Христос) са имали за цел да научат човека, че е божествен по същност и че няма нужда от други богове. Барбара Хъбърд пише: „В момента на нашето планетарно раждане всеки е призован да осъзнае, че е „месия вътре в себе си””.
Синкретизмът е основен принцип в идеята за създаване на световна религия.
Известният американски изследовател на култовете – Уолтър Мартин посочва 10 ключови доктрини на Ню Ейдж. Те са съотнесени към главните християнски истини:
1. Същност на Бога. Джейн Робъртс: „Той не е индивид, а форма на енергия … психична пирамида от взаимно свързано, вечно нарастващо съзнание, което твори едновременно и мигновено вселени и индивиди…” Бенджамин Крийм: „В известен смисъл такова нещо като Бог не съществува. А в друг смисъл няма нищо друго, освен Бог. Само Бог съществува, всичко е Бог. И понеже всичко е Бог, няма никакъв Бог.”
2. Отрича се християнското разбиране за Св. Троица.
3. Христос е представен като еволюционна сила, действаща вътре в творението (Дейвид Спренглер), а Иисус е „индивид, който трябваше да преговори отделни етапи. Той е разчитал на модела, който е оставил Буда. Той самият трябваше да се пробуди. Трябвало е в съзнанието си да се докосне до модела – Христос”.
4. Същност на изкуплението. То се схваща като „мощна сила, действаща във всяка структура на планетата ни” (Д. Спренглер). Това е действие на космическия Христос, който е навлязъл във физическите, астралните, менталните и емоционалните енергийни сфери на планетарното тяло.
5. Спасението на човека. „Днес мотивът не е вече концепцията за личното спасение, пише Алис Бейли, а подготовката, която изисква усърдна работа и разбиране за постигане на справедливи човешки взаимоотношения. Това е една по-голяма цел…”
6. Отрича се християнският възглед за Рая, Ада и Страшния съд. Според Леви Доулинг –„Бог никога не е създавал рай на човека, нито пък ад. Ние сами сме ги създали и изградихме себе си.”
Създаденият от Хелън Щукман „Курс по чудеса” въз основа на послания от „по-висши” духовни същества дефинира Страшния съд така: „Целта на Страшния съд е да възстанови здравия разум у вас. Страшният съд може да бъде наречен процес на оценяване на правилното. Той просто означава, че всеки в крайна сметка ще разбере кое е ценно и кое не е. След това възможността за избор ще бъде използвана разумно.”
7. Демоничният свят. Д. Спренглер: „Луцифер е обобщен образ на всички негативни енергии, сътворени от човека… Човекът е сам за себе си сатана, както и сам за себе си спасител… (Луцифер) е истинският ангел на светлината, който се стреми да донесе светлина във вътрешния свят на човека”.
Б. Крийм: „Силите на злото са част от Бога. Те не са отделни от Бога, защото всичко е Бог.”
8. Второто Христово пришествие. Влага се съвсем друг смисъл. То е или общество от нюейджъри, което живее според принципите на Новата Епоха, каквото е създаденото в Шотландия общество Финдхорн (Д. Спренглер), или начало на нова епоха, поставено от индуисткото божество Майтрея (Б. Крийм).
9. Прераждането. Категорично се утвърждава индуисткото разбиране за прераждането като форма за постигане на съвършенство и нравствена справедливост.
10. Визията на Ню Ейдж за един нов свят: „Навлизайки в Новата Епоха, влизаме в период, през който се разкрива, че истинското човечество е спасителят на света. В крайна сметка, бъдещето на планетата и влизането в светлината лежи на раменете на човечеството. До този момент сме се движили чрез еволюцията. Сега идва време да станем служители на еволюцията и чрез нашето съзнание да освободим светлината, любовта и мъдростта. Това означава да се откажем от личното духовно наследство…, за да го използваме за окултното спасение на света.”

ІV. Критичен анализ на духовните доктрини на Ню Ейдж

Общ поглед към спиритуалитета на Ню Ейдж

В духовен аспект мирогледът на Ню Ейдж е синкретичен. В него по един странен и дори парадоксален начин съжителстват както източни учения и мистични практики, така и западният възглед за човека и неговата значимост. Не случайно Кери Макробъртс нарича мирогледа на Ню Ейдж –„духовна шизофрения”. Целта на идеолозите на това движение е не да изградят една стройна философско-религиозна система, а да приспособят различни религиозни учения и практики към манталитета на западния човек, който все повече навлиза в постмодерната епоха. Тя се характеризира с радикално отрицание на християнските ценности и традиции и отказване от рационализма като водещ принцип в поведението и действията на европейския човек. Натрупаните екологични, икономически и морални проблеми в западното общество се приписват като последици от християнското развитие и на рационализма. Избавлението от тях лидерите на Ню Ейдж виждат във възприемане на източни учения и практики, съчетани с идеята за трансформация на личностното съзнание. Това в крайна сметка би трябвало да доведе до тотална глобализация на света както в идеологическо, така и в икономическо, социално, политическо и културно отношение. „Ново съзнание – нов свят!” – това е формулата, която би донесла успех, според стратезите на движението Ню Ейдж. Това ново съзнание целенасочено се изгражда върху идеята за синкретизма в духовната сфера и върху идеята за глобалното общество в другите сфери на живота.

Източните религиозни учения са онази идеална духовна среда, в която могат да се развият всички по-важни идеи на Ню Ейдж. Тези учения носят в себе си синкретизма като основен свой принцип, който е един от постулатите на източния пантеистичен монизъм. Идеята за самоспасение чрез самообожествяване също е приоритетна в индуизма и будизма. Трансформацията на християнското съзнание на западния човек, останало все още като традиции и културен контекст, може да се осъществи само чрез визията за егоцентризма. Тя неизменно присъства във всички източни религиозни учения. Човекът е част от Божеството, той по природа е божествен и може да създава свой свят, своя „отделна Реалност”, в която да се чувства като бог. Проблемът е само в това, че той не осъзнава своята божественост. Трансформацията на съзнанието при Ню Ейдж има за цел именно да разреши този проблем. Той обаче се осмисля и разрешава по един твърде странен начин. Отказвайки се от ясните принципи на рационализма и на християнските критерии за духовност, лидерите на Ню Ейдж призовават своите последователи да се потопят в мътните води на субективизма, на личното преживяване, което по никакъв начин не може да се оцени обективно. Всеки сам определя нормите и границите на своя мистичен опит и го счита за единствена истинска Реалност. Психиатърът Станислав Гроф твърди, че всеки, който осъществи промяна на своето съзнание, може да има не само една своя субективна Реалност, но дори и много такива. „При едно променено състояние на съзнанието, пише той, можете да преживеете много безкрайности, изкривявания на пространството или паралелни вселени.” При това откровено признание на водещ психиатър от Ню Ейдж е уместно да се запита: каква е реалността на такава „Реалност”? Има ли изобщо Реалност или това е свят на илюзии, в които човекът се вижда като божество? Не е ли такъв свят толкова „реален”, колкото е истински светът на наркоманите? Те също се чувстват прекрасно, макар и за по-кратко време, в своя вълнуващ свят. Създава ли се при такова променено съзнание наистина нов свят, както ни убеждават водачите на Ню Ейдж, или това е бягство от бездуховността, материализма и цинизма на днешния свят? Това ли е алтернативата на едно неправилно осъществено християнство в Западна Европа и Америка?

Вулгарният псевдохристиянски антропоцентризъм, насаждан векове на Запад, се подменя с още по-ужасяващ нехристиянски егоцентризъм. На унижавания и пренебрегван човек от западното общество му се предлага съблазънта да се чувства бог в една измислена или субективно преживявана от него вселена. В нея няма място за Бога на християнството, защото той вече е заменен с Човекобога. Другият вариант на това духовно бягство е навлизането в света на окултното. Там може и да не се постига пълната илюзия за божественост, но пък човекът е обграден от множество „същества на нощта”, които му даряват сили да властва върху други хора или върху природата. Цената на тази „привилегия” е пълно подчинение на „поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12). При този фаустовски експеримент западният човек, бягайки от едно робство, попада на много по-страшно робство – духовното обсебване от демоничния свят. При него се загубва дори чувството за подчиненост на тези сили. Шърли Маклейн се мисли за „бог”, създава своя Вселена, и същевременно раболепничи пред онова духовно същество, което й се представя като „по-висше Аз” и което, според нейното признание, е способно на силен гняв. Бог ли е тогава Ш. Маклейн или жалък роб на демонични сили? Тя дори не осъзнава, че всички необичайни „дарби”, които е получила от тези сили, са всъщност 30-те сребърника, с които е продала душата си и вярата си в Бога. „Самоутвърждаването на човека (без Бога – Д. М.), пише Н. Бердяев, води до самоунищожаването му… Правата на човека, които забравят правата на Бога, се самоунищожават и не освобождават човека.”

Осъществили трансформацията на своето съзнание, последователите на Ню Ейдж наистина стават други личности. Стъпили върху егоцентризма и субективизма, те отричат Бога, но Го търсят вътре в себе си, въстават срещу християнските ценности, но създават своя субективна ценностна система, отказват се от Божията любов, а търсят любов и хармония с други личности, без да желаят да се откажат от своя егоизъм. Възможна ли е тогава ерата на Водолея, постижим ли е такъв свят, при който ще властва необузданият егоцентризъм и доброволното робство на собствените илюзии или на демоничните сили?

Критичен преглед на някои конкретни духовни доктрини от мирогледа на Ню Ейдж

Въпросите за карма и прераждане, както и критичните възражения от християнска гледна точка срещу някои доктрини на будизма и индуизма ще бъдат разгледани в съответните теми – индуизъм, будизъм и теософия. Тук ще бъдат представени критичните бележки срещу други идеи и практики от спиритуалитета на Ню Ейдж.

Неогностицизъм

Древният гностицизъм при Ню Ейдж е съществено променен. Гностицизмът е построен върху две основни идеи – езотерическо самопознание с цел самоспасение и онтологичен дуализъм. Първата идея е възприета от идеолозите на Ню Ейдж без изменение, но втората е съществено променена. При онтологичния дуализъм на древния гностицизъм акцентът е поставен върху онтологичната несъпоставимост между духа и материята. Космосът е несъвършено творение на един несъвършен творец – Демиург. Борбата на един от висшите еони – Софùя с материята, с цел избавление и навлизане отново в божествената плирома, се повтаря при всеки гностик в неговия собствен път за спасение. В мирогледа на Ню Ейдж водеща идея обаче е еволюционният възглед. Той е несъвместим с онтологичното противопоставяне между материята и духовните същности. Твърде често теоретиците на Ню Ейдж говорят, че материята е „кондензирана мисъл (енергия)”, че по същество между тях няма принципно различие. По еволюционен път материята се издига до по-висши (духовни) нива, „просветлява” се, и така се връща към първоначалното съвършенство на Абсолюта. Точно тук се вижда и една от характерните особености на мирогледа на Ню Ейдж. За да опазят главния си принцип (еволюционизма), лидерите на това движение правят съществен компромис с една от двете основни идеи на гностицизма. Те я преработват в удобен за тях смисъл, който обаче няма нищо общо с древния гностицизъм, на който се позовават. Това не ги притеснява, защото тяхната цел не е да изграждат стройна религиозно-философска система, а един идеологически коктейл, който да бъде по вкуса на западния човек. По същия начин се подхожда и към някои основни доктрини в индуизма, будизма и други източни религиозни учения. Индуистът например се отнася към идеята за карма и прераждане като към една ужасна „процедура за очистване” и избавление от живота. За него многобройните прераждания са толкова непоносими, колкото и адските страдания за християнина. При нюейджърите обаче преражданията носят оптимизъм, защото се смята, че те са единственото средство за еволюционно усъвършенстване и „спасение”. Отново е налице радикална промяна в интерпретацията на оригинално източно учение. То е поставено в друг контекст, който трябва да отговори на други цели. Така одеждата на мирогледа на Ню Ейдж изглежда твърде непривлекателно – съшита от различни кръпки и от различен материал. Може би това пък е целта на духовните „моделиери” на Ню Ейдж – да направят това, което се харесва в момента на западния човек? Загубил християнските си принципи, той все пак иска да се чувства удобно в някакви други одежди, без да се съобразява с това дали те наистина имат естетическа значимост.

От съчетанието на древния гностицизъм и еволюционния модел на Ню Ейдж се появява един странен хибрид, който критиците на това движение наричат „Ню Ейдж християнство”. При него основните доктрини не са чисто гностически, а християнството съществува само като външна опаковка, под която се предлагат идеите на Ню Ейдж. Главните постулати на Ню Ейдж-християнството са следните:

1. Отрича се Боговъплъщението. За гностиците тази идея е кощунствена. Не е възможно един съвършен дух, световен учител да се потопи в низините на материалното, когато всеки усъвършенстващ се гностик се стреми да се освободи от същата тази материя, която е зла същност. Нюейджърите също отричат Боговъплъщението, защото за тях Христос не е Богочовек, а космически принцип. И гностици и нюейджъри се лишават от възможността да разберат най-голямата тайна на Божието домостроителство. „В един определен исторически момент, пише Ина Мерджанова, позовавайки се на пергамския митрополит Йоан Зизиулас, краят на историята става вече осъществен тук и сега в лицето на Христос… Боговъплъщението преодолява неоплатоническия дуализъм и издига историята до реален съсъд на пределното, на божественото… От дòсега с вечността възниква свещеното време и то именно прави възможно причастяването (приобщаването – Д. М.) с Христос.”

2. Бог се еманира в творението. Човекът е част от Божеството. В този пункт приликата с индуисткия възглед за човека и Божеството е очевидна. Разликата е в това, че при индуизма по принцип Абсолютът е надличностен (безличностен), докато в Ню Ейдж-християнството той е персонифициран: „Христос, истинската същност на духовния човек, е индивидуализиране на Бога” (Е. Батъруорс); „Бог е вътре в нас. Ние винаги сме били част от Бога” (д-р М. Скот Пек). Именно тук се допуска съществена грешка в идеологията на Ню Ейдж-християнството. Ако Абсолютът е личност, той по никакъв начин не може да се разделя на части. Нашите човешки личности също са неделими. В този смисъл ние не можем да бъдем „част от Бога”, както твърди д-р Пек. „Личността, пише Н. Бердяев, не е част и не може да бъде част по отношение на каквото и да е цяло, пък макар това да е огромното цяло на целия свят.” Абсолютът като личност не може да се еманира, той може само да твори онтологично различни същности. Затова човекът в християнската визия е другоприроден спрямо Бога, но е съпричастен на Него като личност, като Негов образ и подобие. Величието на Бога се отразява в сътворената от Него тайнствена дълбина на човешката личност. Именно защото тя не е еманация на Божеството, тя може свободно и творчески да израсне до състояние на „участник в божественото естество” (2 Петр. 1:4). Бог по благодат, бог по силата на свободния и съзнателен избор, а не по необходимостта на природна (еманационна) връзка – какво по-голямо възвеличаване на човека и прославяне на Бога?

3. Иисус от Назарет не е Христос, не е Спасител на човечеството, а е един от световните учители наред с Буда, Заратустра, Мойсей, Мохамед и др. С това твърдение става ясно колко християнство съдържа мирогледът на Ню Ейдж-християнството. За да се покаже същността на подменената християнска истина за Иисус Христос като Син Божи, е достатъчно да се цитират само няколко стиха от Новия Завет:

–„Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте” (Мат. 17:5); „Аз и Отец едно сме” (Йоан 10:30); „Отец е в Мене и Аз съм в Него” (Йоан 10:38); „Не дойдох да съдя света, а да спася света” (Йоан 12:47); „В Него телесно обитава всичката пълнота на Божеството” (Кол. 2:9).

4. Всички религии водят до един и същ Бог. Господ Иисус Христос обаче казва съвсем друго: „Всички, които са идвали преди Мене, са крадци и разбойници” (Йоан 10:8); „Аз съм пътят, и истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене” (Йоан 14:6); „В никого другиго няма спасение, защото под небето няма друго име, на човеци дадено, чрез което трябва да се спасим” (Деян. 4:11-12).

5. Спасението се постига само чрез езотерично познание. Спасителят никога не е учил, че Неговото слово трябва да се разпространява тайно, че е предназначено за избрани личности. Напротив:

–„Което ви говоря в тъмнина, кажете го на видело; и което чуете на ухо, разгласете го от покривите” (Мат. 10:26).
– „Вие сте светлината на света. Не може се укри град, който стои навръх планина…” (Мат. 5:14).

Придобиването на Божието Царство става чрез смирение и детска чистота на сърцето, а не с високоумствени езотерични конструкции на съзнанието: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в царството небесно; и тъй, който се смири като това дете, той е по-голям в царството небесно” (Мат. 18:3-4).

6. Грехът не съществува. Той е породен от дефект на съзнанието. Човекът прави грешки, но ги преодолява като прощава сам на себе си и на другите („Курс по чудеса”).

В пантеистичния монизъм на източните учения отричането на греха като нравствен феномен е понятно. За грях може да се говори само при наличие на презумпцията, че съществува личностен Бог. Грехът съществува само защото Бог съществува като личност. Когато източните религиозни учения отричат личностните характеристики на Абсолюта, те спокойно биха могли да игнорират и греха като такъв. Не стои така въпросът обаче за „християнските” нюейджъри. Те признават съществуването на личностен Бог, но отричат греха, извършен пред Него. „Ако кажем, че нямаме грях, себе си мамим, и истината не е в нас” – поучава ни св. Йоан Богослов (1 Йоан. 1:8). Въпросът за греха на човека е основен в християнската сотириология. Христос, изпълнявайки воля на послушание спрямо Небесния Отец (Йоан 6:38), идва в света, за да избави човечеството от ужасните последствия на греха. Прекъснатата връзка на любов между Бога и човека, болестите, страданията и смъртта са ежедневни дадености в битието на всеки човек. Тяхното преодоляване е възможно само чрез Христовата изкупителна Жертва. Всички страдания, унижения и кръстна смърт, претърпени от Него, имат за цел да заличат бездната, която грехът отвори между Бога и човека. Отричайки греха, нюейджърите отричат и необходимостта от Изкупител и Спасител. „Християнство” без Христос и без спасение – това е удобната формула, която успокоява съвестта на западния човек. Той не само не обича да му се напомня за неговия личен грях пред Бога. Нещо повече, за да не се притеснява от угризенията на съвестта, той отрича и Този, Който дойде да го избави от греха и от последствията му, Този, Който казва: „Аз съм добрият пастир: добрият пастир полага душата си за овците… Аз им давам живот вечен и те няма да погинат вовеки…” (Йоан 10:11, 28).

7. Отрича се християнското учение за Св. Троица. Това е основният християнски догмат. Св. Атанасий Велики е категоричен: „Църквата Христова е основана върху вярата в Светата Троица. Който отпадне от тази вяра, не може да се нарича християнин”. Обобщавайки учението на Древната църква относно Св. Троица, руският богослов Вл. Лоски пише: „Св. Троица е изначална тайна, Светая Светих на Божествената Реалност, самият живот на скрития Бог, на Живия Бог”. Не е необходимо повече да се доказва, че Ню Ейдж-християнството няма нищо общо с християнството.

8. Отрича се християнската визия за Рая, Ада и Страшния съд. Алис Бейли пише: „Да бъдеш истински християнин и да отидеш в някакъв идиотски рай или да откажеш да бъдеш християнин и да отидеш в невъзможния ад… И двете концепции днес се отричат от всички нормални, честни и мислещи хора”.

Според учението на Православната църква Раят, Адът и Страшният съд се явяват последица от деянията на свободната човешка воля. Раят и Адът не се натрапват отвън. Те са естествен завършек на свободния човешки избор. „Ако Бог е любов, пише Е. Трубецкой, адът изглежда недопустим, невъзможен. Ако човекът има свобода за самоопределяне, допускането на ада е дори логически необходимо.” Адските мъчения са резултат от един съдбоносен екзистенциален избор. „Адските мъки, казва С. Булгаков, са следствие от нежеланието да се избере истината и любовта към Бога… Това, което мъчи и се измъчва в човека, е единствено неговият егоизъм. Да се търси „външната тъмнина”, нищото вместо Бога, това е пределно безумие на злото, което изобщо не може да бъде мотивирано, разбрано и оправдано. Това е явна нелепост, безсилна конвулсия на злото.”

Този злонамерен избор С. Булгаков нарича „ненавистна привилегия”. За него адът е продукт на човешката свобода, „превърнала се в произвол и своеволие”. Относно ада и Страшния съд св. Йоан Златоуст предупреждава: „Много безразсъдни хора искат да се избавят само от геената. Но аз мисля, че много по-голямо наказание от това е да не бъдеш приет в онази слава. Мисля, че онзи, който се е лишил от нея, ще плаче не толкова от мъките на геената, колкото от загубата на небесните блага. Тази загуба е най-жестокото от всички наказания”.

9. Превратно осмисляне на злото и образа на лукавия. За източните религиозни учения злото наистина е необходима част от общата картина на съществуващото. То е необходимият фон, върху който се проявяват добрите дела, единият от нравствените полюси, между които протичат човешките съдби и събитията на човешката история. В християнството злото обаче се идентифицира като „проблем, идващ от лукавия” (Буайе). То е личностна позиция, „бунт против Бога” (Вл. Лоски), съзнателно противопоставяне на Божията воля. Злото е внесено в творението „отвън”, то не му е иманентно присъщо, защото всичко сътворено от Бога е било „твърде добро” (Бит. 1:31). Злото не може да идва от Бога, защото „Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина” (1 Йоан. 1:5). Разрушителната сила на злото се дължи на огромната енергия на злата воля на лукавия и на всички паднали заедно с него „духове на злобата” (Еф. 6:12). Лукавият, според определението на Христос, е „открай човекоубиец” и е „лъжец и баща на лъжата” (Йоан 8:44). Д. Спренглер твърди, че лукавият бил „ангел на светлината”. Св. ап. Павел обаче предупреждава християните от Коринт, че „сам сатаната се преобразява в ангел на светлината” (2 Кор. 11:14). Очевидно е, че Д. Спренглер или не е познавал същността на злото, посочена в Новия Завет, или съзнателно се опитва да я представи като добра и полезна за човека, без да се смущава, че това твърдение няма нищо общо с християнството.

Даоизъм и Дзен-будизъм

За разлика от християнството при даоизма е немислимо човекът да влезе в каквито и да било личностни отношения с Дао. Причината е, че на Дао се гледа като на съвкупността от всичко съществуващо. По-точно то е видимата проекция на метафизичното Дао, което е безличностно Единство. Човекът може само да разгадае част от проявите на Дао и онези закони, които биха го привели в хармония с това изначално Единство. Дао е непознаваем по същност, той твори историята, но не като личностен Творец, а като еволюционна сила, в чиято природа се проявяват целесъобразността и целенасочеността. В този смисъл даоизмът е едновременно атеистичен и фаталистичен. Човекът няма никаква свобода на избор, защото Дао е Принцип, Закон – точно такъв, какъвто е например законът за гравитацията. Ученият, който изследва този закон, може само да се съобразява с него и неговите следствия, но не и да го обича, да благоговее, да търси милост, утеха, радост или бащина любов и прошка.

Дзен-будизмът също е атеистичен. Неговите слабости са посочени от Лит-Сен-Ченг, бивш известен дзен-будист, който е бил и президент на университета Кианг-нан. По-късно той става християнин и мисионер в колежа в Гордън, Масачузетс. В книгата си „Екзистенциализмът на Дзен. Духовният упадък на Запада” той посочва, че:

– Дзен-будизмът е най-радикалната форма на самообожествяване;
– той се стреми да породи опасен мистицизъм;
– в него има много безсмислица и некомпетентност относно същността на човека и неговото спасение;
– Дзен-будизмът само констатира греха у човека, без да посочва как той може да бъде преодолян;
– никога не е сигурно дали състоянието на просветление (сатори) е реално или то е плод на самоизмама. Това посочва още в средата на ХХ век К. Г. Юнг;
– често се наблюдават прояви на свръхемоционалност, които могат да доведат до тежки поражения на личността. Той е „един от начините да загубим разсъдъка си”.

Уолтър Мартин допълва казаното от Лит-Сен-Ченг: „При дзен-будизма първото и последно нещо е любовта към себе си. Същността на дзен-будизма е да освободи човека от духовна отговорност, да замени обръщането във вярата с интелектуално просветление, а Божия мир – с липсата на интерес към ближния”.

Окултизъм

Сред окултните аспекти на Ню Ейдж особено се открояват астрологията, спиритизмът, НЛО, визуализацията и употребата на кристали.

Астрология

Срещу астрологията могат да се изкажат възражения от различни позиции. От научна гледна точка астрологията не издържа каквато и да е сериозна критика. Доказателство за това е и публичното опровержение на астрологическите предсказания, направено от 192 видни учени, между които 19 са лауреати на Нобелова награда.

Самият Кеплер пише за астрологията: „Астрономията е мъдрата майка, а астрологията е глупавата дъщеря, която се отдава на всеки, който й плаща, за да издържа майка си”. Бившият директор на Асоциацията на астролозите – Алън Оукън признава: „Астрологията е метафизична наука, а не естествена физична наука.” Тук не става въпрос за някаква истинска метафизична наука като раздел от философията например, а като форма на окултизъм. Астрологът Сефариал дори посочва пряката им връзка: „Астрологическото изкуство е ключът към всички окултни науки”. В своята известна книга „Черните изкуства” Ричард Кавендиш категорично определя астрологията като „съществено магическо изкуство”.

След многобройни сериозни изследвания върху точността на астрологическите предсказания, ученият Гоклен, уважаван дори и от астролозите, прави следното заключение: „Сега е съвсем сигурно, че небесните знаци (зодиите – Д. М.) нямат каквато и да било власт да решават съдбата ни, да влияят на нашите онаследени характерни черти или да играят каквато и да било роля (колкото и скромна да е тя) в кръга на влияния – случайни или други, които формират тъканта на живота ни и оформят импулсите ни за действие”. Изследователите Р. Кулвер и П. Янна са проверили около 3 000 астрологически предсказания в САЩ и са установили, че 90 % от тях са погрешни. Това признава дори такъв водещ американски астролог като Джон Таунли с над 20-годишен стаж в астрологията: „Бих казал, че повечето от обвинителите на астрологията вероятно са прави. Те смятат, че всички астролози са шарлатани, но аз бих свел техния брой до 90 %. Те не са непременно… съзнателни шарлатани”.

Възраженията срещу астрологията от християнски позиции са още по-сериозни. Със сигурност е установено, че най-известните астролози правят своите предсказания с помощта на духове-водачи. На астрологически конгрес в Лас Вегас около 90 % от лекторите са признали, че техните хороскопи са съставени със съдействието на такива духове. Известният медиум Едгар Кейс, чрез когото духовете са продиктували най-голямата по обем информация (14 000 текста!) признава, че голяма част от тях имат астрологически характер. Те били горещо одобрявани от духовете на отвъдното.

Пораженията, които нанасят астрологическите предсказания върху човека, според Анкенбърг и Уелдън, са от различен характер – физически, морални, финансови и най-вече психически. Бившият астролог Чарлз Щромер пише: „Най-големите скърби, които дойдоха в живота ми, се дължат на заниманията ми с астрология”. Библията съдържа много стихове, в които ясно се посочва, че заниманията с астрология не са угодни на Бога и са гибелни за човека. Мойсей предупреждава евреите да не се прелъстят от небесните тела и да не им служат, защото които правят това, стават идолопоклонници (Втор. 4:19). За тях законът на Мойсей предвижда убиване с камъни (Втор. 17:2-5). Същото крайно отрицателно отношение към астрологията имат и пророците Йеремия (Йер. 8:1-2) и Йезекиил (Йез. 8:16). Св. пр. Йезекиил нарича гадаенето по звездите гнусота и нечестие. Особено богохулно звучат за християните такива астрологически „откровения” като тези на Роналд Дейвисън. Той твърди, че Иисус Христос е въплътил се дух, който чрез кръстните страдания изплащал грехове от други прераждания, според кармичния закон. Тези теософски интерпретации на Христовите страдания се схождат и с други становища на видни астролози. Всички те признават, че са ги получили от духове. Това обаче не са ангелски откровения свише, защото самият Архангел Гавриил, когато благовести на Св. Дева Мария, че ще роди по свръхестествен начин Син, Който ще се именува Иисус, Го нарича „велик” и „Син на Всевишния”, Чието царство не ще има край (Лука 1:31-32).

Въпреки многобройните грешки и неточности в астрологическите предсказания, все пак има случаи на сравнително точно посочване на събития и факти. Как става това? Д-р Ралф Метцнер, изследвал този въпрос, установява, че става една особена окултна нагласа в съзнанието на астролога, която той нарича „рамка на интуитивното възприятие”. Маркус Алън, виден астролог, признава, че винаги един благоразположен към него дух-водач му осигурява подходяща интуиция, за да прави своите предсказания. Хороскопите и всички други астрологически средства са само помощни инструменти за окултна настройка на астролога. Д-р Метцнер твърди, че познава астроложка, която само замалко поглежда хороскопа, за да се настрои, и след това е способна да разгледа съзнанието на пациента като че ли гледа в кристална сфера.

Спиритизъм

Спиритизмът категорично се осъжда в Библията. Общуването с паднали духове е не само вид богоотстъпничество, но и акт, който може непосредствено да доведе до духовно и нравствено погубване на личността. Бог предупреждава евреите: „Не бива да се намира у тебе (такъв), който … пита мъртви, ни който извиква духове, защото всеки, който върши това, е гнусен пред Господа…” (Втор. 18:10-12).

–„И ако някоя душа се обърне към ония, които извикват мъртъвци и към магьосници, за да ги последва в блудството им, Аз ще обърна лицето Си против оная душа и ще я изтребя измежду народа й” (Лев. 20:6).
–„Врачка да не се оставя жива” (Изх. 22:18).

За опасностите от практикуването на спиритизъм предупреждават опитни спиритисти и изследователи на това явление. Д-р Карл Уикланд, виден спиритист, в своята книга „Тридесет години сред мъртвите” пише, че тези, които са се занимавали със спиритизъм в крайната фаза на своето падение достигат до „явна лудост, отличаваща се в различна степен от обикновените умствени отклонения и включваща всички видове деменция, истерия, епилепсия, меланхолия, нервно разстройство, клептомания, идиотизъм, религиозна мания, мания за самоубийство…, садизъм, зверства и всякакви форми на склонност към криминални престъпления”.

Известният изследовател на окултните феномени д-р Курт Кох посочва, че от анализираните около 11 000 случая на практикуване на различни видове окултизъм, почти всички са започвали от спиритическо посещение на „невинни” духове-полтъргайсти.
Д-р Джон Монтгомери, философ, адвокат и теолог е категоричен, че между спиритизма и душевните болести има пряка връзка. „Това, което човекът получава чрез фаустовското преминаване „оттатък”, пише той, никога не задоволява и в края на краищата той плаща по един или друг начин със собствената си душа.”

Една от често срещаните заблуди сред спиритистите е, че това тяхно пътуване в отвъдното се дължало на някакви скрити в тях парапсихични сили, които те използвали в това необичайно пътешествие. Налице е стремеж да се отклони обвинението, че се общува с паднали духове и вниманието да се насочи към недоказуемите феномени на парапсихичните явления. Американският психиатър Джес Стърн обаче е категоричен: „Почти без изключение всички медиуми… чувстват, че са инструменти на една по-висша сила, която изтича чрез тях, и не си позволяват да твърдят, че тя произхожда от тях самите”. Дори според психиатъра-нюейджър Лорънс Лешан – всички лечители, използващи спиритическите феномени, признавали, че не лекуват със собствени сили, а с помощта на особени духове. Видният магьосник Дени Корен открито заявява, че „никога не е имало достоверна демонстрация на парапсихическа сила, произхождаща от човека”.

Практикуването на спиритизъм не само отдалечава човека от богообщение и спасение. Дори и за невярващите в Бога той е едно опасно за психиката занимание, което в крайното си развитие неминуемо довежда човека до непоправими психически увреждания и тежки криминални престъпления.

Употребата на кристали

Веднага трябва да се подчертае, че това, което говори Франк Алпер относно кристалите, няма нищо общо с християнството. Алпер изхожда от позициите на източния пантеистичен монизъм: „Всичко е едно. Бог е иманентен на света, следователно всичко е бог”. В този аспект е много лесно да се нарече всеки предмет или сила (енергия) част от божественото или негово проявление. Кристалите съхранявали енергията на „небесния Баща”. Този „баща”, разбира се, е безличностен и разтворен във всичко съществуващо. Не е необходимо изобщо да се прави разлика между материална (физическа) и духовна енергия. Те просто са различни „вибрации” на един и същ първоизточник („баща”). Човекът е част от Вселената, част от същността на този „баща” и може свободно да се ползва от неговите енергии.

От християнски позиции такава трактовка е направо смехотворна. Нито Бог е иманентен на света, нито човекът е част от този свят. Бог е преди всичко Личност, Свръхсубект, Бог, „Който е” (Изх. 3:14). Сътвореният от Него свят няма никаква онтологична връзка с Неговата Божествена природа. „Няма никакво сходство, пише св. Атанасий Велики, между възникващото от нищо и Съществуващия Творец, Който извежда несъществуващото към битие.” Енергиите, силите и материалните форми на този свят не са „вибрации” на безличностен бог, а са сътворени реалности от всеблагата воля на триличностния Бог. Той поддържа тяхното съществуване чрез силата на Своите Божествени енергии. Те са онзи градивен фактор, който „уплътнява” божествените логоси, изречени като парадигми на всички конкретни същности. Тези енергии обаче са нетварни, т. е. нямат нищо общо с енергиите на физическия свят. Последните са също тварни и участват в устройването на този материален свят. От това следва, че физическите енергии на кристалите по никакъв начин не могат да ни доведат до нашия истински небесен Баща, защото техният произход е тварен и те са заключени в границите на този сътворен свят. Богообщението е възможно само на духовно (нематериално) ниво, при което свръхсъщностният Бог ни се открива в цялото Свое Величие чрез нетварните Си енергии, както пише св. Григорий Палама. Условието за това мистично общение е човешката личност да е постигнала израстване в духовния живот чрез св. тайнства и Иисусовата молитва. „Просто трябва да търсим Бога като приобщаем, пише св. Григорий Палама, така че всеки да може да се приобщи към Него и според мярката на тази приобщеност ние можем да съществуваме, да живеем и да се обожваме”. При такова богообщение и обожение е ясно, че личността не може да бъде от този свят, не може да има неговата природа, защото личността е надприродна категория.

Вместо да се опитваме да се зареждаме с духовна енергия от някакво безличностно „божество” с помощта на кристали, нека търсим Онзи, Който притежава всички съкровища на благодатта и силите. Защото „всяко добро даяние и всеки съвършен дар иде отгоре, слизайки от Отца на светлините, у Когото няма изменение, нито сянка на промяна” (Йак. 1:17).

Визуализация

Всички християнски мистици предупреждават за опасностите от напъните на неукрепналата душа да има видения от какъвто и да било характер. Дори протестантският критик на тези феномени Волфганг Бюне смята, че това е една древна окултна практика, използвана от шаманите при езическите религии. Св. Никодим Светогорец предупреждава, че гласът на врага е този, който „представя нещо призрачно, вместо истинско”.

Големият учител на исихазма св. Григорий Синаит напътства тези, които започват духовния живот, по следния начин: „Ти, ако безмълвстваш добре, надявайки се да бъдеш с Бога, никога не приемай, ако видиш нещо сетивно или духовно, отвън или отвътре, дори и това да бъде образът на Христа или на Ангел, или на някой светец, или ти се появи светлина и се отпечатва в ума. Умът сам по себе си има естествена сила да мечтае и може лесно да строи призрачни образи на това, което е въжделено за него, при тези, които не са внимателни, и по този начин те сами си причиняват вреда… Освен това внимавай да не повярваш на нещо, като се увлечеш по него, макар и да е нещо хубаво, преди да попиташ опитните и да се изследва напълно, за да не претърпиш вреда… Бог не се сърди на този, който старателно внимава над себе си, ако той, поради страх да не изпадне в прелест, не приема това, което е от Него, без да попита и без необходимото изпитване, но повече го похвалва като мъдър…”

Визуализацията е окултен, нехристиянски мистичен опит да се постигнат цели, които в крайна сметка отвеждат човека в света на демоничното.

Неидентифицирани летящи обекти (НЛО)

Темата за НЛО се появява в средата на ХХ век. От тогава въпросът с „извънземните” не престава да занимава западните общества. Правени са най-различни опити за обяснение на този феномен. Той стана и любима тема в мирогледа на Ню Ейдж. Според неговите лидери НЛО ще помогнат на земните жители в един критичен момент от нашата история, за да осъществим истински мир и справедливо и хармонично развитие на човешкото общество. Вярата в съществуването на „извънземни” е толкова силна в средите на Ню Ейдж, колкото вдъхновяваща е била през средните векове надеждата за откриването на т. нар. „философски камък”, чрез който биха могли да се решат всички проблеми на човека.

Въпреки огромните очаквания НЛО все така остават като мираж и съвсем не желаят да влязат в непосредствен контакт с човечеството. Според известния психоаналитик Карл Юнг НЛО не са реални физически феномени, а образи, получени по някакъв странен начин в нашето съзнание. Брад Щайгър, учен от университета в Айова, нарича НЛО „многоизмерен парафизичен феномен, който до голяма степен е исконно присъщ на планетата Земя”. Учените Жак Вале и Хайник смятат, че НЛО е типичен окултен феномен, който много наподобява явлението „полтъргайст”. Друг изследовател на НЛО – Джон Кил, нарича света на тези странни същества „свят на измами…, в който самата реалност е изопачена от странни сили. Явно е, че тези сили могат да манипулират пространството, времето и физическата материя, така че да нямаме почти никаква възможност да ги разберем… По всичко личи, че проявленията на НЛО в по-голяма или по-малка степен представляват разновидност на известния от векове демонологичен феномен”. Дори известният в средите на Ню Ейдж контактьор с „извънземни” – Уайтли Стрийбър признава, че при срещите си с тях той се е чувствал ужасно подтиснат и унижен като човешко същество.

В резултат на своите изследвания д-р Жак Вале стига до заключението, че целта на „извънземните” е не да осъществят контакт с нас, а да установят глобален контрол и уеднаквяване на вярата на цялото човечество в идването на „добрите богове”. Това е грандиозен опит да се променят веровите възгледи на отделните народи и да се създаде универсална вяра (религия) в „извънземните”. В християнската литература има многобройни примери, от които се вижда, че в различни епохи демоните, представящи се също за „извънземни”, са се опитвали да постигнат същата цел. Тогава обаче опитните християнски наставници бързо са разкривали намеренията на такива „доброжелатели” и са ги принуждавали с молитва да напуснат нашия свят. Днес е налице обратното явление – нюейджърите търсят на всяка цена контакт с „извънземни”, за да получат от тях власт, сила или някакви дарби, чрез които да влияят на околните. Жадните за знамения и чудеса с неподозирана за тях наивност и желание за самообожествяване отварят душите си за среща с демоничния свят и така стават лесна плячка на тези сили. Още в средата на ХІХ век св. Игнатий Брянчанинов предупреждава за евентуалните опасности, породени от жаждата за чудеса: „Ние се приближаваме постепенно към времето, в което ще трябва да се отвори огромното тържище за многобройни и изумителни чудеса, за да увлече в погибел безбройните питомци на плътското мъдруване, прелъстени и измамени от чудесата”.

Търсенето на среща със „спасителите” от НЛО, както и всички други окултни практики, имат една и съща цел – да отдалечат човека от Бога и от истинското му призвание за теосис и да го потопят в бездните на демоничния свят. В него илюзиите за божественост са така неотразими, че човекът, доброволно отдал се на тях, никога повече не може да прогледа за света на божественото, ако самият Бог не го посети по Своята велика милост.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Движението Ню Ейдж не е нито философска, нито религиозна система. В неговата псевдодуховност синкретично съжителстват много и твърде различни (дори противоположни) учения. Целта на идеолозите на това движение не е да представят стройна духовна система, а да нагодят нехристиянските визии за Бога, света и човека по вкуса на западния тип на мислене е действие. Западният човек не желае повече да се съобразява с християнските ценности. Той отрича провалилия се западен вариант на християнството и рационалистичната наука. Търси се друг модел, различен и „повече духовен”, който би могъл да избави човека от грубия материализъм на западната цивилизация. Движението Ню Ейдж е именно такъв радикален опит за смяна на духовната и материалната парадигма на Запада. За съжаление предлаганите идеи и средства са много по-заробващи човешката личност, макар и да изглеждат „по-духовни” от християнските. Ако християнският Запад се провали заради засиленото си предпочитание към антропоцентризма (с акцент върху егоцентризма), предлаганите от Ню Ейдж доктрини и практики са ужасяващо егоцентрични. Това със сигурност ще доведе до един още по-проблематичен свят, в който няма да има изобщо място за човешката свобода, за Божието присъствие и за любовта като основен градивен фактор в търсената хармония. Движението Ню Ейдж е поредният опит на човечеството, забравило Бога, да построи своята Вавилонска кула и така без Бога да придобие мечтаните блага на божествения свят.

БИБЛИОГРАФИЯ И ПРЕПОРЪЧИТЕЛНА ЛИТЕРАТУРА

1. Анкенбърг, Д., Уелдън, Д. Факти за астрологията. С., 1994.
2. Бердяев, Н. Смисълът на историята. С., 1994.
3. Бердяев, Н. За робството и свободата на човека. С., 1992.
4. Булгаков, С., прот. Свет невечерный. М., 1994.
5. Брянчанинов, И., св. О чудесах и знамениях. Ярославль, 1870.
6. Бюне, В. Игра с огъня. С., 1993.
7. Добротолюбие, т. V. Св. Гора, Атон, 2000.
8. Изтокът и Западът за личността и обществото. Богословски перспективи. Сб., изд. „Праксис”. В. Търново, 2001.
9. Йоан Златоуст, св. Тълкуване на Евангелието от Матей. С., 1937.
10. Каприев, Г. Византийската философия. С., изд. „ЛИК”, 2001.
11. Кудрявцев, К. Д. Что такое теософия и Теософическое общество. СПб. 1914.
12. Лоски, Вл. Мистическото богословие на Източната църква. Догматическо богословие. В. Търново, 1993.
13. Макдауъл, Д., Стюарт, Д. Заблудата. С., 1993.
14. Маршал, Д. Новый век против Евангелия или величайший вызов християнству. Заокский, 1995.
15. Мерджанова, И. Есхатологична антроподицея. Човекът и историята в съвременното Православие. В. Търново, 2000.
16. Никодим Светогорец, св. Стремеж към съвършенство. Солун, 1991.
17. Роуз, С., йером. Православието и религията на бъдещето. ЕТ „Кирил Маринов”, 1997.
18. Трубецкой, Е. Н. Смысл жизни. М., 1994.
19. Фергюсън, М. Съзаклятието Водолей. С., б. г. Изд. „Анима”.
20. Хувър, Д. Как да отговорим на окултизма. С., 1995.
21. Митев, Д. Христос и духовете на земята. С., изд. „Омофор”, 2000.
22. Brook, T. When the World will be as One. OR: Harvest Hous Publishers, 1989.
23. Cavendish, R. The Black Arts. New York, 1967.
24. Creme, B. The Reappearance of the Christ and the Masters of Wisdom. London, 1980.
25. Davison, R. Synastry: Understanding Human Relation Through Astrology. N. Y., 1978.
26. Gawain, Sh. Living in the Light. S. Rafael, California, 1986.
27. Hubbard, B. The Evolutionary Journey. S. Francisco, 1982.
28. Linsen, A. Living Zen. N. Y., 1958.
29. Leek, S. Life in Astrology. New Jersey, 1972.
30. Lochhaas, Ph. How to Respond to the New Age Mouvement. S. Lous, 1988.
31. Martin, W. The Kingdom of the Cults. Minneapolis, 1985.
32. Metzner, R. Maps of Consciousnes. N. Y., 1976.
33. Montgomery, W. Principalities and Power: The World of the Occult. Minneapolis, 1973.
34. Panati, C. Supersenses. N. Y., 1976.
35. Sepharial, A. Manual of Occultism. N. Y., 1978.
36. Sprangler, D. Reflections on the Christ. Moray, Scotland, 1978.
37. Strieber, W. Communion. N. Y., 1987.
38. Strohmer, C. What Your Horoscope Doesn’t Tell You. Wheaton, Illinois, 1989.
39. Stern, J. Adventure into the Psichic. N. Y., 1982.
40. Unger, M. Biblical Demonology. Illinois, 1971.
41. Winker, E. The New Age is Lying to You. S. Louis, 1994.
42. Watts, A. The Way of Zen. N. Y., 1959.

Фергюсън, М. Съзаклятието Водолей. С., б. г. Изд. „Анима”, с. 146.
Елиаде, М. Окултизъм, магия и културна мода. С., 2000, с. 78.
Кудрявцев, К. Д. Что такое теософия и Теософическое общество. СПб, 1914, с. 25.
Цит. по: Маршал, Д. Новый век против Евангелия или величайший вызов християнству. Заокский, 1995, с. 56.
Пак там.
Лоски, О. Н. Християнство и будизъм. Сп. Духовна култура, кн. 6, 1995.
Пак там.
Пак там.
Пак там.
Linsen, A. Living Zen. New York, 1958, p. 74.
Watts, A. The Way of Zen. N. Y., 1959, p. 46.
Макдаул, Д., Стюарт, Д. Заблудата, С., 1993, с. 220.
Leek, S. My Life in Astrology. New Jersey, 1972, p. 11.
Larson, B. Straight Answers.
Ibid.
Strieber, W. Communion. N. Y., 1987, p. 5.
Lochhaas, Ph. How to Respond to the New Age Movement. S. Louis, 1988, p. 7.
Brook, T. When the World will be as One. OR: Harvest House Publishers, 1989, p. 7.
Gawain, Sh. Living in the Light. S. Rafael, California, 1986, p. 4.
Hubbard, B. The Evolutionary Journey. San Francisco, 1982, p. 157.
Roberts, J. The Seth Material. Englewood Cliffs. N. J., 1970, p. 238.
Creme, B. The Reappearance of the Christand the Masters of Wisdom. London, 1980, p. 110.
Sprangler, D. Reflections on the Christ. Moray, Scotland, 1978, p. 6.
Ibid., p. 7.
Baily, A. The Reappearance of the Christ. N. Y., 1948, p. 171.
Levi, D. The Aquarian Gospel of Jesus the Christ. S. Monica, CA, 1907, p. 71.
A Cours of Miracles, 1975, vol. I, p. 30.
Sprangler, D. Op. cit., p. 39.
Creme, B. Op. cit., p. 103.
Sprangler, D. Op. cit., p. 11.
Цит. по: Сайър, Д. Вселената до нас. С., 1993, с. 215.
Бердяев, Н. Смисълът на историята. С., 1994, с. 155.
Мерджанова, И. Есхатологична антроподицея. Човекът и историята в съвременното Православие. В. Търново, 2000, с. 136.
Бердяев, Н. За робството и свободата на човека. С., 1992, с. 48.
S. Athanasius Alexandrinus. Contra Arianos. Or. 1, n. 18.
Лоски, Вл. Мистическото богословие на Източната църква. Догматическо богословие. В. Търново, 1993, с. 158.
Baily, A. Op. cit., p. 147.
Трубецкой, Е. Н. Смысл жизни. М., 1994, с. 352.
Булгаков, С., прот. Свет невечерный. М. 1994, с. 352.
Пак там, с. 354.
Йоан Златоуст, св. Тълкуване на Евангелието от Матей. С., 1937.
Цит. по: Martin, W. The Kingdom of the Cults: An Analysis of the Major Cults System in Present Christian Era. Minneapolis, 1985, p. 267-268.
Ibid., p. 268.
Анкенбърг, Д., Уелдън, Д. Факти за астрологията. С., 1994, с. 9.
Хувър, Д. Как да отговорим на окултизма. С., 1995, с. 24.
Winker, E. The New Age is Lying to You. S. Lous, 1994, p. 64.
Sepharial, A. Manual of Occultism. N. Y., 1978, p. 3.
Cavendish, R. The Black Arts. N. Y., 1967, p. 219.
Gauquelin, M. The Scientific Basis of Astrology: Mith or Reality. N. Y., 1973, p. 145.
Culver, R., Ianna, P. The Gemini Syndrome: A Scientific Evoluation of Astrology. N. Y., 1984, p. 167.
Dean, G. Does Astrology Need to be True. Цит. по: Анкенбърг, Д., Уелдън, Д. Пос. съч., с. 59.
Unger, M. Biblical Demonology. Illinois, 1971, p. 119.
Gammon, N. Astrology and the Edgar Cayce Readings. Virginia Beach: A. R. E. Press, 1978, p. 15.
Strohmer, C. What Your Horoscope Doesn’t Tell You. Wheaton, Illinois, 1989, p. 55.
Davison, R. Synastry: Understanding Human Relation Through Astrology. N. Y., 1978, p. 94.
Metzner, R. Maps of Consciousnes. N. Y., 1976, p. 126.
Wickland, C. Thirty Years Among the Dead. Van Nuis, CA, 1974, p. 8.
Koch, K. Christian Counselling and Occultism: The Counselling of the Psychicaly Disturbed and Those Oppressed Through Involvement in Occultism. Minneapolis, 1978, p. 181.
Montgomery, W. Pricipalities and Powers: The World of the Occult. Minneapolis, 1973, p. 149.
Stern, J. Adventure into the Psychic. N. Y., 1982, p. 163.
Panati, C. Supersenses. N. Y., 1976, p. 102.
Анкенбърг, Д., Уелдън, Д. Пос. съч., с. 18.
S. Athanasius Alexandinus. Contra Arianos. Or. 1, n. 21. PG 26:56.
Триади ІІІ, 2, § 12.
Бюне, В. Игра с огъня. С., 1993, с. 272.
Никодим Светогорец, св. Стремеж към съвършенство. Солун, 1991, с. 107.
Добротолюбие, т. V. Св. Гора, Атон, 2000, с. 243-244.
Цит. по: Роуз, С., йером. Православието и религията на бъдещето. ЕТ „Кирил Маринов”, 1997, с. 161.
Пак там.
Keel, J. UFOs: Operation Trojan Hors. N. Y., 1970, p. 46, 299. Цит. по: Роуз, С. йером. Пос. съч., с. 162.
Роуз, С. йером. Пос. съч., с. 283.
Брянчанинов, И. Св. О чудесах и знамениях. Ярославль, 1780. Цит по: Роуз, С., йером. Пос. съч., с. 173-174.